Разпространението на науката кабала е много важно. Всъщност, това е и реализацията на нашето отношение към Твореца. Можем да Му доставим удоволствие, ако приближаваме към Него хората, които не могат да се приближат към Него сами.

За това ти трябва да ги обикнеш, да се съединиш с техните желания, като един човек с едно сърце. Те нямат точка в сърцето – и ти, посредством своята точка, ги повдигаш заедно със себе си. Така трябва да се действа по отношение на цялото човечество – по примера на горната част на парцуфа (ГЕ), въздействащ на неживата част (АХАП).

Може също да наречем това частно и общо поправяне, или вътрешна и външна част на света: неговата вътрешна част се присъединява към външната и я повдига заедно със себе си. Такава е правилната реализация на поправянето.

Разбира се, то се разделя на етапи. Отначало ние даваме на хората само материали, начални знания, довеждаме ги на учебните курсове. Но като цяло ние се стремим към обща реализация на глобалния процес: да укрепваме всички точки в сърцето по целия свят и да ги обучаваме, за да повдигнат заедно целия свят към духовното разкриване.

Само тези, в които има точка в сърцето, са способни и задлъжени да изпълнят действието по разпространение на науката кабала и поправянето на света. Защото, само за това те и съществуват. Ако желание, непритежаващо точка в сърцето, би могло да се повдигне на степента на Твореца – така и би вървял процесът. Но това е невъзможно. Ако в егоистичното желание нямаше трошица отдаване, Бина – то нямаше да има сили да се пробуди, да се издигне и да се поправи.

И затова в света има малко количество хора с точка в сърцето. Не трябва да са повече. Колко искри светлина трябва да има в човечеството? Минималното възможното количество, което ще позволи да се разбуди получаващото желание, ще го присъедини и повдигне нагоре. Ако искрата се запали дори и малко повече, това вече няма да бъде работа, осъществявана отдолу.

Ето защо количеството хора с точка в сърцето, които се стремят към поправянето и се наричат „Исраел“, е много малко.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42090]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, глава 2, т 3-4. ”Дървото на живота” Ари: ”И по лъча се проточи и спусна светлината на Безкрайността надолу. И в онова пространство, Породи, Сътвори, Създаде всичките тези светове.” Подразбират се 4-ри свята: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, които включват в себе си безкрайното количество от техните съставки.

Тук обяснява, как това желание се разделя на части, как усеща всяка една част на желанието, и как тя се променя.

И ни се струва, че има само едно единствено желание – какво толкова сложно? Но всъщност, вътре се крият безкрайно много детайли – поради това, че тук участват три компонента: наслаждаване – напълване относно желанието или неговия недостатък, и условие при което наслаждението може да напълни желанието – т.е. намерението, екрана, обкръжаващата светлина, количеството от подобни свойства.

Това условие (3 –я фактор) определя, до колко първите два: напълването и желанието – се съединяват помежду си.

Излиза, че тук има 3 параметъра, всеки от тях действа в своята плоскост, отделно от другите. И затова в случая, се получава такова голямо объркване в онова, което се случва между тях…

Двата параметъра заедно ние все още можем да разберем: как единия стои срещу другия – това можем някак си да си го представим. Но трите – все още, не. Та нали всеки от тях действа в своето направление, сякаш с различна цел:

• Желанието иска да се наслаждава!
• Светлината – иска да наслаждава! (Това са съвършено различни неща) 
• Екранът – поставя условие: ” Само ако сте подобни един на друг!”

Нито в светлината, нито в желанието, има онова, което съществува в екрана. А в светлината няма онова, което се намира в екрана и в желанието. А в желанието няма онова, което има пък в екрана и в светлината.

И когато всичките тези три фактора трябва да се съберат и слеят заедно в една точка (както е казано: ”Израел, Тора и Твореца – са едно цяло”) – тук и възниква всичката тази сложност и това объркване. Земният човешки разум, не е способен да възприеме това.  

Трябва да дойде особена светлина – не светлината на напълването, а светлина, поправяща желанието и да му даде екран. И само тогава ще можем да разберем, как да работим с тези три фактора, и светлината на наслаждаването чрез светлината на поправянето ще напълни желанието. 

На думи, това ни се струва просто, но ние, не можем това дори да си го представим, докато то не се осъществи в нас… Тъй като ние сме устроени по-иначе. Всичките ни мисли и желания, не включват всичките тези три параметъра, и затова ние, не можем да ги преплетем заедно.

От урока по ” Учението за Десетте Сфирот” 04.05.2011

[42183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли в нашето разпространение да описваме Твореца като силата на обединението и да привеждаме за пример единството на органите на тялото?

Отговор: Не, обединението – това е средство, а не същност. Всички части на тялото са споени помежду си, те работят в хармония и се допълват помежду си, всяка от тях се отрича от себе си, заради единството с другите и служенето на тях.

Благодарение на това, моето тяло става интегрална система и тогава в него се пробужда особена сила, отнасяща се към висшето измерение – силата на живота. Това вече не е материално съществуване на животинско ниво, а по-високо битие, постижение на единството, на целта на тялото.

Откъде идва това? Работата е в това, че изначално, през четирите етапа на разпространението на пряката светлина, всичко се е спуснало от корневия стадий в четвъртия. А след това, постигайки единство, четвъртият стадий се издига към Силата, която е създала това единство изначално – назад към корневия стадий.

Тук действа универсалното правило: завършвайки нисшата степен, ти излизаш към началото на следващата. Ето защо, посредством обединението, ние достигаме по-високата сила. Единството – това е съсъдът, а силата, която ние разкриваме в него, и е Творецът.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42084]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат „Исраел“ (яшар-ел – „право към Твореца“). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат „светски хора“. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича „религиозен“. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2011

[42116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Като пример за развитие ние говорим за узряването на ябълката, която претърпява различни състояния на горчивина преди да се превърне в сладък плод. Но тогава ябълката пада на земята, изгнива и дава семена. Значи ние говорим само за междинните етапи?

Отговор: Не е така. Следващото състояние след като узрее ябълката е нейното развитие в следващото поколение, на нов етап. Точно затова тя изгнива и дава своето семе на следващите състояния. Всичко това е за да може да служи на по-напреднало ниво – на животинското или говорящото.

Така и нашите тела се сменят от поколение на поколение, живеят и умират, за да можем в този живот постепенно да извлечем от себе си някаква мяра, някакво усещане, наше чувствено, духовно потомство за по-високо човешко ниво. Въпреки нашата прилика с ябълката, която преминава цикъл от живот и смърт, резултатът остава в този живот за следващата стъпка на развитие. И тогава ние събираме човешки семена, чувства и взаимоотношения, докато постепенно, над нашите тела, не стигнем до нуждата от обединение.

По такъв начин ние изграждаме още една система на природата, която преди това не е съществувала: обединение, което свързва не телата, а съзнанието на хората. Това наричаме истинско човешко общество, а не нашите външни връзки, които са по-лоши и от тези на животните. Ние ще се съединим един с друг в истинско човешко общество, ще го изградим над себе си в хода на живота, през който преминаваме.

Когато създадем тази структура, това ще стане човешката степен. Цялата природа на неживото, растителното и животинското ниво и между тях е свързана в един механизъм, където липсва само човешкото ниво.

Докато не построим сред нас цялата прекрасна система, ние ще бъдем в нарушение на природата. Когато изградим нашето обединение, ще се намерим в хармония с всички нива на природата и със себе си. Тогава ще усетим колко съвършена и красива е цялата природа.

До това трябва да достигнем. Това е последният етап от нашата еволюция. От поколение на поколение ние преминаваме през този етап на разлагане като ябълката и даваме живота си за поколенията, които идват след нас. Всичко е за това, във всяко поколение да можем да изградим желанието, което някой ден ще бъде едно.

Всеки дарява мисли и емоции от своите неуспехи и постижения, принос към човешката степен, чието изграждане най-после ще бъде завършено. Тази степен е в нашето съзнание, тъй като човек се различава от животните точно по това, че притежава разум, разбиране, постижение и мъдрост.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Трябва ли да започнем поправянето си  от животинското ниво, тоест да намалим консумация до нивото на необходимото?

Отговор: Не, не трябва. Проблемът не е само в това да намалим експлоатацията на природата. Освен това, ние всъщност не знаем как да се ограничим.

Това трябва да се случи по естествен път, от само себе си. Ако моята глава е „в облаците”, в духовен стремеж, аз инстинктивно консумирам само колкото ми е нужно, за да поддържам себе си. Напълно ненужно е да издаваме на всеки карта за минимална дажба и надуваеми матраци. Не говорим за това.

Ние заедно работим над взаимовръзката между нас, за да изградим интегрална система, подобна на природата, на всички нейни нива. Говорящото ниво ни е дадено, за да създадем тази система сами. И ако я изграждаме, ние със сигурност ще имаме правилно отношение към богатството на природата, като използваме нашите ресурси според тази възвишена необходимост.

Аскетизмът, „зеленото движение” или вегетарианството няма да доведат до успех. Напротив, ние трябва да мислим единствено за нашата вътрешна структура, за правилната връзка помежду ни на човешкото ниво и тогава, всички останали наши връзки с неживото, растителното и животинското ниво, ще бъдат в баланс.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41895]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Откъс от интервюто с актьора Сергей Юрски:

– А сега, изобщо не е ясно какво е необходимо. Защото ни се струва, че влизаме в точката на бифуркация и в голяма каша.

– Не само ние, а целият свят. Това явление е повсеместно. Но що се отнася до нас – аз не съм социолог, нито политик – виждам някава каша от грис, къкреща достатъчно бавно, но вече май на неугасим огън.

До някакъв момент не беше ясно – дали тя прави мехури, като в блато или действително ври? Сега ми се струва, че ври, а за кашата в това положение, вариантите са само два. Или прелива от тенджерата и залива целия котлон заедно с огъня, или загаря и става неядлива твърда кора. Какво ще имаме – засега не знам.

– Понякога ни се привижда призрака на войната…

– Въобще, всички много са се затъжили за война. Погледнете, с каква готовност влизат в нея по целия свят. Чувството е, че тя е нужна на всички – за запълване на вътрешната пустота, за втвърдяването на тази каша. Да, аз не изключвам външната война. Вътрешна, гражданска – едва ли ще има. А външна, предприета за общата победа… Но мисълта за това не е никак радостна.

– Имате ли, макар и примерна представа, от какво на първо място има нужда страната днес?

– Представа имам, и то достатъчно ясна – всичко налично трябва да се вложи в образованието. Да се възпитава човек, който може да чете, да мисли, да чува.

[42099]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Кабала е наука за реалността. Човекът е такова създание, което се стреми да разбере защо и за какво съществува, как може да стигне до истината! Той има нужда да разкрива понятия като „истина”, „факти”, „цел”, „постигане на целта” – устроен е така, че се нуждае от такова напълване.

Най-голямата потребност на човека е да разбере, кой е той. Както е казано: „От плътта своя ще прозра Твореца” – защото, за да разбера кой съм аз, трябва да знам, кой е Творецът. Тази потребност ме подтиква към търсене.

Цялата наука кабала е посветена на изучаването на човека – защото освен него, не съществуа нищо. Цялата действителност се намира в човека и всичко се случва вътре в него. Аз не виждам в този свят нищо, освен самия себе си. Всичко, което става наоколо – това съм аз, картини вътре в мен. Нямам никакво понятие за ставащото отвън.

Тоест това е изучаване на себе си, самопостигане, самопознание. А всички останали книги ни разказват за някакви илюзии, сякаш около нас съществува външна реалност. Затова всичко, освен тези свети книги е пълна лъжа, измислена от човека – плод на неговото въображение.

Ние не разбираме доколко тези книги са уникални, освен това нямаме никаква връзка с истината – без тях бихме съществували в този свят като някакви малки бръмбърчета, които изживяват отреденото им време за съществуване. Само с помощта на тези книги, постепенно можем да се развием и започваме да проверяваме, измерваме, познаваме: „кой и какво си”.

Така разбираме, че включваме в себе си цели светове, парцуфим, сфирот, множество части, които ни се струват чужди – а накрая се оказват части от нашата собствена душа. Това е собственото ти желание, което се разделя на нежива, растителна, животинска и човешка природа. А на последното, четвърто стъпало, трябва да съберем всички тези части заедно – за да постигнем намерението „заради отдаване”, което е необходимо на този последен, четвърти стадий на творението.

Когато получа това отдаващо намерение във всички части на творението, тогава ще разбера кой съм и ще опозная себе си. Няма какво друго да се изучава в реалността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42014]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В 1-ва част на „Учение за Десетте Сфирот“ (и в „Дървото на Живота“ на Ари) е написано, че от равномерното, „кръгло“ съкращение в светлината се е образувало празно пространство, където творенията биха могли да съществуват. Непонятно е как това се съчетава едно с друго, тъй като пространството е нещо триизмерно, а кръгът е плосък?

Отговор: Става дума за единственото творение, което е било създадено в мирозданието – за желанието. Желанието може да бъде празно, а може да бъде и пълно или частично напълнено: повече или по-малко.

Желанието може да бъде „кръгло“ – т.е. състоящо се от множество желания, между които няма никаква разлика, когато е невъзможно да се оцени кое от тях е по-важно. Получава се равен кръг – всички желания са равни.

Възможно е също желанията да са поделени така, че някои от тях са над останалите – т.е. са по-важни от тях, а други са по-малко важни.

Но през цялото време се говори само за желанието, а освен него съществува само светлината, за която ние въобще не знаем какво представлява сама по себе си. Известно ни е само, че тя е била причина за създаване на желанието.

Понякога се казва, че желанието е „плоско“, в една плоскост. Това означава, че във всички желания има едно общо качество по отношение на наблюдателя, т.е. на мен. Аз гледам на желанията си и виждам, че те не излизат от рамките на една плоскост – нито едно не се откроява съгласно някакъв критерий.

Може да се каже, че някои желания се отнасят към „дясната страна“, защото в тях има повече милосърдие (Хасадим), мекота, любов, отдаване. А други желания се отнасят към „лявата страна“, защото в тях има повече мъжество (Гвура), стремеж за получаване, мощ, ограничение.

Когато желанията ми се развиват и аз започна да си изяснявам кое от тях е по-важно и трябва първо да бъде напълнено, тогава между желанията започва да се формира разум, помагащ по-добре да се използват и реализират тези желания. Но този разум действа само в размера и качеството, в което го задължава неговото желание. Сам по себе си той няма никаква значимост и не съществува.

Желанията създават разум. Разумът е външната обвивка на желанието, помагаща му по-добре да се реализира. Разумът е като архив, съхраняващ всички данни, целия опит и въз основа на това, помагащ на желанието да се реализира.

Затова всички наши определения, за плоскост, за горе и долу, надясно и наляво, напред и назад, цвят, звук, на хиляди различни качества, които усещаме – това са само различни желания. Ние съществуваме вътре в желанието, което има множество видове и затова го усещаме като тази реалност. А какво е това реалност? – Това е желанието!

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 03.05.2011

[42124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→