Въпрос: Имам усещането, че според степента на техническия прогрес човечеството се е отделило от природата и това го е извадило от равновесие. Ако се върнем обратно към природата, към естествения, здравословен начин на живот, ще ни донесе ли това радост и щастие?

Отговор: За да направим нашия живот щастлив, е необходимо да променим много неща в него. Опитваме се да построим нещо ново в стария свят и носим със себе си старите методи в новия свят.

Не е възможно да се построи град с двадесетмилионно население в същата форма, както това е било в миналото. Би се получило огромно село с диаметър две хиляди километра, което е нереално да се осъществи. За това ще са необходими голямо количество улици, което ще е съвсем нерационално.

Струва си да помислим как да съчетаем ергономичният подход, който е подходящ за човешкото тяло, с всички наши съвременни технологии и изисквания за човека от 21 век. Вече не можем да живеем както някога в натурално стопанство и сами да си печем хляб в печката.

Но все пак, необходимо е да помислим, по какви пътища можем да се върнем обратно към природата – това е много важен, своевременен въпрос. И се надявам, че това завръщане към природата няма да се ограничи само в материалните неща, като природна медицина и органични продукти, а ще докосне също душата на човека.

Човекът трябва да почувства, че е задължен да се върне към природата и да се съедини с нея, тъй като е неразделна част от нея. Затова трябва, на добра воля, да се подчинява на природните сили и на нейните закони.

На нашето тяло трябва да дадем да съществува в най-правилна и свободна форма, доколкото това е възможно. И за това, безусловно, има всички възможности, въпреки многомилиардното население на Земята. Необходимо е да се даде възможност на всеки човек да бъде, колкото се може по-близо до природата, при всичките съвременни удобства, от които не искаме да се отказваме.

Това е проблем, който предстои да се реши. Защото, колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече страдаме. Отначало ни се струва, че правим по-добро за себе си, по-удобно и всичко може да получим с едно натискане на бутона.

Но след това, внезапно откриваме, че произведеното с помощта на бутона, ни носи повече вреда, отколкото онова, което някога сме правили с ръцете си, и тук е необходим разумният баланс.

Но основното е, възврата към природата да ни привлече към нейния вътрешен слой и ние да усетим, че явявайки се хора, трябва да намерим вътрешната сила на природата и да се присъединим към нея, не само с тялото, но и с душата си.

Ще ни се разкрият силите, скрити в природата и ще започнем да разбираме нейния вътрешен език, това е езикът на Твореца – висшата сила, затворена в природата и управляваща с нея всичко, включително и нас с вас.

Неживата, растителната и животинска природа, и човешкото тяло, което също се отнася към това ниво, ще послужат като преходна сила, която ще ни „сватоса“ с по-вътрешната, висша сила, скрита в природата, с програмата на творението.

Тогава ще започнем да усещаме в природата връзката си с Твореца в камъните, в растенията, в животните, вътре в своето тяло и по-дълбоко ще започнем да разбираме Неговия език, да чуваме как висшата сила говори с нас. Така, връщайки се обратно към природата, ще започнем да разкриваме своя истински живот – толкова вечен, колкото природата и толкова висш, колкото Твореца.

От 591-та беседа за нов живот, 30.06.2015

[163091]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1           

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

• първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
• вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако аз се поправя дотолкова, че да мога да обичам съпруга си без никакви условия, какъвто е, ще виждам ли неговите недостатъци?

Отговор: Ако моля висшата сила да ме поправи и да ми помогне да видя моя съпруг без никакви условия, то го виждам абсолютно поправен. Това се нарича „Любовта ще покрие всички престъпления”.

Така майката не вижда недостатъците на своето дете, то е най-доброто, най-умното, най-красивото за нея.

Въпрос: Тоест, аз се издигам над своето недоволство от някакво качество на съпруга ми, моля се да поправя своето отношение на любов, и тогава то изведнъж ми се вижда добро?

Отговор: Само по този път може да се достигне до любовта, чрез поправяне на самия себе си. Не се опитвам да не забелязвам недостатъците на партньора, заблуждавайки себе си, а се издигам над тях. Искам да го обичам такъв, какъвто е.

Но поправянето трябва да започне от любовта към приятелите. Докато не започнем да поправяме отношенията между всички нас, не можем да поправим отношенията в семейството. Затова институцията на семейството се разрушава и продължава да се руши все повече.

Реплика: Но хората търсят романтична любов, а не любовта към приятелите.

Отговор: Това е защото хората търсят материалната, егоистична любов, която никога няма да намерят. Любовта съществува само над егоизма и е необходимо да се търси единствено вътре в самия себе си.

Няма нужда да търсим привлекателен обект за любовта. В мига, в който разберем какво е истинска любов, трябва да търсим партньор, който също разбира как да я постигне.

И тогава не е важно дали външността един на друг ни харесва. Мога дори да отида при някой мъдър човек и да му кажа за своето желание за женитба, за да ми намери той подходящ мъж, с когото мога да построя правилното семейство.

Такива съпрузи искат да намерят любовта, която е по-висша от тях. И затова те не се вълнуват нито от лицето на партньора, нито от характера му, а само от неговата готовност да изгради отношения на взаимна любов, която е над всички недостатъци. Те разбират, че всеки е длъжен да поправи себе си и в тази степен на поправяне, се сближават и съединяват.

От 601-та беседа за нов живот, 30.07.2015

[164074]

Filed under: Възпитание, Деца, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В последните години е много разпространена тенденцията за връщането назад към природата, към все по-малкото използване на съвременните, изкуствените неща. Това засяга и медицината, където все по-популярна са натуропатията и хомеопатията, вместо традиционното лечение с химически препарати.

Хората предпочитат натуралните продукти без химически подобрители, естествените раждания, без използване на обезболяващи средства. Защо все повече хора изпитват желание да се върнат по-близо към природата?

Отговор: В миналото човекът е получавал прехраната и лечебните си средства от обкръжаващата го среда, използвайки различни растения, животни, горски дарове. И днес има хора, които умеят да използват това. Човекът е бил по-близо до природата, която не е била толкова замърсена както в нашите дни.

До изобретяването на двигателя с вътрешно горене, работещ с дизел или бензин, ние не сме отравяли околната среда. В хранителните продукти не е имало химикали, те са били натурални. Хората са използвали птици, риби, отгледани в естествени природни условия. Но през последните години ситуацията рязко се промени.

В миналото лекарите са използвали природни, натурални лекарства. Веднъж, пътешествайки из Канада, аз посетих старинно село, запазено като музей-резерват. В него имаше забележителност: дом на селския лекар. А около дома – стопанисвани площи земя, на които той е отглеждал лекарствени растения и след това ги е изсушавал.

Виждаше се, че това е било истинско производство. Обикновено докторът бил много богат човек, защото е бил нeобходим на всички. Той наистина е умеел да лекува, иначе не биха го канили да прави това. Всяко село е имало свой лекар и тази професия се е предавала от поколение на поколение. Всички лекарства докторът събирал от природата.

Ние виждаме, че животните сами се лекуват с треви, но не можем да си представим, че всички жители на един многомилионен град ще тръгнат в гората да търсят лечебни треви за своето лечение.

Разбира се, невъзможно е да върнем обратно техническия прогрес. Но след всички наши надежди, че разцвета и щастливото бъдеще са свързвани с него, изведнъж започнахме да се съмняваме, че това развитие е послужило за нашето благо. Виждаме много негативни последствия, макар и да се стараем да не ги забелязваме или ги приемаме като неизбежност.

В цялото ни развитие: в технологиите, медицината, семейството, образованието, сме преминали някакъв пик и макар да сме мислили, че само ще се издигаме все по-високо и по-високо, сме започнали да падаме. Ние не запазваме баланса, движейки се в средната линия, а се крепим в едната страна, губейки равновесие.

Възможно е да ни потрябва да преразгледаме отношението си и да изберем някаква средна линия, за да не захвърлим натуралните методи за лечение и да не преминаваме изцяло на химикали.

От 591-а беседа за новия живот, 30.06.2015

[162234]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Много хора страдат от навика да отлагат важните неща за по-късно. Има ли решение на този проблем?

Отговор: Аз мисля, че това е добре. Колкото по-малко прави човек, толкова по-добре. Защото той прави всичко, само за да заблуди себе си и да не се връща към болезнения въпрос „Заради какво е всяка минута от моя живот?”

Повечето хора живеят по такъв начин, че от цялата им дейност няма никакъв смисъл. В крайна сметка, всичко е само да се достигне до осъзнаване на злото и тогава да започне да се търси нова парадигма.

Въпрос: Ако искам да намеря нова парадигма, как трябва да управлявам времето си и процеса на търсене?

Отговор: Ти трябва да намериш общество, което се занимава по интегралната методика, да влезеш в него, да започнеш да се учиш, да живееш в него, да изпълняваш различни упражнения и там да се научиш правилно да управляваш своето време.

Както преди си планирал своя материален живот, сега трябва да започнеш да планираш новия си живот. Запълни своето време, колкото може повече с изучаване как да се издигнеш на това ново ниво – как да свикнеш, как да влезеш, как да започнеш да цениш отдаването и новата, правилна връзка между хората във взаимоотношенията с тях.

Ще започнеш все повече да свързваш с това своята вътрешна същност: своите чувства, мисли, човекът в теб, според степента как чувстваш повече, че всичко това се намира над тялото, а тялото може да живее или да умре, то и сега не е важно за теб, защото пребиваваш в силата на отдаване, която тялото не усеща и не разбира каква е тя.

Тялото живее отделно от това, в което живее човекът вътре в теб. Човекът в теб се нарича желанието за отдаване, да даряваш, да споделяш с другите, това е новият дух.

Въпрос: В зависимост, колко се задълбоча в изучаването на този нов живот в отдаване, ще ми помогне ли това, по-добре да използвам времето си? Какво ново ще разбера, как правилно да използвам времето?

Отговор: Ще разбереш, че трябва да усещаш постоянно себе си, колкото се може над времето. Ще започнеш да пресмяташ, не времето, а силата на отдаване, изхождаща от теб към ближния.

В тази сила на отдаване ще започнеш да усещаш новия живот, новото разстояние между вас, което трябва да съкратиш, за да бъдете всички като един човек с едно сърце, отнасяйки се към всичко с отдаване, така както преди си искал да живееш в получаване.

Ще започнеш да усещаш съотношението между двете системи. Силата на получаване в теб ще започне да расте, за да ти даде възможност да задействаш по-голяма сила на отдаване.

Тогава ще започнеш да напредваш на тези две нива заедно: долу – получаване, горе – отдаване. Защото силата на получаване, твоето его също расте, за да можеш да построиш над тях по-голяма сила на отдаване. Така ще напредваш по тези две степени.

Въпрос: Какъв е главният принцип за управляване на времето по оптимален начин?

Отговор: Навлизайки в отдаване към ближния, човек получава усещане за новия живот в отделяне от своето животинско ниво. Тогава чувства, че се издига над този земен живот, преминава отвъд рамките на времето и сега вече придобива бъдещия свят. Това и се нарича „бъдещ свят”.

От 356-та беседа за нов живот, 22.04.2014

[162033]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В последно време, в целия свят стана необикновено популярно вегетарианството и веганството. Тази вълна се надигна преди пет години, след нашумелия филм на американския евреин Гари Юровски за защита правата на животните. Само в Израел този филм е изгледан от 1 милион човека.

На много хора филмът е направил такова силно впечатление, че те съществено са променили своя живот и са станали вегетарианци. Някога вегетарианството е било много рядко явление. Защо днес се проявява като мощно течение, подобно на нова религия, ставаща популярна сред масите и особено сред младежите?

Отговор: Ако виждаме, че някакво течение изведнъж придобива необикновена популярност, то веднага възниква въпрос: „А за кого е изгодно, кой плаща за това?“ Видимо, зад това стоят мощни сили, плащащи научни доклади и изследвания за ползата от вегетарианството, статии във вестниците, изказвания на популярни артисти, разказващи за своите диети.

Вегетарианството е новата насока, новата мода и разбира се има хора, искащи да спечелят от него, доказвайки, че този продукт е най-прекрасения. Вегетарианството е такава стока, както и всички останали, а знаем, че в нашия свят нищо не получава от само себе си неочаквана популярност.

Половината от телевизионните канали са посветени на храната, а втората половина на спорта. Те са двата най-търсени продукта. Мисля, че вегетарианството е натрупало такава мощ, защото въпросът за храненето и приготвянето на храна, изобщо привлича много внимание към себе си.

В първия ми апартамент имаше малка кухня, два на два метра, с неголяма печка и хладилник, и това бе достатъчно. А в днешните домове кухнята заема най-важното място в центъра на салона. Това показва, че отделяме все повече и повече внимание на храненето.

Но, ако храната е станала толкова важна за нас, то се появяват много хора, които искат да спечелят от това и така изникват много, различни течения на вегетарианството, обхващащи целия свят, започвайки от Далечния Изток, Япония и Китай до Русия, Европа, Северна и Южна Америка.

А освен това, по степента на своето развитие, човечеството претърпява изменения и затова не е учудващо, че днес много хора усещат влечение към вегетарианството. Възможно е да е предизвикано от някакви промени в човешкото тяло, защото виждаме, че човекът се променя.

Още повече, станало е по-лесно да се откажем от месото, защото не е натурално и вече няма предишния вкус. В нито един от най-скъпите ресторанти не е възможно да се намери такъв вкусен шишкебап, както го приготвят в планинските грузински селища.

Вече сме забравили какъв вкус има истинското месо, вино, зеленчуци, хляб, дотолкова изкуствени са употребяваните от нас продукти. В близко време всяко блюдо ще може да се разпечата на 3D принтер: пиле с ориз и зеленчуци, с помощта на един барабан. Всичко ще бъде направено от един материал, единствено с примес на различни вкусови и ароматни добавки.

Някои хора се отказват от месото, обяснявайки го с това, че при съвременните методи на животновъдство, то съдържа много вредни добавки. Но зеленчуците, отгледани в съвременните оранжерии са не по-малко, а даже още по-вредни, отколкото месото. Защото месото, намирайки се вътре в животното, претърпява по-малко изменения от растението, растящо направо в земята, с всички внесени в нея химикали.

Следва продължение…

От 592-ра беседа за нов живот, 02.07.2015

 [164444]

Filed under: Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как се отнася кабала към идеологията на вегетарианството, основана на нежеланието да се нанася вреда и страдания на живите същества.

Отговор: Хората, които правят такива изявления, изобщо не разбират целта на творението и това как всеки вид в природата действа и съществува заради друг, по-висок вид същества.

Неживата природа съществува, за да се отгледат растенията, растенията – за да се отгледат животните, животните – за да израсне човекът, а човекът – за да изгради Твореца.

Всяко ниво на природата е задължено да поддържа по-високото ниво. И това се извършва по подобен начин, както задачата на земята е да поддържа растенията и да предоставя себе си в тяхно ползване, така и задачата на животното е да бъде използвано от човека. Въпросът е само в това как именно да се използват животните, в каква форма.

И затова са ни дадени закони, които определят как да отглеждаме животните, как да ги колим, как да готвим месото и как да го ядем. Всичко това е описано с всички детайли в законите на кашрута.

Ако ние правилно изпълняваме тези действия, то с тях освещаваме и растенията, и животните, повдигайки ги на нивото на човека, и заедно с него на следващото ниво. Защото човекът живее, за да създаде от себе си Адам (човек), „подобен” (доме) на висшата сила.

Така виждам това, благодарение на знанието на науката кабала и разбирам цялата система. Не принуждавам вегетарианците да ядат месо. Например, жена ми го яде много рядко, но не по идеологическа причина, а просто затова, че кръвта ѝ е от втора група, при която хората не обичат много месо. Тоест, това става по естествен начин.

Но проблемът е в това, че вегетарианците, обикновено воюват за своята идея. Аз още не съм видял нито един спокоен вегетарианец. Би изглеждало обратно, тези, които ядат месо, трябва да бъдат кръвожадни и агресивни. Но те изглеждат по-спокойни, може би защото са сити. А вегетарианците, възможно е от липса на наситеност, обикновено са много раздразнителни и взискателни.

Не разбирам, защо настояват толкова на своето. Нека всеки яде всичките продукти, които ни е предоставила природата. Ние не разбираме, че се намираме в затворената система на природата. И ако меним навиците си в нещо, то с това променяме законите на природата, дори на неживо, растително и животинско нива.

Да допуснем, че сега голяма част от човечеството решат да станат вегетарианци, т.е. да измени отношението си към неживата, растителната и животинската природа. По този начин, ние внасяме в общата система, интегрално свързваща ни заедно, ново отношение, противоположно на изначално даденото ни от природата.

Природата е предполагала, че всяко ниво ще храни и отглежда следващото над него ниво: неживото – растенията, растенията – животните, животните – хората.

Устроени сме така, че именно в такава форма трябва да използваме всички видове храна: сол и вода от неживото ниво, разрешените зеленчуци от растителното ниво и разрешеното месо от животинското ниво, изпълнявайки всички закони за тяхното приготвяне.

Става дума за законите на природата. Аз не просто ям, а изяснявам с това своето отношение към общата природа. Защото трябва да съблюдавам всички правила, които определят какво може да се яде и какво не трябва, и ако може, в каква форма. И ако нещо не трябва да се яде, тогава е възможно то да не се използва в храната, а някак по-различно, например, обработената кожа.

Всичко е изградено така, за да използва човек правилно цялата природа. Ако не прави това, то със своето неправилно отношение към природата внася изопачаване в общата система и променя физическите, химическите и другите закони на природата.

А след това се учудваме, че внезапно е изригнал някакъв вулкан, образувала се е вълна цунами или в Лондон е настъпила необикновена, до 50 градуса горещина. Ние не разбираме, защо изведнъж се случват такива катаклизми, а нали сами сме нарушили равновесието в системата.

От 592-а беседа за нов живот, 02.07.2015

[164543]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: През последните години възпитанието на децата много се е променило. Преди родителите са командвали децата и ако детето отказва да изпълни тяхно изискване, получавало наказание.

Днес всеки родител преразглежда своето отношение с детето, опитвайки се да изгради друга връзка с него.

И се получава несъвсем разбираема ситуация, когато примерно, млад татко на тригодишен син казва: „Не обичам да давам на детето преки указания и да изисквам от него послушание. Не искам като поотрасне, да изпълнява безприкословно това, което му говорят.  Детето знае по-добре, кое е добро за него, затова то решава само“.

Но детето, далеч не винаги разбира, кое е добро за него и кое е лошо. Какво мислите по този повод? Доколко такива родители са на правилен път?

Отговор: Ако родителите искат тяхното дете „да порасне“, то трябва да създадат за него съответно обкръжение, такава социална среда, в която даже тригодишен малчуган би получил определени сигнали от околните, пробуждащи го за някакви осъзнати и целенасочени действия. И тогава той би се развивал, както те искат .

А просто така, на празно място, във вакуум, когато татко и мама не изискват нищо и нищо не обясняват, а детето само не знае кое за какво, то откъде ще получи съответните указания? Разбира се, когато малко поотрасне, ще има мобилен телефон, компютър и т.н., а на 2-3 години то не знае откъде и какво да възприема.

За него задължително е необходимо общуване, най-важното през детските години. Първите две години от живота изобщо не усеща другите, единствено себе си и може да взаимодейства само с неживата, растителната и отчасти с животинската природа. А вече после се появява стремежът за взаимодействие с другите деца, понякога и с възрастните. И тогава е необходимо да мислим за средата.

Затова родителите не трябва да оставят всичко на самотек: „Нека мисли и се оправя само“. Какво означава само? Така те буквално поставят детето във вакуум, защото преди поначало са изпълнявали ролята на негови мама и татко, а сега трябва приятелите, възрастните, огромният свят да компенсират тази роля.

От ТВ програма „Последното поколение“ №14, 09.07.2015

[163324]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→