Една китайска пословица предупреждава: «Ако не сменим посоката, то много скоро ще приключим нашия път там, накъдето се движим». Отнесено към съвременното човечество, това ще бъде катастрофа. Ако ние не променим посоката, то ще се окажем на пътя към свят, който ще се характеризира с : увеличаващ се демографски натиск и бедност; нарастваща запалаха от социални и икономически конфликти; стихийни и организирани войни; ускоряващи се изменения в климата; дефицит на храна, вода и енергия; задълбочаващо се промишлено, градско и селско-стопанско замърсяване на околната среда; продължаващо разрушаване на озоновия слой; съкръщаване на биологичното разнообразие; а също и намаляване на атмосферния кислород. Заедно с това съществува риск от мега-катастрофи, предизвикани от ядрени аварии и изтичането на ядрени отпадъци, разрушителни наводнения и торнадо като резултат от промяната на климата, повсеместни проблеми със здравето, както заради природните катастрофи, така и вследствие на човешките фактори, като например натрупването на токсини в почвата, въздуха и водата.

Там, накъдето сега се движим, съвсем не съвпада с целта, към която искаме да стигнем.

Ислямският фундаментализъм се разпространява в целия мюсюлмански свят, неонацистки и други екстремистки течения възникват навсякъде в Европа, по целия свят се организират религиозни фанатични движения.

В много страни по света съществува тенденцията да се разрешават конфликтите, да се отстранява несправедливостта или да се привлича вниманието към случващите се несправедливи събития с помощта на тероризма и други форми на насилие. Както в преуспяващите, така и в развиващите се страни, расте нивото на беззащитността.

В същото време, когато някои правителства се стараят да поддържат въстания посредством организирани военни действия, избухват конфликти в Близкия Изток, в Азия, Централна Америка и в други горещи точки.

През 2005 година разходите за армия в света са скочили с 5% до $455 млрд. Дялът на САЩ съставлява един милиард, което прави почти половината от разходите за въоръжаването в света. Страните на Голямата Осморка продават оръжие на развиващите се страни на сума повече от $12 млрд.

Повишава се нивото на потиснатост и недоволство, колкото повече богатството и властта се концентрират, също така се разширява пропастта между притежателите на богатството и властта, и бедните маргинални слоеве на обществото.

Всеки трети градски жител в света живее в бордей, в полусрутени предградия и градски гета. В днешно време повече от 900 млн. обитават бордеите. В развиващите се страни 78% от градското население съществува в такива опасни за живота условия.

В болшинството икономически системи в света се наблюдава съкращаване нивото на обезпеченост с храна, което заплашително се съпровожда от съкращаване на международните запаси от продукти. Повече от половината население на земята изпитва недостиг от питейна вода.

Макар в днешно време повечето жени и девойки да получават образование, въпреки това в много части по света само за малка част от жените има работа и болшинството от тях са принудени да изкарват средства за съществуването си в «неформалния сектор».

Жизнените баланси на атмосферата, на плодородната почва, океаните и системите за прясна вода, постоянно се влошават. Като последица от това е парниковият ефект, който влече след себе си промяна на климата и снижаване продуктивността на моретата, езерата, реките и селскостопанските земи. Някои процеси вече се случват от само себе си и са излезли от контрол.

Ако светът продължава своето развитие в съответствие с тези тенденции, то ще се окажем на пътя не само на национален, но и на глобален разпад.

Международното общество става все по-полярно, увеличава се разривa и противопоставянето между тези, които печелят от глобализацията в световните икономически, финансови и информационни системи, и тези, които остават зад борда на този процес. Оказващите се встрани етнически групи и организации, се потискат все повече и повече. Те използват възможностите за бързо предаване на информацията за връзка един с друг и започват да си сътрудничат.

Ситуацията става благоприятна за терористичните организации, търговците на ядрено оръжие, наркодилърите и организираната престъпност. Те формират алианси с безпринципни предприемачи и разширяват мащаба и скалата на своята дейност, което повлича след себе си увеличаване на числото на терористичните актове, на терористите-камикадзета, на корумпираните лидери, на неблагополучните банки и предприятия. Те също си сътрудничат с метежниците, за да вземат под своя контрол голяма територия. Действа контрабандната търговия с поданици на други държави, с жени, деца и наркотици, с опасни отпадъци и токсични материали, наравно със забранените биологични, химични и ядрени оръжия.

Ръстът на разходите за въоръжаване принуждава да се съкратят средствата, отделяни за здравеопазването и защитата на околната среда, в резултат на което се влошава положението на бедните слоеве от населението и състоянието на околната среда. Като следствие се снижават добивите, увеличава се бедността, избухват конфликти и расте необходимостта от военни мерки. Получава се затворен кръг.

Тъй като заради неблагоприятните времеви условия и недостатъка на чиста вода се снижава добивът, в най-бедните слоеве на населението се разпространяват глад и болести. Започва масова миграция, хората са принудени да бягат от области, слабо пригодни за живот, и да се насочват към региони с относително благоприятни условия.

Правителствата се намират под увеличаващия се натиск; едно след друго те прибягват до силовите мерки, за да съхранят изчезващите граници и да осигурят на своите граждани достъп до основните ресурси, да «изчистят» територията от нежеланото население. В най-бедните страни с най-бедното население военната власт е съсредоточена в ръцете на политическите магнати, диктатори и хунти.

В скоро време жадните за власт, изплашените или просто недобросъвестните политици, ще прибегнат до използването на оръжие за масово унищожение, включително ядрено, с повече от 30000 единици, което съхраняват днес (2005) в оръжейните складове. И понеже за разрешаването на социалната, икономическата и екологичната криза се използват военни мерки, то насилието расте и глобалната система се подлага на стрес, който не може да издържи. Скоро тя ще бъде разрушена.

Тенденциите все още не се явяват наша съдба: те могат да се променят. Разпадът – това е само един от възможните варианти на нашето бъдеще. Ние все още не сме застанали окончателно на този път. Ако осъзнаем необходимостта да се справим с опасността, надвиснала над нас, а също необходимостта да живеем и действаме с пълна отговорност един за друг и за нашето общо бъдеще, то още можем да излезем на пътя на пробива. Имаме още време за действие. Сега нашата съдба е в ръцете ни.

 Промяна на мисленето

Айнщайн е казал, че не можем да разрешим проблеми, с които се сблъскваме на това ниво на мислене, на което сме се намирали, когато са били създадени. Той е бил прав: проблемите, с които сега се сблъскваме, не бива да решаваме на същото ниво на мислене, което ги е породило. А ние именно това и се опитваме да направим. Борим се с тероризма, нищетата, престъпността, културните конфликти, с проблемите на влошаването на състоянието на околната среда, здравето, даже с излишното тегло и с другите «болести на цивилизацията», използвайки аналогичния тип мислене, същите средства и методи, които са станали причина за тези проблеми. По-долу се привеждат примери, поясняващи даденото твърдение.

Правителствата на различните страни се борят с тероризма, засилвайки мерките за безопасност. Те не водят толкова борба с тероризма, колкото с терористите. По техните думи можем да се справим с тероризма, предотвратявайки големите терористични актове, и най-добрият начин това да стане е да се залавят терористите, да се пращат в затворите или да се унищожат, преди да са убили нас. Подобна стратегия е аналогична на опитите да се излекува организмът от рака, отделяйки раковите клетки. Лечението се оказва ефективно, ако организмът не е подложен на влиянието на групи от ракови клетки. Такъв случай се счита за успешен, но така далеч не винаги протича. Ако организмa е подложен на влиянието на злокачествените клетки, то и другите клетки също стават злокачествени, те не просто заменят отделените клетки, но и се размножават. В крайна сметка те убиват организма и самите себе си. Ако ние желаем да излекуваме организма, който произвежда ракови клетки, то най-добре е да лекуваме именно него, а не просто да отделяме злокачестените образования. Истинското лечение се състои в това, да се излъже логиката на раковите клетки, които се размножават в неограничено количество; това на първо място влияе върху тези процеси, които ги заставят да се делят по този начин.

Защо клетките стават злокачествени? Този въпрос е абсолютно аналогичен на въпроса «защо хората стават терористи?». Главите на правителствата и ръководителите на службите за безопасност избягват този въпрос; те казват, че терористите не са просто опасни престъпници, а врагове на обществото. Те следват същия начин на мислене, както и хората, които стават терористи. Терористите и тези, които ги поощряват, финансират ги и ги подготвят, вярват, че лидерите на големите държави, които ги заплашват, са опасни престъпници, врагове на обществото. Всяка страна получава удовлетворение от това, че убива другата. Като резултат нараства ненавистта, която поражда още повече тероризъм, а не го намалява. Когато обществото е болно, то колкото повече терористи то убива, толкова повече хора стават терористи.

Войните за нефт или в името на Аллах не са причина за световната болест, а тревожен симптом и трагично последствие. Причината се състои в остарелия, погрешен начин на мислене.

Като пример за овехтял начин на мислене може да послужи борбата на градовете и държавите с престъпността. Те се опитват да направят това за сметка на увеличаването на полицейския щат, количествата затвори и въвеждането на строги закони, вместо да отстранят условията, пораждащи престъпността: бедняшките покрайнини в големите градове, безработицата и усещането за безполезност и безнадеждност на съществуването, което обхваща много хора, особено младите.

Не е нужно дълго да се спираме на този въпрос. Достатъчно е да се каже, че практически във всички аспекти на социалната и икономическата дейност, в политиката и в частната сфера, съвременното общество пренебрегва предупреждението на Айнщайн. То се опитва да реши проблемите, създадени от манталитета на индустриалната цивилизация с помощта на същия материалистичен, манипулативен и егоцентричен рационализъм, който характеризира този начин на мислене.

Промяната на образа на мислене, който е заложен в основата на нашата цивилизация, не е безпрецедентно събитие – то се е случвало в различни исторически епохи. В миналото при хората е съществувало време за развитие на нов модел на мислене. Промените са се случвали сравнително бавно; няколко поколения са можели да се сменят едно с друго, докато образa на мислене се е адаптирал към променените условия. Но сега това време не е същото. В момента е настъпил решаващия период, когато необходимостта да се формира нови образ на мислене е съкратена като време на продължителност до един живот.

Новият начин на мислене и обновеният модел на поведение ще бъдат крайно необходими в близките няколко години, без тях нашата глобална система ще бъде погълната от хаос. Но разпад ни очаква само в случай, че не успеем да използваме дадената ни възможност да изберем по-добрия път.

Във времето, когато признаците на глобалното разлагане вече са се показали на хоризонта, ние все още имаме шанс да достигнем и глобалния пробив. Ако желаем да използваме тази алтернатива, е необходимо да създадем нов начин на мислене, който да постави началото на нова цивилизация.

Раждането на нов свят

Новият образ на мислене започва с по-дълбокото разбиране на промените, които предвещават идването на новия свят на мястото на стария. Но за да стане новият начин на мислене ефективен, ние сме длъжни да разполагаме с някаква представа за това, какво представлява той. Казано простичко, какъв е той , процесa на раждането на новия свят?

Разговорите за фундаменталните промени, случващи се около нас, често се приемат скептично. Промените в обществото, както ни казват, никога не са действително радикални: както гласи френската пословица –  plus ca change, plus c’est la meme chose («Колкото повече неща се променят, толкова повече те си остават предишните»). В края на краищата, нали имаме работа с хората и човешката природа, а тя и утре ще бъде практически същата, каквато е и днес.

По-разработената версия на това преобладаващо мнение добавя също, че определените процеси в обществото – тенденциите, водят до значителни промени в степента на своето развитие. Тенденциите, локални или глобални, микро – или мега -, представляват степента на промяна: по степента на тяхното развитие едни неща стават повече, а други по-малко. Още повече, че това не е фундаментална промяна, тъй като светът си остава в значителна степен същия, само една категория хора при това се оказват в по-добри условия, а други – в по-лоши. Към подобен възглед обикновено се придържат футуристите, съставящите прогнози, бизнес-консултантите и други аналитици на тенденции. Тяхната екстраполация се ползва с уважение, за което свидетелства популярността на литературата за глобалните тенденции.

Правителствените агентства също се занимават с прогнозиране на тенденциите. Разсекретен доклад на Националния Разузнавателен Съвет на САЩ за Глобалните тенденции 2015: Диалогът за бъдещето с неправителствените експерти е бил публикуван през 2000 година. Съгласно този документ, състоянието на света през 2015 году ще се характеризира с развитието на седем ключови тенденции, определяни от гавните движещи сили. Това са – демографската ситуация; природните ресурси и околната среда; науката и техниката; глобалната икономика и глобализацията; националното и интернационалното управление; конфликтa на бъдещето и ролята на Съединените Щати. Възможните пътища на развитие на тези тенденции под въздействието на движещите сили могат да дадат четири различни варианта на бъдещето: бъдеще, включващо глобализация, и друго бъдеще – на разрушителна глобализация; бъдеще на регионалната конкуренция или «пост-полярен» свят. Решаващи тук сa ефектите на глобализацията – положителните или отрицателните, а също нивото на световния потенциал за противопоставяне на международните и междурегионалните конфликти и тяхното управление.

Ако тенденциите се развиват, без да носят съществени разрушения, ние имаме това, което експертите наричат «оптимистичен сценарий». В тази перспектива светът през 2015 года ще напомня много днешния, с изключение на това, че някои групи от населението (уви, съкращаващото се малцинство) ще се окажат в по-добри условия, а другите групи (нарастващото болшинство) – в по-лоши. Глобалната икономика продължава да расте, макар пътя и да е трънлив, белязан от постоянна финансова нестабилност и растящо икономическо разслоение.

Икономическият ръст, още повече, може да се прекрати по причина на такива събития, като затягащата се икономическа криза или продължителното изтощаване на енергийните ресурси. Освен това могат да възникнат и други «дупки»:

Насилствените политически преврати във вид на значително снижаване нивото на живот в Близкия Изток (това вече е станало и има най-драматични последици).

Формирането на международна терористична коалиция с антизападна насоченост и достъп до високотехнологично оръжие (сега това е реална и растяща заплаха).

Стремителното изменение на климатичните условия, което нанася сериозен ущърб на човешкото здраве и икономиката (в дадения момент това изглежда по-необратима опасност, откогато и да било).

Световната епидемия от СПИН.

Възникването на геостратегическия алианс- вероятно между Русия, Китай и Индия – в качеството на противовес спрямо Съединените Щати и западното влияние.

Разпадането на алианса между Съединените Щати и Европа.

В 2000 година е можело само да се гадае ще съществува ли светът през 2015 година такъв, какъвто е бил по-рано, или ще стане съвършено различен. За 2015 година този въпрос е престанал да бъде отворен. Светът през 2015 година силно ще се отличава от сегашния, без да се говори вече за това, какъв е бил той в самото начало на XX век.

Националният Съвет по Разузнаване, още повече произвежда линейни екстраполации относно това, какво ще бъде нашето бъдеще. Съгласно друг доклад, публикуван в началото на 2005 година под името Съставяне на карта за световното бъдеще, и основан на консултациите с 1000 футуристи по цялото земно кълбо, светът през 2020 година няма силно да се различава от днешния. Тероризмът все още ще съществува, макар перспективата за войни по инициатива на главните световни държави ще стане малко вероятна. «Относително несъмнено» изглежда, че Съединените Щати ще останат най-силната страна в икономическо, техническо и военно отношение, въпреки че трябва да се отчита възможното, но незначително отслабване на влиянието на САЩ.

Такива доклади демонстрират ограничеността на прогнозирането, основано на тенденции. Те игнорират факта, че тенденциите могат не само постепенно да се развиват, но и да се прекъсват, и да дават начало на нови тенденции, на нови процеси и други условия. Тази вероятност е добре да се разглежда, тъй като нито една тенденция не действа в безкрайно адаптирана среда; нейното настояще и бъдеще имат своите ограничения. Това могат да бъдат природните предели, основани на изчерпани ресурси или социални и човешки рамки, свързани с променливостта на структурите, ценностите и очакванията. Когато силната тенденция се сблъсква с такива ограничения, светът се променя и в играта навлиза нова динамика. Екстраполацията на съществуващите тенденции не помага да се определи какъв ще бъде светът.

За да се разбере какво се случва, когато тенденцията се прекъсва, е нужно по-дълбоко проникване в същността на нещата. Необходимо е да се излезе извън рамките за наблюдение на текущите тенденции и следването по пътя на тяхното очаквано развитие – нужно е да се разбере нещо за динамиката на развитието на системата, в която наблюдаваната тенденция е възникнала и е възможно да изчезне. Такова знание дава съвременната теория за системите, особено това нейно направление, което е известно под популярното наименование «теория на хаоса». Като причина за неустойчивостта на много аспекти в съвременния свят, динамиката на развитие, използвана към бъдещето – не е линейната динамика на класическата екстраполация, а нелинейната хаотична динамика на комплексната системна еволюция.<–>

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →