Entries in the 'Блог на Рав Михаел Лайтман' Категория

Обърнетe внимание на действията на природата

Въпрос: Ние говорим за много проблеми, за бедствия, за възможност за още по-големи нещастия, които могат да се стоварят върху света. Какво добро и оптимистично може да кажете на хората, които следят какво правите, слушат какво говорите, четат какво пишете?

Отговор:  Бих посъветвал всички хора да обърнат внимание на това, което природата прави с нас.                      Природата е живо същество, което ражда и включва всички нас. Тя е по-високо от нас ниво, така че в нас няма нищо, което да не произлиза от природата. Трябва да обърнем внимание, точно какво изисква от нас.

Да не се отнасяме към нея с презрение, като към нещо неживо или най-много растително и животинско, а като към по-висше същество, осъзнавайки, че тя действа разумно, избирателно, съзнателно, селективно така, че да ни доведе до следващото ниво.

Природата ни е развила от нищото, от нулата, довела ни е до сегашното положение и ни води напред. Да не мислим, че вече сме завършили нашата еволюция. Трябва да стигнем до нейното най-последно състояние – до пълно взаимодействие помежду ни и със самата природа. И тази крачка трябва да направим сега.

Можем да направим тази крачка или под въздействието на грубата сила на природата или разумно, съзнателно. Мисля, че вече стигнахме до това. Сега всичко зависи от това, как ще обясним тази възможност на всички хора и ще ги увлечем след себе си.

Въпрос: Значи човечеството не само има шанс, но вие вярвате, че то ще се възползва от този шанс и ще съумее да намери правилните решения, правилните действия?

Отговор: Разбира се.

От ТВ програмата Беседи. Леонид Макарон и д-р Михаел Лайтман за маждународното положение, 18.06.2020

[268233]

Иска ли Природата да намали населението на Земята?

Въпрос:  Защо е важно да спасим  живота на всеки човек? Може би, вирусът е изпратен специално от природата, за да намали населението на Земята до един милиард? Тогава  планетата ще се изчисти и ще има достатъчно ресурси за всички.

 А това, че спасяваме хората  е действие срещу природата. Може би  трябва да се вслушаме в нея и да плуваме по течението?

 Отговор: Не. Факт е, че нашата планета може да изхрани два до три пъти повече от сегашния брой хора. Това не е проблем.

Проблемът е в организацията на човечеството. Сега то взаимодейства неправилно и затова  голяма част от населението страда.

Всичко зависи само от организацията. А тя не зависи от броя на хората, а от съгласието помежду им.

[268148]

Животът е баланс между добро и зло

Опозиционните партии и течения искат да унищожат противниците си, но не разбират, че не могат да съществуват един без друг. Не е необходимо да се унищожава опонента, а правилно да се свързват така, че взаимните отстъпки да създадат място за трета, обща за двете сили, за Твореца.

С готовността си да направя място за другия, принуждавам Твореца да се разкрие.

Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи. Те трябва да идват от разбирането, че така е устроена природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен не по неволя, а от осъзнаване, че по този начин е изграден светът, да  даде място на други противоположни течения, уважавайки чуждото мнение.

Никога няма да успеем да унищожим противоположната гледна точка, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си с бумеранг. Трябва да се грижа противникът да съществува, защото в тази форма той ми помага да разкрия мнението си.

Цялата природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да бъда готов да призная всички, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на човешкото общество. Нужно е само да знам как от всички тези форми да изградя правилна мозайка, за да видя истинското човечество е нея.

В този вид то идва от страна на природата, създаваща в нас всякакви свойства, от които можем да познаем творението и да разберем, как да съществуваме добре и щастливо. Иначе непрекъснато ще се бием като малки деца. Ние не живеем, а сме заети само с това, по какъв начин да си навредим един на друг.

Аз нямам право да мисля как да унищожа някакво течение, защото не съм Творец. Такова желание е признак за непоправеност, за несъгласие с програмата на Твореца.

Има място за всички, при условие, че не се унищожаваме. Това означава, че дори ангелът на смъртта се превръща в свят ангел. Той не спира да бъде ангел на смъртта, но с негова помощ светият ангел се издига и двамата съществуват един срещу друг.

Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.

Светът е основан на баланса между доброто и злото, и добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Твореца, източника и на двете.

Ако се спуснем от човешкото ниво на биологичното ще видим, че в нашето тяло има много системи, чието предназначение е да убиват клетки и да изчистват тялото, защото без това то не може да съществува. Животът е преплитане на доброто и злото. Организмът е динамична система, която поддържа баланс през цялото време и това се нарича живот. Когато балансът е нарушен, тялото умира.

***

Всяко явление в света съществува, за да поддържа своята противоположност. Първоначално не може да съществува само едната страна, но едната може да бъде по-забележима. Всички системи вече съществуват и за всичко има място, само че някои могат да се разкрият повече, а други по-малко съгласно нашата природа. Задачата ни е да балансираме всички тези системи и тяхното  окончателно равновесие ще означава край на поправянето.

В края на поправянето се разкрива цялото зло и цялото добро и ще видим, че това, което ни се е струвало зло, всъщност е било добро. И тогава стигаме до съвършенство.

***

Коронавирусът и другите проблеми, които ни очакват, ще доведат до такава експлозия на омраза, че човечеството ще започне да се самоунищожава. Затова трябва да предадем на хората, че в нашето общество, в обкръжението, в системата Адам Ришон, в която съществуваме, няма нищо излишно, което може да бъде унищожено и премахнато от света. Необходимо е само да организираме правилната взаимна връзка между всички противоположни части.

В резултат на това всеки става по-мъдър. Той разбира отсрещното противоположно мнение и осъзнава, че без него е невъзможно, защото едното подкрепя другото.

Представете си, че всички държави, които съществуват, изведнъж разберат, че се нуждаят една от друга: всички се нуждаят от Русия, Америка, Китай, Япония, Европа, Африка. Колко ще се промени светът тогава, ще се спестят много средства, пари, разходи за въоръжение и армия.

Скоро ще се убедим, че без да изпълняваме този принцип светът просто пропада в бездна. Ще откриваме все по-голяма зависимост един от друг, но няма да можем да се обединим.

**

Ние трябва да разберем, че за всяко явление има място в света. Всички противоположни движения и сили се нуждаят едни от други и е нужно добре да се отнасят помежду си, защото към това ни задължава висшата природа.

Затова не трябва да унищожаваме противника, а да съществуваме заедно един срещу друг. Но само в правилното противопоставяне ни се разкрива възможността да съществуваме на по-висше ниво. Всъщност затова се разкриват противоположните сили, за да ни задължат да се издигнем на следващото ниво.

И там отново ще се разкрият противоположните сили, които при правилно отношение към тях ще ни издигнат на още по-високо стъпало, към тяхната причина. И така ще се издигаме, докато не открием, че причината за всичко е Твореца, у когото доброто и злото взаимно се поддържат и няма добро без зло и зло без добро. И като цяло злото изчезва и всичко се слива в Твореца.

Ние имаме различни мнения и не променяме мнението си с чуждото като двама, седящи в една кола и спорещи по кой път да тръгнат. Така няма да намерим решение. Единственият начин е чрез взаимни отстъпки да разкрием Твореца, който ще ни покаже бъдещата посока. И тя не е тази, за която единият или другият от нас е настоявал, а обобщаващата нашите мнения.

Защото Творецът се нарича обобщение. И Той ще ни поведе в своята посока, където всички наши противоположности се обединяват в едно цяло, където няма противопоставяне, а всички са равни и живеят в любов и единство.

От сутрешния урок, 03.08.2020

 

[268765]

Обсебване

Представете си, че сме семейство. Няма лоши и добри, далечни и близки, важни и неважни. Всички са добри, всички са близки, всички са важни. Не са ангели, не са послушни, а просто роднини. Сродни души. Това изгубено, забравено от мнозина чувство е нашето единствено бъдеще.

Плакати, лозунги, паднали статуи, черни знамена, подстрекателство, нападения над демонстранти, абсолютно лъжливи медии, сеещи разкол. Може да се каже, че ни насъскват един срещу друг, но не, самите ние сме щастливи да се тровим един друг, радваме се дори мислено да разкъсаме на части различно мислещите, радваме се, че мразим. Подхвърля се идеология на човека и той вдига знаме срещу ближните, чувствайки, че най-накрая е намерил себе си в това.

Само че не е той. Това е неговата егоистична природа, която „само“ трябва да смаже, да унизи другите на всяка цена. Подчинявайки ѝ се, изпадаме в праведност, във фанатизъм, в слепи догми и не искаме да видим истината. А истината е, че противоположностите са неразделна част от цялото. Части от единството.

Във всеки от нас живее „здрав“ стремеж да надделее в нещо, да изпъкне, да преуспее, да се почувства, ако не по-добре, то поне по-високо от другите. Затова всички наши победи са пир по време на чума. Всичко в крайна сметка се обръща срещу нас. Защото другите не са фон на живота ми, а неговата същност и смисъл. Само заедно с тях, благодарение на тях ще придобием истинска висота.

Какво ни съсипва

Десни и леви, лагери, сектори… Бием се в битки без победител. Нашите конфликти поначало не се разрешават на нивото на тяхното възникване. Защото в условията на развит егоизъм всичко, което е различно от мен, от моето мнение, става противоположно. Поляризацията ескалира до краен предел, ние все повече се отдалечаваме от точката на равновесие и в един момент вече е невъзможно да поддържаме баланс.

Точно това се случва сега в целия свят. Колкото по-войнствена е идеологията, толкова повече стига до крайности и незабележимо за себе си се превръща в собствената си противоположност. Защото тези, които е смятала за идейни врагове, всъщност са ѝ служели като противовес. Тя е била силна, докато е била част от общото равновесие. А сега, разхлабвайки конструкцията, тя се превръща в огнище на разгоряващ се хаос.

Проблемът не е в различните мнения. Проблемът е в отчуждението и обсебването. Унищожава ни омразата, която покрива очите и сърцата ни.

В семейството също всички са различни, но това не пречи, напротив, обогатява ни вътрешно, прави ни по-силни. В грижата един за друг се издигаме над егоизма, придобиваме спокойствие и увереност. Над всичко, което ни различава и разделя, има „място“, където здраво се държим за ръце и докато се държим, всички предизвикателства само ни закаляват, укрепват нашето единство. Защото сме семейство.

Кръгооборот на идеи

Всъщност всичко се основава на борбата и единството на противоположностите. Тази диалектика лежи в основата на мирозданието. И ако омразата разкъсва света, то е само, за да ни доведе до единственото решение, до издигането над нея.

„При вида на човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на твоите, или на двама абсолютно антагонистични  един на друг човека, не мисли, че е невъзможно да се помирят. Напротив, в това се крие съвършенството на помирението – да се опитаме да въдворим мир между две противоположности.“ (Баал Сулам)

Как да приема несъгласието, чуждото, неправилното мнение, лъжата, която се осмелява да хвърля сянка върху моята истина? Нашият егоизъм не понася отстъпки, не приема компромиси.

И все пак не е нужно да вървим в неговия оглавник. Защото той ни води в бездната.

Има място за всички. Моята истина е чуждата лъжа, като две граници на цялото, като теза и антитеза, които пораждат синтез. Той е истината.

Никога не знаеш какви течения ще възникнат в човечеството, няма значение. Тяхното предназначение е заедно да поддържат системата в равновесие, в правилна взаимовръзка между нас, така че над разногласието да създаваме нашата обща, единна, „семейна“ истина, в която всичко се намира в правилен израз и приложение.

Което означава, че  трябва да се съгласим, че чуждите мнения са допустими и дори необходими. Вярно е, че това също са отстъпки, но ако те са взаимни,  не потискат всички, а напротив, издигат всички към истинския свят.

Като цяло това е просто: това, което ни обединява е по-важно от онова, което ни разделя. Без резерви и изключения. В такъв случай всички различия и разногласия не ни изглеждат излишни, не ни раздалечават по различните страни на барикадите.

„В света няма лоши идеи, а само неузрялата идея се счита за лоша. Всъщност лошата идея е дефект и все още не е годна за храна, но в крайна сметка ще процъфти и ще се развива.“ (Баал Сулам)

Всичко е относително. Няма нищо добро и нищо лошо, има незряло, презряло и това, което е между тях. На която и част от скалата да съм, най-важното е да разбирам механизма на мирозданието. Тогава ще ми стане ясно: когато се откажа от непримиримата борба за моята лична истина, аз не жертвам себе си, а само моя егоизъм. А в замяна получавам истината в съвсем различен мащаб. Ако не съм готов да предоставя място на другите, няма да има място и за мен.

Що се отнася до нашата нестихваща омраза, трябва постоянно да я обръщаме към собствения си егоизъм, към този вредител, който отвътре ни провокира, подстрекава, манипулира и лее реки от кръв заради идеи, които се представят като безпогрешни. Те вече са грешни с това, че ни разделят.

Примирение

Имайки предвид това, ще видим сегашното състояние на света в съвсем различна светлина. Безкрайното разнообразие от разсъждения, възгледи, светогледи ни показват само един път, нагоре към мястото  на нашето обединение. От там, от по-високата степен ще се разрешат нашите противоречия и над тях ще се възцари мирът.

„Всички престъпления ще покрие любовта“  е казал цар Соломон. Казал го е точно заради подема към единство над всички различия. Изострянето или засенчването им са еднакво безсмислени и пагубни. Трябва да ги използваме за работа, за създаване на общество, в което всеки честно, доброволно се грижи за другите.

„Другите“ не означава врагове. Ние сме различни и това е добре. Ние сме в конфликт и това е нормално. Оглеждайки се наоколо, аз виждам хора, с които не съм съгласен в нещо, не съм съгласен с всички. И ние не спорим, не се убеждаваме един друг, не враждуваме за „правилната кауза“.

За всеки има място. Ние сме семейство. Голямо, многообразно, разнолико, точно такова, каквото трябва да бъде, за да процъфтява върху уникалността на всеки и върху способността да се покриват всички раздори с любов. Истинската близост предполага бездна от различия, след чието преодоляване, човек се отдава на другите и в това придобива нов живот.

Следователно, социалните пукнатини само ще се задълбочават. Страстите в света няма да се успокоят, огънят няма да утихне. Войнственото обсебване вече е на свобода и ще изпепели всички, ако не се заемем с работа върху нашите отношения за общото ни семейство. Само в него е бъдещето. Да се борим за него.

[268795]

Първият конгрес от новата епоха

След две седмици отиваме на виртуален конгрес. Това не е просто съединение, защото сме започнали да се подготвяме за него още от началото на творението, преди милиарди години. И това е само в нашия материален свят, а преди това има много действия в духовните светове.

И накрая започваме да усещаме разбиването, обратната форма на съединението, за да го постигнем.

Може да се каже, че в този момент сме в най-ниската начална точка, от която започва непрекъснат подем нагоре към програмата на творението, към нейната цел, където ние се съединяваме заедно и с Твореца. Цялата вселена, всички светове, всички звезди и галактики се съединяват заедно в точката на единство, която трябва да постигнем.

Първата станция по пътя към тази цел е виртуалният конгрес, който ще проведем след две седмици. Но трябва да  осъзнаем, че оценяваме важността според нашите непоправени егоистични желания, а всъщност стремежът да се обединят хиляди хора, които участват в конгреса в това специално време, е много важен.

Това е първият конгрес, който се провежда в периода на коронавируса. През февруари успяхме да проведем голям конгрес точно преди началото на карантината. Сякаш скочихме в последния вагон: проведохме конгреса и вратата се затвори точно зад нас.

А сега започваме да организираме нашата система в периода на коронавируса. Вече преминахме през първата му вълна и можем да разберем за какво става въпрос. Човечеството все още не разбира какво се случва. Епидемията няма да отстъпи, тя ще ни движи напред като валяк на развитието и ще извайва от човечеството нова форма.

Този огромен асфалтов валяк ще се търкаля точно върху нас и ще ни запечатва в земята, ако само по този начин можем да се свържем един с друг. Нека да не чакаме валяка на развитието, а да го направим за сметка на нашата работа. Не си струва да бъдем непослушни деца, които майката е принудена да накаже, за да се държат добре. И детето няма изход,  трябва да се подчини, както ние сега от безизходност изпълняваме това, което иска от нас коронавируса и другите вируси, които чакат на опашката.

Трябва да се издигнем до състояние, в което да разберем какво майката, тоест природата, Твореца иска от нас и да поискаме да изпълним нейните искания с нашето съгласие и добра воля.

Ние искаме да проведем този първи конгрес от новия период в ново състояние: не като преди, когато седяхме заедно, разговаряхме, прегръщахме се. Не трябва да съжаляваме, че не седим в една зала, не трябва да съжаляваме за миналото. То вече е минало. Всичко ново трябва да приемаме като благо, като даденост, с разбиране и одобрение.

Новите състояния изискват от нас още по-голямо обединение. И ако виждаме, че има материални промени, те трябва само да ни пробуждат към по-голяма вътрешна връзка, за да не ни обърква външната форма, да  не ни дава илюзия, че вече сме свързани заради това, че няколко хиляди човека седим в една зала.

Сега това го няма, ние не сме в едно помещение и дори не се стремим да бъдем заедно физически. Искаме да бъдем заедно духовно, като един човек с едно сърце! И затова този конгрес е абсолютно нов, в нова епоха. В него няма нищо от миналите конгреси: това е ново ниво, нов подход, ново отношение. И го гледаме като духовна степен, на която трябва да се издигнем.

Искам да бъда свързан с всички, но къде и как? За сметка на 8м издигането на духовното стъпало, в духовното място, където ще се проведе нашият конгрес – в пространството вътре в Твореца. Всички ще влезем вътре в това пространство и ще искаме да съществуваме там, да се обединим /помежду си/ вътре в Него. Твореца така и се нарича, „място“, и точно в това място провеждаме нашия конгрес, нашата среща всички заедно, за да се поддържаме един друг заедно с Твореца на това първо духовно стъпало, което ни очаква.

Не мога да предам чувствата, които са в моето сърце. Но да се надяваме, че заедно ще открием това състояние и ще почувстваме връзката между нас вътре в Твореца на нашия първи конгрес от новата епоха.

От урока за подогтовка на конгреса, 01.08.2020

[268661]

Прегърнете всички вселени

Въпрос: За какво е създаден човекът? Природата и Вселената живеят по свои закони, независещи от него. Защо е нужен той, ако разваля всичко?

Отговор: Цялата природа, цялата Вселена и още много вселени и светове са създадени именно с цел да се появи човек, който ще има възможност да разкрие всички нива на природата.  За да започне да ги осъзнава, да ги разбира, да постига творчески връзките със себеподобните си и така да обхване в себе си всички вселени.

Всъщност, постигайки вселените с разума и чувстватата си, ние като че ли ги прегръщаме в себе си, включваме ги в себе си. Затова не мислете за човека така, както си го представяте в себе си.

Човекът е събирателна система от мъже, жени и деца, които се обединяват помежду си, независимо от егоизма си и се опитват да бъдат заедно като едно единно цяло.

Ще стигнем до това състояние или с добро, или както се казва „с пръчката“ към щастието. Но нас ще ни гонят към това. Сега вече започва този период.

Тогава ще открием, че обединявайки се с другите, човек създава в себе си обем, който обхваща цялото мироздание. В този обем ще съществуваме вечно, в съвършенство.

От урока на руски език, 07.07.2019

[251883]

Залезът на империята на егоизма

Ние не разбираме къде е нашата свобода на избора, как да я постигнем и организираме, за да не навредим с това на другите хора, защото всички сме свързани. Вижте какви размирици име днес в Америка, истинска гражданска война. В Израел също има демонстрации и същото ще се случва в целия свят все повече и повече, защото ситуацията ще става все по-лоша.

Светът губи егоистичните връзки, с които е свързан: ти на мен – аз на теб, пари-стока-пари-стока. Имаше единна система, в която живяхме хиляди години, докато не изстискахме всички сокове от нея. Някъде до 50-те години на миналия век тази система достигна своя разцвет и след това започна да загнива. Това беше неизбежно, защото по друг начин няма да стигнем до духовно поправяне.

Затова днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да му позволят да се върне назад към предишното състояние. Финансовите и държавните умове се опитват да намерят решение, как да удържат съществуващите системи, в които имаше баланс в това, колко човек може да вложи и колко може да получи, да купи.

Тази егоистична система беше относително балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя се разпадна за миг: никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще. Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът, движещата сила, през цялото време ни държеше в противопоставяне с другите, определяйки колко всеки ще даде и колко ще получи, свързвайки ни с егоистични взаимоотношения.

Тази връзка вече не работи и какво ще регулира нашите отношения? Създадохме армия, полиция, образователна система, култура, финансови системи. Егоизмът ни тласкаше към израждането на егоистично общество, което изведнъж спря да работи. Това е криза като никоя друга в историята.

Струваше ни се, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички бяхме движени от едно желание, да печелим повече. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно: с това не изпълняваме замисъла на творението.

И вижте какво се случи, как Творецът с коронавируса разруши всички наши планове за добър живот. Сега открихме, че всички наши подготовки за добър живот няма да ни помогнат, нито една егоистична система не работи. И какво да правим? Единственият начин е да преминем от егоистична към алтруистична система.

Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната спря да работи? Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.

В края на поправянето системата ще работи и от двете страни: и от страна на големия егоизъм, и от страна на огромното отдаване. Тези две сили ще работят една срещу друга, а творението, което е в средата между тях, ще използва и двете в интегрална, хармонична, съвършена форма.

От урока „Свобода на волята“, 28.07.2020 г.

[269084]

Как да си върнем контрола над живота

Докато се грижехме един за друг, като спазвахме изолацията, страната се справяше отлично с епидемията. Когато много хора се отегчиха от това, статистиката със заразените тръгна нагоре.

Хепи ендът не се състоя, страстите се нажежават, нервите и политиката се превръщат във възпламенима смес от народно недоволство. Убеждават ни, че сме недоволни от правителството. Всъщност сме недоволни от природата. Тя не отговаря на нашите очаквания. И няма да отговори. Тя има други планове.

От месеци предупреждавам, че няма да има щастлив край. Многократно говорих за напразните надежди на всяко правителство. За последен път тук. Друг кабинет, какъвто и да е той, ще трябва да действа аналогично, а неговите експерти ще ни обясняват, че сега всичко е правилно.

Влязохме в пряка конфронтация с природата, но по инерция се опитваме да разрешим кризата с политически средства. Това само ще влоши нещата. Защото пандемията е природно явление. Тя се отразява на обществото, на икономиката, на политиката, но няма да победим последствията, ако не стигнем до причината. А причината е дисбалансът.

Всяко заболяване се поражда от общото състояние на организма, в което е нарушено равновесието на системата. Ние се разболяваме, още докато се чувстваме здрави. Днес вирусът ни показва социалния дисбаланс, който мислехме  за здрав образ на живота на обществото. Самата природа стои зад епидемията и ни призовава да се погрижим за корена на проблема, за това, как се отнасяме един към друг.

Кирка и копие

Народът на Израел винаги е бил упорит. Нашите източници го отбелязват от хилядолетия. Да, знаем как да отстояваме своето до последно. Не ни трябват никакви правила и предписания. Всеки сам знае какво да правим. И всеки изисква да признаят правотата му.

Меко казано, това никога не ни е довело до добро. И XXI век няма да бъде изключение. Вирусът не се интересува от нашите битки, има собствена програма и ще победи по един или друг начин. Ще победи, като ни принуди да реорганизираме отношенията и живота си.

Нямаме друг избор. Нашето общество е изградено така, че е невъзможно да се контролира ситуацията с епидемията. Карантината спира процеса, но не лекува, а ние както обикновено се хапем помежду си. Хапем се толкова, че някои са готови да се разболеят, само и само да не усещат никакви ограничения. Те търсят свобода за себе си от другите: „Никой няма да ми казва какво трябва да правя“.

Но това свобода ли е? Това е пълна капитулация пред собствената упоритост и нищо повече.

Светилище на потребителите

Човек е уникален точно с ползата, която може да донесе на другите, а не със способността да киха върху тях и да им ходи по главите. Светът съществува за мен не за да го използвам, а за да го поддържам.

Това ни казва природата чрез корона вируса. А ние, недоволни от нея, изкарваме гнева си върху другите, без дори да разбираме, без дори да искаме да разберем с какво си имаме работа.

„Вашето здраве и благополучие е във вашите ръце, – казва тя. – Започнете да се отнасят по различен начин един към други и ще разберете как заедно да подредите живота си. Разберете какво наистина ви е нужно и какво е излишно. Това е изцелението“.

Ако погледнем съвременния свят не като ползватели, ще видим, че почти всичко в него е излишно. Затрупали сме го с планини от боклук, безполезни стоки, безсмислени проценти, неудържимо производство, абсурдни индустрии, „здрава“ конкуренция и корпоративни империи, пропили всичко с токсични отпадъци, а на върха сме сложили машината на финансовата хегемония. Над цялата планета, като над резерват от нелепости, гордо се лее логото: „Как да убием времето за нищо“.

И когато епидемията най-накрая позволи да се види тази картина на невменяемост, хората ще поискат отново да вдъхнат „живот“ в нея.

Разбирам, че когато човек вижда как бизнесът му умира, си мисли, че той самият умира. Не знае как да продължи напред. Невъзможно е да му се обясни нещо в тази ситуация. Той ще започне да разбира по-късно, когато болката утихне.

Но тогава ще е твърде късно. Ще разрушим последното. Затова сега се нуждаем от преформатиране, от преустройство.

Прости истини

Въпреки разсейването на мненията,е необходимо общо съгласие за най-важното: няма причина да се възстановява банкрутиращата система, време е не да се грижим за нея, а за това, което ще я замени.

Преди хората работеха, за да живеят. Сега – за да консумират. Но природата не се е променила, тя все още изисква равновесие, а не работа за всички на всяка цена. Не можеш да я убедиш в противното.

Днес дори не се нуждаем от карантината като такава, нужно ни е спиране и преоценка на ситуацията: какви сфери на социалната, културна и икономическа дейност  наистина са необходими? Какво ще оставим, за да осигурим за всички оптимално комфортни условия? Как ще разпределим ресурсите? С какво ще се заемат хората?

Тези въпроси няма да изчезнат, колкото и да ги игнорираме. На дневен ред са нови приоритети. Те не могат да се въведат със сила, трябва да се обясняват, преподават, да стигнат до умовете, а после до сърцата. Новото не се приема веднага: първо свикваме с мисълта за него, след това започваме да разбираме какво е и как да живеем с него, а след това, в процеса на работа осъзнаваме какви преимущества сме получили.

И така, тези етапи трябва да обмислим и да започнем да  преминаваме в близко време. Или те ще минат през нас. Природата няма да отстъпи, тя изисква от нас вътрешна промяна, готовност за взаимна грижа, за консолидация на обществото, така че в крайна сметка то да стане добро за всеки. Този дом няма да се построи сам върху останките на стария, ще се наложи заедно да изработваме чертежи и да ги реализираме. Практическото обучение за живот в здраво, сплотено, единно общество е това, което стои на дневен ред.

Ако приемем предизвикателствата на епохата, ако се държим като възрастни хора, които могат да учат, а не като деца, които искат играчките си, ще можем да си поемем дъх и дори да излезем на улицата без тежки ограничения. Вътрешната отговорност ще направи това, което не може да се постигне нито със страх, нито с глоби.

Ако продължим да отхвърляме фактите, вирусът ще ни обучава по свой начин, не чрез убеждаване, а чрез принуждаване. Ще продължи, докато не ни доведе до същата проста истина: ние губим контрол не над него, а над себе си. И изцелението ще дойде само чрез единството на нашите сърца.

[267930]

Инвалидността не е непълноценност

Добре би било най-накрая да осъзнаем това, което са разбирали мислителите от всички времена: идентифицирането с тялото е една от най-горчивите грешки на човечеството.

Редакцията на списание за хора с физически и сетивни ограничения се обърна към мен с въпроси за чувството на самотност и социална изолация, която тази общност изпитва постоянно, особено в периода на масова епидемия.

Можем ли да се справим с отчуждението, без да го компенсираме с алтернативи или палиативи, а да го неутрализираме фундаментално?

Науката кабала разглежда това предизвикателство в глобален контекст и предлага всеобхватен, фундаментален подход. Отчитайки съвременните средства за комуникация, всеки човек, дори ограниченият в нещо, може да стане пълноценна част от социалното обкръжение, при абсолютно равни условия да се присъедини към общата дейност и да усети как се връща към живота.

Защото истинската социализация е преди всичко духът, връзката на сърцата. Всичко останало израства естествено от тази връзка и се оценява само в нейния контекст. И затова съм дълбоко убеден: човек, който има физически ограничения, изобщо не трябва да съжалява за тях. В общество, в което се поддържа истинско единство, всички различия между нас стават платформа за възход и подем за всеки и във всичко.

Рано или късно ще стигнем до това. Защото живеем в глобална природна система, чиято програма е зададена първоначално и днес ни води към ключов момент. През последните сто години човешкият егоизъм окончателно изчерпа своите възможности и вече не е в състояние да ни тласка напред. Напротив, той ни пречи адекватно да посрещнем новата епоха на алтруистично развитие, която ни издига от тесния, закостенял светоглед до реалността на взаимоотдаването.

Промяната вече започна. Виждаме, че природата все по-тясно ни свързва един с друг и настойчиво изисква от нас качествена, добра връзка. Интегралното човечество е истинската повеля на времето. В резултат на това тези, на които не достига чувство на принадлежност към човечеството, към човешкото общество, точно сега получават възможност да се влеят в общото цяло. Още повече, след като самоизолацията показа на всички нас, какво е да бъдеш ограничен в ежедневието. Корона кризата ни изравни в много отношения.

Домашният компютър днес позволява на всеки да бъде в интегрална връзка с близките си, включително с близките по дух, с обкръжението. Всички можем да се занимаваме с обща работа, да си помагаме, да се подкрепяме. В тези условия възможностите на тялото не диктуват правилата на играта и като цяло не играят никаква роля! Всъщност нищо не ни пречи да създадем общност от души. Нищо, освен собствената ни природа.

За да победим самотата и изолацията, трябва да се научим да разширяваме връзката над всичко външно, над всички ограничения. Това е единственият начин да се справим с нашите различия: физически, психологически, полови, възрастови, всякакви. Издигането над материалния облик, над чертите на характера, над земната  природа ни открива необятния свят на вътрешните взаимодействия.

В науката кабала тяло изобщо не се нарича биологичния организъм, а комплексът от желания, устрем, стремежи, чувства и мисли. Това е съвсем различно ниво, тук няма непълноценност, ограничение, тук всичко може да се използва правилно, органично, в общ интерес, за благото на всички. Човекът тук се оценява  не по физическа сила, красота или ум, а по напълването, което дава на другите. Това и е истинската духовност, истинската човечност – истинската грижа за другите. Не, не „диктатура на доброто“, а мъдри закони на единното семейство.

Ето върху какво трябва да прехвърлим акцента. Тогава материалното постепенно ще изгуби своята острота, горчивина, тежест и ще се съсредоточим върху най-важното, което покрива всички различия.

Зная, че това все още изглежда като нещо невъзможно. Всъщност, всички хора сме с ограничени възможности. Ние сме притиснати и задушени в пашкула на общоприетия светоглед. Нашите доводи са непробиваеми и дори в света да се случват абсолютно нелепи неща, сме готови да ги търпим, само, за да не излезем от обичайните си представи.

Но има методика, има виртуална връзка и има насъщна необходимост. Всичко, което не може да се обясни веднага с думи, малко по малко ще легне на сърцето и ще създаде нова система от ориентири, благодарение на която не просто ще се опознаем, а и ще се почувстваме един друг, както никога преди не сме се чувствали. И ще разберем как да живеем и да просперираме заедно, свързвайки се в ритъма на общото сърце, променяйки тъмнината със светлина в непрекъснатото дихание на взаимните отдалечавания и сближавания.

В това сливане на душите има място за всеки и всички са равни, не защото са еднакви, а защото са еднакво важни. Ние ще влезем в сърцата си не като нашественици, а като любими и любящи. И тази любов, този дух ще премахне всички телесни ограничения.

[266548]

Ръстът на егоизма определя еволюцията

Въпрос: С какво е свързан фактът, че хората са изгубили връзката помежду си, страхуват се да се обединят в семейство, не могат да си намерят партньор?

Отговор: Егоизъм. Няма друга сила, която да противодейства на всички наши уж добри намерения, пориви. Само нашето его ни кара да искаме повече от другите, въпреки другите, срещу другите. Нищо не можем да направим с него. Борбата е безполезна.

Ето защо трябва да знаем, как да получим висша сила, за да балансираме егото. В това е същността на методиката за издигане над егоизма, която ни позволява да го използваме не за собствена полза, а за другите, за да постигнем нивото на Твореца.

Цялата еволюция е нарастване на егоизма в нас. От хиляди години, ежедневно, егоизмът в човека се увеличава все повече и повече.

А науката кабала ни обяснява, как можем да го използваме правилно. В това ни помага най-вътрешната, най-могъщата висша сила, която управлява всичко и ни учи, как да видим, как да оценим, как да се свържем с всички, как правилно да използваме егоистичната сила. Когато работим по този начин, променяме съдбата си.

Въпрос: С еволюцията нашият егоизъм всъщност расте ли?

Отговор: Разбира се! Именно ръстът на егоизма определя еволюцията.

Въпрос: До какво ще ни доведе?

Отговор: Или до смърт, или до правилно възприемане на егоизма.

Въпрос: Какво да направим, за да не ни доведе до смърт?

Отговор: Всичко вече е заложено в програмата на природата. В крайна сметка няма да загинем и няма да изчезнем. В последната минута нашият егоизъм ще се превърне в обратното на себе си. Той ще види, ще усети – но това е на последната степен -, че ако не направи тази крачка, ще умре. Това егоистично ще го доведе до обратното действие, до противоречие със себе си.

От урока на руски език, 24.05.2020

[267652]

Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Вдругиден

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

 

 

Как оценяваме света

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Търпение и осъзнатост

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Спасение от страховете

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Просто бизнес

Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]

Алтруизмът в нашия свят

Въпрос: Десет процента от хората в света се считат за алтруисти. Те се грижат за другите, за природата, но със скрита полза за себе си. Как да се отнасяме към това?

Отговор: Скритата полза за себе си, без да се нанася вреда на останалите, не представлява никаква опасност нито за човека, нито за обкръжаващия свят.

Но ако умишлено нанасяш вреда на света и обществото, това вече е сериозно.

Въпрос: Много хора смятат, че трябва да взимаме пример от така наречените алтруисти. Но те все пак се считат за егоисти?

Отговор: Егоизмът – това е експлоатацията от един на друг. А ако човек живее нормално в нашия свят, ходи на работа, отглежда деца, ходи на почивка, това не се счита за егоизъм.

Егоизъм е използването на другите за лична изгода.

Реплика: Интересно, че не го усещаме. Никой няма да каже за себе си, че е егоист.

Отговор: Затова трябва да възпитаваме човека, да обясняваме, да даваме примери, упражнения. А иначе природата няма да издържи нашето общество и обществото няма да издържи само себе си.

 

От ТВ програмата „Епохата след коронавируса“, 23.04.2020

[265916]

Епидемия от лъжи

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Човечеството е атомна електроцентрала или атомна бомба?

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

 

Трансформация от вселенски мащаб

Как обикновеният човек, който до март 2020 година имаше работа, кариера, доходи, перспектива за бъдещето, сега може да приеме, че всичко това вече е в миналото и животът поема съвсем различна посока? Той не иска да се съгласи, още не е готов за тази картина и затова трябва да се учи да живее нов живот.

Нямаме друг избор, защото така ще бъде, тази промяна вече започна да се проявява в нашия свят все повече и повече и трябва да го обясняваме, да го обсъждаме във всички медии. Ако не приемем тези промени сега, по-късно ще бъдем принудени да го направим, но вече в много по–строги, критични условия, защото процесът ще продължава.

Всички сме различни и много хора не могат да приемат промените със скоростта, с която се случват, затова възникват толкова конфликти. Необходимо е всички да се учим как да се отнасяме един към друг с любов и разбиране. Изправени сме пред общ, национален и световен проблем. Може да се каже, че дори не е световен проблем, а глобална революция от вселенски мащаб.

Човешкият род в наши дни достигна до своето най-голямо развитие и сега преминава през трансформация, каквато историята не познава. Засега това е само първият етап. От материалния живот, който човекът е започнал преди хиляди години от преследването на мамути, преминаваме към нов живот – колективен, обществен. Връзката между хората ще определи новата организация на обществото.

Необходимо е да се учим на този нов живот, както и да изучаваме стария си живот, за да разберем защо ни доведе до тази момент. Това не е случайност, а законите на природата, които определят развитието и ни въздействат – това не зависи от нас. От нас обаче зависи как ще приемем това състояние, за да страдаме по-малко, ако осъзнаем какво се случва и работим заедно, ръка за ръка с природата.

Тогава ще стигнем до добрия живот, който е определен за нас. Защото природата ни води към добро, но не според нашите обичайни представи за благополучие като за богатство и власт, а към спокоен живот в материалната сфера и живот, пълнен със смисъл, съдържание, напълване в духовна, вътрешна форма.

Всички ще спечелим. Освен това трябва да разберем, че природата е по-силна от нас и  ще ни води през този процес. Така че, нека да не се съпротивляваме, а да вървим заедно с природата.

От програмата „Глобални перспективи”, 14.05.2020

[266375]