Съобщение: Независимо от религиозната принадлежност, нерелигиозните хора с възрастта страдат по-малко от атрофия на мозъка, в сравнение с вярващите.

Образованието, социалната поддръжка, видът на религията – не оказват влияние на това явление. Но от друга страна, религията дава утешение, особено в напреднала възраст…

Реплика: Разбира се, че религията е опиум, но в нашето, толкова нелеко време обикновено изборът е между два вида наркотика…

Каббала ни предлага разкриване на силата, която управлява нашия свят и как да изменим себе си, за да постигнем хармония с нея. По такъв начин, няма да се нуждаем от „успокоителни“ и „обезболяващи“, а ще придобием радост и напълване.

[43988]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие винаги казвате, че искате да видите учениците си по-самостоятелни. Как самостоятелността се съчетава със самоотмяната пред мнението на учителя?

Отговор: Самостоятелността – е способността сам да вземаш правилни решения и да се държиш правилно, чувствайки и разбирайки как аз бих направил това на твое място.

А още по-просто е да се работи съгласно принципа на голямото общество. Тъй като за неговото управление е нужна голяма сила. И ако всеки направи максимално възможното за да съответства на мнението на духовния лидер, а след това търси каква може да бъде неговата собствена дан в общото дело ние ще се сдобием с успех.

Невъзможно е от един мозъчен център да се управлява всяка клетка на тялото, би било прекалено сложно. В една интегрална система всеки управлява всеки в своята работа. И всеки трябва да проверява, доколко неговото мнение съответства на останалите, да приеме мнението на обществото вместо своето мнение и да действа съгласно него.

Това се нарича: „възлюби ближния както себе си“. Аз не правя така, както на мен ми се струва по-добре – а така, както на другия му е добре. Аз работя съгласно неговото желание. В това е същността на сливането, на единството.

Не можем да бъдем като един човек с едно сърце, ако не приемаме общото мнение над личното. А за много хора това е голям проблем, особено за хората, притежаващи организаторски способности. На тях им се струва, че те разбират как трябва да организират това общество и как да го управляват и се ръководят от собствения си разум.

И тук се крие голямата опасност, как ще напредват те самите и обществото като цяло. Тъй като може да се отиде към направление, противоположно на духовното. И външно ще им се струва, че ги съпътстват материалните успехи – но духовен напредък няма да има.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако е необходимо да се отмениш пред мнението на учителя, тогава значи е правилно, когато някои казват, че са готови да изпълняват указания само от самия учител и от никакво друго ръководство?

Отговор: Учителят не трябва да става началник над всеки. На него не му е нужно да обяснява на всеки какво той иска. Той може да бъде скрит почти така, както и Твореца, и да не говори нищо. Този, който иска, сам трябва да се отмени и да разкрие мнението на учителя.

Това се вижда от поведението на кабалистите от миналото – например Коцка или Баал а-Сулам, който е давал урок на учениците си веднъж седмично или даже веднъж в месеца. Учителят малко пооткрехва мнението си, а всичко останало – това е работа на ученика.

Ако ученикът разбира, че е необходимо да търси, как да разкрие мнението на учителя, за да насочи себе си към целта, съгласно него, то той ще направи това. А ако ли не, значи- не.

Духовното не се изразява с думи – нима може да се обясни как да насочиш сърцето си към целта?

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Казано е от мъдреците: “ Аз създадох злото начало, и Аз създадох Тора – като подправка“ (Бава Батра 16).

По въпросите за подправката мъдреците са казали “Мен може и да оставите, но главното е, да съблюдавате Моята Тора, защото Нейната светлина възвръща към Източника (Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7)“. Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца  “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „.

[42415]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Любов, Рабаш, Тора | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.4: „…Яаков, притежаващ съвършенството, допринесъл за зараждането на любовта в двата свята – т.е. взел за жени двете сестри, Лея и Рахел, олицетворяващи двата свята, Бина и Малхут.”

Въпрос: Кои мои вътрешни желания се наричат сестри?

Отговор: В човека има неживо, растително, животинско и човешко ниво на желанията.

Целият свят, който виждам е моето желание, разделено на множество частни желания, всяко от които образува в усещането ми някакъв земен образ.

Ние „виждаме” нашите желания, гледаме вътре в себе си, в своето желание, разделено на части – на обектите на света. Виждаме света в 3 измерения – сякаш гледаме през триизмерни 3D – очила и дори не чувстваме, че се намираме в такава витруална реалност – и тъй като нямаме с какво да сравним своето усещане  ни се струва, че съществуваме в истински свят.

Тоест това, което усещаме в своите желания, сякаш виждаме отвън, пред себе си. Но ако освен този свят, виждахме друга действителност, тогава щяхме да установим, че реалността на този свят е относителна.

Частите на моето желание ми рисуват образите на неживата природа, на животните и хората. Но това не са хора, които застават пред мен в този свят, а моето желание на ниво „човек”, което се разделя на множество части и аз виждам всяка част от своето желание като образ на някакъв човек.

В мен има желания, намиращи се на животинско ниво – затова виждам в този свят различни животни. Има желания, които се намират в мен сега, а има и такива, които са били в миналото или ще се появят в бъдеще – затова виждам свят, който се развива, изчезнали видове животни или внезапно появяващи се пред мен. Това означава, че те изплуват в моето осъзнаване и изчезват. По същия начин е на неживото и растителното ниво.

Няма свят – това са просто моите усещания вътре в желанията ми, когато едни решимот (информационни гени) се издигат, сменяйки други и така, усещайки реализацията на своите решимот, аз чувствам, че живея в тях – всъщност, че живея в света. Това е някакъв виртуален филм, който постоянната светлина ми проектира, пробуждайки сменящите се едно с друго решимот.

В процеса на развитие на решимот (решимо – информационен запис в моята памет), част от тях зависят от моята готовност да обработвам нови решимот, а част от решимот се пробуждат сами. Целият този процес на развитие, който върви сам по себе, си се нарича „беито” (в своето време), а ако искам да го ускоря и съм способен на това – такъв път на развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето).

Но става дума само за пробуждащите се в мен решимот, които усещам като света, себе си и целия процес на развитие.

От урока по книгата „Зоар”, 25.05.2011

[43960]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Едно и също получаващо желание ни се представя в различни форми – чак до сегашната, последна форма, в която се усещаме в момента.

Всичките ни усещания – не са нищо повече от желание за наслаждение, в което има всевъзможни плоскости. Аз виждам свят, изпълнен с хора, себе си в него, множество неща, действия, причини, следствия… Като цяло, това е все същото получаващо желание, която се намира в духовния свят.

Но в дадения случай то приема „материална” форма, която ние наричаме човешко тяло. По-висшата форма ние наричаме душа, но така или иначе, става дума изключително за желание за наслаждение.

Всички стъпала са еднакви по своя материал – желанието – и по своето напълване – светлината. И само последното, най-долното стъпало се различава по това, че дава на човек усещането за откъсване от всички останали стъпала или го оставя дори без това усещане, в реалността на нашия свят. На това стъпало има дадени детайли на възприятието, но те се възприемат само относно получаващото желание и светлината, които се намират в своето най-ниско състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43883]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

От статия на “Шамати”: Изхождащото от сърцето влиза в сърцето. Когато човек слуша своя Рав, той веднага се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълва всичко със сърце и душа.

Но след това, когато попадне в друго обкръжение, се смесва  с желанията и мислите на болшинството, занимаващи се с глупости, и тогава неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството, и той става като “стадо, водено да пасе”.

И в него няма никакъв избор – той е задължен да мисли, желае и изисква това, което изисква болшинството. В такъв случай, за него има един съвет – да се придържа към своя Рав и книгите (на вътрешно ниво), както се казва, “ храни се от книгите и техните автори”.

Човек, който се ражда и живее в този материален свят, развива се в обкръжение, далеч от духовното, разбира се, нищо не може да проумее от духовния път. Дори в него да има стремеж към духовното, то тази точка е потопена в егоистично желание, обкръжена от егоистично общество, и в нея няма никакви шансове да се развие правилно.

С духовно развитие се удостоява този, който попада в правилно обкръжение, където има учител и група, изпълняващи неговите съвети. А освен това, тази група е длъжна да се занимава с оригинални кабалистични източници, но това вече следва, как те приемат ръководството на своя учител.

Поради това, в крайна сметка, развитието на групата зависи от учителя, Рава ( “рав” означава “ голям” ). Доколкото учениците са способни да отменят своето мнение пред неговото мнение, така и ще се развиват. Нали духовната среда се основава на мнения, мисли, методика, признаване авторитета на учителя

Необходимо условие за ученика – постоянно да проверява, кой и какво определя неговото мнение. Нали той се намира под влияние на две сили и през цялото време е длъжен да решава, че мнението на учителя има по-голяма сила, от мнението на ученика. А ако той не чувства тук никаква борба и противодействие, това означава, че въобще не прави никаква проверка, а мисли, че всичко и така е добре.

Понякога ученикът върви против мнението на учителя и на него му се струва, че той по-добре разбира, как е нужно да постъпи, от гледна точка на своята логика и разум. Тоест той не отменя себе си. А да отмениш себе си означава, че той върви против своето желание, против цялата своя логика.

Ако той остава в това противостоене, означава, че избира духовния път и върви по-него. А ако тук няма никакво противостоене, вътрешна борба, то възниква въпросът:

а може би, той изобщо не разбира, че през цялото време следва своето мнение, при това мислейки, че правилно се придвижва.

От урок по статия от книгата “ Шамати “, 25.05.2011

[43949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В какво е разликата между Замисъла на творението и самия Творец?

Отговор: Ние говорим само относно нас. На нас, не ни е известно нищо, освен случващото се в нашето желание. И така, когато ние разкриваме, че има светлина – ”нещо от същността”, създало желанието – ”нещо от нищото”, ние също изхождаме от желанието което така се разкрива сякаш се е случило преди нас. Всичките ни постижения – произтичат от усещанията в нашето желание – материя.

Затова, говорейки за възприятието, за усещанията вътре в желанието, ние разделяме нашето възприятие на три съставни:

1. кой усеща (аз като усещащ)
2. какво усеща (какво усещам от Твореца)
3. от кого усеща ( източника на усещане – Твореца ).

Изучавайки, доколко ми е дадено да променя моето впечатление от Твореца, когото аз усещам, че Той желае връзка с мен, аз започвам да влизам във връзка с Него и да променям отношенията между нас.

Откъде знам, че се променям? – Чрез своето усещане. Откъде ми е известно, какво Той усеща, как реагира? – също от моето усещане. Всичко е само от моите усещания, нямам никакви други свойства и възприятия. Всичко е само вътре в желанието.

Затова ние казваме, че АВАЯ (четирибуквеното име на Твореца – ”юд–кей–вав-кей”) – това са четирите стадия на развитие – на желанието, а след това разкриването на Твореца вътре в човека (Творец/”Бо–ре” означава ”ела и виж”). 

Светът също съществува само в нашето възприятие – като скритие или разкритие (свят/олам – от думата аалама/скритие). Стълбата на духовните стъпала – също е вътре в човека. Групата, човечеството цялата реалност, света на безкрайността – всичко е вътре в нас.

А какво постигаме ние за сметка на нашите усилия, желаейки да знаем, кой съм аз, какво представлявам, кой е Твореца, какво Той иска от мен, в каква връзка се намираме с Него? 

В резултат на всичките тези усилия и дългия път, когато реализираме всичките ни дадени възможности, ние достигаме, едно разбиране, едно възприятие, едно усещане, наричано ”Замисълът на творението е да се насладят сътворените”. В този Замисъл е включено всичко: кой е Той, наслаждаващият творението, с какво благо, кои са тези творения, получаващи благото,- всичко заедно.

Това състояние в което постигаме Замисъла на творението, се нарича ”точка на сливането” или ” капката на сливането”, защото всичко се концентрира в онази същата точка на Замисъла на творението. Ние я достигаме със собствените си усилия, желаейки да се слеем с Твореца – и затова за нас тя се казва ”капката на сливането”.

От урока ”Учение за Десетте Сфероти”,  25.05.2011

[43964]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→