Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

 

[210089]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е творението според кабала?

Отговор: Творението  е желание за получаване в какъвто и вид да се намира: в насекомо, в човек, в космос, в ангели, в каквото искате.

Съществува желание на неживо, растително, животинско и човешко  ниво. И в съответствие с това се определят нивата на намерението.

Въпрос: С какво се отличава намерението от желанието?

Отговор: Желанието се извиква в нас от висшата светлина, а намерението  е как ние използваме своето желание.

 

От урока на руски език. 19.03.2017

 

[210758]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Не трябва  да се унищожават никакви наклонности, дори ако ни  изглеждат  вредни. Трябва да се научим как да ги използваме, за да приемат такава форма, която да служи на  общото  благо. Виждаме, че  отношението на  обществото се променя с времето и някои форми, които преди са били забранени и неприемливи, днес вече са  приети.

А утре всичко отново може да се промени, за нас това е неизвестно. Нямаме право да ги съдим,  трябва само да се стремим към обединение с всички, за да може  „всички прегрешения да покрие любовта“.

Ние не знаем какво всъщност  е прегрешение, защото  не виждаме истинската форма, все още  не сме достигнали до края на пътя, а сме  по средата. Затова е необходимо да дадем място на всички проявления, които съществуват в човешкото общество.

На този принцип трябва да се организират образованието, здравеопазването и психологическата помощ,  за да се научи човекът  да се отнася към всичко с търпение, вместо с отхвърляне и ненавист. Понеже те ни изглеждат неприемливи, защото самите ние  не сме поправени. И след като постигнем поправяне, ще  видим как тези качества изпълват общата система, за да компенсират един недостатък с друг.

Това е общият принцип  на нашето съществуване,  защото цялото  творение  е създадено от желание  за наслаждение и то може да бъде балансирано само  с погасяване на едното минус другото. Както е известно: „минус по минус е плюс“.

След критика на всичко случващото се, казвам: „Имам очи, а не виждам“ истинското съвършено състояние. Творецът напълва целия   свят, където всичко съществува в любов и пълно взаимно допълване.

Но за да се  приближа до тази визия е  необходимо да се съглася с всичко, което съществува и нищо да не   унищожавам. Трябва да критикувам  само собственото си  виждане, докато не го поправя и не достигна до съвършената картина. А сега виждам само собствените  си недостатъци.

Само наклонностите и свойствата, които пряко застрашават съществуването на човешкото общество са негативни и трябва да се спират. А към всичко останало трябва да се отнасяме с търпение осъзнавайки, че „всеки съди според степента на собствената си непоправеност“ и  трябва само да коригираме  нашата визия,  за да видим света  съвършен.

От сутрешния урок 25.06.2018

[228989]

Filed under: Духовна работа, Сутрешни Уроци | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос от Facebook: Всичко, което вие преподавате, е чиста проба психология на отношенията между хората. Какво общо има с това Бог, светлината и всички останали атрибути?

Отговор: Факт е, че постижението на Твореца се случва между хората, когато между тях възниква особено отношение на отдаване и любов. Не земно отдаване, не земна любов, а от по-висш порядък, т.е. над нашия егоизъм.

Затова, за да се издигнем на следващата степен, над нашия егоизъм, е необходима науката кабала, която по принцип се занимава само с това. Тоест, това е психология, но на следващата, по-висша степен.

В нашата земна психология човекът на практика не е задължен да се променя. А тук той трябва да получи висша сила и кабала му обяснява как да го направи. Получавайки тази сила, той изгражда над себе си друг човек, съвсем друга личност, която работи в отдаване и любов към другия – от себе си. Тоест на материално ниво „аз съм в себе си”, а на духовното действам „от себе си”.

Материалната психология не може да се занимава с това, тя няма тези инструменти, няма силата на светлината, която може чрез инверсия да промени човека. Затова психологията е психология, а кабала е кабала.

Въпрос: Може ли да се каже, че материалната психология ни приспособява към земната реалност, а кабалистичната психология към висшата реалност?

Отговор: Разбира се, аз се адаптирам към другата система на отношения, която е изградена върху пълното изключване от моя егоизъм и над него.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228596]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

Общата душа, която е била единна и свързана, след разбиването се е разделила на множество части, които е необходимо да съберем, да съединим и с тяхна помощ да разкрием Твореца.

Разликата между първоначалния съсъд и възстановения след разбиването е в това, че след разбиването се появяват нови свойства, които преди не са били ясни.

Именно поради тях душата се разбива и при тяхното поправяне, се разкриват допълнителни свойства на светлината срещу тези разбити желания и по такъв начин изясняваме вътрешните качества на Твореца, който е създал тази душа и я поправя със своята светлина.

Ако нямаше разбиване и поправяне, не бихме усещали повече от първия човек, Адам, преди грехопадението, тоест единствено малкото състояние „Нефеш/Руах де Руах“. А след разбиването и поправянето, разкриваме цялата светлина НАРАНХАЙ, т.е. сливането със самия Творец, достигаме подобие по свойства с Него, разбиране на Неговия път и мъдрост, заложена в творението.

Затова е невъзможно да се мине без разбиване и поправяне. Краят на поправянето е точката, първоначално заложена в програмата на творението. Прочети още

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Сутрешни Уроци | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Filed under: Въпрос-отговор, Десятка, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава да усещаш желанията на другите?

Отговор: Под „желанията на другите” имаме предвид не материалните желания на обикновените хора, а стремежа на човек към постигане на Твореца. Опитваме се да привлечем тези стремежи към себе си, събираме ги заедно и по такъв начин, с големи усилия, се движим напред.

С останалите нямаме работа, до колкото тези желания не влизат в контакт с нашите желания.

От урока на руски език, 19.11.2017

[223232]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съхранява ли се логиката на нашия свят в духовното? Например, две плюс две също ли е четири?

Отговор:  В духовното логиката на нашия свят не се съхранява. Там няма такава аритметика, но има много други различни изчисления в зависимост от това, с което се занимаваш. На различните нива всеки ще има различна математика.

Въпрос:  Духовната аритметика гематрия на думите ли е? Това свързано ли е с желанието?

Отговор:  Разбира се, защото всяка буква представлява съчетание на различни сили на отдаване и получаване, които създават тази или друга базисна форма. Затова 22-те букви на еврейската азбука са базисни.

Първите девет букви съответствуват на деветте сфирот на Бина, вторите девет букви – на деветте сфирот на Зеир Анпин и последни четирите букви – на четирите сфирот на Малхут. Има още пет допълнителни букви, които се образуват от парса.

Въпрос:  Всеки елемент на буквата: точка, хоризонтална линия, вертикална линия – всички те сили ли са?

Отговор: Да. Определеното съчетание на силите за отдаване и получаване са буквите. Няма друга комбинация.

Творецът е създал желанието /черна точка/ . В процеса на развитие на желанието Той постоянно въздейства върху него, събирайки всевъзможни комбинации на своето въздействие. Затова, когато черната точка се отразява на фона на бялата светлина, тя придава съответствието между висшата светлина и себе си, своето желание. Получават се двадесет и два шаблона.

Законите не гематрията са еднакви навсякъде, десетте сфирот не се променят. Но в математиката на нашия свят това не се отразява. Гематрията е един от езиците за описание на Висшия свят и неговите процеси. Това е езикът на кабала.

От урока на руски език, 25.02.2018

[229108]

Filed under: Език на кабала, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→