Реанимация за медицината

Д-р Ангелов (ББ, Бостон): Първият лекар в историята на човечеството е била майката. Водена от инстинктите за съхраняване на семейството, тя е намирала средства за избавяне на децата си от недъзите. След това са били учените, наблюдатели на природата – Парацелзий, Хипократ, Авицена и други. Всички тях ги е обединявало едно – желанието да изцеляват. Лекарят се е оценявал според резултата от лечението.
Последният век ни донесе повече откриятия, отколкото цялата предидуща история. Ние имаме уникална апаратура за диагностика и лечение, но количеството на болните расте и смъртността не се намалява. Медицината е в агония.
Застраховките са скъпи и са устроени така, че хората да се ползват от тях колкото е възможно по-малко. Лекарите плащат много пари за застраховане от съда, лекарствата струват скъпо, за административни разходи отива една трета от бюджета. Лекарят е загрижен не за здравето на болния, а за печалбата от него.
А къде е началният образ на майката, грижеща се за своето домочадие?
Трябва да сменим ценностите – да се грижим за всеки, като за член на семейството.

Живот без излишъци – за благото на всички

Въпрос: Ако човекът се опита да реализира днес принципа на любов към ближния, ще се почувства като овца в глутница от вълци. Къде може да намери привърженици, които ще могат да го поддържат?

Отговор: Защо ще се почувства като овца в глутница от вълци? Ако аз открия предприятие, без да имам намерение за допълнителна печалба, то ще покрия всички планирани разходи, разходите за заплата на работниците – всичко, освен допълнителния доход, от който за никого няма полза за насъщния живот.
Затова аз снижавам по-рано определената стойност до определен размер и предлагам да вземат от мен стока на цена с десетки проценти по-евтина от тази на останалите.
Предприятия от такъв тип, които не си поставят за цел получаване на печалба, ще процъфтяват. И това съвсем не означава „да бъдеш овца в глутница от вълци“. Аз съм собственик на предприятието, живея нормален живот, получавам заплата както всички мои работници.
Ние покриваме всички разходи, включително пенсионния фонд, застраховката и прочие, и живеем нормален живот. Пътуваме в отпуска, имаме всичко необходимо, само нямаме излишъци, тъй като те не са ни и нужни. Нека за сметка на нашите излишъци всички останали да се изравнят с нас.

Нима е възможно да мразим собствените си деца ?….

Неотдавна беше честван Международния Ден на Земята. Хайде да организираме подобна акция и в този ден да се опитаме да намразим децата си така, както ненавиждаме ближния си, да ги лъжем и използваме по начина, по който експлоатираме ближния. В резултат на това ще разберем, в каква степен е необходимо да се променим. И в същото време ще осъзнаем, че това е невъзможно.
Тогава в програмите за излизане от кризата, няма да има нужда от ръководителите на водещите страни в света. Ще престанат да ги изпълняват, разбирайки, че от това нещата ще се влошат още повече.
Така ще достигнем до разбирането, че се намираме в необратимо състояние, излизането от което не може да се реализира със старите методи. А още не разполагаме с нови средства.
Ако разбирахме причината за случващото се, ние не бихме се подлагали на нови страдания – т.е. не бихме предизвиквали върху себе си отрицателните реакции на Природата.
Докато не приемем като причина за нашето положение егоистичната ни природа, неспособността си да я поправим, да приложим Висшата сила за нашето поправяне – ние ще си останем в това състояние и както Баал Сулам обяснява в “ Предисловие към книгата Зоар “ ( пункт 50 ), нашите страдания само ще нарастват.

Обратната философия – отдаване на ближния

Въпрос: Какво може да убеди хората да живеят по законите на алтруизма ?

Отговор: Цялата природна и човешка еволюция, цялата история на Вселената, земята, живота, човечеството е следствие от развитието на желанията. Желанието да се насладиш, да се напълниш се явява силата на съществуването, живота.
До настоящият момент това желание се е развивало от етапа на неживото към растителното, след това животинското и до човешкото. Но днес то е достигнало своята окончателна форма. По-нататък няма накъде да се развива. За напред то трябва да измени формата си, по-точно своето приложение : от получаване – на отдаване, от формата на творение – към формата на Твореца.
Страданията, които преживяваме в момента, в края на нашето егоистично развитие, се проявяват в най-разнообразни форми. Но всички те са предизвикани от липсата на правилна връзка между нас. Но големите и сериозни удари, които ще ни доведат до духовна промяна, все още назряват.
Ние сме длъжни да разберем, че заповедта „вървете и печелете един от друг“ , днес се изпълнява не на егоистично, а на духовно ниво, вървейки един към друг, за изпълнение на заповедта „любов към ближния „- в противен случай никой няма да спечели нищо, нито физическо, нито духовно. Ето защо ударите ни помагат да разкрием , че всичко зависи от връзката между нас.

Във Фараона да разкрием Твореца

Въпрос: Може ли Кабала логически да обясни връзката между определени удари и отсъствието на връзка между хората?

Отговор: В резултат на египетските наказания мъдреците на Фараона са дошли до извода, че наказанията произлизат от Твореца: «Това е Божия пръст!» – казали те. И макар Фараона да се противил: «Кой е Твореца, че да го слушам?» но в резултат на ударите се предал и пуснал робите на воля.
Фараонът – това е създаденият от Твореца егоизъм. Наказанията, това са страданията, които се разкриват поради използване на егоизма. От ударите ние започваме да ненавиждаме егоизма си и да усещаме, че ударите идват от Твореца. Именно Той ни изпраща тези удари – за да пожелаем да излезем от Египет и от Фараона, от властта на егоизма над нас. В началото осъзнахме, че нашата природа не е наша, а е външна власт над нас.
Но като получавам удари от това, че аз съм егоист, аз съм длъжен постепенно, чрез стремеж към висшето, чрез «Моисей» в себе си, да разкрия, че ударите произлизат от Твореца, да разкрия Твореца в неговото скритие – иначе аз ще Го възненавидя.
Човек е длъжен да премине през процес на развитие от ненавист към своя егоизъм, отблъскване от него, раздяла с него, към сближаване със свойството отдаване – тези етапи сега и преминаваме.

Наследството на великите души

Да се намираш под влияние на егоистичното желание – значи да нямаш инструмент да го превърнеш в противоположното свойство на Твореца. Висшата светлина, самото свойство на Твореца е онази особена сила, която ни променя. Но само в съответствие с нашето желание да използваме своите егоистични свойства като алтруистични. Желанието трябва да бъде истинско, тоест да излиза от сърцето, а не под формата на думи и сълзи.
Достигането на такова истинско желание да се променим е и цялата наша работа над самите себе си в този живот. Преминалите този процес на преобразуване на егоистичното желание в желание за отдаване ни разказват за това в своите книги.
Както родителите в нашия свят подготвят за новородените всичко необходимо за тяхното развитие, така и кабалистите са ни подготвили всичко необходимо за нашето духовно развитие. Те вече, с течение на поколенията са се съединили в една голяма душа, приготвили са за нас бъдещия свят – и са готови да ни приемат в него.

Всички удари – от недостиг на любов ?!

Въпрос: За какво са необходими всички тези удари при положение, че съвсем не е очевидно дали те имат някакво отношение към връзката между хората и любовта към ближния?

Отговор: Това не е очевидно само за тези, които все още не са открили връзката между всички хора и изобщо между всички елементи на света. За факта, че сегашната икономическа криза е призвана да разкрие връзката между хората, говорят само 0,1 % от хората на планетата. А всички останали все още не знаят, че именно отношенията между хората влияят на икономиката, взривовете от епидемии, възникването на цунами, земетресения, и други беди.
Но ако връзката между нашите отношения и страданията ни стане явна, хората по неволя ще се откажат от егоистичните взаимоотношения.

Въпрос: Защо всъщност Творецът чрез Своите удари не ни довърши, за да осъзнаем Неговия замисъл ?

Отговор: Без съмнение, появата на цунами, земетресения, урагани, банкови фалити в явна зависимост от нашето поведение, по неволя ще ни накара да се променим. Но няма да е доброволно а принудително, без осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния и за да се спасим от гибел.
Но това би било животинско бягство от гибелта, а не свободния избор на човекът да се издигне над своята природа към уподобяване с Твореца. Той е можел изначално да ни създаде такива.
Необходимостта от нашето постепенно развитие е продиктувана от замисъла на Твореца – да ни доведе до осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния.

"От искрата към светлината! "

Баал Сулам пише, че народите на света «са откраднали» мъдростта на кабалистите. Какво означава «откраднали»?
Откраднали – означава да използват своето егоистично желание. Казано е, че Адам Ришон е излъгал Твореца – искал е да получи светлината хохма необлечена в светлината хасидим – да получи заради себе си, без намерение за отдаване.
В миналото до разрушението на 2-я Храм, евреите не са скривали науката Кабала, а охотно споделяли знанието с народите на света. От това взаимодействие е израснала цялата земна наука за природата (скрита форма на Твореца) и философията (домисъл на егоистичния разум за скрития от него Творец). За заимствуването на философията от Кабала пише рав Кук, а също и Йохан Ройхлин, велик немски философ от 16 век и други.
И само след падението от любов към ближния в ненавист, което е довело да разрушаване на 2-я Храм, Кабала е станала скрита. И плакал Рашби, авторът на книгата Зоар, как да опише Кабала, за да остане скрита до нужното време, до 20-я век, а след това да се разкрие в полза на целия свят.
Но до разрушаването на 2-я Храм не е имало нужда да се описва Кабала, доколкото хората са усещали Твореца и науката Кабала е била култура на тяхното общуване.
Но без «кражбата» на Кабала е било невъзможно развитието на човечеството: нали за развитието е необходимо, вътре в егоистичните желания да има макар и малка искра светлина, която да го подхранва, да го оживява.
Именно благодарение на искрата светлина, става развитие на егоистичните желания в човечеството, от поколение в поколение се развиват технологиите, културата, образованието, обществените отношения.
Но днес всичко, получено от тази искра светлина се е реализирало. Егоизмът нараснал и се съединил в единен строй, в една система. Оказало се, че когато егоистичните елементи (хората) се съединят между себе си, те не се развиват, а деградират, от тук се открива общият кризис във всички действия на човека – възпитание, култура, наука, търговия, икономика.
От този момент и по-нататък, използвайки науката Кабала можем да поправяме своето участие в глобалната система, докато достигнем нейната пълна хармония.

В черната дупка на егоизма

Въпрос: Как човекът, преживяващ сега кризата може да разбере, че лично за него е настъпил повратен момент и той може да започне духовно да се възвисява – вместо да се спуска към още по-дълбока криза?

Отговор: Цялото мироздание се състои от светлина (наслаждение, енергия на отдаването) и съсъд (желанието му да се напълни). Светлината развива нашето егоистично желание до неговото максимално състояние, в което това желание започва да осъзнава невъзможността за пряко напълване със светлина. Защото наслаждението анулира желанието. Подобно на това, как утолявайки жаждата, ние анулираме наслаждението от утоляването.
Настоящата криза ни показва, че нашето егоистично развитие е завършило – и ние не можем повече да използваме светлината за изгода на своя егоизъм. Ние се убеждаваме в невъзможността да се насладим в нашия егоизъм. Макар егоизмът все още да ни гони напред, към нови опити да го напълним, с разума си ние разбираме, че това е безсмислено. Но тъй като е невъзможно да останем пусти, ние както по-рано сме обречени, все така по неволя сме оплетени в указанията на нашия егоизъм. Макар и вече без всякакъв ентусиазъм, под влияние на обществото, по неволя, в депресия и наркотици.
Това води до криза в целия ни живот. Нали тя цялата е основана върху използване на светлината в егоистичното желание. Докато желанието под въздействие на светлината се е развивало, ние сме се стремили напред. Струвало ни се е, че в следващото желание ще напълним себе си. Тази лъжа ни е помагала да се развиваме.
Но след като желанието прекратило своето егоистично развитие, ние сме открили в него пустота. Светлината ни показва невъзможността на такова напълване. Това и се нарича криза. Длъжни сме да спрем да се заблуждаваме и явно да осъзнаем, че животът е възможен само в свойствата на светлината – в намерението да отдаваме и обичаме!
Нашето „земно“ развитие завърши: закриват се промишлени предприятия, няма нужда от производството на излишни, ненужни стоки, не предизвиква завист дължината на яхтата или количеството на нулите в банковата сметка.
Човекът не вижда източници на наслаждение в света. Както угасването е краят на всяка звезда, така и ние се намираме в черната дупка на последния стадий на егоизма, който поглъща всичко, не пуска нищо навън и затова в него е тъмнина!
И само разпространението на науката Кабала в света ще ни даде възможност да преустроим нашата природа – „И тъмнината ще свети като светлина“.

Светът – младенец в твоите ръце

Въпрос: Защо е необходимо да се пробужда човечеството? Защо то не може да се пробуди само?

Отговор: Човечеството се пробужда само, но това става единствено под въздействието на ударите. Така се развиваме в продължение на цялата наша история. Но до настоящото време не сме имали друга възможност за развитие, защото сме били само в егоистичното свойство и чувствайки се зле в него сме се стремили да избягаме от него.
Сега сме стигнали до състояние, когато в нас започва да се пробужда още едно свойство – свойството отдаване. Това ни дава възможност да се развиваме не само чрез удари отзад, а и с устремяване напред, към свойството отдаване.
По такъв начин могат да се избегнат ударите и страданията, да се съкрати времето на развитие и да се стигне до изначално зададената цел за подобие на Твореца – по приятен и удобен начин. Затова ние разпространяваме науката Кабала, а не чакаме човечеството да се развива самостоятелно.
Естественото развитие е принудително, със страдания – необходими са десетки хиляди години, за да се стигне до съвременното ниво на развитие.
Преминавайки това развитие, ние подготвяме нашите деца за живота в съвременния свят в продължение на 20 години, давайки им всички онези знания, които човечеството е придобило през своята история. Ние пресоваме цялата хилядолетна история на развитие на човечеството и я включваме в 20-годишното развитие на детето. Използвайки тези знания, то продължава нататък.
Така сме длъжни да действаме и при възпитанието на новото поколение. По същия начин ние изразяваме своята любов и грижа за него.