Творецът – това е само едно свойство – отдаване, абсолютно добро. Но творението е създадено от Твореца като нещо, което Му е противоположно, желанието за получаване (наслаждение).

За да постигне уподобяване с Твореца, творението трябва да премине през много  противоположни състояния.

За да не смени просто желанието за получаване с желание за отдаване и да се присъедини към Твореца, а да остане самостоятелно, но в същото време подобно на Твореца, творението включва в себе си две съставни: желанието да се наслади и усещането на даващия .

Цялото ни усещане за света и нашето съществуване се сьстои от тези две противоположности: „еш ми аин” (съществуващо от нищото) – само тогава творението се усеща съществуващо.

Ние не можем да съществуваме само в „еш” (в реалността на Твореца ) или само в „аин” (реалността на творението), и затова преминаваме през последователни изменения в себе си, за да може светлината (еш), която ме е създала от нищото (ми аин), да приведе желанието (аин) вьв форма „еш”, формата на Твореца.

И така той ме води по тази верига: от причината към следствието, от причината към следствието,където всеки предшестващ резултат става причина за следващото състояние.

Докато започна да усещам Неговото отношение спрямо мен – някой външен страничен – силата, която ме е създала и ме управлява.

Освен напълването, което усещам „вътре в знанието”, има още силата на Твореца, която ме развива, показва ми модела и целта, и тук трябва да действам „с вяра”.

Аз се намирам в своето текущо състояние като животно, работещо с наличното, с което разполага, но също така отчитам следващото състояние, степен, независимо че още не разполагам с нея, но приемам нейното съществувание „на вяра”, тьй като тя е противоположна на моето сегашно състояние.

Природата на духовните степени: следващата степен е противоположна на предходната, защото тя е по-голямо отдаване от предхождащата.

Затова, за да се издигна на нея, аз трябва да приема нейните условия „отдаване въпреки егоизма”- „с вяра над знанието”.

Иначе завинаги ще остана на сегашното животинско стъпало и ще получавам наслажденията в сегашното желание, а няма да се издигам по духовните стъпала – стъпалата на отдаването.

Затова е необходимо да се подготвим така, че да приемаме следващото стъпало като желано, а не да го отхвърляме.

От урока по статия на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →