Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.
Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.
Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.
Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.
Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.
Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.
Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.
Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.
Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.
Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.
Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.
Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.
В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.
Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009
Filed under:
Зоар
|
Add Comment/Ask Question→
Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?
Не е нужно да се стремим да поправим света, в действителност сами ще поправим себе си, трябва само да изучаваме действията, които изпълнява над нас висшата светлина. Както е казал Твореца на Моше: „Да тръгнем към Фараона!”.
