Защо отделяме толкова внимание на кризата?

Въпрос: Защо Вие отделяте толкова много време за анализ на световната криза? Какво ни интересуват страданията на тези безсъзнателни, егоистични животни (тоест защо егоистично да ги съжаляваме, понеже не можем по друг начин)?

Отговор: 1. За мен те всички са близки. 2. Кризата, както всичко друго в света, има своя причина и цел. Целта на кризата е да предизвика в човека необходимост от преоценка на своето поведение. Страданията няма да престанат докато не извършим прeоценката и не я направим правилно. За да помогна на хората в избора на правилно отношение към събитията, което ще намали страданията им, аз се занимавам с това. Скоро „безсъзнателните и егоистични животински страдания“ ще стигнат и до вас. Тогава, моля, не забравяйте да ми напишете как изведнъж се е променило вашето мнение за това, колко време трябва да се отделя на този проблем…

Въпрос: Има ли смисъл да разглеждаме разкриващата се взаимна ненавист (или недостатък на взаимна любов) в света като отражение на състоянието в групата на Бней Барух или лично у мен?

Отговор: Групата и светът са взаимосвързани, но се намират на различни нива: групата зависи от света в своя духовен подем, а света зависи от групата по силата на сполитащите го страдания (иска ли да слуша групата или не).

Въпрос: Защо единството на общата душа сега се разкрива от своята обратна страна?
Нима трябва да ни боли от осъзнаването на връзката ни с всички хора по света?

Отговор: Иначе не може да убедиш човек да поправи своята природа. Болката е мярка на нашето неравновесие с природата. Тази мярка я определяме сами.

Земната мъдрост е в криза


Въпрос от испанския блог: Защо всички „мъдреци“ се намират в криза? Отговор: Защото стана ясно, че тяхната „мъдрост“ е в криза! Тя всъщност е човешка, земна, а не висша. И само науката Кабала ще се разкрие, на всички в гордата си самота, на пиедестала на висшите ценности.
Въпрос: Ленин се е ръководил от желанието да бъде доставено наслаждение на по-голямо количество хора (на пролетариата), с помощта на по-съвършено общество. По същност, макар и не по форма, това желание съвпада с желанието на Твореца да наслади творенията. Защо са Ви неприятни неговите „речи върху броневика“?

Отговор: Неприятно чувство от него до този момент изпитва половината свят! Той и до днес не може да се оправи от допуснатите грешки – насилствено насажданите в човека на условия за обединяване, поръчителство, братство, за обща собственост върху средствата за производство и резултатите от това и т. н…. Всичко трябва да бъде направено по пътя на личното поправяне на човека, на доброволното възпитание, а не под натиска на КГБ, при което те унищожаваха своя народ. Баал Сулам пише за това в своя вестник „Аума“ и в статията „Последното поколение“.

Спасението на давещите се e в ръцете на приятелите им


Въпрос: Скъпи Бней Барух, вече 3 години участвам във вашите занимания чрез Интернет, посещавах периодично групата в Ришон ле Цион /град в Израел, отстоящ на 10 км. от центъра на Бней Барух в Петах Тиква/ и даже веднъж присъствах на един от вашите уроци. Опитах се да посещавам лагера и вашите уроци в петък. Откакто започнах заниманията си станах труден и затворен човек, много трудно ми е да се срещам с хора, в т.ч. и с вас. Приятелката ми ме изостави, животът ми не върви добре и от няколко години се каня да ви напиша писмо. Вярно, трябва да се отбележи, че все пак имам някакви успехи: станах участник във форума и сега ви пиша писмото. Надявам се, ще мога да поддържам връзката си с вас, макар и виртуално. Често ми иска да поговоря с вас.

Отговор: Спасението на давещите се е работа на самите давещи се. Ако нямаш приятели, кой ще те спасява? Само включването ти в група, дори с цената на насилие върху себе си, ще доведе до успех – ще започнат да те подкрепят и да те тласкат към постигането на целта.
Вж. уроците по статията “ Свободата на волята „.

Въпрос : В днешната си лекция на конгреса Вие споменахте да не забравяме, че по пътя ще има периоди на подем и падение, че само ако тези периоди произтичат от правилното намерение на човек, те го насочват към целта. Какво е това правилно намерение ? Откъде мога да знам, че съм се насочил към правилната цел? И изобщо, дали желанието и намерението зависят от мен ?

Отговор : Ако вашето намерение се е появило във Вас вследствие на обединение с група, значи то е правилното.

Технология за преход във Висшия свят


Въпрос: В последно време аз усещам, че много мои действия не се осъществяват от мен. Аз като че ли гледам на действията си отстрани. Осъзнаването, че някои действия се осъществяват не от мен, предизвикват в мен желание да придобия свобода на избора. Но единствената свобода на избора до максом за мен е само избор на правилно обкръжение. Как се обясняват тези състояния и как трябва да се работи с тях?

Отговор: Всичко е точно! Така и продължавайте – укрепвайте само връзката си с общото кли.
Технологията на процеса е:
1. Вие, притеснявайки се, поставяте себе си под въздействие на обкръжението (виж статията „Свобода на волята“).
2. Обкръжението въздейства директно на вашето „сърце“ – във вас се появява важност от отдаването, свързано с другите.
3. Важно е за вас, да не го забравяте по време на учение, и с това ще предизвикате върху себе си въздействие на светлината ОМ.
4. Под въздействието на светлината, във вас се поражда свойството отдаване.
Постоянно действайки в тази последователност, вие за определен срок (максимум. 3-5 години) ще премините максом и ще почувствате (ще постигнете, ще разкриите) висшия свят.

Какво е „Природа"?


Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?

Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят“, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата“):

„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.

Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.

И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона – дали ще наречем Управляващия – Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление“ или „Законите на Природата“. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.

Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:

– като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
– целенасочено, като нещо, което ни води към целта.

За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа“ и „Йелоким“ (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.

Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.

В какво се състои разликата между пътя на Кабала и религията?


Въпрос: Аз получавам голямо удоволствие от Вашите уроци, но ме измъчва въпросът: Защо Вие определяте религиозните хора, които не изучават кабала, като „балабайти“ (чорбаджии, домовладелци), работещи само с външната част на Тора, заради себе си? Аз съм учил в йешива (религиозно училище) и знам, че акцента в метода на изучаване, в края на краищата, се слага върху привеждане на човека към сливане с Твореца (а не да се задоволява човешкото его). В какво се състои разликата, в края на краищата, в сравнение с пътя, по който кабала води човека?

Отговор: Балабайт – домовладетел, означава, че се грижи за себе си. Въпреки, че се говори за целта, за сливането с Твореца, за това, да му се достави радост, както Той на нас, но не се проумява, че това е възможно само чрез изправяне с „вяра над разума“, която се придобива само чрез въздействието на Висшата Светлина, която ни влияе само при изучаването на кабалистичните текстове, в група, с явното намерение да се издигнем над егоизма, като цел в живота. Ако целият живот на религиозния човек би била само за достигане на свойството „Възлюби ближния си като себе си“, в желание и в действие, тогава вие бихте били прави. Но понеже по време на изгнанието от духовното, тази цел не се е поставяла, а само са говорили за нея външно, то религиозният път не е път, а просто намиране в състояние на изгнание.

КАБАЛА И СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ


Въпрос : Вие твърдите, че Кабала няма нищо общо с религиите. Защо тогава християните, мюсюлманите и представителите на другите вероизповедания нямат книги по Кабала ? Всички те са произлезли от еврейската религия.

Отговор : Баал Сулам пише, че цялото човечество може да съхрани своите религии, дори когато достигне своето пълно духовно поправяне, сливането си с Твореца. И това е признак, до каква степен външните действия не засягат духовното, макар и някои да им приписват такова нещо. Кабала е била открита от Авраам , във Вавилон преди 4000 години. Известната ни понастоящем юдейска религия, е възникнала след падането на еврейския народ от духовните нива, преди 2000 години. Тогава Кабала е била скрита /след написването на книгата “ Зоар „/ , а останалото от нея е земен отпечатък в егоизма, от предишното духовно съществуване и става основата на юдейската религия, в нейния сегашен вид. След това от нея произлизат християнската и мюсюлманска религии.
Юдейската религия се дели на ортодоксално, консервативно и реформистко направление. Но всички те се различават помежду си, само по по-малките или по-големите граници при механичното изпълнение на заповедите и затова взаимно се зачитат, стоят от една и съща страна на егоистичното съществуване, съхранявайки го – т.е. целта на действията се намира в човека, в намерението „за себе си“. В същото време Кабала призовава да бъде използвано намерението „за отдаване“ /в полза на ближния, на Твореца – т.е. „извън себе си“/, а не действие, намиращо се на противоположната страна извършвано от всички религии, т.е. да се извършва вътрешна работа, а не външна – вж. “ Предисловие към книгата “ Зоар „, поз.61. Поради това всички религии се примиряват една с друга и считат Кабала за нещо абсолютно неприемливо. Човечеството ще изпита още много удари, преди да се разкрие замисълът на Твореца за сближаване с Него в НАМЕРЕНИЕТО.
Днес Кабала отново се връща към използване – за поправяне на човечеството. Ние сме задължени да я направим част от себе си и нашия живот, като започнем поправянето си. Мястото на религиите е да останат като част от културата. Защото Кабала разкрива на хората Твореца и Висшия свят, като не оставя място за предположения спрямо тях. От религиите ще се запазят само обредите и традициите. Причината за борбата на религиите с Кабала е в това, че Кабала обяснява на всеки човек как да разкрие за себе си Твореца и по такъв начин да премахне необходимостта от религия. Като довежда човека до личен контакт с Твореца, Кабала лишава религиозните служители от властта им над хората. Но кабалистите не желаят отпадането на религиите като традиции и култура, рамка и начин на живот на народите, а желаят допълването на този начин на живот с постигането на Твореца, каквато е целта на сътворяването на човека и за неговото съвършенство.

И отново Маркс и комунизма…


Съобщение: Световната икономическа криза, която предизвика банкрути и масови уволнения, възроди в Европа интереса към идеите на Карл Маркс. Книгоиздатели от Берлин казват, че трудът на основоположника на научния комунизъм „Капиталът“ буквално се разграбва от книжните рафтове. Наскоро бе забелязан да чете томче на Маркс президента на Франция Никола Саркози, похвално за книгата се отзова и министъра на финансите на Германия Пеер Штейнбрюк, и дори римския Папа я похвали за „дълбокия анализ“. Колкото повече продължава икономическата криза, толкова повече хората ги обхваща недоумението: защо това се случи с мен?

Отговор: Нека да се надяваме, че по такъв начин хората ще стигнат по-бързо и до идеите на Кабала. Всеобщото равенство, на всекиго да се полага според необходимите му потребности, от всекиго да се изисква според неговите природни способности, поръчителство, братство – всичко това е хубаво… но само в качеството на средство, а не на цел. Средствата са за достигане на подобие с Твореца, сближаване и сливане с Него, иначе тези идеи при тяхното обикновено използване отново ще завършат с терор и световна война.
Причината за неуспеха при претворяване на комунистическите идеи в живота, се корени в това, че теоретически всичко е красиво и вярно, но не е възможно да се измени егоистичната природа на човека в алтруистична (виж Вестник „Аума“). Това „ще препъне“ цялото човечество. Кризите и глобализацията ще ни разкрият, че всички сме твърдо взаимосвързани, което означава, че сме задължени да съблюдаваме закона „Възлюби ближния си както самия себе си“. Но нашата природата не ни го позволява. Ние сме готови да се унищожим един друг и целият свят, но не и да бъдем в състояние на взаимна поддръжка (виж статията „Поръчителство“).
Затова само методиката Кабала за изправяне на човешката природа от егоизъм в алтруизъм, привличаща върху човек Висшата Светлина, която ни е създала, и която е в състояние да ни измени, ще ни помогне да оцелеем.
Кабала ще промени човека, както това се вижда на практика и ще може да ни приведе към изпълнение на закона за братското общежитие в глобалната затворена система на човечеството.
Затова, интереса към Маркс е естествен, но неговата теория е неизпълнима на практика – тук се изисква Висша Сила за изправяне на човека, която само Кабала може да ни осигури. Нека се надяваме, че хората бързо ще осъзнаят това и ще пожелаят да го реализират по пътя на доброто, а не причинявайки си още много страдания.

Световната икономика и висшата светлина


Въпрос: От статиите „Поръчителство“ и „Последното поколение“ следва, че от гледна точка на икономиката кабалистичното общество е колективизъм (или комунизъм, не правя разлика) и това е необходимо условие за всеобщото получаване на Тората и разкриването на Твореца (тъй като чак тогава възниква възможност въобще да не мислим за себе си). Планират ли се някакви икономически отношения в рамките на „Виртуалната Държава Кабала“? Или още не е дошло времето? Може би трябва да се реализират някакви преходни икономически схеми, включени в съвременната световна капиталистическа икономика? Как мислите, как изобщо ще се развива световната икономика по пътя към идеалното състояние?

Отговор: Ние трябва не изкуствено да променяме обществото и неговите структури, а да поправяме връзката си един с друг с висша светлина от егоистична към алтруистична. Изучавайки Кабала, която ни учи как да станем подобни на природата, ние привличаме върху себе си светлината на поправянето (Обкръжаващата светлина, Ор макиф ОМ) и тя ни променя, дава ни желания, мисли и сили да променим всичко в себе си и между нас. Ако не се променяме под въздействие на светлината, ще започнем да се променяме без нея и отново ще „оплескаме нещата“, както със социализма в Русия и с кибуците в Израел. Америка, принудително национализирайки предприятията се превръща от капиталистическа в социалистическа. Това не е този социализъм (и комунизъм), за който говори Кабала.
Ние, членовете на Международната Академия по Кабала (или на групата Бней Барух) трябва:
1. да си осигуряваме необходимото ниво на съществуване
2. да се поправяме чрез изучаване на Кабала в правилно (собствено) обкръжение. (Виж статията „Свобода на волята“ какво е по силите ни да направим) Останалото го прави светлината.
Нашата задача е създаването на виртулно общество, което ще може да служи за пример на целия свят.

Избраници на Твореца – цялото човечество


Въпрос от flaxmann: Искам да принадлежа към избрания от бог народ. Достатъчно ли е да приема юдейската религия? Какви възможности имам? Моите родители са християни.

Отговор: Избраните са тези, на които Творецът дава желание за сближаване с Него, а те приемат неговия призив и се устремят към Него. Това не зависи от никакви земни параметри. Никой и нищо не Ви пречи и Вие да бъдете такъв.

Въпрос: Имате ли ученици, които не са евреи и вече са в духовния свят и как е възможно това, ако те не са евреи?

Отговор: Евреин – ехуди, от думата ихуд – единение (с Твореца), не е националност, а стремеж към духовното. В историята е имало много велики кабалисти, които не са напуснали Вавилон заедно с Авраам, а са се присъединили към неговата група, която след време, по-късно станала народ. Такива като Ункилос, раби Акива и пр. Ако човекът се е устремил към Твореца, се нарича ехуди (евреин) – от думата ихуд – единение. Ако иска да премине от Вавилон, егоистичната земя (земя = Ерец, от думата рацон = желание) в святата земя (свойството отдаване и любов), тогава той се нарича евреин – от думата лаавор, евер – преминава. Така наричали Авраам – Авраам-аиври. (Баал Сулам пише, че Авраам произхождал от малкия древен народ Иври, от който днес не е останал никой). Сталин правилно е казал, че „евреин – това не е националност“, а нещо, космическо (по принцип космополитите са извън рамките на народите и цивилизациите). Днес все повече хора се устремяват към разкриване на Твореца – вавилоняни, различни народи и раси. Както в миналото, така и сега, този, който се стреми към Твореца, който се отдалечава от Вавилон се нарича „Право към Твореца“ – „Изра – Ел“.