Баал а-Сулам. Статията „Мир“: Задължението за сериозно отношение към законите на природата.

Представете си – това е писано от човек, който е живял преди 100 години в Полша, в захвърлена селскостопанска страна, накрая на Европа.

Той пише, че едва днес ние започваме да усщаме с пълна сила, че трябва да се отнасяме много внимателно към законите на природата, в противен случай тя ще ни тласне към своите условия, ще предяви такива предизвикателства, че няма да можем нищо да направим против нея.

Ние виждаме какви стихийни бедствия се случват по цял свят: внезапни наводнения в Америка, пожари в Русия, земетресения и цунами на различни континенти. И това е само лекия духовен гребен на буреносна вълна, която ни приближава.

Затова трябва да разберем в какво се състои причината за тези проблеми. Както казва Баал а-Сулам тя е в нашето неразбиране на законите на природата. А тяхното неспазване води до катастрофи.

Като наблюдаваме случващото се, ние виждаме, че правителствата и средствата за масова информация ни отвличат от възникващите глобални проблеми. Причината е в това, че те нямат решение за тях.

Няма отговор за икономическата криза, защото всички правителства имат дългове, защото зад хартиените пари не стои покритие. А ние трябва да се разплащаме с многократно понижаване на стандарта на живот.

Такъв е проблемът и с възпитанието, и с наркотиците, с депресиите, разводите и т.н. Но най-големият проблем е с енергията, защото енергията, която е останала ще ни позволи само да загладим кризата, да се спуснем от пика бавно, а не рязко да усетим недостига на енергия, който ще възникне вбъдеще.

Ние не можем да заменим въглищата, газта и нефта, – нито със слънчевата енергия, нито с енергията на вятъра, на приливите, атомната, химическата енергия. Няма други източници с такова енергийно налягане, с такова количество енергия, което да можем да получим, да предадем, да преобразуваме в нужната ни форма.

Затова сме изправени пред огромна криза – защото без енергия ще спрат лифтовете, движението, колите, доставката на храна за хората.

Затова ще създадем портал, който ще покаже проблема в цялост – не за да изплашим хората, а напротив, за възможността да преодолеем този процес на развитие по пътя на доброто. Затова нашият нов портал ще се занимава изцяло с широкомащабно разясняване на всички проблеми на мулти-кризата и тяхното решаване.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43630]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Празникът на светлината – Лаг ба Омер (33-я ден на Омер) се отбелязва в чест на Раби Шимон Бар Йохай, авторът на книгата Зоар, който се е поминал на този ден.

В книгата Зоар, в глава Идра Зута, парашат ”Азину”, се описва кончината на Раби Шимон: ”Тъй като над него заповядал Господ благославяне, живот вечен”. (Псалом 133) Казал Раби Аба: Не е завършила святата светлина да провъзгласява живота, докато не се успокоили неговите речи. И аз записвах и мислех да пиша още, но не чувах.

И не си вдигнах главата, защото беше много силна светлината и не можех да гледам. Станаха Раби Елазар и Раби Аба, и го взеха от неговото място. А цялата къща беше изпълнена с ароматно благоухание. Положиха го на неговия одър, и никой не го докосваше освен Раби Елазар и Раби Аба. Когато изнесоха постелката му от къщата, чуха глас. Тогава влязоха и се събраха да празнуват в чест на Раби Шимон.

Зоар използва такива цветущи описания, защото е написана на езика на Мидраш (на езика на сказанията). Но разбира се, тук не става дума за материална кончина – а за прехода на душата, която преминава в състоянието в Кая на поправянето. И затова се явява такова значимо събитие, а цялата тази система, включваща неговите ученици, получава такава особена светлина.

Тук се говори, не за човешка смърт, а за изтънчеността на парцуфа, образуващ се в него. Отначало светлината идва и се облича в парцуфа, образувайки в него: таамим, некудот, тагин и отийот. Обличането на светлината в парцуфа и нейното изчезване правят съдът годен за използване, и така душата на Раби Шимон достига до последното действие – последното стъпало, на общото поправяне. Това се разказва в Зоар. А всичките останали другари, всичките души, зависещи от него и някогашно следствие от неговия парцуф, който се е напълнил със светлина и сега се освобождава от нея, сега чрез него получават цялата светлина, която от него си заминава. Това са онези, които са били прилепени към него, свързани с него и са участвали в привличането на светлината и в неговата поддръжка.

Поддръжката на кабалиста означава, че цялата онази светлина, която е събрал вътре в душата си заедно с учениците си, която е натрупвал с тяхна помощ за цялото човечество – той сега освобождава и предава на всички останали души. И сега тази светлина става като осветяване, като обкръжаваща светлина, която той подарява на другите. Неговото заминаване символизира това предаване на светлината.

Затова ние така празнуваме този ден, и се радваме, че сме получили тази висша светлина, която се нарича Зоар, способна да поправи всичките души, да ги обедини и всеки от тях да се издигне до нивото на Твореца. Затова този празник се нарича празник на светлината – възвръщаща към източника, светлина на поправянето. И всеки трябва да се запита: наистина ли се ползва от тази светлина?

На нас, са ни предали тази светлина – но използваме ли я ние и правилно ли я реализираме? Това се нарича да вземеш участие в празника ”Лаг ба Омер”.

От телевизионната програма, посветена на ”Празникът на светлината – Лаг ба Омер”, 17.05.2011

[43611]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Как да се придържаме към пътя на правилно развитие? Много е просто. За това е необходимо, човек постоянно да се вижда противоположен на програмата на творението.

И наистина, нали нашата природа е егоистична и за това е толкова просто да се проверяваш: виждам ли, че моите мисли и желания ежесекундно противоречат на целта, че са ѝ противоположни, лъжливи и погрешни?

Реално, рационално и практично ли търся средства, за да ги насочвам във вярна посока: точна диагноза, анализ, Висша сила, обучение, взаимоотношения с другарите и групата… но преди всичко, аз трябва да съзнавам, че моят текущ дневен ред е неверен – изначално и всяка секунда. Всичко, което сега търся, за което мисля, че предполагам – не става.

Разбира се, това не трябва да ме тласка към депресия – напротив, аз ефективно използвам този подход, за да работя върху проблема – и веднага се стремя да определя вярната посока.

От урока по статията „Мир в света”, 04.05.2011

[43484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ние трябва да оценим правилно състоянието на нашите дела на Земята. Недостатъците са предназначени, за да ги поправим, да ги използваме като средство за издигане в духовния свят. Иначе за какво живеем тук? Защо изпитваме всички проблеми и се опитваме да им се противопоставим? Аз искам да ги преодолея. Аз осъзнавам ситуацията и съм благодарен на кризата, защото поправяйки я, аз ще вляза в духовния свят. Ако не беше кризата, къде бих работил, къде бих изменил себе си, за да се изкача на по-високото ниво?

Говорим за средства, които ни позволяват да се усъвършенстваме и поправим. Ние разкриваме болестта, но сега, работейки върху лечението, ние ще постигнем нашата природа и ще разберем какво ни липсва, за да постигнем природата на Твореца.

Очевидно кризата не е причина да бъдем във възторг, а разкриване на злото. Но ние трябва да имаме практично отношение към него. Изведнъж аз разкривам, че съм жесток, лаком и властолюбив, че не се грижа за никого и оценявам тези разкрития като средство на пътя. Аз се радвам на разкриващите се пороци, защото разбирам тяхното предназначение.

Затова не трябва да заглушаваме и скриваме световните проблеми. А напротив, ние трябва да ги изложим пред хората, и не с цел да ги изплашим, а за да излекуваме болестта. Трябва да покажем на всеки един, че пред нас има само един изход: да се отнесем към кризата практически, да я използваме да направим качествени промени.

Тогава изведнъж ще почувстваме, че извършваме невероятна работа на поправяне, чийто резултат ще бъде вечен, съвършен живот. Какво по-добро? Ние няма да искаме да останем на животинското ниво, раждайки се и умирайки отново и отново. Всъщност това е невъзможно, защото в своето развитие ние вече сме достигнали до необходимостта да се изкачим на следващото ниво, в по-високо измерение.

Ние не просто обясняваме на хората същността на кризата, а им посочваме нейната по-висока цел. Работата не е в това, че тя ни възпитава и ни приближава, заставяйки ни да се обединим. Всичко това са просто средства, стълба, по която ще се изкачим до ново стъпало на съществуване.

От урока на тема „Проблеми в света. Свръхнаселеност”, 18.05.2011

[43404]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Нашата задача е да изведем всяко събуждащо се в нас желание на пътя на поправянето, за да работи към отдаване на ближния. Вместо това, да усещам желанието като място за получаване на наслаждение за себе си, аз разглеждам желанието и усещаното вътре в него наслаждение като средство за предаване на друг самото това наслаждение и напълване.

Аз мога да се наслаждавам от почивката, лежейки на възглавницата или седейки на стола, но мога ли да ги отдам на някой друг, за да се наслаждава той от това? Тоест вместо това, да извлека жизнена енергия от своето желание и усещаното в него наслаждение, аз го използвам, за да давам живот на друг човек.

В такова действие аз усещам вместо материалния живот духовен живот.

Мога да се наслаждавам от това, че почивам, седейки на стола. Тоест това е наслаждение от съединението със стола. Но ако използвам това желание за съединение с приятеля и отдам този стол на него, се получава, че вместо, да се съединя със стола, аз съм се съединил с приятеля!

Наслаждението, което съм искал да получа, съединявайки се със стола, сега го прехвърлям към действие на отдаване. Аз използвам това наслаждение в качеството на светлина. Всяко наслаждение – това е светлина, дори това, което съм получил, почивайки на стола.

И самото това наслаждение сега  го предавам на друг.

Получава се, че аз се превръщам за него в източник на светлина, и в това действие съм подобен на Твореца. Означава, че аз чувствам, че изпълнявам действието отдаване, приемам свойството отдаване. И в това действие, в което чувствам себе си подобен на Твореца, защото искам да се оприлича с Него, аз усещам светлината Хасадим- тоест усещам себе си като Творец.

Аз мога да имам живот (тоест наслаждение), в който да усещам почивката на стола – така наречения живот в този свят. Но предавайки живота в този свят на приятеля, достигам живот в бъдещия свят.

От урок  по “Учение за Десетте Сфирот “ , 19.05.2011

[43462]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

На нас ни е много трудно да си представим, как става така, че творението, създадено от светлината, слято с нея и не усещащо никаква малоценност от своята противоположност с нея, изведнъж усеща срам и като не се съгласява да остане в такова състояние, прави съкращение и изгонва от себе си светлината. Какво трябва да преживее, когато чувства, че е абсолютно отдалечено от светлината и пожелае да стане като нея?

Това състояние на сливане и съвършенство, което изпитва творението в света на Безкрайността до съкращението, го заставя след това да измине целия път обратно към света на Безкрайността през всички състояния (1-2-3). И независимо от това, че от страна на светлината не се случват никакви изменения, и Творецът никога не отделя себе си от Творението, творението само не е съгласно да се различава по каквото и да е от Твореца.

Това чудесно свойство, което го заставя да тръгне на такива драматични стъпки – да съкрати желанието си, да придобие екран, да премине целия процес на отделяне от Твореца, от светлината и след това да се върне към Него, преминава през целия този кръг. Така действа желанието.

И как става така, че светлината, даваща на творението усещането за единство, за съединение, за липса на разлика между него, в същото време пробужда в него някакъв особен срам, принуждаващ го да направи съкращение и да премине през този дълъг път, отдалечено от Твореца.

Какво особено има в това усещане за срам, че то става толкова силен двигател, заставящ творението да се отдели от Твореца, да скрие себе си от Него, както иска да се скрие, когато се срамува от друг човек и да направи след това всички поправяния. И не за да се възгордее със себе си, а за да върне на Твореца, на Неговата любов, същото това отношение, което е усетило творението от Него, когато е изпитало срам. Това са много висши понятия.

Става така, че си струва творението да измине целия този ужасен кръг, без да спира по пътя, без да отстъпва в каквото и да е било, макар че всеки един миг то да може да се върне обратно в същото това състояние на Безкрайността! И все пак то всеки път наново решава „Не, аз не съм съгласен на това безкрайно напълване, ако не действам в него осъзнато и ако не мога да се гордея и да уважавам сам себе си!“ И разбира се, тук не се има предвид гордост от егоизма – а творението иска да върне на Твореца това отношение, което е разкрило по отношение на себе си.

А любовта от страна на Твореца всъщност с нищо не задължава творението в света на Безкрайността. Творецът се отнася към него като баща, безкрайно любещ своя син и готов да му отдава без всякаква сметка и не предполагащ какъвто и да е срам. Но синът в тази любов на Твореца разкрива доколко сам не е в състояние да обича. И само едно единствено нещо го потапя в срам – това, че самият той не е способен да обича безкористно, не е способен да върне на Твореца такова отношение от точката на тъмнината и откъснатостта.

И затова синът решава, че е готов да приеме от Баща си тъмнината вместо светлината и дори най-страшните удри, и независимо от всичко ще Го обича така, сякаш получава от Него най-доброто, истинската светлина на Безкрайността. Синът иска да докаже сам на себе си, че иска да Го обича не по-малко отколкото Той него. И затова в него не остава никаква друга възможност освен да дойде до състояние, когато ще премине през пътя на тъмнината, на пряката противоположност на безкрайното напълване, за да може над цялата тази тъмнина да разкрие любовта, независима от каквито и да е условия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.05.2011

[43564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Къде се намира Творецът, Висшата светлина?

Отговор: Написано е: „Вътре в народа Мой пребивавам Аз“. Какво означава „Вътре в народа Мой“? Вътре в народа Мой – в тези, които искат да Ме разкрият, да разкрият силата на отдаване и любов, да изпълнят принципа „възлюби ближния като себе си“. Това е Моят народ и вътре в него Аз се намирам.

От 8-я урок от конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43542]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N: 8

Въпрос: Как практически мога да помогна на другарите си в групата, които ме ненавиждат, да се издигнат над тази ненавист?

Отговор: Те те обичат повече от твоята майка. На теб само ти се струва, че те ненавиждат. За това е написано ”всеки, отричащ, отрича според силата на собствения си недостатък”. Ти можеш да промениш възгледа си спрямо тях за един миг и неочаквано ще ти се разкрие, че няма по-голяма сила на любовта освен тая, която изхожда от тях към теб. Това аз го усещам така.

Oт 8-я урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43538]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Природата ни управлява с помощта на четирите категории: милосърдие, истина, правда и мир. Разбира се, най-доброто е мирът, което означава съвършенство, и то може да бъде постигнато с помощта на свойството „истина”. Но ние не сме в състояние да реализираме това, защото според истината, човек трябва да бъде напълно изчистен от егоистичните желания и да бъде изцяло в отдаване. Той може да получи само това, което е необходимо за неговия живот, и да отдава на другите с цялата си сила.

Ние все още не сме постигнали тези състояния. Нашето общество е неспособно на това. Ние не принадлежим на неживото, растителното или животинското ниво, които действат съобразно законите и силите, които природата пробужда в тях. За разлика от тези нива в природа, ние сме егоисти и като такива, нашето желание за наслаждение иска да поеме и използва всичко.

В следствие, ние не можем да утвърдим категорията „истина”. Но без нея човечеството се сблъсква с проблем: ако не даваме и не осигуряваме всичко за останалите, тогава обществото е непоправено и затова изпитва всички видове неприятности и бедствия. Когато няма баланс, хората се чувстват ощетени или, напротив, привилегировани.

Затова, за да предотвратим пълното разрушаване на обкръжението, в нас се пробужда категорията „милосърдие”. „Милосърдието” е един вид компенсация, начин за силните да успеят, защото те имат способността да използват обществото заради своя интерес, а след това да дадат малко на слабите. Така използваме категориите „милосърдие” и „правда”.

Разбира се, тези компенсации са незадоволителни, но с тяхна помощ ние можем да балансираме обществото. Човечеството е направило много заради това уравновесяващо действие: благотворителни и хуманитарни организации, всякакъв вид революции, системи за здравеопазването, образователни системи и т.н. Но природата изисква много повече от нас. Напоследък ние разбираме, че тя изисква от нас да създадем система на взаимно отдаване.

По всички признаци, днес ние трябва да се изкачим до стъпалото „истина” и „мир” – с други думи, да живеем на принципа „от всекиго в зависимост от неговите способности, на всеки в зависимост от неговите нужди”. На неживото, растителното и животинското ниво, този принцип е подържан от природата абсолютно и инстинктивно, а хората трябва да дойдат до това, като достигнат до пълно поправяне, изкачвайки се над своя егоизъм и установявайки правилната взаимовръзка в обществото.

Днес човечеството е в междина фаза. Ние вече не сме животни или примитивни варварски племена, живеещи в естествен комунизъм, но и все още не сме поправени. Сега сме в началото на реализирането на кризата на своята природа, на своя егоизъм.

Нека да слушаме какво ни казват кабалистите: те ни обясняват, че има начин и средство, което може да ни помогне да създадем идеалното общество.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43222]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→