Въпрос: На всяка душа ли лежи отговорността да стане активна част от общата система?

Oтговор: Всяка душа е задължена да се включи в работата на системата, защото тази система е съвършена! А ако в съвършенството липсва една част, то съвършенство не съществува, няма нищо!

Казано е, че един пробива дупка на борда  на кораба и всичко потъва. Не е важно какъв размер е бил този кораб, би могъл да бъде огромен, но това е завършено строителство, което се влияе от всеки елемент.

Затова, всеки човек е равнозначен на всички останали, бил той мъдрец или от простолюдието, не е важно, в общата система всички са равни, ако тя е затворена.

По  време на поправянето в нея има големи и малки души, и всекиму е нужно да бъде разглеждан съгласно неговата степен.

Малките са длъжни да се преклонят пред големите и т.н. Но когато процесът на поправяне завърши, в съвършенството всички души са равни.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот””,05.08.2010

[#20634]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Духовният подем – от получаване за себе си към отдаване за другите, който се нарича „вяра над знанието”, тоест „предпочитане на отдаването пред получаването” – получаване на наслаждение от отдаването.

Аз съм длъжен да усетя вдъхновение и радост от това, че се повдигам над своя егоизъм и повече не гледам какво мога да получа в него. Но на мене ми е необходима светлина – сила, за да направя такава промяна със себе си!

Това се нарича „Аз – към своя любим, а любимият – към мене” – когато започнем да разговаряме с Твореца, разбирайки се един друг.

Аз разбирам защо Творецът е направил живота ми пуст и ми е дал възможност да се прикрепя към група – за да ми стане ясно какво е отдаване. Той леко ми просветва, като че ли казва: „Избери това!”, за да мога да направя първата крачка. А реализацията вече е възложена на мен.

Малхут на висшето (свойството отдаване) се представя на моя егоизъм Кетер (Рош, глава) – тъмна и пуста.

Но ако аз реша, че моят Кетер (устрем) трябва да се прикрепи към нея със своето желание за отдаване, то Малхут на висшето вече няма да ми се представя пуста и тогава аз ще се прилепя към нея като към висша степен.

Това е и начало на нов път. Началото се нарича Нова година (Рош Ашана – глава на началото), идваща след месец Елул – абревиатура от  „Аз –  към любимия, а любимият –  към мен”.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.244: За бъдещия свят е казано: „Така, както дните на Дървото [ще бъдат] дните на Моя народ”. ”Както дните на Дървото” – тоест Дървото на Живота.

По същото време е казано: ”Ще унищожи Той смъртта навеки”, – нали в Дървото на Живота няма изменение, и няма в него смърт.

Става дума за това, че човек се намира в точката за приемане на решения, избора между доброто и злото, в клипат Нога.

Цялата тази система произтича от това, че от една страна, Творецът забранява на Адам да яде от плодовете на Дървото на Живота, а от друга страна, му изпраща ”жената”, съблазняваща го да прегреши – да вкуси от забранения плод.

Двете противоположности съществуват заедно. А ние сме длъжни да не се объркаме и да не се раздвояваме в своето възприятие, а да разберем, че тези разногласия, които присъстват във всяко състояние, където Творецът ни се представя двулик, с двойствено отношение към нас, са предназначени за това, да ни постави в такова положение, когато ние няма да знаем какво да правим и тогава ще се нуждаем от Него.

Това е клипат Нога, точката на нашата свобода. Тази свобода се появява именно в тази точка, където двете отношения на Твореца –злото и доброто – се съединяват заедно и е невъзможно да различиш между тях, да премахнеш техните противоречия, а само като се обърнеш към Него.

От урока по Книгата Зоар, 08.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Писмо: Свидетели сме на възникването на нова социална структура на онлайн общество. Строи се виртуална реалност, в която все още липсват всякакви правила и идеология, нищо няма. Мисля, че вашата методика е най-подходяща специално за такива онлайн общества, а не за реалния свят, тъй като той е ужасно инертен и изпълнен с всякакви идеологии. Междувременно, във виртуалния свят промените се случват всеки ден, а не на няколко десетки години.

Това не е духовния свят, но той вече не е и материалния свят. Това е нова игрова площадка за човешкия ум, където той може да проиграе различни сценарии, които по-рано можеха да се проверят във физическата реалност в рамките на десетилетия и даже за столетия.

В Израел е възможно да работите, както в доброто старо време, създавайки физическа инфраструктура и ние виждаме последните няколко месеца, че това работи прекрасно. В останалите части на света обаче, това няма да ви го позволят – и във физическия свят и в неговата идеологическа надстройка всичко вече е заето. И измененията настъпват само под действието на катаклизми.

Докато „материалният” човек няма дори да ви послуша, то „духовният” ще улови същността на кабала веднага. Човек, който живее в тези виртуални светове, ще ви каже: „ако вашата игра е интересна, нека поиграем, защо не?”. Виждам това като единствен шанс да променим нещо във външния свят.

Коментар: Съгласен съм с вас  почти във всичко. Опитваме се да направим това със нашия Стимулатор: да създадем ново социално обединение, единствената държава на кабала в света. Нашата Конституция е „обичай ближния”, според закона на Висшата сила в Природата. Всички закони, правила за поведение, взаимоотношения и решения са основани само върху природния закон на отдаването. Баал Сулам пише за това в статията „Последното поколение”.

Подрастващите възприемат онлайн обществата като техни семейства, отказвайки се от живото общуване в полза на виртуалното. Онлайн обществата се превръщат във силни отправни точки за потребителите.

Filed under: Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

Но въпреки, че притежава душа, самият той не е в състояние да се устреми към разкриването на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава (и само тогава), това ще го задължи да се вслуша и да следва указанията на мъдрите (как да се отрече от своя егоизъм) и напълно да повярва (на техните указания, анулирайки себе си).

Баал Сулам. Писмо 19.

А тъй като във всяко поколение са развити отделни личности, то когато (дойде време) мнозинството (по неволя) осъзнае необходимостта да се избави от невероятните страдания, започвайки (духовно, с отдаване и любов) да се развива по своя воля и по собствено желание (а не насила по пътя на страданието), тоест по пътя на кабала, тогава те (масите) ще бъдат длъжни да подчинят себе си и своята физическа свобода на индивида. И да изпълнят неговите (на духовния водач) разпореждания и да приемат безценния дар (методиката за поправяне на егоизма), който той ще им предложи.

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И само, сближавайки се с мъдреците (анулирайки себе си пред тях), човекът може да получи подкрепа. Тази помощ може да му окаже само мъдрец (постигнал своите поправени свойства, Твореца) и никой друг. Защото колкото и велик да е той в (обичайната) Тора (а не в кабала), все едно се нарича просто земен обитател, ако не се удостои да се учи (на подобието на свойствата на отдаване) от самия Творец.

Затова човекът е длъжен да принизи себе си пред мъдреца, за да приеме онова, което мъдрецът ще му даде (ще му посочи как да постигне свойството отдаване), без каквито и да е спорове и съмнения (потискайки във всичко егоизма си), над своя разум и разбиране.

Баал Сулам. „Шамати”. 105. „Незаконно роденият ученик на мъдреца е за предпочитане пред първосвещеника, земния обитател”

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→