Въпрос: Какво означава да почувстваме връзката между нас? Как да постигна това?

Отговор: Да почувствам връзката между нас е да усетя, че всички ние съществуваме в една система и сме зависими един от друг, толкова много, че аз не мога да направя дори малко движение самостоятелно. Това е неизменна система, създадена свише, която постепенно се разкрива като строг закон. Ние трябва да почувстваме живота в нея, където връзката между нас ще се разкрие и ще стане явна. И животът, който тече чрез тази връзка, се нарича „духовен свят”.

От урока по книгата Зоар, 14.10.2010

[23583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

По никакъв начин не можем да въздействаме на духовната система. Можем да го направим единствено, ако влезем в нея чрез отношенията на взаимно поръчителство, защото по този начин откриваш за себе си връзката със системата. А ако се намираш в нея просто като статичен наблюдател, тогава съществуваш в нея, като «животно» (ангел).

Твоите действия се състоят в това, да въстановиш  връзката си с тази система и то зависи само от теб. И тогава, чрез тази връзка ти ще виждаш обновяването в системата.

Написано е: «Ще ядете онова, с което сте се запасили отдавна». Няма нищо ново! Всички новости са в това, как ще разкриеш връзката си със системата, благодарение на взаимното отдаване.

И за да го осъществим, може да ни помогне само групата. Защото, ако не можеш да потърсиш помощ от хората, които са ти познати и се намират във връзка с тебе – как можеш да искаш от Силата, която не познаваш и не чувстваш? Длъжни сме да изградим помежду си такава система на отношения, която през цялото време да ни разтърсва и подтиква.

Групата не трябва да остане равнодушна към равнодушието! Всеки трябва да чувства, че зависи от останалите: в щастие и в мъка, в материалното и в духовното, във всичко!

От урока по статията «От своята плът ще съзра Твореца», 08.10.2010

[23803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Свободата започва там, където аз реша: управляван ли съм свише или не, има ли Творец, завися ли от Него на 100%? И ако не – в какво се състои моята свобода?

Ако няма никаква свобода на действията и нищо не трябва да променяме, тогава няма за какво да мислим. Но, ако сме способни на свободни действия, то в какво се изразяват те?

И тук започва изясняването: за какво живея, в какво е смисъла на живота ми, какво ще стане с него, каква е ползата от него? Тоест искам да знам, аз господар ли съм на живота си и мога ли да променя нещо в него? Това вече са въпроси от човешкото ниво в човека.

Онова, което трябва да си изясня е: къде мога да действам сам, моята противоположност на Твореца, на природата, която властва във всичко – съществува ли такава свободна точка извън мен, отделно от цялата природа.

На нивото на обичайния животински живот, ние нищо не можем да променим и затова можем предварително да предскажем как ще се случи всичко. Но какво ще бъде във висшия живот, на стъпалото „човек” в теб, в твоята връзка с Твореца, в областта на твоята свобода – това не знае нито една гадателка. Тя може да ти предскаже какво ще се случи на нивото на този свят, с твоето животинско тяло.

Затова, под махсома няма свобода на волята – тя е само в духовното. Ако в животното няма свобода, тогава защо твоето животинско тяло трябва по нещо да се отличава? Но душата се намира по-високо и се подчинява на други сили – в друг свят, в различно измерение. Само по отношение на нея можем да говорим за свобода.

Каква свобода може да има в този свят, ако нашите биологични тела са управлявани по строго определен начин от наслаждението и страданието. Свободата на избора съществува само в средната линия в духовния свят.

И не хабете напразно за материалния си живот повече енергия от онази, която ви е нужна за най-необходимото. От този земен живот повече нищо и не трябва да получиш. А ако искаш повече от онова, което ти е необходимото – само ще усложниш живота си.

Но ако използваш оставащите ти сили за духовното – ще спечелиш. Такъв е законът на природата: в този свят трябва да обезпечиш нормалното си съществуване, а цялата останала енергия и разум да посветиш на постигането на духовното и там ще намериш истинското напълване.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23726]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Четейки Зоар, аз се концентрирам върху намерението да се обединя с другарите, но усещам пусто пространство. Длъжни ли сме да го напълним с някакво осъзнаване?

Отговор: Не. Това пусто пространство ще се напълни не от вас, а свише. Мислете само за обединението, а през него слушайте текста. Нищо друго не е нужно освен това.

Защото всичко, което се говори в текста, трябва да се проясни в обединението. Много добре, че в него има пустота. Тя ще се напълни с духовна картина, която ще се разкрие при четенето.

От урока по Книгата Зоар, 14.10.2010

[23586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

 

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На конгреса се събират хора от повече от 50 страни, които виждам за първи път. Как мога да моля за чужд човек?

Отговор: Аз не правя разлика между чуждите и своите хора – виждам техните духовни точки. Във всеки от тях има егоистично желание, а освен това и точка в сърцето, която иска да си пробие път и да постигне висшия духовен свят.

Външно, човек може да се отнася към бялата раса, към черната или жълтата – какво ме засяга различието? За мен е важна точката в сърцето, тъй като именно тя се нарича душа!

А тялото, с неговите пет сетивни органа, се отнася към животинското ниво. В него може да се присаждат органи, да се отстраняват части, да се добавят изкуствени – това не пречи на душата. Важна е тя, тъй като се обединяваме на нивото на душите.

 

А точката в сърцето не зависи от външността на човека. При нас идват хора от цял свят – черни от Африка, червени от Южна Америка, бели от Европа, жълти от Китай – но цветът на кожата, както знаем не влияе на точката в сърцето.

Съгласно нашите земни свойства и менталност, ние се различаваме, но не е така в духовното. Защо да е трудно, да се обединим с всички?

Ще се съберем, ще се обединим се, ще разкрием помежду си Твореца и молитвата на многото ще ни издигне в духовното!

От програмата „Кабала за начинаещи“, 11.10.2010

[23539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

 

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На конгреса-2009 ни се отдаде да постигнем особено усещане, което вие нарекохте ”капки на единството”.

Какво постигнахме тогава и с какво може това да се допълни на предстоящия голям конгрес?

Отговор: На конгреса-2009 ние усетихме, че в сплотеността между нас има особена точка, която не зависи от нас и е над всички.

И ако се съединим помежду си,  можем да зависим от нея, да се стремим към нея, да се обединим около нея и да сме под нейна защита. Тази ”капка на единството” е висока сила, създадена от връзката между нас, предпазваща ни от всички несполуки.

Но това е недостатъчно. В тази капка ние съединяваме своите духовни искри в една .

Но ако добавим към тази обща искра своите желания за отдаване, поръчителството, то започваме от искрите, слепени в една, да разкриваме тяхната връзка – системата на свързване на нашите души. Всяка връзка между искрите – това е отношение на взаимна ненавист и любов над нея.

В първия случай, всички съединяваме своите искри (точките в сърцата) в една голяма искра и тогава постигаме някакво високо състояние, съществуващо само по себе си – някаква реалност извън нас. Ние сме създали нещо ново, родено във връзката между нас.

Тогава, ако ти добавяш към това още малко желание, всички тези точки в сърцата не се съединяват само в тази искра, а се разкрива цялото его между нас, цялата ненавист и над нея – любовта.

Тоест разкрива се мрежата на връзката между нас и в тази връзка ние можем да усетим духовното, Твореца.

Това означава, че ти подписваш поръчителството на основата на разкриване на своите желания. Освен точки, в тях има разкритие на злото и съгласие да бъдеш над него.

Еъй като тази мрежа се изгражда от нашите желания, с които пристъпваме, съединявайки се над тях и заменяйки ненавистта с любов.

Иначе как мога да се свържа с другите? Просто да се съединяваме в една искра е недостатъчно, това не е истинска връзка, нали сме оставили цялото его долу. А аз трябва да се издигна над него, над планината Синай (над планината от ненавист).

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как практически да се използва ”молитвата на многото” на конгреса? Каква мисъл и отношение към околните трябва да запазвам в продължение на всичките дни на конгреса?

Отговор: На конгреса ще пристигнат 7000 човека – това е колосална сила! Ако тези хора започнат поне малко да се съединяват, разбира се, според възможностите на всеки – тъй като сред тях има големи и малки, опитни и нови. Ако те просто поискат да са в този процес, то това е достатъчно.

Тъй като в духовното, качествената сила е по-важна от количествената. Ако има един водач, знаещ пътя, то всички останали вървят зад него и той ги довежда до целта.

Ние имаме голяма и опитна група, която се занимава 15 години. Тези хора разбират и знаят какво да правят. И дори да дойдат още няколко хиляди нови, това не е важно – нали духът идва от върха на пирамидата.

Затова всички се присъединяват към едно направление и от ”много” стават ”един” – ”като един човек с едно сърце”. От опита на предишните конгреси знаем, че именно така се случва.

По време на конгреса всеки изпитва различни вътрешни впечатления: някой ту иска да избяга, ту отново да се върне. Това свидетелства за мощта на вътрешната работа, за интензивността на преминаваните от човека поправяния и изяснения.

За тези три дни човек постига резултати, които не е способен да постигне за година. Затова присъствието на конгреса е изключително полезно.

Всеки ден на конгреса изнасям три лекции, освен това има събрание на другарите, семинари, културни вечери, трапези и други мероприятия.

Всички те са насочени към създаване на един от многото : за да се разкрие Творецът, ние трябва да се превърнем в едно цяло. Оттук се разбира какво означава правилото ”Възлюби ближния като самия себе си”.

Действайки в това направление, ние задължително ще постигнем нещо . Не можем да достигнем безкрайна връзка, но нейната 1/125 част, най-малкото духовно ниво е напълно постижимо.

Тогава ние ще почувстваме, че между нас съществува малко сияние,  което дава усещане за духовен живот. В това сияние ние живеем над тялото, възприемайки друга област, друго измерение в сравнение с нашите телесни сетива.

Всичко това се постига чрез връзката между нас, с молитвата на многото. ”Молитва на многото” означава, че аз моля за способността да отдавам на многото, за да почувствам в тази способност единия – Твореца.

Въпрос: В кой момент на конгреса може да се очаква такова усещане?

Отговор: Това зависи от подготовката за конгреса. Ако ние се подготвим правилно – да знаем материала и темата на лекцията, да научим песни, да приемем участие в съставянето на въпросите, да отговаряме на тях – след това нищо няма да ни попречи да почувстваме към края на първия ден взаимната връзка и висшата сила, която ни съединява.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→