Как да намерим смисъла на живота след четиридесетте?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Навърших 40 години. През целия си живот се въртя, като катерица в колело и не е ясно какво съм постигнал. Как да намеря смисъла на живота след четиридесетте?

Отговор: Смисълът на живота може да бъде разбран, само когато се свържете с вашия Източник. В него е смисълът на живота ви. От него произлизат всички системи за управление, всички сигнали, цялото ви управление.

Когато го разбереш, тогава  ще проумееш смисъла на твоето създаване, как той те управлява, към какво те води – тогава и ще разбереш всичко. А преди това няма да знаеш нищо.

Ти си като малко опитно животно, което не знае какво ще се случи с него в следващия момент, не знае целта на своето съществуване, а просто се опитва във всеки момент да се чувства възможно най-удобно и нищо повече.

Въпрос: Това означава, че в плоскостта на този свят човек не може да намери смисъла на живота?

Отговор: Има смисъл на живота – комфортно съществуване, докато живееш.

Въпрос: Ако човек съществува  комфортно и въпреки това не мисли, че това е животът, то вече необходимо ли е да се издигане над този живот?

Отговор: Да. Тогава е необходимо да се издигне, да търси смисъл.

От телевизионната програма „Новини с Михаил Лайтман“, 29.05.2018

[229625]

 

Езотерика

Въпрос:  Винаги съм се интересувала от езотерика, но сега разбрах за науката кабала и осъзнах, че съм я търсила през целия си живот. Как да обясним на интересуващите се от езотерика, че има нещо, което стои много по-високо и е по-реално?

Отговор: Работата е в това, че езотериката е егоистично учение, което на практика не говори за това, че човек трябва да се променя. Необходимо е да се съсредоточиш малко, да бъдеш добър в рамките на това, което си и за вас ще бъде добре, и за останалите ще е добре, ще започнете да се чувствате комфортно.

Науката кабала казва: не, трябва да изминеш  специален път, когато напълно ще се освободиш от своя  егоизъм  и той постепенно ще умре  в теб. Ти  се съгласяваш, ти го искаш, трябва да се увериш, че то се случва, да присъстваш при постепенното му изчезване, така че вместо него, в теб да се появи свойството   отдаване и любов.

Ето защо не бих казал, че кабала е езотерика или дори висша езотерика, тя е нещо противоположно. Може би на пръв поглед това не е видимо, защото на всички езотерици им се струва, че се променят, променя се тяхната природа,  придобиват душа. В това трябва да се убедим.

Не бих съветвал директно да се започне да се разпространя кабала на всички и всичко, тя не е за всеки. Направете го внимателно, предложете им нещо допълнително към това, което учат, отколкото да практикуват. Може би някой от тях ще се заинтересува. Нека просто да разберат, че има такова учение. То ще им помогне да се придвижат напред.

Въпрос: Вие против всякакъв натиск ли сте?

Отговор: Няма натиск в духовното. В никакъв случай не оказвайте натиск. Човек, който започва да усеща за какво говори кабала, сам пристъпва към нейното изучаване. И освен това, той вижда, че по друг начин не може. Само чрез вътрешния порив на сърцето.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018

 

[ 231692]

Поколението селфи

Реплика: Нашето поколение се нарича поколението „селфи”.  Хората падат от мостове, скали, попадат в злополуки и искат да снимат този момент …

Отговор: По принцип, върху темата за смъртта се работи много. Смъртта е уважаван момент в нашето съществуване, когато оставям нещо след себе си и искам това, което остава след мен, да е свързано с моето име. Усещането е като за вечно съществуване.

Въпрос: До какво води тази самовлюбеност?

Отговор:  Води до разбирането, че всичко това  няма никакво значение, никаква ценност.

Въпрос:  Какво ще стане, когато стигнем до това?

Отговор:  Ще започнем да разбираме, че в света има празнота! Ще бъде много лошо! Тогава ще започнем наистина да търсим истинското напълване на живота: вечно, съвършено, непреходно, намиращо се извън рамките, в които днес съществуваме до смъртта или след  нея.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.07.2018

[231634]

Господа милиардери!

Какво бих казал на водещите световни магнати за голямата тайна.

Известният професор, писател и публицист Дъглас Рашков разказва на широката публика как най-богатите представители на борсовите кръгове планират да преживеят бъдещите катаклизми. Разговаряйки лично с милиардери от финансовия елит е открил, че те са настроени по-скоро песимистично и „с цялото си богатство и сила не вярват, че могат да повлияят на бъдещето“.

Страхувайки се от мащабни бедствия, съвременните богаташи строят бункери, търсят по-безопасни места на планетата и дори разглеждат възможността за… бягство на Марс. При това не се безпокоят от някаква отделна опасност, а от целия спектър планетарни заплахи в най-различни сфери – икономика, екология, здраве, масова миграция, ядрени конфликти и т.н.

Единственото „решение“ на такива предизвикателства за супер богатите е самоизолацията. Отлично разбирайки, че в случай на всеобща катастрофа парите ще се обезценят, те залагат на частен анклав с лична охрана, подземен автономен комплекс или например, остров в средата на океана.

С една дума, изключително безнадеждни сценарии. Наистина ли всичко е толкова лошо?

Аз бих казал така: умението да се правят много пари и истинското разбиране на големите проблеми на човечеството не са едно и също нещо. В рамките на своята парадигма финансовите асове наистина не виждат други варианти, но това е така, защото не мислят достатъчно мащабно.

Как да спрем цунамито

Ние не еволюираме просто така, нас ни развива Природата. Тя постепенно ни води към равновесие на всички свои нива: неживо, растително, животинско и най-важното, човешко. Да, точно ние, хората, сме на нейната „мушка“, защото сме най-висшата степен на развитие. Тази степен е водеща и определя системните параметри и докато тя е непълноценна, и останалите са непълноценни.

Всъщност пътят към единството започва с Големия взрив, от момента на максималния дисбаланс. Но сега процесът е достигнал до главното ниво на общата система. Такъв е естественият ход на нещата, кабалистите от хилядолетия предупреждават за настоящия етап. Той се характеризира с факта, че за първи път с цялата яснота разкриваме нашата противоположност с Природата.  Тя е единна, а ние сме чудовищно разединени.

Междувременно, общият вектор на движението – тенденцията към равновесие на всички части, остава непроменен. Да се опитваме да вървим в друга посока е не само глупаво, а безполезно. То ще доведе до загуба на време, ресурси и възможности. Напротив, нашата задача е да „плуваме“ заедно с Природата, разбирайки я правилно и реализирайки нашия потенциал в рамките на нейния „сценарий“.

А това означава, че не си струва да разчитаме на спасението на единици. Личното убежище в деня на Страшния съд ще бъде бягство наникъде. Природата живее според строги закони и не можем да я надхитрим и разчувстваме –можем само предварително да се приведем в съответствие с нея. И тогава облаците на хоризонта ще се разсеят. Защото са се сгъстили по определени причини, заради увеличения дисбаланс между нас и ако се справим с тази голяма беда, богатите няма да се нуждаят от „скривалища“ на Земята или на Марс.

Да, те сигурно чувстват приближаването на някакво „цунами“, което ще отмие всичко, но навярно не отчитат неговите данни. Проблемът не е в него, проблемът е в нас. И той е разрешим.

Освен това, човечеството вече е узряло за решение. Антагонизмът, който разкъсва всички и всичко, свидетелства за едно: хората трябва да се научат да съществуват съвместно, да преодоляват противоречията, да се сближават, да бъдат едно семейство. Ние се нуждаем от широка, всеобхватна програма за обучение, което да обяснява какво е това равновесие в човечеството и как да го постигнем. Нуждаем се от световна мрежа, която да формира Човека, утвърждавайки ценностите на единството, издигаща ни на ново ниво, без лъжи и лицемерия.

 За изпълнението на тази задача са повече от достатъчни милиардите, които се изразходват днес за потенциалното спасение на отделни семейства. С други думи, виждайки реалната ситуация, богатите могат да спасят света, вместо напразно да се опитват да спасят себе си. При това, те ще запазят социално- икономическия си статус и  няма да се налага да прекарат цели години или да прекарат  остатъка от живота си в „балони“, ефективността и безопасността на които вече предизвикват в тях много въпроси и съмнения.

А от друга страна, какво може да се очаква от милиардерите? През целия си живот те се поставят в центъра на вселената, умножават огромните си капитали и затова за тях е наистина много труден глобалния подход.

Какво е това единството, което ще реши всички проблеми?

Равновесието в природата не е диктат на силните, не е принуждаване на слабите и не е политическа сделка. То е неотменим закон за взаимодействието на частите на цялото. На човешко ниво то се реализира само по общо съгласие, когато хората са готови да променят себе си, своето отношение към околните.

Равновесие за нас е същността на общото желание, в едно сърце. Идентичността на всеки придобива истински смисъл и се реализира в общността. Всеки може да се издигне над различията и конфликтите. Всеки на първо място поддържа единството и го укрепва. А всички заедно създаваме многообразна човешка мозайка, мрежа,  пропита от неразривна взаимовръзка, която ни настройва на „по-високи честоти“ и ни открива целия свят. Свят на взаимно отдаване.

Тук лежи дълбоката причина за събитията, които съпътстват нашето израстване. Тук виждаме най-накрая нашия път като цяло, а не отделните му сегменти. Тук детайлите и щрихите се оформят в единна картина на всеобщо равновесие. Тук съответстваме на Природата и по този начин отменяме строгите „възпитателни мерки“ от нейна страна. Наистина, тя трябва да ни възпитава, ако не го правим сами, не растем по собствено желание, без ексцесии.

Господа милиардери, вие напразно отричате глобалното решение. Защото то е единственият път за спасение на всички и на всеки. Спасение от себе си. Нашата основна  заплаха е собственият ни необуздан егоизъм. Когато се справим с него, ще решим всички задачи, които Природата поставя пред нас. Правилният отговор не е в бягството, а в обучението.

Обучение по обединение.

[231049]

Да поговорим за друго бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

[225937]

Любов към себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Какво се случва когато тялото умира?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казват, че когато тялото умира, от него излиза духът. Все пак, какво излиза от тялото?

Отговор: Под тяло в кабала се подразбира желанието. Когато от това желание излезе светлината, то става мъртво, т.е. стремящо се само да получава. Такова желание се нарича мъртво или мъртво тяло.

По принцип смъртта, която имате предвид, не съществува.

Въпрос: Къде се намират непоправените души на хората след смъртта на тялото?

Отговор: Те винаги се намират в желанието, което е придобило подобно на тях свойство.

След смъртта на тялото започваме да усещаме нашето по-голямо душевно, духовно състояние. Не защото тялото умира, а защото определено егоистично желание изчезва.

Въпрос: Човек може да умре от естествена смърт, може да бъде убит, удавен, изгорен. Отразяват ли се на душата му условията и средата в момента на смъртта?

Отговор: Не, защото той не е имал душа. Преди в човека да възникнат желания към Висшия свят, той има работа само с напредването на нивото на този свят. Затова си струва да започнете своя духовен подем.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226331]

Единственият път за духовно постижение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Баал а Сулам говори за необходимостта от разкриване на Твореца по всякакви начини. Става въпрос за много пътища, или за много начини по единствения път за уподобяване по свойства с Твореца?

Отовор: Има принципи, които са неизменни на всички етапи на постигане и има такива, които могат да се променят.

Във физиката, например, всяко уравнение, което се учи в училище, в университета придобива съвсем различна форма: добавят се интеграли, диференциали и т.н. Защо не можем да се ограничим до това, което сме изучавали в училище? Защото в университета има по-универсално разбиране на същите тези закони. Така е и в кабала.

Въпрос: По духовния път има ли много видове постижения?

Отговор: Не. Духовният път се характеризира с абсолютно ясен начин на постигане – чрез увеличаване на собствената чувствителност към всички видове духовни свойства.

От урока на руски език, 11.03.2018

[228688]

Какво обединение се нарича „клипа“?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Какво отношение между другарите в групата  се нарича“клипа“? Може ли  да дадете пример?

Отговор: Клипа е първичната, базисна, егоистична сила, която действа  само  срещу разкриване на единството, в което трябва да се прояви Творецът.

Има разнообразни форми на обединение, които не изискват преодоляване на  своето зло начало, на егоизма, които не предизвикват неговата съпротива, там егото не пречи. И има такива видове обединения, които го поддържат,  например  национализма, фашизма.

Затова проверката на  земно ниво е дали в действителност действаме за обединяване и любов без граници. В това е разликата.

Ако  искаш да донесеш благо на своя народ, на своята страна, а целия свят не те вълнува и дори напротив, ти му желаеш зло, то цялото  ти обединение е против духовното и  заради това ще се разпадне и няма да може да просъществува. Затова Баал а Сулам казва, че това е проклятието на поколението.

От беседата в Исландия, 23.05.2018

[228969]

Четирите езика на системата на мирозданието

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]