Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

 

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

 

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Лех-леха“, п. 153:

НР (нефеш, руах)- това не са две отделни една от друга степени, а една степен.

Има две степени, съединяващи се заедно и още една, висша, господстваща над тях и сливаща се с тях, a те – с нея, наречена „нешама”.

Зоар ни разказва как след достигане на първия духовен контакт усилваме тази връзка и виждаме в нея следващите проявления.

Ние вече усещаме в нея не само първата степен на съединение – „нефеш”, състоянието на покоя (нефиша), способността да се задържи в тази връзка, а общия, голям живот, разкриващ се в дълбочина от тази точка на нашия контакт в друго по- високо измерение – „руах”.

Ако ние дойдем към първия контакт, мястото на нашето съединение, то ние не ще открием входа във висшето пространство (свойството на отдаване).

А когато установяваме този контакт между нас, на него започва да въздейства висшата светлина, разкривайки го и ние влизаме през него в съвършено различно измерение – в духовния свят.

Всичко, което става вътре в тези връзки се нарича – духовен свят.

Отначало ни се струва, че достигането на тази всеобща връзка между хората ни обещава хубав живот, безопасност, приятно усещане.

Но това далеч не е всичко! Вътре в тази обща точка се открива входа в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010 г.

 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Започвам да публикувам откъси от бъдещата ми книга «Пътеводител в книгата Зоар».

Предисловие на автора

Скъпи читателю!

Ако питаш защо ти е нужна тази книга, достатъчно е да прочетеш само една страница и тогава ще можеш да решиш – да продължиш или да я оставиш.

Науката кабала и нейната главна книга «Зоар» обясняват на човек причината и целта на неговия живот, програмата на духовното му развитие, която е заложена изначално в природата и как да достигнем целта на живота по кратък и лесен път.

Творецът, както ни обяснява книгата Зоар, е създал програма за развитие на човека – да го приведе в състояние, в което сам Творецът се намира. Защо? Доколкото това състояние е най-доброто.

Но за да приведем човека към това състояние, не е достатъчно да го напълним с наслаждение и да му дадем знание за вечен и съвършен живот. Нужно е човек да усети това състояние в цялата негова пълнота.

А за това самият човек трябва да постигне съвършенството, в което пребивава Твореца. Човек трябва да се научи да отделя наслажденията и страданията от истината и лъжата, предпочитайки горчивата истина пред сладката лъжа.

Това е един нелек път на развитие. Част от този път ние преминаваме неосъзнато в много кръгообороти. Но в нашето поколение сме достигнали последния етап на развитие и затова усещаме потребност да осъзнаем смисъла на живота – да разберем какво се случва с нас, къде съществуваме и защо е всичко това?

Тези въпроси постепенно ще доведат всеки човек в света на кабала – така, както и теб, разтварящ сега тази книга. Защото след всички търсения, той не ще намери истинския отговор никъде – разкриване на източника на своето съществуване.

Тази книга разказва за етапите на твоето развитие, чак до пълното уподобяване на Твореца. Този процес е неизбежен и е задължителен за всеки живеещ на Земята.

Дали ще затвориш тази книга и ще продължиш да живееш както по-рано, или ще се постараеш да разбереш ползата от науката кабала – ще определи твоето бъдеще:

Или ще живееш под натиска на обстоятелствата, които както и сега, но по-принудително ще те доведат в кабала.

Или сега ще положиш усилие да разкриеш управляващата те ръка на Твореца. В този случай ти ще видиш пътя и целта, причината на всички събития и ще узнаеш как да достигнеш по лек и приятен път живот, подобен на Твореца.

Успех!

 

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Казано е в Мишна (Таанит 26,2: «Казали са мъдреците, че не са били още такива хубави дни в Израел, както на 15 Ав и Йом Кипур, когато излизали дъщерите на Ерусалим в бели дрехи, взети назаем, за да не притесняват тези, които нямат такива дрехи, излизали да се повеселят в лозовите градини и говорили: «Юноша, обърни погледа си към нас и погледни какво избираш за себе си?

Красавиците сред тях какво казвали? – Обърни погледа си към нашата красота, защото жената е създадедана за красота.

Знатните, които били сред тях, какво казвали? – Обърни погледа си към семейството. Защото жената е създадена за деца.

Богатите сред тях казали – обърни погледа си на тези, които имат големи богатства.

Уродливите сред тях говорили – вземете ни в Името на Небесата и увенчайте със златно украшения.

«Уродливите дъщери на Ерусалим» – това е последния стадий Малхут, далет де-далет, който се нарича «беден и недъгав».

И човек бяга от такава работа, в него няма никаква мотивация и желание за нея, тъй като цялата тази работа е във вяра над знанието.

Трябва да разберем, че е направено така нарочно, за да се помогне на човека да достигне духовния свят!

Той е длъжен да види, че именно там, където неговото егоистично желание не работи, няма желание, красотата-напълване на привлича – това е знак, че му е нужно друго гориво.

Дават му възможност да си представи състояние, в което той е неподкупен за своя егоизъм и ако той работи така – това ще е за отдаване.

Но откъде да вземе такова «анти-гориво», да работи без енергия, без напълване на егоизма?

Именно в такова състояние той осъзнава, че се нуждае от помощта на Твореца. Ако свише на получи сила, която се нарича светлина, не ще може да се мръдне от мястото си.

Ако искам само отдаване, без да желая да получа каквато и да е компенсация: нито «богатство», нито «красота», нито «знатност», а избирам «бедна и недъгава жена» по оценка на егоизма си, само възможността да отдавам без всякакви условия – то аз достигам до деня на радостта, Деня (свойство на светлината) на Любовта (15 Ав).

От урока по статията на Рабаш, 26.07.2010

 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Като последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е преминаването на махсом?

Отговор: Преминаването на махсом е усещането на реалността в себе си.

Отваря се „точката в сърцето” и придобива минимален обем (10 минимални сфирот), в който аз чувствам новата реалност – светлината влиза и излиза, предизвиквайки различни усещания.

Отначало, всичко това се осъществява чрез минимални усещания и разбиране, но аз вече започвам да виждам какво се случва „вътре“. А нашият свят виждам на фона на новия свят.

Тази двойнственост не пречи, а по-скоро дава усещане и разбиране за взаимоотношенията между двата свята, между клоните и корените. Там вътре, в тази точка аз чувствам някакви действия, макар и още много малки.

Аз още не знам какво е вход и изход на светлината и само чувствам, как нещо идва и си отива, и отново идва и си отива.

Все още не осъзнавам какво е това, както малкото дете, което само чувства, как нещо се случва, но все още не знае какво.

Да допуснем че светлината угасва и се включва. То още не знае какво е светлина и тъмнина, а само вижда някакво явление.

Но то ми дава усещането, че това е висшата реалност, а нашият свят е само нейн отпечатък.

А по нататък, аз започвам все повече да се ориентирам в нея, в зависимост от моите способности да се уподобя по свойства с нея.

Откъс от 1-вия урок на Мегаконгреса, 25.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

 

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

 

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→