Криза (др. гр. κρίσις – решение, повратна точка) – завой, време на преходно състояние, пречупване, състояние, при което наличните средства за достигане на целите стават неадекватни и като следствие възникват непредсказуеми ситуации и проблеми.
Тоест кризата не е състояние на колапс (крах), а повратен момент към ново състояние. Проблемът е в това, че човечеството не вижда кое е това ново състояние.
[46691]
Въпрос: Аз се обръщам към Твореца, за да ми помогне Той в отдаването на ближния. Не трябва ли да се опише това на по-научен език? Защото „Творецът“, по своята същност е законът на природата…
Отговор: Както знаем, Малхут трябва да се отмени пред Зеир Анпин. Тогава З“А приема нейното желание, и техните желания заедно се издигат към майката – към Бина. В отговор, тя трябва да даде на Зеир Анпин възрастното състояние (за да стане той голям), а също и светлина за Малхут.
Ето какво постига даващият. Ако някога наистина поискаш да извършиш отдаване на другаря, то ще получиш двойно. Това, което му даваш, в теб самия ще създаде възрастно състояние, висок статус, за да породиш стъпалото на другаря си и да му го дадеш.
За него ще бъдеш духовно велик – ще бъдеш даващ. В тази роля, от него получаваш нови желания, а свише – напълване. Именно по този начин, ти се „раздуваш“ всеки път все повече и повече, получавайки желанията на другите и светлина свише.
Ето какво означава да бъдеш даващ. Но ти се „раздуваш“ в своите съсъди на отдаването – именно тук се крие психологическото преобръщане. Как може да се разширяваш в отдаването? Къде тук е печалбата? Как аз напълвам себе си? С какво се препълвам?
Такъв е нашият проблем: ние не чувстваме голяма изгода в съсъдите на отдаването. Но от чертежа, това е очевидно.
От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011
[46614]
Мнение (С. Миронов, председател на съвета на федерацията РФ): Философите на всички времена са търсили отговор на въпроса „Какво е човека?“ Трябва да отидем към самите основи на битието – към човека. Ако искаш светът да се измени в желаната от тебе посока – измени сам себе си.
Главното е разширяването на възможностите за самореализация на човека, неговата свобода на избора. Ние внимателно следим философските дискусии в съвременния свят. В условията на световна финансова криза и резки изменения в икономиката за нас е важно да разберем как се строи идеологията на промяната.
Сегашната криза е социална и едва след това е икономическа и финансова. Традиционните мисловни схеми не са способни да обяснят случващите се трансформации. Нужни са нови интелектуални практики.
Реплика: Да се разбере как се строи идеологията на промяната е невъзможно без да се разбере целта на природата. Тъй като всяко действие ще се познае именно по неговия край, по целта. Именно от крайното състояние се разбира цялата необходимост в именно такова причинно-следственно развитие.
Затова, дори и да се говори за нуждата от поправяне на егоизма на човек, като основно негово зло, човек, който не е постигнал целта, не ще може да опише метода за неговото поправяне.
[46782]
Въпрос: Говорим много за светлината и съсъда, но почти не разбираме точката на собственото ни Аз, която лежи между тях. Какво представлява тя?
Отговор: Моето Аз съществува само като точка на избора и нищо повече. Всичко останало се присъединява към нея, когато тя получи желание от другите и напълване от Твореца.
Тази точка е като езичето на везната, момента на избора, разрез, средната третина на Теферет. Към нищо не се отнася: нито към получаването, нито към отдаването.
Горната третина на Теферет се отнася към висшето, към свойствата на Твореца, а долната третина – към желанията за получаване, към творението. По средата сякаш няма нищо – неутрална територия.
Въпрос: И все пак – какво има там? Изборът все пак се осъществява по някакви критерии?!
Отговор: Достигнал до тук, ти разбираш: тази точка направо „виси във въздуха“. От нея ти израстваш като духовен човек, това е началната точка, намираща се по средата между светлината, съществуваща от съществуващото, и желанието, съществуващо от нищото. Чудото на сътворението.
Ние достигаме тази точка, когато започнем да присъединяваме към нея всички желания и всички светлини. Тогава, извършвайки действие над тези желания и светлини, аз постигам тази точка, поради която действам. Тя идва не от светлината и не от съсъдите, а от същността на Твореца.
От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011
[46763]
Въпрос: Вие опростявате книгата Зоар. Не се ли страхувате, че ще я развалите?
Отговор: Не се страхувам, защото точно знам, какво развалям! Текста на ”Зоар за народа” е основно от оригиналния текст на книгата Зоар и коментара Сулам, вплетени заедно и опростени. Тъй, че той несъмнено е развален в сравнение с източника. Много от думите (бхина и прочее), подчертаващи точността за облекчаването на текста, са премахнати от изреченията. Получава се доста груб текст, не особено точен, но достатъчно конкретен.
Реших се на това, за да приближа текста на Зоар до читателя за негово улеснение. Разбира се, такъв текст в никой случай не заменя оригинала. А е предназначен за масово четене на книгата Зоар.
Има такива, които изучават кабала, като механика, има такива, които изучават кабала като мъдрост, има и такива – учат я, просто за да я запаметят, други – за да пишат книги, има и такива, които я изучават, за да я преподават – но има и такива, които я изучават за да се променят и под въздействието на светлината, която се спуска върху тях в процеса на четенето на книгата „Зоар”, за да започнат да усещат висшия свят, а чрез усещанията да започнат да го разбират. Това е истинското изучаване на кабала. За такива е предназначена книгата ”Зоар за народа”.
[46774]
Книгата като инструктор и като обкръжение
Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)
Инструкция за всички добри разпорядки
Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)
Книга, автор, разказ
Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)
Светлината, скрита в книгата
Чудодейно свойство
Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)
Главната тема на книгата
Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)
Въодушевлението от книгата
Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).
Източници
Книгата на небесата
В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)
За Книгата Зоар
Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)
За трудовете на АРИ
С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)
За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”
Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)
Разпространение
Науката Кабала като спасителна връв
Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)
Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение
Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)
Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление
Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)
Възнаграждението на разкриващия тайната
Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)
Езикът на небесата
Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)
Напиши на скрижалите на своето сърце
Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)
[46317]
Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.
Бележките в скобите са мои.
Човекът е обект на целта на творението
От цялото творение, важно е усещането, че съществуваме, което е присъщо за животинския свят, а в него е важно усещането за разум, дадено изключително на човека, благодарение на което той усеща също така и страданията и огорченията на ближния. Затова, ако Творецът има план за своето творение, то човекът е негов обект, и както е казано „Всичко, което Творецът е направил – е за него“.
Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност
Само на степента „човек“, посредством изучаване на кабала, ще се прояви възможността да усети себеподобните, обръщайки желанието за получаване в желание за отдаване и ще достигне до подобие с Твореца, способен да осъществи Целта на творението.
Баал а-Сулам. Предисловие към книгата Зоар. п.39
[46594]
Съвременните технологии позволяват при 3–4 часов работен ден да обезпечат всичко, което ни е нужно. Но егоизмът ни принуждава да се стремим към големи доходи, а значи да произвеждаме повече и да натрапваме на покупателя ненужните ни стоки и услуги.
Затова до 60% от стойността на стоката е нейната реклама. Приучват ни да купуваме и да употребяваме. Да се разхождаме не в парка, а в огромните магазини. Заменят „старото“ с ново, разваленото не подлежи на ремонт, стоката трябва да се разваля в някакъв срок и да се заменя с нова. Това води до изтощаване на невъзобновимите ресурси и натоварване на човека до 8 часа работа на ден.
Ако се откажем от производство на всичко излишно, ако не произвеждаме вещи преднамерено бързо излизащи от строя и не подлежащи на ремонт – в такъв случай до 80% от промишлеността ще се освободи за обезпечаване на всички хора с необходимото ниво за съществуване.
[46626]
Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 1
Как може практически да се реализира методът на кабала и той да протече като лабораторен експеримент? В края на краищата, кабала е напълно практическа наука – тя не философства, не разказва колко ангели управляват небесата и какво се случва с човек след като умре. Не, човек получава възможност да разкрие своето следващо състояние на съществуване тук и сега.
Как постигаме това? Как постигаме равновесие между силите на получаване и на отдаване, за да разкрием висшия свят, духовния живот, нашата душа? Ние можем да го реализираме. Дори ако имам само един приятел, ние заедно можем да изградим помежду си система на взаимна връзка, която ще ни позволи да постигнем човешкото ниво, което е по-висше от животинското ниво на развитие, в което сега съществуваме.
Какво ми дава чувство за живот днес? Аз съм бил роден от майка на животинско ниво и съм бил отгледан в “животински условия”. Като бебе съм сукал мляко, след това съм започнал да ходя, увеличил съм размера си и съм всътил в света. Какви са критериите за човешко, а не за животинско развитие?
Когато моят приятел и аз – въпреки нашия егоизъм, който ни разделя – се издигнем над него, нивото, което преминаваме, докато правим това, се нарича махсом (от иврит – бариера), която ми позволява да спра да мисля за себе си и да бъда свободен от себе си, когато не съм роб на своите желания, които продължават да се стремят към изкушения, неспособни да устоят.
Този подем се нарича “духовно раждане”. След това настъпват периоди на кърмене, детство и зрялост – етапи на духовно израстване. Днес ние виждаме себе си като зрели, важни и “прави”, но тази гледна точка е напълно материална. Ако погледнем през очилата, които филтрират всичко освен духовната картина, то всичко ще изглжда пусто. В духовното ние още не съществуваме. На нас ни предстои да влезем в състояние на духовно зачатие и да бъдем родени в духовния свят.
От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011
[45191]
Въпрос: Ако е толкова важно да се знае точния смисъл на кабалистичните термини – даже да ги записваме на картончета и да ги заучаваме наизуст, то защо по-рано винаги се казваше, че ние изучаваме ТЕС, не за да го разбираме с разума си, а за привличане на обкръжаващата светлина, която работи ”с чудодейния”, скрит образ?
Отговор: Ние изучаваме кабалистичните термини, не за да ги запомняме с разума си, а за да се приближим към истинския смисъл на текста.
Когато чета за онова, кое е ”високо” или ”ниско” в духовния свят и съпоставям с онова, което се смята за ”високо” или ”ниско” в материалния смисъл, това ми дава впечатление за онова колко съм далеч от истината. Това ме довежда до осъзнаване на своето зло, на своите грешки.
И това усещане поправя моите свойства, събужда в мен желание да се изменя, да притегля висшата сила, която ще ме поправи.
Тъй като, ако аз, със своя външен разум, разбирам, че в мен съществува неправилно определение на онова, което е написано в книгата: например ”светлина”, „Творец”, „слънце”, ”кръг” – аз с това умножавам горчивината от разрива между мен и истината. И тази болка се превръща в молитва. Такова изучаване, не е предназначено за разума.
Всичките ни изчисления, не се правят от разума, а в нашите свойства. Правилното изучаване на определенията довежда не към абстрактно разбиране, а към желанието да се намираш в тези свойства!
Т.е. аз искам сам да се променя, за да могат тези определения да ми говорят за самия мене – за да станат те мой модел, моя реч. Чувайки ”високо – ниско” – аз да разбирам, че това е високо или ниско по важност, относно отдаването. А ”отляво – отдясно” – това е относно светлината Хохма или Хасадим.
От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 20.06.2011
[46682]