Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как групата се отнася към другаря, който има възможност да отиде на конгреса, но не отива, заради егоизма си?

Отговор: Жалко е, ако човек има тази възможност, но не я използва. Той просто не знае какво губи.

Трябва да разберем, че Творецът дава на всекиго от нас определени условия. И в тези условия трябва да дадем максимума от възможностите си.

Разбира се, трябва обезателно всичко да се обмисли, за да не загубим работата, за да не изхарчим всичките си спестявания за билет, да не влизаме в конфликт със семейството.

Но ако след рационално обмисляне, човек вижда, че има възможност, но не се възползва от нея, означава, че не полага нужното усилие, за влизане във Висшия свят. И тогава не трябва да има никакви претенции нито към нас, нито към Твореца, нито към когото и да е. На практика такива хора, като правило, после ни оставят. Опитват се да се оправдават, обвиняват нас, методиката и си тръгват.

От виртуален урок, 27.11.2011

[62365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Забележително участие на институтът ARI на международен семинар за жени

Членовете на нашия институт ARI, Рахел Лайтман и Норма Ливне, бяха избрани от международния проект Millenia 2015 сред стотици кандидати от целия свят да участват в семинара „Жените – активисти на развитие за глобални промени“, който се състоя в Париж, Франция на 21.11.2011 г.

Конференцията беше организирана от института „Detree“, европейски неправителствен изследователски център за регионално развитие.

50 жени представители на университети, научни институции, международни организации и икономически и социални структури от 17 държави се събраха за събитието в центъра „Ecole des Mines“, Париж, който се счита за равностоен на университета Харвард за изследвания в икономиката, науката и социологията.

Чрез нашите материали и активно участие в дискусиите, ние допринесохме за предвиждането на прогнозата, която стана основа на международната конференция, която ще се проведе в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж през 2012 г.

Ние от института ARI се фокусираме върху укрепване взаимовръзката между жените, върху образование за жени и момичета, върху допълващата роля на мъжа и жената. Публиката беше много възприемчива и нашите предложения и визия бяха включени в обобщението на събитието за по-нататъшно включване в международните работещи групи на високо ниво. Създадохме контакти за бъдещо сътрудничество с колеги от Канада, САЩ, Франция, Панама, Швейцария, Италия.

Международното общество Milennia2015 събира повече от две хиляди експерти в 79 държави, жени и мъже, за да подсили и промотира разширените права и възможности на жените по целия свят.
[61951]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е психологическата промяна, през която трябва да преминем?

Отговор: Преходът към усещането на висшия свят е само психологическа промяна, през която човек преминава. Той пак усеща нашия свят, продължава да живее както обикновено. Нищо не изчезва и не му убягва. Той си остава нормален човек: в семейството, в дома, на работа и навсякъде. И все пак като допълнение той получава „вътрешно превключване“, промяна, която му позволява да започне да усеща друго свойство, съществуващо в нашия свят –  свойството отдаване.

Това свойство е много по-високо от свойството на получаване, на което е основан нашият свят, защото то е неограничено, безкрайно и съвършено. То е свободно! То е всемогъщо! Затова се нарича „Творец“.

Свойството отдаване поддържа нашия свят и го храни като майка, включително нашият егоизъм, нашето свойство на получаване. Всичко в нашия свят: неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата, всички те са свойства на получаване. Ние самите, бидейки свойство получаване, възприемаме само тези форми на егоистично съществуване.

Когато придобием  свойството отдаване, започваме да усещаме напълно различни сили, полета и свойства, които са много по-обширни и възвишени от нашия свят.

Когато влезем в полето на отдаване и започнем да го усещаме, тогава целият свят, целият космос и цялата вселена веднага се свиват до минимално измерение. Всичко извън нашия свят започва да се усеща наистина безкрайно и неограничено като самото свойство отдаване. Усещаме, че живеем в него и се развиваме по 125 стъпала, за които учим в мъдростта на кабала.

Надявам се, че ще достигнем това състояния на идващия конгрес. Всичко зависи само от подготовката на хората, които ще се съберат там. Дори случайни хора с минимално егоистично желание или начинаещи, които не разбират напълно защо са дошли да участват в това събиране, няма да ни пречат.

Главното е, че ако ние, всички активни членове на движението „Бней Барух“ и приятелите от чужбина, се съберем заедно и всички тези, които няма да могат да дойдат, а се свържат с нас виртуално, тогава ще можем лесно да включим в себе си всички нови посетители и тези, които са там случайно и които ще участват в този конгрес неволно. Ние сме ключът, сърцевината и основната част на тази велика връзка за постигането на висшия.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №7

Въпрос: Казахте, че се намираме в процес на духовно раждане. Как да завършим това раждане, а след завършването, как да съхраним това състояние и да способстваме продължаването на растежа?

Отговор: Процесът на раждане включва в себе си две сили: силата на самия плод и силата на неговата майка: външната сила, която ни притиска, за да се родим, и вътрешната сила да се съединим в едно желание – и тогава сме готови да се родим. Защото, какво се ражда от нас – това е едно наше общо цяло желание, в което започваме да усещаме реалността, която вече съществува помежду ни, но е скрита от нас от нашия егоизъм. Затова кабала се нарича тайна наука – защото тя разкрива скритото от нас.

За да я разкрием са ни нужни външни сили, които да ни оказват натиск. Или тази функция изпълнява природата, или ние създаваме такъв натиск чрез създаване на своя обкръжаваща среда. Желателно е женската част на нашето събрание да оказва върху нас този натиск, за да бъде принудена мъжката част да се обърне към обединението, за да може от всички наши лични стремежи към разкриване на висшата реалност, да се образува един стремеж – и тогава я разкриваме, което се нарича „раждаме се в новия свят”, подобно на това както се раждаме в нашия.

По въпросите, желанията, потока на мислите, общото течение, духът и настроението, се усеща, че участниците на нашия конгрес започват да усещат тази, възникваща над нас реалност.

От 7-я урок на международния конгрес „Арвут“, 08.12.2011

[62739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, статия „Да продаде човек и покрива си“: Ако наистина искам да обикна ближния си, имам нужда от група. Любовта към ближния позволява на човека да се развие в такова духовно свойство, когато той сякаш излиза „от себе си“.

Всички наши сегашни действия и възприятия се основават на факта, че всички ние сме в самото усвояване. Ние усещаме само това, което е част от сетивата ни, а онова огромно мироздание, което остава зад техните предели, ние не усещаме и дори не знаем, какво точно представлява.

Ето защо, независимо от този кратък и угасващ живот, който възприемаме в свойството получаване, има и друга възможност на съществуване – не в усвояващите органи на чувствата, а в отдаващите.

Когато ние придобиваме свойството отдаване, стигаме до област, която се намира извън нас и ние съществуваме в нея. Нашето физическо тяло е необходимо само, за да се преодолее тази потенциална бариера от свойството получаване към свойството отдаване.

За това ми е нужна група, която е създадена, за да мога да видя как всеки от другарите ми полага усилие. Прилагането на съвместни усилия помага на всеки от нас – средата въздейства на човека, вдъхновява го, води го, тласка го напред. Това дава сили да преодолеем потенциалната бариера между нашия свят и така наречения „духовен“ свят, който можем да усетим в свойството отдаване.

Поради тази причина, моята малка сила на любов при излизане от себе си, в отдаване нараства и аз мога да работя в името на другите много повече, отколкото сам.

Групата е създадена от определени хора. И разбира се някой е пожелал да бъде създадена точно такава група. Тоест, събират се заедно хора, за които е характерен порив към изход от себе си: те чувстват, че са длъжни да разберат защо съществуват, да разберат смисъла на живота, тайната на Вселената.

Това ги тласка към обединение. По скоро, тласка ги не собственото им желание, а тяхното присъствие в едно поле – в полето на отдаването, на Висшата светлина, която съществува извън нас и привлича към себе си тези специални желания.

И разбира се той избра тези хора, защото те са готови за задачата. Ние инстинктивно търсим група, усещаме някои специални качества на хората, на действията им, мислите им и така се движим. Както се движи електрически заряд в електрическо или магнитно поле до точката на максимално съответствие с обкръжаващата среда, така сме и ние в нашия свят. Макар, че ние вярваме, че се движим механически, нас ни движи именно тази сила, която ни тласка напред към това място, където можем да получим отговори на всички интересуващи ни въпроси или с други думи, да придобием напълване на най-голямото ни вътрешно , спотаено желание.

Поради това, във всеки от нас има искра извън себе си, искра на любов към ближния. Вярно е, че тя все още е егоистична и се проявява в това, че искаме да се измъкнем  от себе си, за да погълнем и духовния свят. Засега се движим именно в тази посока.

Но след това, ще има обратна промяна в намерението, а ние ще започнем под влияние на полето, на светлината, да се променяме. Ние започваме да чувстваме, че именно свойството отдаване в действителност е висше, особено. Притежавайки това свойство, ние действително ще излезем в най-безграничната област на съществуване.

Тази искра сама по себе си не може да запали пламъка на любовта, за да засияе във всеки от нас. За тази цел е необходимо тези искри да се обединят. Тогава, именно в нашето обединение, когато развиваме силата на отдаване, силата на обединение, тези искри се сливат в една голяма искра, от която вече възниква светлината. И по степента на сходството, от една обща искра – нашето общо желание за отдаване, ние имаме усещане за светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Международен конгрес ”Арвут”, урок N:8

През трите дни на конгреса проведохме огромна подготовка, намирахме се в големи очаквания и надежди, бяхме в прекрасни обятия – всичко това продължава и ще продължи. И все пак има сред нас хора, считащи този урок за последен. Но нали утре продължаваме да се срещаме на ежедневните ни уроци? Затова няма нито последен, нито първи урок, а има само непрекъсната верига на нашето развитие.

Трябва да достигаме още по-дълбоки връзки на срещите ни, трябва да пазим постигнатата връзка, да не се изпуска постигнатата топлота, царящи помежду ни, да се стремим към още по-голямо усещане за потапянето в облака от топлина, взаимност, единение, всеобща прегръдка – и да продължим това по-нататък в живота.

А, що се отнася до явлението падение, ще го присъединим към същата тази прегръдка, правейки я още по-крепка, отколкото на конгреса. Защото в духовното раждане трябва да участват две сили: формираща, удържаща ни, и подтикваща ни към новия свят. Без тяхното противоборство в нас, няма да се родим. И затова трябва да привикнем към усещането за любов и противоречие, отдалечаване и сближаване, проявяващи се едновременно в нас. А между тях усещаме духовното си раждане.

От 8-я урок на международния конгрес „Арвут“, 08.12.2011

[62746]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Виждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.

Целият ни живот е фокусиран върху работата. Съвременният човек отделя малко време, за да похапне, пийне, малко да отдъхне, седейки пред телевизора, а основната част от времето си той изгаря по време на работа. Изразходваме час-два да се доберем до работа и да се върнем от нея. И цял ден прекарваме на работното си място.

Фирмите организират свои детски градини, съвместен отдих за работниците, правят всичко, за да ги привържат още повече към работното място. По този начин човек става роб на своята компания и дори не осъзнава, че има и нещо друго освен работата. Работата става за него най-важното нещо в живота и го изпълва изцяло.

Когато се срещаме с някой познат, първото нещо, което питаме: „Е, къде работиш? С какво се занимаваш? Колко печелиш?“. Накратко, се отнасяме към него не като човек, а като професионалист. Ние изглежда не виждаме пред себе си човека и не питаме какво го интересува, какво е видял, чул или почувствал, къде е почивал. Като че ли работното място за нас е по-важно от човека и главното е къде работи той и какво прави.

И самият човек е повече загрижен да не го уволнят и ще може ли да си намери друга работа. Компаниите изпращат сътрудниците си на професионални курсове – всичко се върти около работата. Минимум 10 часа на ден човек прекарва за това, но това абсолютно  не е здравословен начин на живот.

Ние унищожаваме нашата основа – светът, в който живеем, всички природни ресурси, екологията. Ние сме като заиграли се деца, които майка им трябва да спре. Тя идва и спира играта, заявявайки, че е вече време да се захванем за работа – а ние не можем да спрем.

От беседата „Уроци за новия свят“, 01.12.2011

[62556]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→