На изминалия Мегаконгрес получихме искри Бина. Бяхме изпълнени с усещането на отдаване, общо съединение и усещане на обществото. Сега нямам нищо от това, но е останала нуждата, празното желание.

Това ми причинява страдание и трябва веднага да възстановя връзката си с другите, да привлека светлина, да действам заедно с всички и да изградим цялостен механизъм за изпълнението на тези неща .

Всичко това е усещане на моето първо духовно желание! За първи път аз получих духовен съсъд. Преди просто имах животински, “общочовешки” желания, а сега получих празнотата на Бина – усещане за ближния, изградено изключително върху отдаването. Усетих, че има още някой освен мен в света, а не просто обект, който да използвам! Това усещане дойде при мен от Бина.

„Желанието за наслаждение” не чувства това. Лъвът, който иска да улови елен не се отнася към него като към индивидуалност. Той вижда сто кг. месо пред себе си и се нуждае от него, за да оцелее. Той разглежда всичко пред себе си от тази гледна точка,  няма лична връзка с околните и не желае да навреди на никого.

Но Бина, която се намира в нас, е част от висшето,  свойството на Твореца и тя  разкрива в нас отношението към “хората”. По време на  конгреса, аз придобивам такова отношение към ближния. Аз осъзнавам неговата важност и получавам наслада и напълване чрез него.

В края на конгреса се чувствам зле. Това не е просто защото моето желание е нараснало, усещането сега идва от различна област, от духовното.

Това е част от бъдещия свят! Затова то може да се напълни само оттам, с помощта на групата, ученето и общите действия.

Това е лекарството, наречено „да вървиш по пътя на Светлината”:  сами да построим в себе си желание и да се погрижим предварително за неговото напълване. Да напредваме като старец, който върви прегърбен и предварително търси нещо, сякаш го е загубил.

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””,16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →