Entries in the '' Category

А какво действително ни е необходимо за живота?

В резултат на своето материално развитие, което хората така високо ценят, след цялата тази тежка “египетска работа с глина и тухли”, както е казано за египетското робство, за духовното изгнание, ние сега, приближавайки се към разкриване на духовният свят, виждаме с какво въобще се занимават хората в този свят?! С абсолютно ненужни неща никому! Изобретяват някакви всевъзможни хитроумни прибори, а дали без тях не може да се живее?

Виждаме, че хората, съгласно своето развитие, губят все повече време за безполезни занятия, все повече се отдалечават от жизнено необходимия минимум. Ако се занимаваме само с жизнено необходимото, то бихме останали без занимания. Или 5 на сто от населението ще работи, за да осигури необходимото за цялото човечество, или 5 на сто от времето си всеки ще работи за своята прехрана. А всичкото останало време е длъжен да посвети на духовното си развитие.

Нали ти не получаваш никаква полза от това, че се занимаваш с материални неща – само разваляш природата.

Ако човек не се занимава със своето духовно поправяне, то с какво да се занимава в този свят. Проблемът е, какво да се прави с пенсионерите, а нали всички трябва да осигуряваме нуждаещите се? Какъв е смисълът в това, ако мислим, че полза допринасят само активно работещите?

Но в действителност нашият живот е устроен на обратния принцип. Нужно е само да дадем на човека методиката за вътрешното поправяне и тогава за всеки ще се намери място. И всеки ще работи за вечността, знаейки, че душата няма възраст. И именно старите хора ще извършат големите поправяния.

Колкото повече се занимаваме с “глината и тухлите” – толкова по-бързо се придвижваме до осъзнаване на робството – под неговата тежест човек се насочва към Твореца и се издига на ниво “човек” и това е единствената полза, която извличаме от своето материално развитие.

За глобалната криза: изход има

Съобщение: Ако предположим, че кризата приключи – работа така или иначе за всички няма да има. Хората започват да купуват по-малко, защото разполагат с по-малко пари. Човек без работа, това е опасно. Какъв е изходът: в световен мащаб трябва да се подменят ценностите, които се разменят срещу пари.

Кризата ни заставя да осъзнаем, кое всъщност се явява ценност понастоящем в 21-и век. Подготвят ни, за да променим ценностите на своя живот. Подготвят ни за да разберем: какви са тези ценностите, за които сме готови да дадем пари.

Ако всички най-богати хора се съберат и създадат световно правителство основано на други ценности, начинът на живот в света би могъл да се промени. Но очевидно без криза, такова намерение няма да може да възникне. Съзнанието не се променя в парникови условия. Необходим е стрес, криза. Тя е нужна за всеки: за работника, за средната класа, за пенсионера, за да си зададат главния въпрос: какви нови ценности имат значение за мене днес?

Досега не открих нито един човек, който да може да даде ясен отговор: какво да се прави. Струва ми се, че приложна точка в управлението на кризата трябва да се яви не изменението на ситуацията във външния свят – това е просто суета на суетите, а съзнанието на човека. Там са всички източници. Там е причината за всичко.

Реплика: Хората вече се досещат, че кризата не е във финансите, а в необходимостта от промяна на нашето общо отношение към живота, към себе си, към света, към Природата. Какъв е проблема: ясно ни е, че трябва да се променим, но как и какво да променим – това не знаем и сами няма да узнаем. Ще получаваме удари, а как правилно да ги избегнем, няма да узнаем.

Природата изисква от нас да се издигнем на ниво “Човек”, за което ние нямаме никаква представа, защото това ниво е противоположно по свойства на нашето. В своето си развитие ще достигнем до осъзнаване на злото, но как да преминем от него към доброто – сами никога няма да разберем, защото преходът включва ново съзнание и нови наши свойства. Затова сега ни се дава науката за разкриване на нашето следващо състояние – Кабала.

Евроазиатски конгрес в Турция – Видео Клип

Активност – във вътрешното съзерцаване.

Въпрос: Ние свикнахме, че всяко придвижване в нашият свят се изразява чрез някакви активни действия. А това, за което вие говорите, прилича на някакво вътрешно съзерцаване, тип медитация – на мене ми е нужно само по друг начин да гледам на света? А в какво се проявява тук моята активност?

Отговор: Твоята активност се проявява в твоите желания. Няма нищо освен желания. Нашето тяло е просто животно, което пасе трева, за да поддържа своя живот. И колкото повече действия ще извършиш над това, което е необходимо на това животно, толкова повече това ще бъде във вреда на твоето вътрешно усилие да разбереш, къде се намираш, кой си ти, за какво съществуваш, какво става в света около теб? Това и означава вътрешното съзерцаване.

Ако вместо това вглъбяване в себе си, ти ще се занимаваш с някакви механични действия, то ще крадеш от себе си вътрешно усилие и в резултат ще навредиш на себе си. Ти ще разваляш света. А човекът няма какво повече да прави в този свят, освен жизнено необходимите за неговото тяло действия, а всичкото останало време е длъжен да посвети на вътрешно усъвършенстване. Цялата хармония с Природата се гради именно по този начин и Природата ще ни принуди да се съобразяваме с нея.

Човек – това е целият свят.

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

И Мадона има своята мисия…

каббалист Михаэль Лайтман Въпрос: Сега средствата за масова информация използват името на Мадона, за да продават статии за Кабала. Скоро те ще започнат да продават статии за Мадона под марката на Кабала. Как да се отнасяме към това?

Отговор: Клипа (люспата) помага на плода да расте, а когато той съзрее вътре в нея, изхвърлят люспата и изяждат плода. Такава е и мисията на Берг и Мадона. Те привличат хора с блестяща пустота, а те постепенно поумняват, и преминават към истинската Кабала.

Видео: За Берг и истинската Кабала

[flv:http://files.kab.co.il/download/files/rus_o_rav_2002-11-10_qa_sf_berg-i-kabbalah.flv 320 240]


В любовта получаващи няма.

Въпрос: Вие казвате, че всеки е длъжен да достигне свойството да отдава. Но ако някой отдава, значи че някой получава !

Отговор: Този, който получава, получава за това, че отдава, като продължение на отдаването. Аз получавам от вас, защото по такъв начин ви давам възможност да проявите себе си, да покажете любовта си към мене. Когато аз получавам, това не се нарича получаване, защото го правя заради вас. Духовната система работи на принципа: ти нищо от никого не получаваш, ти можеш само да отдаваш – на всеки и на всички, напълвайки ги. И те с удоволствие ще получават от тебе, доколкото по този начин изразяват свойството да отдават, защото когато човек получава, той ти дава възможност да му дадеш.

В нашият егоистичен свят, ако хората в семейството се обичат, също могат да възникнат такива взаимоотношения по подобие на Твореца, защото всички отдават и имат възможност безгранично да получават. Тогава през всички преминава информацията и енергията на мирозданието.