Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност | Add Comment/Ask Question→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност | Add Comment/Ask Question→

[youtube id=“JPJgUr4menY“ w=“495″]

Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Все повече става ясно, че не само в страните от третия свят, но и в развитите такива от Европа и Америка също има излишък от работоспособно население. Няма работа за всички. Как виждате трудоусрояването в бъдеще?

Отговор: Кризата предизвиква производствен излишък. Ние трябва да прминем към производство, необходимо за нормално съществуване, не повече. А при това ще се появи липса на работа за по-голяма част от населението на Земята.

Понастоящем повсеместно в развитите държави протича принудително съкращаване на работното време. Много предприятия минават на четиридневна работна седмица.

Пресметнато е, че при тази стъпка се икономисват разходи за издръжка, работниците по-рядко вземат отпуска и болнични, повишава се мотивацията да се работи по-добре.

Да си спомним, че именно депресията през 1929 г., доведе до появата на петдневна работна седмица. До тогава работниците работеха шест дни в седмицата, по 12- 14 часа на ден .

Ако се намалят дните и часовете за работа, ще съкратим двойно повече хора.

Въпрос: Но във всеки случай, остава въпросът, какво ще прави човек в свободното си време? Няма ли да нарушим, развивайки индустрия в свободното време, равновесието с природата, към което сме длъжни да преминем и което породи съвременната криза?

Отговор: Природата ни освобождава не за приятно прекарване на времето, а за да постигнем равновесие с нея и достигнем свойствата отдаване и любов.

Затова останалото свободно време трябва да организираме за изучаване на Природата на човека и света, за да се уровновесят техните свойства.

Това е в действителност цялата наука Кабала. Необходимо е да се създаде Методически център, народен университет и т.н. В свободното от работа време, човек трябва да изучава своето подобие с Природата.

Трябва да се обяснява, че свободното време произлиза от плана на Природата и именно за неговата реализация.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение в списание Nature: Настъпването на внезапни, резки и необратими промени в климата на Земята и системните пробиви в работата на финансовите пазари се проявяват сега в подобни явления и признаци.

В повечето случаи, когато системата приближава критична точка, след което следва рязка промяна на нейното състояние, тя подава подобни сигнали.

Реплика: Законът е един въобще за цялата природа, включвайки и нашата цивилизация. Но това са още само първите открития за глобалната и интегрална зависимост на всички нейни части.

Когато това ни задължи да се обединим в една интегрална система, тогава ще се прекратят и негативните изменения. И всичко ще премине към хармония, дори „необратимите” изменения в климата на земята.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Хората са насочени срещу Кабала защото егото подсъзнателно чувства, че мъдростта на Кабала ще го погуби. Егоизма води битка срещу Кабала наречена войната между Гог и Магог, описана от пророците като войната водеща се между Светлината и тъмнината.

Военните действа са продължителни, случващи се вътре в човек. Като допълнение към вътрешната война, човек води сражение срещу обществените опоненти на Кабала. Това е битката срещу Ерев Рав описана в Зоар.

Без съмнение войната ще бъде спечелена от Твореца – силата на Светлина, отдаване и любов. Продължителността и страданията които човек изживява зависят от положените усилия по време на битката. Най-правилният начин за победа е чрез нападение, както Твореца казва: „Нека отидем при Фараона, защото Аз ожесточих неговото сърце!”

Трябва да започнем вътрешна и външна война срещу егоизмът, без да чакаме да ни атакува. По този начин ще ускорим процесът на изправяне, и ще отсечем главата на змея в собствената му бърлога.

Filed under: Духовност | Add Comment/Ask Question→

Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).

Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.

Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.

Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!

А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.

Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!

А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.

Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.

Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.

Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.

В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.

А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→