Въпрос: Какво ще ни даде равновесието с природата?

Отговор: Когато всички сили са балансирани, ние се намираме в състояние на покой. Природата ни показва това чрез примера с изравняването на температурата, на натиска и на други величини.

В човешкото развитие на материално ниво „покой” е постоянния стремеж да бъдат балансирани противоположните сили. По този начин се учим да бъдем в равновесие. То се променя от състояние в състояние, от стъпало на стъпало –  и в резултат израстваме, създавайки все по-мащабен баланс.

Друг изход няма – ние ще продължим да се развиваме, но по добрия път на нашето развитие ще вървим в състояние на покой. Под непрекъснатото въздействие на различни сили се променяме ние самите, а също и външните условия. Това ни хвърля в непрестанно безпокойство, в неспирно търсене – но същевременно, именно това е покоят. Защото не се подлагаме под ударите на отрицателните сили на природата, а напротив – поддържаме с нея взаимно разбиране и взаимодействие.

Важно е да помним, че природата е нашата „обвивка”. Намираме се вътре в нейната сфера и нищо не можем да направим по този въпрос. Само се учим, как трябва да постъпваме в дадените условия.

Не можем да спрем въздействието на двете противоположни сили, защото тяхното предназначение е да ни развиват. Ако ги приемем именно с цел развитие, ако разберем, че тяхната програма е насочена към равновесието, което ще се прояви в единението на обществото, тогава ще се развиваме по добрия начин, комфортно, подслаждайки неприятните моменти.

Това е начинът, по който равновесието с природата ни дава покой – не спиране по пътя, а спокойно, мирно развитие. Защото, не можем да спрем природата, но можем отново и отново да намираме точката на равновесие, постоянно да успяваме да се задържаме на линията, която съставят тези точки.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти „чувствителност на изтънчената душа“.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В природата действат две противоположни сили, но тя ги принуждава към взаимен баланс на всички нива. Всичко се стреми към равновесие.

Изключение прави само човешкото ниво. Природата по странен начин ми е оставила „свободна територия“ – човешкото общество. С развитието си то не идва до равновесие, а напротив – до дисбаланс: хората желаят само разрушения един на друг.

Днес се намираме пред големи сътресения. Тъй като сме свързани заедно, зависим един от друг, и затова всеки може да предизвика такъв дисбаланс, който да унищожи целия свят.

И ето тук, за разлика от предишните нива на развитие, ние можем сами да създадем баланс. Тук получаваме „картите в ръце“, за да постигнем самостоятелно, на своя территория, равновесие с природата. Тя оставя това на тебе – возможността да станеш свободен, здравомислещ и чувствителен човек, независим от природата.

Ако ти, както преди искаш, природата да действа вместо тебе, то ще си останеш животно.

Или ще те управляват, или работи сам и запълни празнината. Именно тук човек трябва да изпълни своето предназначение и да създаде равновесие, което да компенсира всички дисбаланси.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Исраел (човекът, устремен „направо към Твореца”), Творецът и Тора (светлината, възвръщаща към източника) – трябва да се съединят в едно цяло. Това още се нарича „средна колона”, „средна линия”.

Работата в трите линии (дясна, лява и средна) става от това, че творението не може да направи нищо със своите сили. Защото то е създадено от неподвижен материал – желанието за наслаждение, което само не може да се премества (да се изменя) в духовното, без да има желание да отдава. А само желанието да се отдава може да се движи в духовния свят, създаден от форми за отдаване, отдаващи намерения, за нещо, желаещо да се предаде на другия, да излезе от себе си.

Но ако творението действа в друга форма, то сякаш не съществува в духовното. То въобще съществува само в нашето въображение! Творецът е създал в нашето възприятие такава въображаема картина, че ние да можем някак да съществуваме, още не достигнали свойството отдаване.

Духовното движение, духовната реалност – са възможни само в отдаването. А да се съществува в духовното може само, ако се движиш в това отдаване. Невъзможно е в духовното да се стои на място, както става в този свят: да спреш и нищо да не правиш. Духовното пространство е над времето, тоест цялото време се намира в движение на отдаване, което постоянно се усилва.

Тъй като творението поначало няма способност за отдаване и то даже не знае, какво е това – отначало става съкращаване (цимцум) на неговото желание за наслаждаване. А след това се създава връзка между желанието за наслаждаване на творението и желанието да отдаваш на Твореца, за сметка на второто съкращаване (цимцум бет), особени действия, подготвящи нашата реалност още в духовните светове.

След това става разбиването, разрушава се границата между желанието да получавам и желанието да отдавам – за това, че да ги свържат едно с друго. А вече от тази връзка се раждат стоящите един срещу друг светове: на светостта и на нечистотата, и между тях възниква „неутрално място”, откъдето може да поникне самостоятелно творение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39284]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Имам много силно желание да напредвам и да достигна отдаване, но съм напълно объркан. Накъде трябва да се обърна: навътре, към групата или към Твореца?

Отговор: Човек не знае какво е истинската молитва. Той просто чувства натиск и не разбира какво се случва с него, и накъде да се обърне. Само след дълго време, когато постигне контакт с Твореца чрез приятелите, той започва да си представя правилно своята молба, молитвата.

Но за сега тя е просто вик от сърцето. И не се тревожи много, че си объркан и не разбираш; в крайна сметка, ти реално не знаеш какво се случва с теб. За сега  забелязваш само външни промени и материални преживявания в твоята външна обвивка. Но отвътре душата ти е като „матрйошка” и всеки от нас съдържа 125  включени една в друга части.

В момента ти възприемаш само най-външния слой на „матрьошката” (обвивката), който все още няма нищо с 125-те. Но останалите твои вътрешни „матрйошки”също ти влияят. И въпреки че сега чувстваш, че извършваш някакви дребни действия (тъй като не усещаш техните резултати), но като ги използваш активираш частите на твоята вътрешна душа.

Затова, ние трябва да се отнасяме сериозно към всичко, което правим, дори когато просто пеем или си прекарваме добре с приятелите и си мислим, че това е нещо глупаво. Но по този начин ти задвижваш всички светове като зародиш в своята майка, който определя цялото нейно съществуване без да има и идея за това, или като новородено, което не разбира защо десетина души изведнъж работят за него.

Така е и с нас, докато все още не разбираме нищо за духовното. Но в момента, в който поне малко започнем да го желаем, ние веднага активираме всички наши вътрешни духовни системи и светове!

Следва, че вие все още сте далеч от това да видите или да разберете влиянието, което имате, и какво правите, но това няма значение. Ключът е да продължиш да правиш на каквото си способен днес..

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Къде е връзката между природното равновесие и обединението на хората?

Отговор: Объединението между хората е най-високата форма на равновесие в природата.

Всъщност, природното равновесие е интеграция на всички сили. В крайна сметка, всички те се проявяват в човека на човешкото стъпало. Истинския проблем не е в заобикалящата ни среда, не във вълните цунами, не в земетресенията, не в изригването на вулкани или изригванията на Слънцето, не в проблемите в растителната и животинската природа и даже не в болестите на тялото ни.

Проблемът е в човешкото ниво: неговият дисбаланс или равновесие покрива всички останали сили, действащи по-долу. Уравновесявайки себе си, ние уравновесяваме цялата останала природа, от неживата до животинската.

Човек трябва да направи това не инстинктивно, не по принуда, а осъзнато, осмислено, по желание, въпреки собствения си нрав, собствената си природа, въпреки изключително мощните сили на ненавистта, страстта, суетата и властолюбието. По този начин той изгражда себе си, уравновесявайки не силите на заобикалящата го природа, а своите вътрешни сили, своята същност.

Защото, всъщност аз ненавиждам, аз искам да лъжа, крада, убивам и т.н. В крайна сметка, аз искам да властвам над другите в една или друга степен. И тогава аз формирам себе си отново, балансиран с този порив. Изграждам в себе си модел на равновесно състояние на две противоположни сили – казано по друг начин, своята „душа”.

В призмата на това равновесие аз гледам на света вече по друг начин, придобивам нов поглед. Сега аз не искам да използвам света в своите интереси, а напротив, изхождайки от своето равновесие търся равновесие в него. И тогава виждам, че той целият е балансиран. Оказва се, че целия свят – отвътре и отвън- представлява равновесно обличане на две сили.

Така аз постигам покой, умиротворение. Състоянието, което чувствам, е душата, нъпълнена с облечената висша светлина. Усещането на равновесието между двете сили ми дава нова реалност.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 28.03.2011

[39323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли да се пробудим към обединение с приятелите ни чрез страха от предстоящите удари?

Отговор: Ударите не влияят на точката в сърцето! Страданията действат на егоистичното ми желание, на „магарето” ми! А за човека в мен, за точката в сърцето ми те не са ефективни. Човек трябва да напредва в духовното за сметка на това, че сам върви напред.

Затова, ако вътре в себе си не развивам стремежа да вървя напред, тоест с помощта на групата не строя вместилище за Висшата светлина, – това означава, че се развивам като животно, чрез „тоягата”, посредством удари. Но тези удари ме карат да се замисля защо се сипят те върху мен. И тогава, може би ще започна да присъединявам точката в сърцето ми към останалите.

Въпрос: А как да изплаша човека в себе си, за да го накарам да напредва?

Отговор: Ако ти изведнъж чуеш по радиото, че в нашата посока се движи радиоактивен облак, „животното” ти  би потреперило от такова трагично известие.

Ето, примерно такова въздействие можеш да получиш от групата. Само че ние не говорим за това какво ще се случи с нас, ние не се развиваме за сметка на страха. Ние искаме да вървим напред, осъзнавайки важността на духовната цел.

Важността на целта е нещо много виртуално, неосезаемо и зависи от това, как ще си я нарисуваме. Ако всеки път си я представяме все по-висока, съответствено ще напредваме.

С други думи, аз съм като заек, тичащ след моркова, който държат пред него на въженце. При това, човекът в мен държи и въженцето и моркова, а моето „животно” тича след него.

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[39117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как кабала се отнася към това, което усещаме по време на сън?

Отговор: Цялото време, когато човек не е зает с вътрешна работа и не полага усилия, опитвайки се да се съедини с групата, за да разкрие Твореца в нея  е зачертано от живота му.

Но доколкото ефективно използваме за достигане на правилно намерение времето, когато сме будни, дотолкова ще можем да присъединим към него и нощните часове, когато спим.

Да допуснем, че един час през деня, тоест 10% от цялото си време, докато бодърствувам мисля за намерението и прилагам усилия – тогава същите тези 10% от нощта ще ми се зачетат като усилия.

А сънищата са просто следствие от мислите ни през деня. През нощта трябва да въведем ред, да ги „подредим по рафтовете” в архива на нашия мозък. Затова мозъка работи и през нощта в съня, но обработва тези данни, които е получил през деня. В следствие на това ние сънуваме разни сънища, частично отразяващи преживяванията и събитията през деня, като част от тях са абсолютно абстрактни като плод на нашата фантазия.

Но в сънищата ни няма нищо духовно – всичките животни също сънуват, а не само ние.

От урока по статията на Рабаш, 25.03.2011

[39046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В интернет постоянно се сблъскват два подхода към еволюцията на растителния и животинския свят: дарвинисткия и креационисткия. Какво казва кабала за това?

Отговор: Честно казано, Дарвин е прав почти във всичко. Може би, това даже е излишна уговорка, защото него просто не са го разбрали правилно. Та той е бил дълбоко религиозен човек.

Еволюцията действително върви по последователен път, на който едното произтича от другото. Поетапното развитие е заложено в природата и ние не можем да го отречем.

Обаче това не се случва случайно. Защото егоистичното желание непрекъснато търси възможност максимално да се реализира. То живее в настоящия момент и не е способно да гледа в бъдещето. На него не му е известно какво ще се породи след няколко етапа. Получаващото желание има изключително егоистичен подход: „Как да сграбча желаемото? Как да напълня себе си?”

Ако действа само това желание и разумът го обслужва – абсолютно не е възможно каквото и да е напредване или последователно развитие. Защото ти непрестанно угаждаш на егоизма си. При такива условия еволюцията не би се помръднала от мястото си, от първата частица на мирозданието.

А науката кабала говори за решимот – информационни данни, заложени в първоначалната искра, от която е произлязла цялата материя. Тези решимот се проявяват едно след друго, верижно, а общото желание ги реализира, изграждайки материала. Именно това се явява фактор на поетапното развитие. В теорията на Дарвин ние виждаме неговата външна проява, но същността е във вътрешния двигател, в първопричината на еволюционните сили. Те произтичат от решимот.

Какво е съдържала тази изконна точка, от която е избухнал Големият взрив? Нима там е била заложена цялата материя на бъдещата Вселена? Логически подобно утвърждение няма никакъв смисъл. В тази искра има само две неща: енергия и информация. Те включвали в себе си цялото творение и от тях започнало развитието. Енергията /светлината/ оказала въздействие на информацията /решимо/ – и процесът тръгнал.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 24.03.2011

[38994]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В нашия свят „играта” се възприема като нещо нечисто и човек бива упрекван:”Защо си толкова неестествен, а играеш, фалшив си?”

Но в нашия случай – това е игра в най-естествените и неподправени действия, защото аз се издигам над материалния свят. Аз си представям, играя си на духовни състояния и се издигам към тях.

Аз не просто искам да позабавлявам другите, предавайки им радостта си. Радостта – това не е смях, а напълнение от увереността в правилността на пътя, целта, в която вярвам. И такава радост придава сили.

Това е напълнението, което трябва да се възцари във всички нас благодарение на нашето съединение – тоест в неподправено, поправено състояние в Света на Безкрайността. И играейки си на нея, аз полагам усилия, за да запълня общото ни желание /духовния съсъд, кли/, като в състоянието на Света на Безкрайността.

Това е много възвишена и достойна игра, която с нещо напомня играта на Твореца с Левиатан/митичен кит/. Творецът, желанието да отдаваш, играе със създаденото от него творение, желанието да се насладиш, върти го във всички посоки и го напълва със светлината Хохма.

По същия начин аз искам да напълня със светлината Хохма общото ни желание за наслаждение на цялата ни група, намиращо се между нас. Тоест аз играя с много възвишени неща, макар на пръв поглед това да изглежда много просто действие, което е по силите на всеки.

Трябва да се разбере, че от страната на човек, тази игра е необичайно сериозно действие. И нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме такива действия по отношение на групата.

Разбира се, има хора, на които във външната форма им се отдава лесно да го правят. А има такива, по-естествено се изразяват вътрешно. Но вътрешната работа е задължение на всеки и следствие от нея е, че в групата трябва да се съхранява приповдигната настроение.

А отвън може да е различно. Има такива случаи, когато и външно си задължен през цялото време да играеш на въодушевление, защото ако си заобиколен от „малки деца”, не можеш да им покажеш истинското състояние.

Ако, обаче, това е група от напреднали ученици, там може да се направи обратното – да не се играе външно, а да се запази сериозността и даже да се показва печал, за да се създаде противостояние на вътрешното с външното. По такъв начин са се държали великите кабалисти в миналото. Но ние сме още малки и трябва да играем външно, изобразявайки радост.

И, разбира се, цялото разпространение трябва да се състои от такива програми, които ще носят радост и ще оставят след себе си добро настроение. По-малко тъжни и печални песни – повече радост! Трябва да почувстваш сърцето на приятеля или на широката публика и да се погрижиш да не я вкарваш в дълбока печал, а да и дадеш да усети радост и обединение. В това е цялата мъдрост.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→