Entries in the 'Блог на Рав Михаел Лайтман' Категория

Нашето бъдеще са роботите

Въпрос: Швейцарска компания, една от най-големите в света производители на промишлени роботи, строи фабрика в Шанхай, в която роботи ще произвеждат роботи. Планира се заводът на бъдещето да произвежда 100 хиляди робота годишно, а по-нататък все повече и повече.

Народът, журналистите, учените са развълнувани: „Цялото ни бъдеще е в роботите. Те ще ни управляват!“ Какво ще бъде бъдещето ни с роботите?

Отговор: Бъдещето ни върви към това, че за човека няма да  остане никаква друга работа, освен духовната. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилно вътрешно, духовно обединение между нас.

Всичко останало ще поемат роботите. Като цяло, нашият свят постепенно приближава към това, че всички ще преминем в духа. В материята ще останат само роботите. След това и те ще изчезнат.

Тоест, по принцип, нашият свят ще се прояви като свят на сили, дух, мрежа от сили, а не материя. Всъщност, няма материя. Това го виждаме от квантовата физика.

Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, ще се стремим към това, всичко с което се занимаваме да предадем на роботите, а сами да се занимаваме с нещо, което никакви роботи не могат да извършат – духовна работа, обединение между нас и ще излезем на следваща степен на съществуване – в духовния свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[239303]

Имплантация на чип и пробуждане

Въпрос: Гражданите на Швеция сериозно са се увлекли по биохакинг. Биохакингът представлява имплантиране под кожата на чип, с размер на оризово зърно, на който са записани личните данни: номера на банковата карта, паспорта, други документи. Скандинавците твърдят, че животът им е станал много по-прост.

Накъде води такова по-голямо опростяване?

Отговор: Мисля, че това ще докара хората до разкриване на огромна вътрешна пустота. Ще им се наложи да направят нещо с това. Тук никакви чипове няма да помогнат. Ще трябва да потърсят по някакъв начин източник за напълване.

Човекът се изправя пред вечния въпрос: «А къде съм аз? За какво съм? Защо е всичко това? Всички тези чипове, компютърни екрани, телефони – към какво ме водят? Към това, че пред мен има всичко, мога да видя на малък или на голям екран практически целия свят, мога да се свържа с всички. А после какво? И защо? И седя пред празния екран и не знам нито какво да правя със себе си, нито с тях».

Това е добре. То ще ни доведе до търсене на правилния, истинския отговор на въпроса: «За какво е всичко това?».

Въпрос: Ако човек си задава тоя въпрос, той достига ли до отговора?

Отговор: Трябва да достигне. Няма да може изведнъж, отначало ще се мъчи, ще търси, но това е правилния път. Ще търси отговор за себе си! «А къде съм аз, къде е моето място в този свят?» това е потресаващо търсене и прозрение!

Въпрос: Но къде е тук щастието?

Отговор: Щастието е в това, че ще открие отговора. Изведнъж ще открие, че съществува такава сила, такава мисъл, която очаква този отговор и е готова да отговори на него. Това е среща със своя дух.

Въпрос: Човек ще разбере ли, че именно този дух го е насочвал към тази среща?

Отговор: Да. И тогава ще види всичко, ще осъзнае. Ще бъде като откриването на света – от началото, от зараждането, до края и всичко едновременно! Всичко ще стане ясно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.01.2018

 

[242016]

 

Поръчителството като закон на живота

Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

 

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Откъси от сутрешния урок 08.06.2018

От урока на тема „Атака за обединение“

 

Когато човек се озовава в отчайващо състояние, без никаква надежда и подкрепа, обезсилен, с объркани мисли, не разбиращ в кой свят се намира и какво ще се случи с него, в пълна мъгла в душата и в ума, на него може да му помогне само едно: въпреки всичко да намери нишка, свързваща го с Твореца.

В края на краищата, Творецът му е изпратил това състояние. И вече от една такава мисъл, че това е предизвикано от Твореца, ще се запали искрата на светлината, ще се пробие лъч през пролуката, и човекът ще започне да се издига.

* * *

Във всеки от нас се крие змия, но освен нея има още искра, дадена от Твореца. И ако искаме да свържем нашите искри заедно в една обща искра, то всички наши змии също ще се съединят в една плетеница. И тогава ще усетим, колко те са противоположни на общата ни искра.

Излиза, че има една  голяма змия и една голяма искра, а ние започваме да работим: имаме лявата линия и дясна линия, молим третата сила – Твореца. Той създава злото начало, всички тези змии, и Той е внедрил в нас част от себе си – искра, част от божественото свише. Така, че можем да се обърнем към Него чрез тази искра и да поискаме да задържи змията.

Творецът все повече разкрива своето величие и това ни позволява да се издигнем над змията. Първият подем над егоизма е изкачване на първото духовно стъпало на отдаване. Там ние вече придобиваме вяра над знанието, желаейки да направим всичко заради Твореца, представляващ ни се велик.

* * *

Ако изведнъж се разкрива ненавист към другарите, тогава трябва да се молим, за да може тази ненавист да се превърне в любов. Разкриването на ненавист е знак за напредване. А ако наистина искаме да се придвижим, то трябва ненавистта да превърнем в любов.

* * *

Човек трябва да вижда себе си разделен на две: отдолу животно, магаре, а върху магарето седи моят егоизъм, огромната власт, която не ми дава да се свържа с другите, а също и искрата, която ме дърпа към обединение. А още по-нагоре е Творецът.

Магарето живее вътре в този свят и аз го обезпечавам с всичко необходимо, в оптимална форма. По-високо от това е моят егоизъм и точката в сърцето, над всичко това е Творецът.

Моето най-първото действие е да снабдя магарето с всичко необходимо, за да се държи тихо. Както е казано: „Няма хляб, няма Тора“. И след това мога да мисля само за това, колкото се може повече да порасне точката в сърцето, за да се свърже с другите точки в десетка и да достигне до Създателя.

И тогава се случва третото действие: пробужда се моят егоизъм и не ми дава да го направя. Тогава у мен се появява истинска възможност да се обърна към Твореца с молитва и аз получавам сила свише, която позволява да подчиня част от егоизма на точката в сърцето. От егоизмът се изгражда долната част на духовния парцуф, а от точката в сърцето – горната част, плюс частта, от която аз се обръщам към Твореца.

Оказва се, че вече имам всички части на духовния строеж: рош-тох-соф и аз започвам да изграждам духовния парцуф, душата. Всичко това трябва сега да се реализира на практика, ние стоим пред самия вход в духовното.

[227998]

Разумът от гледна точка на кабала

Въпрос: Какво е разумът от гледна точка на кабала? Единственото нещо, което различава хората от животните?

Отговор: Разумът е чисто спомагателна настройка, която ни помага да разграничим едно чувство от друго.

Сам по себе си разумът не съществува. Тъй като има различни желания с тяхно напълване, за да ги сравняваме, съществува разумът. Той само ги обслужва, като установява между тях система за сравнение и ни помага да се адаптираме. Желанието е първично, разумът е вторичен.

Колкото повече са желанията на човека, толкова разумът му е по-развит, защото тласка човека към възстановяване на мрежата от връзки. Затова е важно не едно голямо желание, а много различни и противоположни желания с всякакви видове напълвания и тяхно сравнение.

Въпрос: Може ли човек да развие желанието?

Отговор: Разбира се. Някога хората са били енциклопедисти, занимавали са се с абсолютно  всички науки, изкуства. В днешно време това е невъзможно, защото в противен случай няма да напреднеш. Но, по принцип, ако не си поставяме за цел постигане на егоистични върхове, то и днес можем да бъдем всестранно развити.

Науката кабала е против едностранното развитие, защото всички четири стадия в нас трябва да бъдат хармонично свързани.

От урока на руски език, 01.04.2018

 

[231107]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

 

[235232]

Страхувам се да се родя отново

Въпрос: Аз не се страхувам  да умра, но се страхувам и не искам да се родя отново. Какъв е тук замисълът на Твореца?

Отговор: Ти се страхуваш да се родиш отново, защото знаеш какво е: отново раждане, ясли, градина, училище, болести, ваксини, проблеми, обиди.

Казано е, че седели мъдреците и мислели: “ Кой е по-щастлив: роденият или нероденият човек?“ И решили, че по-щастлив е нероденият, Но ако вече си се родил, изпълни своето предназначение и повече не се раждай.

 

От урока на руски език, 02.09.2018 г.

 

[239030]

Богатите плачат

Реплика: Най – богатите хора в света, които  са около петстотин, обедняват. През 2018 година те са изгубили 511 милиарда долара.

Отговор: Работата е в това, че те трябва да разберат, дали имат възможност да възпрепятстват прогреса на хората. Колкото повече предоставяш на хората нови играчки за взаимна връзка, за тяхното напълване, всякаква информация и всичко останало, толкова повече те стават придирчиви, взискателни.

Те вече не се интересуват от Фейсбук в този вид,  в който е. Те вече просто не могат да гледат реклами. Хората толкова са се наситили, че  това дори децата не може  ”да се напъха”.

Тоест, всичко, на което богатите са се надявали през последните 2 години, сега започва да работи все по-малко и по-малко. Въпреки всички усъвършенствания, то отминава. Мобилните телефони и всичко останало – всичко отмира. Периодът на егоистично натрупване сам ще се разруши.

Човекът все още се развива. Затова виждам, че ще дойде време, при това много  бързо, когато доларите, които те са натрупали, няма да имат никаква стойност и няма да имат възможност да печелят пари от това.

Мисля, че хората като цяло ще се стремят към  голяма лекота. Ще им се прииска да поседят на тревичката, малко да пийнат, да похапнат, да слушат нормална музика и чуруликането на птиците, смеха на децата, тичащи наоколо. Ще поискат нещо много близко, приятно на сърцето, а не да задръстват главата, мозъка, душата, чувствата си с нещо много изкуствено.

Надявам се, че ще бъде така.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

[240175]

 

Могат ли душите да се пораждат една от друга?

Въпрос: Могат ли душите да се пораждат една от друга?

Отговор: Не. Хората също не се раждат един от друг. Само така ни се струва.

Нищо ново не създаваме, освен условия за възникване на нов образ в нашия свят. Тоест, силите вече съществуват и са готови за развитие. И затова, чрез определени мъжки и женски индивиди се развива, като че ли, ново тяло. Всичко е зададено предварително.

Въпрос: В духовното, когато се обединят две желания, се получава трето. То вече ново ли е или не?

Отговор:  Ново е в сравнение с тях и тяхната връзка с висшето. Както е казано: „Мъж, жена и Шхина между тях“ – тоест проявлението на  Твореца. Силата на Твореца, която подтиква мъжката и женската особи (духовните сили) да бъдат вътрешно свързани, определя следващия етап от тяхното развитие, това, което ще дойде след тях.

От урока на руски език, 16.09.2018

[240162]

Техника за изпълняване на желанията

Реплика: Наскоро било проведено допитване: „ Вярвате ли, че ако много силно пожелаем нещо, то ще се изпълни?“ Много отговорили: „Не, разбира се“.

Тези, които вярват в неограничените възможности, ще кажат: „Разбира се, да“. Защото вярват в неограничените възможности  на разума и съзнанието.

Те казват, че има методика, която помага за изпълнението на желанията: да призовеш Вселената на  помощ. Тя се нарича „ефект на визуализация на желанията“.  Принципът на визуализацията е удивителната  свързваща нишка между безграничната сила на нашата мисъл и Вселената, която е готова да предложи дарове на всеки, който правилно я помоли“.

Отговор: Да общуваш с Вселената е полезно. По-полезно, отколкото  с хората. Да се общува с Вселената е полезно,  като се има предвид, че тя е твое отражение. Ти искаш да ѝ се наложиш, да изявиш себе си в нея. И това е възможно, но тогава, когато  напълно се отменяш и се сливаш с нея.

И тогава се получава истинското сливане със света, с Вселената: човекът чувства, че всичко наоколо е една единна система, в която той съществува, а тя изглежда, че го възприема, той може да отрази себе си в нея.

Започва да възприема цялата Вселена, цялото мироздание, целия свят като себе си. Усеща, че всичко това е самият той, целият негов вътрешен свят се изразява сега чрез цялата Вселена, чрез звездите, пространството, планетите. Всичко е израз на неговите вътрешни качества. И за това той иска да усеща всичко това единно, интегрално, вечно, съвършено, като израз на своята поправеност.

Ако човекът се адаптира, обедини се с Вселената, той започва да усеща този дух, който се рее в космоса, това състояние на мисълта, което е само по себе си е цялата вселена. Всъщност, цялата Вселена – планетите, пространството, звездите – е мисъл.

Това е овеществяване или проява на мисълта на творението по отношение на нас. И ако се опитам да се отъждествя с това, да се свържа, да се обединя с цялата Вселена, аз ще започна да възприемам нейния вътрешен смисъл, мога  по такъв начин да разговарям с него.

Реплика: Човекът се състои, като че ли от пашкули, облечени върху него: проблеми, мисли…

Отговор: Затова и се говори, че това трябва да се прави в особено състояние, постепенно. Кабала ни учи как сме длъжни постепенно да се „разсъбличаме“ пред Вселената, да сваляме от себе си егоистичните обвивки.

Това се постига с тренировки в група, когато  човекът поставя останалите вместо себе си и така става готов да се отъждестви с цялата Вселена. Това е възможно. Необходими са само усилия и сериозна работа, именно с другарите

Проникването във Вселената може да стане чрез взаимодействие с хората. Колкото и да е странно, именно „  възлюби ближния като себе си“,  се явява ключ към разкриване на Вселената.

Работата е голяма, но интересна, вълнуваща, особена. Това е и работата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.12.2018

[239822]

Пари-пари-пари

Задава се голяма световна криза, в резултат на която ще изчезнат всички пари, а заедно с тях и връзката между хората. Светът ще поиска да се върне към златния стандарт, както е било някога.

Ясно е, че ако парите престанат да бъдат обезпечавани от реални ценности – злато или диаманти, скъпоценни сами по себе си, ако пари може да се напечатат, колкото искаш, светът полудява.

Той вече не може да поддържа системата, на която се е държал, когато за покупка е трябвало да се плати, за това е трябвало да се работи, за да се изкара и т.н… Икономиката трябва да работи по точни закони и правила, така че  всичко да има своята цена. Но, ако свободно печатаме пари, те се обезценяват, превръщат се в прости хартийки.

Затова паричната система ще рухне и ще разруши човечеството. Проблемът е в това, че си позволихме свободно да си играем с парите. Преди беше ясно колко струват земята, къщата, ябълките, картофите, месото. Всичко имаше своята цена, произтичаща от природното равновесие.

Но ако човек се намеси в тази система с напечатани хартийки и започне да си играе с тях, той изважда природата от равновесие. Нарушава се баланса между това, колко природата отдава, колко получава, колко е необходимо на хората. Това  се случва сега. Икономистите и финансистите разклатиха цялата обща интегрална система и затова тя непременно ще рухне .

Единственото решение е да се върнем към природните ценности: или материални – злато и други скъпоценни метали, които не зависят от нашето желание, а се добиват в ограничено количество, или вече да преминем към духовни ценности, към отдаване. Ценността може да се измерва или в желанието да получаваш, или в желанието да отдаваш, но тя не може да се „назначи“ произволно според егоистичното желание на човека.

Минали са само няколко десетилетия от отмяната на златното обезпечаване на долара. По този начин финансистите си отвързаха ръцете, получиха възможност да си играят с парите, да се обогатяват чрез борсови спекулации. Те превърнаха веригата: „Пари-Стока-Пари“ в „Пари-Пари-Пари“, от която изчезнаха реалните продукти и реалната стойност.

Затова мисля, че в близките няколко години тази система ще се взриви. Тогава светът ще бъде готов да премине към нова формула: към любов към  ближния, както  към самия себе си.

От урока „От подножието на стълбата към постоянното сливане“, 21.07.2018

[230381]

Несподелената любов

Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата „Новинии с Михаел Лайтман“, 31.07.2018

 

[232420]

Може ли да бъде поправен светът?

Реплика: Всички науки, създадени от човечеството, в частност, психологията и философията, говорят, как човек да се устрои на материално ниво и не се занимават с поправянето на човека.

Отговор: Те не са в състояние да поправят човека, защото нямат необходимите средства. Затова  не можем да предявяваме претенции към тях. Разкрива се тяхната несъстоятелност и ние виждаме, че очакванията ни от тях са напразни.

Разбира се, сами по себе си, тези дисциплини са необходими, но не бива да им приписваме някакви невероятни възможности. Те просто разказват как по-добре да се устроим в този свят. Но да поправят света… Вижте, колко хора се опитват да го направят!

Реплика: Към кабалистите също има претенции, че в продължение на хиляди години не са могли нищо да поправят.

Отговор: Кабалистите не са и се  опитвали да поправят света, това е абсолютно невярно! Трябвало е да създадат определено ограничено общество, в което в своите времеви рамки – примерно, за хиляда години, да реализират, доколкото това е възможно, система от правилни взаимоотношения между хората. Колкото са могли, толкова са направили и после са се разпръснали, защото така е било необходимо съгласно програмата на творението.

По времето на Първия Храм е било достигнато сериозно подобие с висшата сила. Но веднага, след като то е било постигнато, хората са започнали да падат от това ниво, докато напълно не се разпръснали. И сега ние отново влизаме в това състояние.

Но сега ние пристъпваме към пълно поправяне. Едновременно с това светът, естествено, ще започне да се изправя пред все повече проблеми, не разбирайки какво да прави със себе си.

С други думи, светът трябва да демонстрира своята несъстоятелност, а кабала трябва да покаже, че тя е средство за поправяне на човека, средство за връзка между хората и за достигане на следващото ниво в природата. От нашия свят ние трябва да пробием „дупка в тавана“ и през нея да излезем на следващото ниво на съществуване. Това е пред нас.

От урока на руски език, 24.06.2018

[235098]

Храна от „боклука“

Реплика: В света набира скорост популярността на храната от “боклука“ – продукти, изхвърлени заради изтичане на срока на годност.  Освен това, такава храна може да се поръча за дома за кратко време, до час хикс, след който ресторантите и кафенетата са длъжни да я изхвърлят на боклука.

Хората, които  разработват този проект, го наричат екологичен, защото  хранителните отпадъци са третият по големина източник  на емисии на парникови газове.

Експертите казват, че във Великобритания  супермаркетите изхвърлят храна  за 360 милиона паунда. Като цяло в ЕС изхвърлят на сметището повече от 12 милиарда тона храна годишно, което  е около 1%  от общия БВП.

Отговор: Ние разбираме, че количеството продукти,  което изхвърляме, влияе много лошо на околната среда, на екологията и оставя много хора гладни,  полугладни и т.н.. Трябва да направим нещо по въпроса.

Затова е необходимо образование на обществото. Аз не мисля, че всичко ще протече така гладко, че ще отделят и ще раздават…  Необходима  е системна работа на държавата за това. Но проблемът е, че нито едно правителство не  се интересува от нищо, освен как да остане на власт и да измъкне от тази власт максималното за себе си и за своите членове.

Затова ние трябва да започнем много сериозна образователна програма, която наистина ще  възпита всички членове на обществото, без изключение,  на това, че безполезно произвеждаме и абсолютно безплатно изхвърляме огромно количество храна,  коли, няма значение какво.  При това замърсяваме околната среда, а друга нямаме. От година на година ние само увеличаваме  помийните ями и сметищата около нас.

Разбира се, в това има огромен резерв. Ако  преди 30-40 години някъде имаше недостиг на храна, днес нейният излишък е навсякъде. Ако можем да я разпределим правилно, няма да има бежанци от едни страни в други , няма да има умрели от глад. Всеки ще има всичко, от което се нуждае.

 Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът за правилното разпределяне, за да не може някои категории хора да използват храна с изтекъл срок?

Отговор: Възпитание. Само възпитание на хората. Нищо друго няма да помогне.

Правилно отношение  на човек към човека, защото всички сме членове на една система, на едно семейство. На това трябва да  възпитаме, това трябва да показваме, да убеждаваме, да обясняваме всеки път, ден след  ден. И всеки ден човекът сутрин се събужда егоист, и трябва отново да  му натикаш в носа  това, че е малко винтче в огромна машина и че той зависи от нея, и тя зависи от него.

Реплика: Има външни отпадъци, чийто срок на годност изтича. Но в човека също има „вътрешни отпадъци“, от които е длъжен да се откаже…

 Отговор: Как да се изчистим отвътре? За това е необходимо правилно общество, което да  работи  над човека  и да му помага да се изчисти от лошите мисли, от лошите желания. Това е възможно само под влияние на правилното обкръжение.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

 

[240033]

Мениджърът по щастие: главен изпълнителен директор след 5 – 10 години

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

 

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

 

[232130]

Падащата комета на обещанията

Обединена Европа не очакваше това да се случи толкова бързо. Като нарисувана в небето комета, тя прекоси зенита и тръгна към  линията на хоризонта.

Неотдавна кандидатите за присъединяване бяха внимателно подбирани и отхвърляни, а днес, ако ЕС е необходим на някой,  това са функционерите в Брюксел, които не представляват нито една държава или народ. А също  на елита и бизнесмените, които размиват границите в името на абсолютната власт. И въпреки, че агитационната машина е включена на пълен капацитет, много от тях вече проглеждат.

Ето защо ситуацията рязко се обърна – от Европа започват да бягат. Великобритания първа разбра какво не е наред. И дори  да се тресе от исканията на бившите „партньори“,  тези несгоди са по-добри от алтернативата – потапяне в блатото на европейските противоречия, в резултат на които ще има експлозия. Вярвам, че Англия ще се справи с всички трудности и ще разбере, че  навреме е скочила от падащата „комета на обещанията“.

Пред очите ни старата, спокойна, богата  Европа се превръща в горещ континент, в център на проблемите. „Жълтите жилетки“ завладяват Франция под общият възторг и съпричастност на хората. В Германия започва трудният преход от епохата на Меркел към нещо неизвестно и не окуражаващо.

В много страни десните сили от различни видове се готвят за реванш и ще го постигнат в следващите етапи на кризата. Кой знае колко силен ще бъде десният наклон? И какво да кажем за бившия социалистически лагер, който се събужда и гледа как да се освободи. Полша, Унгария, Чехия, Словакия – как се стремяха да прегърнат ЕС и колко преходен се оказа този роман.

Винаги съм казвал, че европейският проект ще се разпадне под собствената си тежест. Основателите на Европейския съюз го утвърдиха на нестабилните основи на кратковременната полза и дори го продадоха на заинтересованите страни. Какво друго можеше да се очаква от него, освен фиаско?

Но тук възниква основателният въпрос: ще бъде ли разпадането на Европейския съюз в полза на Европа? Мисля, че колкото по-скоро това се случи, толкова по-добре. По-добре и за Европа, и за всички. Според мъдреците: „Когато се съберат мошеници – лошо за тях, лошо и за света.“ „Мошениците“ са егоисти, които мислят само за собствената си полза. Това е модерна Европа.

В ЕС се събра „клика“. Те не искаха истинско обединение на сърцата, за тях основното беше да обединят банки, пазари, валута, да се противопоставят на Америка, Русия и Китай. Съюзът им се е превърнал в сборище на егоисти, без значение с какви табели се прикриват. И такова сборище неизбежно води европейците към крах. След като премахнаха границите, те останаха чужди един на друг, дори  общият манталитет не ги спаси.

Предупреждавах за това и преди петнадесет, и преди двадесет години, но дали европейците можеха да ме чуят? Бяха пълни с големи планове и надежди. Но  еуфорията премина и се появи много ясно усещане за предстоящия колапс.

Да, тревожно е чувството, няма да свърши добре. Обърнете внимание как Съюзът се разделя с Обединеното кралство, как му  налага умопомрачителни  задължения. Това напомня за безмилостен развод чрез съд, с канибал-адвокати, когато едната страна просто възнамерява да „съблече“ другата страна: „Ако решиш да напуснеш, ще напуснеш разорена.“ Отношението към Великобритания е като предател –  твърдо, безмилостно.

В действителност никой няма да спечели от това. Ще стане по-зле, но в слепотата си те  не разбират законите на общата система.

Всъщност историята сега ни дава урок, показва ясен пример за това, какво е човешкият егоизъм. Днес в Европа, всички негови „ползватели“, всички потребители могат да се убедят какво е той в действителност, без юзда и без разкрасяване: „Искате ли да вървите с мен? Ето какво ще  ви донеса – пълна разруха във вашата благоденстваща държава!“

Но ще се  уплашат ли  лидерите на Европа? Ще проработи ли в тях инстинктът за самосъхранение? Едва ли.

Ще има битка. Очевидно дори и война. И нито един лидер няма да има сили да я спре. Защото вече няма лидери. Времето им е отминало и Европа показва това на света.

Защо? Защото историята прави ново завъртане. На прага на новата епоха, която по своята същност отрича единичните лидери и ние трябва да осъзнаем това възможно най-бързо.

Настъпва времето на великата среща. Човечеството се нуждае от „могъщо множество“ – 100-200 души, силни по дух, които разбират природата на егоизма и необходимостта да се издигнат над него. Те трябва да намерят сили да станат ядрото на бъдещото единство, да приемат необходимостта на времето, да се договорят, да се свържат помежду си, да се издигнат над себелюбието, да създадат нова, безкористна връзка и да изградят на нейна основа такава  система, която да управлява не само Европа, но и цялото човечество.

Това ръководство ще бъде установено на основа на равенство и равновесие, на общи интереси, на доброволно единство на страни и хора, без диктатура и насилие. Тя ще бъде добър пример и ще се държи не със сила, а с вътрешно сближаване.

Ще се съгласи ли човечеството на такова управление?

Човечеството няма да има друг изход, защото въпросът ще се постави в упор: или това, или обща война.

А това означава, че Европа все още има шанс за добър сценарий, но за това трябва да се създаде такова обединено правителство, което с първото си решение ще обяви общо европейско образование! Да, за възпитанието на единния европеец, на единния Човек. Той вече няма да бъде просто французин,  германец или италианец с всички негови предпочитания и антипатии. Това ще бъде неразделна общност, в която всеки ще се грижи за другия, всеки ще цени другия и ще поставя на преден план единството.

Вместо красиви теории и изсмукани от пръстите принципи, те ще имат ясно съзнание за общо семейство, обща хармония на човешките взаимоотношения. Поддържайки го, те ще поддържат мира и просперитета. И когато го нарушат, те ще нарушат самите закони на природата, което неизбежно ще доведе до бедствие.

Може да попитате, къде европейците ще намерят методика, която ще им позволи да реализират обединението, а няма да  попаднат в поредната илюзия?

Ще отговоря: методиката вече съществува – това е методиката на кабала. Тя вече чака в готовност и всички желаещи могат да я получат. Елате, вземете и използвайте. Просто не закъснявайте.

[238370]

Отменя ли се краят на света?

 

Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йезекил за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съвпада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: „Край на света“ на иврит се нарича „соф а-олам“. „Олам“ – от думата „алама“ (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.11.2018

 

[237300]

Домашната работа в Израел ще бъде отменена

Реплика: В Израел се готви преврат в училищната система – ще бъде отменена домашната работа.

Отговор: В този вид, в който до сега децата се занимаваха у дома , аз мисля, че може да се отмени.

Какво ще правят те у дома? Заради това, че няма да им дават домашна работа, те ще станат още по-ограничени чрез интернет и през цялото време ще играят на своите игри: ще убиват някого или ще правят нещо друго в интернет.

Въпрос: Мислите ли, че така ще използват свободното си време?

Отговор: Разбира се. Те и сега така използват свободното си време.

Аз не разбирам, защо не може да се дава домашна работа чрез същия интернет – всички го имат – чрез същите телефони! Защо да не се направи това ?!

Щом те през цялото време са с телефоните, то тогава нека преподавателите да използват тези същите телефони и да започнат с тяхна помощ да възпитават децата. Да им изпращат някакви задачи, да получават отговорите, да обсъждат всичко заедно.

Въпрос: Струва ли си това да се превърне в игра?

Отговор: Разбира се. А така, привидно освобождавайки ги, се освобождавате вие. Сигурен съм, че това ще доведе до още по-трагични резултати.

Аз мисля, че училището трябва да бъде пълно с психолози, които да работят по сериозна, държавна, задълбочена програма. Те трябва да направят всичко, за да изградят човек.

Това означава да му дадат знания за природата, за природата на човека, за еволюцията, за Вселената – като цяло за всичко за света, в който живеем. Детето трябва много добре да знае не това, което е създадено от хората, а това, което е създадено от природата.

Ние сме вътре в тази природа и няма къде да отидем. С всеки изминал ден ставаме все по-свързани с нея. Някога ни се струваше, че можем да се отдалечим от нея, можем да бъдем над природата.  А сега започваме да виждаме, че природата постепенно  ни подчинява и всичко, което се опитахме да направим с нея, сега тя ще прави с нас.

Въпрос: Трябва ли детето  да разбира  това?

Отговор: Да, защото ние го готвим за бъдещия свят.

Въпрос: Дори най-малкото дете?

Отговор: Да, именно най-малките. Защото ще им бъде много трудно, външните условия на техния живот ще бъдат много лоши: урагани, мусони, земетресения. Земята ще заприлича на планетата, каквато е била педи два-три милиарда години.

Въпрос: И как ще помогне на детето това, че ще знае всички закони на природата?

Отговор: То ще разбере, че може само, със своето поведение, със своето отношение към  себе си, към другите и към природата  да се защити и да направи природата по-мека и удобна, за да може да продължи да съществува в нея.

Детето трябва да осъзнае, че ако не промени отношенията между себе си и другите, защото отношенията между хората са най-висшите отношения, които имаме към обкръжаващия ни свят, тогава няма да имаме място на Земята.

На първо място, трябва да възпитаме човека, а след това той винаги може довърши образованието си. Ако го научим как да се обучава сам и главното, ако го научим на правилно отношение към живота, тогава той ще се научи на всичко останало.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 21.08.2018

[232622]

Пералня за еврейския народ

Милиарди хора използват съвременните технологии за облекчаване на живота си, но само някои от тях се опитват да надникнат в бъдещето на технологиите и внимателно да следят тенденциите в развитието.

Да вземем за пример историята на пералните машини, преди изобретяването на които процесът на пране е бил дълъг и тежък: жените обработвали бельото с различни перилни препарати, след което са го изплаквали и сушили.

През 1782 година англичанинът Хенри Сиджиър изобретил перална машина с барабан, с дървени пръчки и ръчка за въртене на механизма. Барабанът с бельо се пълнел с вода през дупките. Така прането от изморителен труд се превърнало в относително просто и лесно занятие.

Оттогава продължава еволюцията на пералните машини и въпреки, че основният принцип остава непроменен, всеки нов етап добавя нещо ново: електрически двигател, таймер, дренажна помпа, избор на програма за пране, кутийка за сипване на перилен препарат и омекотител, центрофуга и др.

Пералните машини притежавали явни преимущества и отговаряли на всички нужди: прането се изпирало по-добре, процесът на пране станал по-бърз и икономичен, свеждайки до нула необходимостта от физически усилия. Благодарение на тази модернизация днес ние можем да хвърлим мръсното бельо в пералнята, да натиснем бутона и да отидем да пием кафе.

Представете си пералня от XVIII век, която да предлага подобно чудо на техниката…

Щипка мисъл

Човечествотои все още не осъзнава, че и то, подобно на тази пералня е поробено с каторжна работа, въпреки че вече е изобретена «машина», която може кардинално да улесни живота му. От края на Втората световна война егоистичните желания неимоверно нарастнаха и ни принудиха капитално да обезпечим своите нужди във всички сфери. Днес, само ако се научим да живеем заедно, никой няма да изпитва никакви материални недостатъци. Има всичко и всичко е в изобилие. Западният свят използва това вече десетки години.

И все пак нещо липсва. Като че ли петното не се отмива от парадната риза. Като че ли готвачът е забравил да подправи главното блюдо. Не всички чувстват това, но много са готови да признаят, че не са доволни от живота си. Гнетят ги най-различни проблеми, гложди ги вътрешен дискомфорт, неустроеност, разминаване с очакванията, а често те просто не намират смисъл в предстоящето – същата тази подправка, без която ястието губи вкуса си.

Какво не е наред? Накратко, всичко е заради неправилните отношения между хората. Всъщност взаимното разбирателството е велико изкуство. Но егоцентризмът расте и ние не знаем как да се справим с него. Вместо да създаваме здрави връзки и да се наслаждаваме съвместно на плода на човешкия разум, ние само се тъпчем взаимно и търсим възможност да се възползваме и живеем за сметка на другите, дори и заради кратковременно наслаждение.

Достатъчна е капка елементарен здрав разум, за да видим, че така не можем да продължаваме повече. С тези темпове себелюбието бързо ще ни въвлече в безсмисленна война за оцеляване. Нашите взаимоотношения са толкова развалени, че нашето въображение скоро няма да бъде достатъчно, за да им предаде вид на благополучие.

В режим на  обединение

За да използвате пералнята, не е необходимо да знаете точно как работи. Изобретенията са дело на единици, а техните изобретения служат на милиарди. И никой не разбира това по-добре от еврейският народ, който вечно е в авангарда на човечеството, вечно търси новото и оказва огромно влияние върху всички, въпреки своята малобройност.

Точно днес можем да дадем на хората социална иновиация, която ще сложи край на «каторгата» – всеобщото отдалечаване един от друг – и да направим света единен. По-добър, по-истински, без егоистични игри. Защото имаме уникална методика за обединение на хората, лесна и ефективна програма за издигане над користолюбието, над всичко, което ни разединява, към истинско взаимодействие, към братство, към единно семейство.

В това обединение не трябва да бъдем големи специалисти, трябва само да «натиснем правилния бутон». Например, сядаме в общ кръг и за начало обсъждаме нашата взаимовръзка на различни нива, в различни сфери, цялостната, неразривна връзка, която изисква постоянно внимание, за да се изравнят дисбалансите и да ни доведат до позитивно отношение един към друг. Когато се проникнем от нея, постепенно, на вълни, започваме да усещаме топлината, която е необходима за едно задружно семейство, общество, социум, на всеки поотделно и на всички заедно. И тогава нещо започва да се изчиства, да се изяснява – и работата потръгва.

Така човек изпира своето «мръсно бельо» – жаждата за изгода, съперничеството, равнодушието, презрението, омразата към другите. Смекчаваме се, изчистваме се, изграждаме правилни връзки, стабилизираме контактите си и изведнъж откриваме цял свят, за който никога не сме и подозирали.  Да, затова е необходимо някои неща да «изтръгнем» от собственото си его, други неща трябва да «дезинфекцираме», а след това «да изплакнем» и «изсушим» както трябва. Ще се наложи да се завъртим, да се въртим в кръг, да се разделим с пластовете на егоизма, но безболезнено, мирно, «комфортно». А накрая ще станем не просто по-чисти, а ще станем, в известен смисъл, нови. Наистина нови.

Тази технология еврейският народ е взел от основната структура на природата. Всичко в нея се стреми към равновесие и човешката степен не трябва да бъде изключение. Напротив, тя трябва да овенчае великата система на мирозданието и да ѝ предаде съвършенство. Помислете: без нас, всичко това би било безсмислено. И затова страдаме и не ненамираме правилната връзка: самата система и висшето ни предназначение не ни дават покой.

Затова, нека да действаме според инструкцията: събираме прането, избираме програма за обединение и започваме нашия кръг. Само той може да ни «изпере» до белота, до нормални човешки взаимоотношения, да «отмие» целия инат, цялата враждебност. И тогава, гледайки се един друг, дори няма да разберем как сме могли да живеем без любов.

[238286]

Истински диамант

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: „Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?“ И веднага отговарят: „Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация“.

Кажете, какво е за човека – „Аз притежавам това, което другите не притежават“?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са „кесеф“ („кисуф“ – „покриване“) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето „гърненце“, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]