Въпрос от английския блог: Разглеждайки проблема за определяне на взаимоотношенията и практическата любов към другарите в групата, какво означава „съдим за другаря си по неговите заслуги“, така че всичко по естествен начин да си дойде на мястото? Означава ли това, че в стремежа си на любов към другарите, оценката за всеки е в съответствие с мащаба на работата по поправяне на създадената ситуация? Мога ли да използвам скалата за заслуги като личен инструмент за поправяне?

Отговор: Главното в началото е да се постигне единство и чак след това да съдим другите, отнасяйки се към тях вече като към свои деца или роднини. Затова е казано, че основата на поправянето е в – „Не прави на другия това, което не желаеш за себе си“! А след усвояването на това свойство, достигане на свойството „Възлюби ближния като себе си“!

[61714]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Има такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Мнение: (К. Шадер, проф., клинична психопатология в университета в Страсбург): Съвременният човек живее в епоха, когато има всичко, но се чувства нещастен. Парадоксът на нещастието се крие в това, че сега човек не страда от липса на блага. Човечеството дълго време се е опитвало да се избави от всякакви лишения, а после е открило, че без ограничения, няма и желание.

На психоаналитици ходят млади хора, които страдат от нарушения в психиката. Смущава ги това, че имат всичко, каквото си поискат. Не страдат от лишения. В модерното ни общество, когато хората могат да имат всичко, което пожелаят,  не им достигат именно тези неща, които нямат цена, например, любов.

Зигмунд Фройд казва, че нищо не може да бъде толкова тежко, както поредица от  безоблачни дни. Щастието се различава в състоянието, когато сме били нещастни и в състоянието, когато сме доволни. А получаването на личното щастие се явява цел на всеки човешки живот.

Реплика: Понеже щастието може да се усети само в процеса на напълване на желанието, то е необходимо постоянно усещане на желание/ недостатък и постоянно усещане на напълването му, което е невъзможно в нашия свят! За да се достигне такова състояние, е необходимо постоянно да обединяваме в себе си две свойства – желание и напълване. Затова и ни учи науката за постоянно напълване – науката за напълването – Науката Кабала.

[61552]

Filed under: Здраве, Кабала | Add Comment/Ask Question→

Съобщение (Fresh Business Thinking): Броят на младите британци (на възраст от 16 до 24 години) без работа, за първи път в страната е надминало един милион човека.

Общото ниво на безработицата в страната достигна 8,3% – това е максимума за последните 15 години. Търсещи работа са 2,62 мил. човека. Вице-премиерът на Великобритания Ник Клег отбеляза, че страната няма да може да преодолее последствията от световна криза, ако не реши въпроса със заетостта на младите британци.

Реплика: Вече на всички им е ясно, че без работа ще бъдат все повече хора и трябва да се мисли ”не какво да се измисли като работа, за която да им се плаща” – единственото полезно занятие остава само работата на човека върху самия себе си и обществото. Така ще има за всеки достатъчно работа и най-голямо висше възнаграждение.

[61716]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Намираме се в особено място – в пустинята. Всъщност, това е същият този пейзаж, същите тези места, по които минават хора, желаещи да излязат извън егото си, от своя ”Египет” и да достигнат желанието, изцяло насочено ”право към Твореца”, към Висшия.

В тази пустиня един вид няма живот, но това не е вярно – откриваме земя, пълна с живот. Тук има всичко, хората тъкмо така могат да живеят – тук има подземни води, има особен въздух, животни, растения. На човек само му се струва, че тук няма нищо, понеже не е привикнал да живее, издигайки се над себе си. Но когато разкрива това състояние, тогава вижда, че не е необходимо повече – само да се издигне.

Затова в егоистичното желание това е пустиня, но когато се издигаме над него с усилията си, тогава усещаме, че това наистина е земя, с течащи в нея мляко и мед, в която има всичко. Така пустинята се превръща в земята на Израел: отначало се е усещала като Египет, след това като пустиня, а после – като земята на Израел, в която вече разкриваме Висшия свят.

Затова, само това място –  необичайно особено, съгласно клоните и корена, трябва да ни помогне. Тук няма чужди мисли, чужди желания. Да се постараем да направим това!

Всеки, през цялото време, е длъжен да се старае да се издигне над себе си и да пребивава в общото желание. Така капките вода, сливащи се заедно, стават една капка, едно цяло, а не сбор от няколко капки. Такава е природата на свойството отдаване. Така и ние трябва да усещаме, какво има тук освен едно желание, една мисъл, едно намерение.

От 1-ви урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Всъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Много от хората преживяват самотата, като крайно неприятно състояние. Особено за жените то е много по-болезнено, отколкото при мъжете. Учените смятат, че самотата е като болката и глада, като приспособяваща реакция, способстваща за формирането на социалния човек.

25% от жителите на САЩ са признали, че нямат близки роднини – това явление става масово. Самотата е стресова реакция на повишената опасност. В САЩ близо 29 мил. човека живеят без семейства – това е с30% процента повече отколкото преди 25 год.

Самотните хора повече са предразположени към различни заболявания и живеят средно по-малко от останалите. Как чувството за глад ни показва, че е време да намерим нещо за храна, как болката ни кара да се лекуваме, така и чувството за самота ни кара да си търсим компания.

Хората, които са свързани в социален контакт с онези, които изпитват самота, след време също стават самотни. Излиза, че самотата се разпространява в социалните среди подобно на прозявката: достатъчно е един да проповядва самота, и не след дълго се появяват последователи, поддържащи неговото виждане, като собствено положение в обществото, споделящи неговото емоционално състояние.

Реплика: Всичките тези симптоми ще се увеличават дотогава, докато не разберем тяхната цел – да ни покаже решението на всичките ни проблеми – във заимнно поръчителство!

[61657]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Всеки човек веднъж в живота си достига до критична точка, когато трябва да напусне родителите си и да започне свой собствен живот. Това е много рязка и неприятна промяна. Има хора, които никога не свикват с новите изисквания на живота.

Днес същата тази промяна е глобална. До сега природата водеше човечеството напред, позволявайки ни да се поддаваме на детински, егоистични игри. Развивали сме в нашия егоизъм и не сме се противопоставяли, но сега детството ни свършва и започваме период на съзряване.

По същия начин, по който човек достига съзряване, човечеството приключва десетилетията на своята младост. Моят егоизъм е пораснал и сега трябва да се справя сам в света.

Но светът не е това което беше. Намирам се в нов глобален и интегрален свят, който е взаимно свързан и в който трябва да намеря своето място и да стана част от него. Вече не съм дете. Пораснах.

Разбира се, човечеството не иска това и не го разбира. Точно както човек, който съзрява и внезапно се изправя пред безкрайни проблеми: трябва да наеме апартамент, да ходи на работа, да приеме различни отговорности и да си набавя всичко, което други са набавяли до сега.

Разбира се, той не иска това. Много по-лесно и по-удобно е с мама. Отнема време докато свикнем със света на възрастните и докато намерим хубави неща в него. Човечеството все още не е готово. То все още предпочита да играе по свирката на егоизма както преди.

Вече сме в нов свят и трябва да се приспособим към него. Той изисква нашето пълно съдействие и загриженост за всички, а хората още искат да продължават да играят като деца. Не са изпитали достатъчно болка, за да влязат в новата реалност.

Трябва да им се каже, че новият свят изисква нашето пълно съдействие, че нашата работа е да се свържем и че ще разрешим всички проблеми само ако създадем правилна взаимна връзка между нас. Сега целият свят е като един човек. Гледай на него така сякаш гледаш в огледало.

Ако не чувстваш, че на определени места има безработица, а на други удрят природни бедствия, а на трети страдат от болести, то виж общата форма на този свят. Ще видиш, че имаме систематичен проблем и че всички трябва да бъдем свързани един с друг, да работим заедно в хармония за една кауза, която е в общ баланс.

Представи си, че вчера са ти правили медицински изследвания, а докторът ти дава резултатите днес. Оказва се, че органите на твоето тяло не работят в хармония, а като деца. Един прави твърде много, друг прави твърде малко, а трети изобщо нищо не прави.

В крайна сметка, балансът е правилната връзка межди всички части на тялото и е основа за добро здраве. Сега можете да направите правилните изводи.

От урока по статията „Мир”, 04.11.2011

[59790]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→