Въпрос: Редовият човек не вижда, че кризата разкрива връзката и взаимното поръчителство между хората като закон на природата. Той вижда, че в резултат на нечестната борсова игра акциите са паднали, предприятието, в което работи е претърпяло загуби и него са го уволнили. Какво отношение има към това природата?

Отговор: Днешната криза е глобална и затова не е възможно тя да се поправи на части, та нали се разкрива свързаността на цялото човечество. Кризата не е само в икономиката, но и в промишлеността, търговията, културата, възпитанието – и въобще в нашето отношение към всичко!
Но главното откритие се състои в това, че във всички тези явления се проявява още един вътрешен пласт: ние не можем да ликвидираме тази криза с помощта на допълнителни закони, споразумения или различни регулатори. Правилното функциониране е възможно само при промяна на отношенията между нас.
Ние сме длъжни да разберем взаимнaтa отговорност както един пред друг, така и на цялото човечество пред Земното кълбо и глобалната природа. От всички страни Природата ни притиска като в менгеме, задължавайки ни да достигнем до разбиране и до такива споразумения, в които освен записаното на хартия, подписите на адвокатите, глобите и другите регулатори да включим също и своята вътрешна готовност да бъдем честни един с друг, взаимната връзка и поръчителството, които е невъзможно формално да бъдат записани и сухо изпълнени. Така че за да бъде изпълнен който и да е договор, от каквито и да е лица, за това да бъде необходимо спазване на определено поправяне на техния егоизъм.
Днес всеки печели за сметка на другия. А ние сме длъжни да създадем нещо съвършено ново. Тоест решението на съвременната криза изглежда като че ли нереално: длъжни сме да изобретим начин да получаваме доход, който не е за сметка на ближния. Как е възможно това? Днес ти губиш – аз печеля, утре аз ще загубя – ти ще спечелиш. И така е с всеки. Нима може да бъде иначе?
Това е възможно, при условие че всеки получава материална придобивка съгласно насъщната си необходимост, а всичко останало постъпва под разпореждане на цялото общество, докато не остане нито един нуждаещ се. Освен това, всеки получава вътрешна, душевна компенсация под формата на уважение и признание от обществото взависимост от своя принос, и за него става изгодно да работи за благото на всички. Докато в егоистичното общество пренебрегват това, презират знаците на уважение, считайки за най-главен и мощен стимул парите.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Болест на растежа

Ще се наложи да дам доста страшен пример. През 1987 година членовете на комитета на Американската психиатрична асоциация с общо гласуване признаха съществуването на ново психично заболяване – СДВХ (или ADHD), известно като синдром на хиперактивността. Разработени били специални препарати и започнали да лекуват „болестта“. Между другото, резултатите от „лечението“ на СДВХ се оказали трагични. Списанието на Асоциацията по сърдечни заболявания „Circulation“ съобщава, че от лекарствата, предписани на болните от СДВХ са загинали десетки деца: по данни на американската Администрация за храните и лекарствата (US Food and Drug Administration, FDA), 11 деца са починали вследствие приема на метилфенидат (риталин), 13 деца – от употреба на амфетамини (адерал) и три деца – от атомоксетин.
Но, според Фред Боман – доктор по медицина и известен невролог от САЩ , до ден днешен нито един психиатър или детски психолог, така и не е представил на обществото обективни доказателства за съществуването на СДВХ като изолирано патологично състояние.
По правило, казват на родителите, че децата им имат биохимичен дисбаланс на мозъка, който най-добре се лекува с безопасни и ефективни стимулиращи препарати. .. Така и не са показали нито един кръвен анализ на никого, или резултът от сканиране на мозъка, или каквото и да е друго научно свидетелство, доказващо наличието на т.нар. химически дисбаланс в мозъка на детето. Защо? Защото такива свидетелства не съществуват.
Трябва да се отбележи, че само за психиатричните диагнози няма биологични доказателства за тяхното съществуване. Когато става дума за психични отклонения, лекарите-психиатри не са в състояние да посочат критерия, по който определят диагнозата и назначават лечение.
Прочети още

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

Прочети още

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Япония наградила с най-висшата научна държавна премия американски изследовател, който преди няколко десетки години предсказал, че бързият икономически и демографски ръст на планетата ще доведе до колапс на цивилизацията.
През 1972 година сътрудници на МТИ под ръководството на проф. Дениз Медоуз е бил построен компютърен модел на развитието на човечеството World3, който показал, че през 2100 година ни чака неприятност. Това е описано в книгата „Предели на растежа“ (The Limits to Growth), която стана бестселър. Авторът е бил критикуван за паникьорство и враждебност към новите технологии на прогреса.
Премията е присъдена за „движение към екологически рационално общество, способно да живее в хармония с природата“.
Проф. Медоуз е заявил, че съществуването на човечеството изисква пълно изтощаване на природните ресурси. Ако цивилизацията не се откаже от експоненциално демографския и икономически растеж и не построи екологично рационална система, тя ще „излезе извън пределите на Земята“ и ще загине.
По думите на професора, днес той вижда още по-малко причини да се надяваме на нещо по-добро – „Хората не направиха никакви изводи от кризата, както и по-рано те се надяват на пазара и на техническия прогрес. За решаване на проблема човечеството се опитва да се върне към експоненциален растеж, но от тази стратегия нищо няма да излезе. Това вече няма да сработи!“

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако егоизмът ми е станал глобален, това значи ли, че аз завися от всички останали?

Отговор: Зависимост от останалите означава, че ако аз не действам за благото на всички, то никога няма да се сдобия с успех.
Да допуснем, че аз съм таксиметров шофьор. Аз настанявам пасажера, довеждам го до нужното място, вземам му двойно повече от полагащото се, укривам тези пари от данъчните и ги слагам в джоба си – всичко е мое! А в крайна сметка виждам, че нищо не ми остава… Не знам къде всичко това се е дянало и защо, но така се получава. Около мене – само проблеми: банката ме мами, с жена ми нещата не вървят, и с децата, и със здравето, всичко върви наобратно – хиляди нещастия и беди. Колкото и да се суетя, колкото и пари да преминават през ръцете ми – нищо не помага. Но човек трябва да разбере, че ако продължава да се държи така, той просто убива себе си. Не е просто да му се обясни, че във всяко свое действие той трябва да взема под внимание всички останали хора.
Нали встъпваш в съвършенно нов свят, в който няма как да мамиш, както правиш с клиента- пасажер или с данъчните власти. И тогава ти няма да имаш изход, освен да измамиш егоистичното си тяло, нали то не ти позволява да постъпваш така.
Представяте ли си какъв преход трябва да извърши човек? Това е възможно само чрез обяснение, което ще покаже, че ти се намираш в нов свят и си длъжен да изпълняваш този закон, в противен случай просто ще загинеш и обричаш на страдание себе си, семейството си, роднините и целия свят.
Затова обществото трябва да започне да строи такива системи. От страни може да се стори, че това са просто системи за разяснение и възпитание – но те са длъжни да имат връзка със светлината.
Нали освен светлината, нищо не може да поправи в нас тези желания, които през цялото време се връщат и ни крадат обратно, когато искаме да принадлежим на тази нова природа на отдаване. За да повлияем на тях е нужна методика, свързана с източника на светлина, която ще позволи да се преведе тази светлина надолу, сякаш като през тръбопровод, по който тече газ към всички потребители, във всеки дом.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът “ – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

Прочети още

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво вие наричате ново поколение?

Отговор: Ново поколение – това е следващото ниво от развитието на човечеството, преход от животинско, егоистично и инстинктивно ниво, където ние се опитваме да регламентираме нашите инстинктивни, животински и егоистични желания (и това се нарича наше човешко общество, цивилизация) към цивилизация, където всичко ще бъде регламентирано от любовта към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Да допуснем, че ме е връхлетял някакъв удар. Уволнили са ме от работа. Чувствам се зле. И какво: аз въпреки това ли съм длъжен да се прилепя към Твореца?

Отговор: Именно това се случва днес със света. Светът получава удари. Ще има още много такива. Всичко това е необходимо, за да достигне човекът онази първа точка, където ще може да отмени своето его.
Възможно е много хора вече да не се нуждаят от повече удари – може би от съвсем малко. Нали всичко зависи от това, колко отдавам на другите. Може би отменяйки себе си, аз съм длъжен да получа от Твореца съвсем малко, подобно на клетките на костите, които живеят и съществуват в много ограничени рамки.
Затова съм готов да се откажа от своето его, което Творецът е поставил в мен, при това само за да се прилепя към Него. Възможно е с това да завърши поправянето на по-голямата част от света.
И това отказване е най-лекото за теб. Та нали няма от какво да се откажеш. Какво имаш? Нима това ти носи някакво удовлетворение? Погледни: вече целият свят разбира, че всички тези наслаждения нищо не струват. Все още ударите са малко, и хората вече са готови да се откажат от всичко.
По такъв начин Висшият ни приближава към себе си. Той ни казва: „Всички вие сте свързани заедно, и в тази връзка между вас всеки разкрива колко разрушително е неговото лично его“. Това постепенно се изяснява.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

За повечето от нас, които живеем в тази страна, настъпи много трудно време. Ние се занимаваме с избори в една напълно поляризирана Америка. Финансовата ни система е буквално разбита, а заедно с това и нашето имущество. Лидерите на нашата страна не са сигурни какво точно трябва да бъде направено по този въпрос. Изглежда така, сякаш цялата основа, върху която е изградена системата става неустойчива. И хора като тебе и мене започваме да клатиме глава питайки се „Какво се случи“? Как стигнахме до такава ситуация? Как така газта, храната и най-малкото дребно нещо, нужно за оцеляването ни станаха толкова скъпи. Има ли изобщо политици, на които да можем да се доверим? Нужно ли е, или не, да бъдем в тази война? Осланя ли се првителството на народа, чрез народа и за народа? Толкова ли се промениха американците?
Древната мъдрост на Кабала има отговор за това. Тя говори за програма, която стои над нашите действия. Тази програма не е ласкава що се отнася до човека. Но ако някой се замисли за малко, то тя започва да придобива смисъл. Програмата е много проста, „Как мога да получа максимум удоволствие с минимум усилие?“ Как да се чувствам добре? Как мога да имам повече?
Прочети още

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→