Въпрос от английския блог: Аз се причислявам към типа хора наричани егоистични алтруисти. Какво можете да ме посъветвате, за да преодолея своята природа и да не бъда добър за всички? Моята майка постоянно говори, че ако не се погрижа за себе си, няма да мога да се грижа за другите. Все още не мога да намеря онова „вълшебно средство“, което ще ми помогне първо да се погрижа за себе си, а не за останалите.

Отговор: Вие няма да можете да промените сам себе си без висшата светлина и все едно винаги ще реализирате егоизма си в различни, скрито егоистични, уж алтруистични негови форми. Само висшата светлина, създала егоизма, ще го промени. На нашите занятия ние привличаме именно нея. А как ще ни промени тя – ние предварително трябва да одобрим, защото сега не можем да си представим нашата нова, алтруистична форма. Затова трябва само да учите и по-малко да се „грижите“ за другите, докато не разберете как правилно да го правите. А има и хора, които не могат да учат, а само „правят“ – те трябва да изпълняват съветите на кабалистите за това как да помагат на другите. В противен случай помощта се превръща във вреда – и за даващия, и за получаващия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от Пол: Започнах да усещам понякога, че преставам да вярвам в бог, че на мен ще ми бъде по леко, ако аз си призная, че него го няма, независимо че се занимавам с кабала почти 5 години. Нормално ли е това: да загубиш усещането си и изпаднеш в отчаяние, кога ще свърши всичко това? Гледайки на своя живот разбирам, че не ми останаха обикновени приятели, мене не ме разбират, нямам личен живот, объркан съм, а групата е физически далече.

Отговор: Казано е: „Няма за съдията нещо повече, от това което виждат неговите очи“. Ако аз не усещам Твореца, значи Него го няма! Но аз се опитвам да Го намеря. Когато вие Го намерите ще се убедите, че това е нещо съвсем различно, от това което бихте могли да си представите. Затова не се разстройвате, че миналата ви представа за Твореца е изчезнала – тя е била лъжлива. Загубили сте приятели си и сега сте сам -защото вашите желания са различни от техните и затова се отдалечавате от тях. Но затова пък вашите желания са близо до Твореца и всемирната група. А физическото отдалечаване помага за вълнението от духовното сближаване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В последно време на уроците и конгресите често говорите за силната си загриженост, относно проблемите на този свят. От една страна това е логично, но от друга – нима това е предмет на класическата Кабала ? Вашите ученици, на фона на проблемите на този свят повече от всичко очакват от Вас разясняване на въпросите, за поправянето на душите и тяхното връщане към корена им.

Отговор: Кабала – това е методика за разкриване на Твореца от човека, в нашия свят. В миналото, само единици хора от всяко поколение са успявали да разкрият Твореца. В наше време, вследствие развитието на егоизма до нивото на всеобщ (всички ние сме взаимосвързани чрез него), всеки може и трябва да разкрие Твореца. Посредством страдания (кризи) или чрез осъзнаването на егоизма като зло – и в двата случая, всички ние ще стигнем до решението да се избавим от него, и да го заменим с качествата отдаване и любов към ближния (т.е. методиката на Кабала) и в свойството отдаване да разкрием Твореца. В себе си, в своите поправени, подобни на Него свойства. Проблемите на нашия свят възникват именно с тази цел, съдействат точно за това. Иначе „Докато не изтрещи гръмотевицата , човек няма и да се помръдне“. Затова аз изучавам кризата, нейното развитие, обяснявам на всички необходимостта и целенасочеността на страданията – да ни подтикнат към осъзнаване целта на нашето развитие. Ако човек разбира как да излезе от кризата, той заменя горчивия път на развитието си с приятен. Единственото, което можем сами да променим в нашия свят е да променим нашия път на развитие чрез страдания, които бавно ни подтикват към целта (Твореца), като го заместим със силата на Светлината. Само в това се заключава свободата на волята !
Виж статията “ Свободата на волята „.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли да се смята, че: Пътят на Тора не отменя проблемите в живота на човека? Просто човекът, вървящ по пътя на Тора ги възприема по друг начин. Тоест намирайки се на по-висока степен, той няма предишните проблеми, защото се е изменило отношението му към тях, по-точно към техния източник. И обратно на това – човекът движещ се по пътя на страданията, сблъсквайки се със същия проблем, чувства неудовлетворение.

Отговор: Абсолютно вярно! Ние съществуваме в полето на висшата светлина (на свойството отдаване и любов). Това поле може да бъде представено като концентрични окръжности. Колкото по близо се намират те до центъра, толкова са по-интензивни в своето свойство на отдаване и любов. Всичко е статично и само ние, променяйки своите свойства и премествайки се в полето, променяме своето възприемане.
В центъра на окръжността било създадено желание (единна душа). То се отделило от центъра – загубило свойството отдаване и любов, разбило се на части (частни души), придобило обратното свойство – получаване (егоизъм). Затова се намира в най-крайната и отдалечена окръжност в полето на светлината. Отношението между душата и светлината може да се уподоби на това как зарядът заема своето място в електрическото или магнитното поле. Връзката между душата и светлината (заряда и полето) се основава на равновесието (подобието) на свойствата. Ако свойството на светлината (полето) и душата (заряда) са еднакви, то душата (желанието) усеща себе си в покой (равновесие между силите – между своите свойства и светлината, хомеостазис). При отдалечаване (слизане, по свойства) на душите от центъра към периферията, от всяко предишно състояние в тях остава решимо (запис) за него. Когато душите достигнат най-голямо отдалечаване (по своите противоположни свойства) от центъра (Твореца), в тях е записан целият процес на отдалечаване. Най-отдалеченото състояние се усеща от душите (егоистичните желания) като човек (душа) в този свят (поле).
От този момент нататък, душите започват своя обратен път. В началото те се движат към целта на творението неосъзнато, под давлението на силите възникващи вследствие на несъответствието на техните свойства и свойствата на окръжностите на светлината, през които преминават. Те усещат себе си като страдащи. Това чувство възниква вследствие на противоположността между собствените егоистични свойства и свойствата на светлината. Колкото повече решимото се проявява в душата, толкова повече тя е подтиквана да се придвижи към по-вътрешна окръжност в полето на светлината. Тоест толкова повече несъответствие има между неизправното решимо и изправната светлина, толкова по-зле се чувства човек и обществото като цяло.
Започвайки от определена окръжност от полето на светлината, неговото въздействие върху решимото предизвиква осъзнаване на причината за страданията под формата на въпрос за техния смисъл, причинност и целенасоченост – въпрос за смисъла на живота. Човекът е доведен в група (обкръжение), където може да започне своето поправяне по подобие на светлината (отдаването).
„Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че сме обичани, затова, защото са добри тези, които ни обичат.“ Л. Толстой

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По думите на Рабаш чрез външното можем да преминем към вътрешното като посредством действия сърцето се променя. Едновременно с това, Вие през цялото време напомняте, че външните заповеди са само външни признаци, и няма никаква връзка между тях и поправянето на душата.

Отговор: Под външно се подразбира не физическото изпълнение, а намерението „заради себе си“, а под вътрешно изпълнение се има предвид намерението „заради Твореца“. За самите физически действия е казано, че: „За мен не е важно как ще убивате добитъка, а заповедите дадени за поправянето на човека.“ Тоест връзката между действията и заповедите е в намеренията, а не в самите действия. Ако човекът знаеше, че действията му няма да дадат никакъв резултат, как щеше да бъде благодарен на Кабала за правилната посока в живота!
Цялото противопоставяне между религиите и Кабала е в оценяването на важността на действията и намеренията: кое е по-важно – действията или намеренията?
Кабала също не отрича важността на действията (традициите), като формиращи и организиращи рамките на обществото. Но и религията е длъжна да признае казаното, че всички действия без намерение са мъртви, не поправят човека. А намеренията могат да бъдат променени само при правилното изучаване на Кабала. Трябва да започнем с признанието, че не сме съвършени – това е препъни камъкът. Тъй като основна цел на религиите е да дадат на човека усещането за гордост и съвършенство от това, че е изпълнил предписанията. По този начин той смята, че служи на Твореца и света, и всички са му задължени. А Кабала напротив – показва на човека колко е лъжлив и несъвършен (в светлината на Твореца, която се спуска върху него по време на обучението). Човекът е недоволен от резултатите от заниманията и ако може да се приповдигне над своите усещания, да извиси истината над страданията, тогава той върви напред. Но ако не е в състояние да направи това – отклонява се от пътя.
За необходимостта от това, важността на намеренията да бъде поставена по-високо в сравнение с физическото изпълняване се говори в „Предисловие към книгата Зоар“ п. 66. Цялото противоречие между религиите и Кабала се заключава в това, кое е по-важно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво трябва да бъде отношението ни към приятел, напуснал групата и изучаването на Кабала?

Отговор: Приятел на иврит е “ хавер “, от думата “хибур“ – връзка. Връзката съществува само в резултат на подобието на свойствата, действията, целите. Бил е като всеки от нас, но с напускането ни вече не е, станал е различен от нас – значи той вече не ни е приятел, защото нямаме връзка. По такъв начин той изчезва от моята памет. Дори и да съм бил силно привързан към него. В духовното времето не съществува, всичко се определя само от състоянието, т.е. духовното състояние е мярка за подобието.

Въпрос: В последно време се сблъскваме със ситуация, при която наши приятели се откъсват от обучението. Как да се отнасяме към тях? Аз не желая да прекъсвам контактите си с тях, но като че ли не трябва да го правя ? На какви мероприятия те не бива да присъстват?

Отговор: Трябва да направим така, че всички откъснали се от групата да получат възможност за връзка с нея, да се върнат обратно, освен онези, които носят вреда. Случва се човек да поизостане по пътя, да прекрати участието си в  общото групово движение, а след това отново се пробужда желанието му за постигането на целта в живота и се включва в групата. Ние се разрастваме и затова не бива да поставяме твърди условия. Освен при вземането на решения, такива колебаещи се хора могат да участват във всякакви дейности. Подобна е ситуацията при ръководителя на руския отдел за разпространение Санилевич.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от английския блог: Какво е ционизъм и има ли той някакво отношение към Кабала и Бней Барух?

Отговор: Кабала е методика за разкриване на Твореца пред човека в този свят. (Баал Сулам, статия „Същност на науката Кабала”) Ционизмът е обществено движение за завръщане в Цион (Израел). Кабалистичното определение – земята Израел се нарича също така „Цион” – от думата „еция” – изход на иврит. Всеки, който излезе от рамките на нашия егоистичен свят във висшия алтруистичен свят, излиза в „Цион”. „Ми Цион тице Тора“ (от Цион ще излезе Тора) – след като излезе от егоистичното състояние, човекът идва при светлината.

Въпрос: В последните два урока вие споменахте „Великите откачени” – кои са тези?

Отговор: „Великите откачени” (Ерев рав) – това са противниците на Кабала, които пречат на хората да излязат от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Даже след като хората се устремяват към отдаване и любов, „Ерев рав” по всякакъв начин им пречат да се придвижват напред. Те са пречили на Мойсей да изведе народа от Египет от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Те също са му пречели по всякакъв начин през времето на 40 годишния преход през пустинята. Така и днес те разпространяват всевъзможни слухове, но вече не срещу самата Кабала, защото това е невъзможно, а срещу тези, които я разпространяват и по-специално за нашата организация. Казано е, че те „Ирей Ашем овдей Паро” се боят от Твореца, но искат да останат в своя егоизъм.

Виленския Гаон (Агра. Светлината на Зоар. 3, 28 „Адам ве Ишто“): В бъдеще Мойсей ще ни разкрие всичко не както днес това е скрито в Тора във вид на разкази, предназначени за Ерев рав, които не изучават вътрешния смисъл.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от английският блог: Такива велики кабалисти като рав Ашлаг, Моше Кордоверо и други – те не са ли били религиозни? И защо вие носите кипа?!

Отговор: Има религия, има и традиция, култура на народа. Баал Сулам нарича с думата религия само Кабалата, отнасяща се към всичко, а това, което е прието в нашият свят да се нарича „религия“ – той нарича традиции, етика (мусар). Виж статията „Същност и цел на религията“.

Затова, пише Баал Сулам, дори когато светът вече е напълно изправен, когато на всички ще им бъде разкрито всичко и няма да има място за вяра, защото както е казано „Всички ще ме знаят от малки до велики“, традициите ще си останат, защото това е културата на народите. А аз, понеже вече живея в такова бъдеще, уважавам традициите на своя народ, неговите празници и обичаи. Затова нося кипа и изпълнявам обредите. А след общото изправяне на всички души в тяхната земна телесна обвивка, всички души се съединяват в една обща душа наречена Адам на нивото на света на безкрайността. При това се изправя също и тази част, която ни дава усещането за този свят и затова усещането на материалното изчезва и от там нататък продължаваме да съществуваме само във вида на единната душа „Адам“.

Въпрос: Защо има духовни действия, които трябв да се изпълняват в земното (като маасер, учене, разпространение, група) и действия, които не е необходимо да се изпълняват в материалното (като например слагането на Тфилин)?

Отговор: Защото тези действия (маасер, учене, разпространение, група) – те са реални, а останалите (на вашето ниво) – засега все още сa ирационални, понеже все още не притежавате екран, за да можете да ги изпълнявате.Всяко действие се реализира на своето ниво и по-високо. Това се отнася за действията, които имат следствие в нашия или висшият свят. Традициите трябва да съблюдават тези, които принадлежат към тях по рождение. Това е тяхната култура. За желаещите да се въздигат духовно от народите по света (неевреите) няма необходимост да изпълняват земните обичаи, които са предписани на евреите. А когато вие постепенно започнете да придобивате екран, тогава ще можете да работите с тях – именно това се нарича изпълнение на 613-те заповеди (изправяне на намерението относно 613-те желания на душата, от „за себе си“ на „за Твореца“) в тяхното изправяне (тариаг ейтин) и техните 613 напълнения (тариаг пкудин) – вие сами ще започнете да ги изпълнявате, както е написано „Душата на човек го учи“. 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от valmicho: Занимавам се с Бней Барух от 2 години, получих диплома, но не чувствам желание да се развивам в материалния живот. Семейството ми е обезпокоено от моята апатия. Кажете ми възможно ли е да се постигне състояние на равновесие между работата на икономист и духовното израстване, а така също как правилно да повлияя на семейството си, което смята, че жената трябва да върви в крак със своето обкръжение?

Отговор: Вие сте длъжен да направите така, че семейството Ви да не страда по никакъв начин и всички в него да усещат Вашето присъствие. Само ако всичко е наред, можете да се занимавате с Кабала, доколкото позволява свободното Ви време.

Въпрос от fanslau: Моята дъщеря е толкова увлечена от Кабала, че останалият свят не означава нищо за нея. На първо място е поставила Кабала и не иска да се занимава с нищо друго. Нито с университета, нито с работа. Заяви, че има право да живее не така, както е прието в обществото. Може да се каже, че ние губим дъщеря си, а обществото – гражданин.  А се учеше с такъв успех – и ето резултата. Какво да правя?

Отговор: Всички ще потвърдят, че аз съм за придобиването на специалност, за създаването на семейство и т. н., защото само от своето „нормално” положение в този свят, човек може да извърши в себе си поправяне и да постигне Висшия свят. Или Вашата дъщеря не е разбрала това, или специалността и не е практична, или не и носи добър доход…

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Чувствам, че духовността ме отблъсква. Чувствам, че искам да изживея живота си като отделен човек, а не като част от група. Картината, която си представям е, че смисълът на духовността е в това, да се откажа от всички удоволствия. От какво мога да се наслаждавам в духовността? Не съм готов да се откажа от обикновения живот в полза на духовността. Как мога да се моля за друго желание, ако то всъщност не е мое желание?

Отговор: Творецът (Кабала) не ни кара да правим нищо насила. Той принуждава тези, на които дава страдания в този живот, а те тласкат човека напред. Но пътят на развитие може да бъде ускорен и по-лек чрез използването на Кабала. И в двата случая, всички ще стигнат до целта на своето създаване – да станат подобни на Твореца, да се обединят в едно общо желание. Или по пътя на страданията или по пътя на светлината, връщаща към Източника – към подобие на Твореца (към свойството отдаване и любов). Днес започват да се проявяват общите страдания в света, тяхната обща причина – отсъствието на връзка между всичко хора в едно желание. Творецът ще ни принуди да се обединим!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→