Реплика: Учените казват: «Цифровизацията се ускорява, но проблемът е, че не знаем накъде точно лети този експрес. Разбираме, че много от процесите ще протичат по-бързо и това ще преобърне живота ни. Не знаем нищо освен скоростта, с която се движим.»

Отговор: Винаги така сме се развивали. Нима човечеството някога е поръчвало програмата на развитието си? Болшевиките искаха да строят комунизъм. И какво се получи от това? Созиалистите – социализъм. Капиталистите – капитализъм. И  кое от това се получи?

Човечеството никога не е създавало някакви собствени планове, а след това да ги въплъщава в живота. Кога са гласували, въплъщавали и след това се е получавало? Нито веднъж в живота не се е случвало, никога в историята. Сега правим същото. Само времето се ускорява и нищо повече.

Въпрос: Ако човекът има целия арсенал от инструменти и знае пътя, винаги ли в края ще има някаква грешка?

Отговор: Каква грешка? Всичко се получава наобратно! Грешка с точност до обратното.

Въпрос: Защо това не води до още по-голямо разрушение?

Отговор: Съществуват защитни природни сили, които спъват нас, неразумните, и навреме  обръщат експреса на историята в друга посока. Превеждат ни на други пътища, за да не паднем в пропастта заедно с нашата композиция.

Въпрос: Тоест, първоначалмо вървим по неверен път?

Отговор: Ние все едно, вървим по пътя, по който природата трябва да ни движи. А това, че сме съгласни или не сме съгласни с нея,  говори само за комфорта на този път. Или пътувате в мек вагон, или в буфера между вагоните, или на покрива.

Реплика: И на някакъв завой съдбата ще ни обърне на някаква страна?

Отговор: Никъде няма да ви обърне. Тя ви води където трябва.

Реплика: Изследователите казват, че хората наистина се страхуват да изгубят работните си места в този свят на хаос, когато с развитието на технологиите професиите им ще станат ненужни.

Отговор: Това ще бъде във всеки случай.

Реплика: Този страх поражда опасни ситуации в обществото, които не могат да се потушат със силови методи. Някои от експертите казват, че «Хората трябва не просто да се преквалифицират, да им се даде друга професия като смяна на остарялата, а трябва да ги внедрят в система за постоянно обучение през целия им живот.»

Отговор: Правилно. Това казва науката кабала вече в продължение на дълги години. Ние трябва да ги възпитаваме, да създаваме огромни предприятия за превъзпитаване на хората. Там ще има класове по занаяти, музика, танци, всякакви игри, психология и какво ли още не. Основното е, че ще се подчиняват на едно – на връзката между хората, на добрата връзка. Това е. Нищо повече не е необходимо.

Реплика: Учените казват, че «вътрешната готовност към промяна на всеки човек зависи от това, дали ще можем да предложим на хората някаква переспектива».

Отговор: Това е переспективата. Когато бъдем свързани помежду си, ще започнем да усещаме в тази връзка нови явления в живота, нови степени в живота, нашият нов живот – животът, който ще ни издигне над времето, над физическите ни състояния. Ще навлезем в съвсем друга област.

Реплика: Учените продължават: «Необходимо е да им представим някаква переспектива, но не знаем каква».

Отговор: Вечност, съвършенство, благост, огромни достижения, постижения, изход в ново пространство. Всичко това трябва да дадем на хората. Това трябва да им покажем – за какво е създаден човека, до какво трябва да стигне, какво трябва да започне да усеща, защо това е пред него, как го постига? Именно чрез правилната връзка между хората.

Именно във връзката между хората, във «възлюби ближния като себе си», когато започнеш да ввървиш към доброто, към правилния контакт с другите, в този контакт откриваш изхода за следващия свят.

Реплика: Тоест, светът просто се разрушава пред нас от всички страни…

Отговор: Нищо не се разрушава! Обратно, преминаваме на следващо ниво. Нищо не разрушаваме.

Въпрос: Директорът по хуманитарна политика на голям руски университет Александър Асмолов казва: «Бедата ни е в това,че учим хората да се адаптират. Не да се променят  заедно със света, а само да се приспособяват към текущите условия. Това намалява готовността на човека към предизвикателствата, които не е имал».

Как да помогнем на човека да се променя, а не да се адаптира?

Отговор: Няма към какво да се адаптираме. Нашият свят става такъв, че когато постоянно се адаптираме към него, навлизаме в задънена улица. Тогава падаме заедно със света. А ние трябва да се отделим, да започнем да се издигаме. Това зависи само от добрите връзки помежду ни. Това е. Затова правилният резултат от всички наши занятия с обществото, с това поколение, трябва да бъде в това,  те да могат да се обединят помежду си и в обединението да започнат да усещат следващото ниво на мирозданието.

Реплика: Учените казват, че «нашата психика е способна на работа в условията на постоянни промени. Във всеки човек са заложени уникални възможности за рефлексия, критично осмисляне на света, промяна на стереотипите. Главното е, че в нас е заложена толерантност към неопределеността». Излиза, че отвътре човек вече е готов за новото състояние. И какво ще послужи като стартово копче, тригер?

Отговор: Изходът е разкриване на науката кабала на света. Няма друго. Защото не съществува друга методика, дори подобна на тази. Това е първото. Второ, хората трябва да стигнат до състояние, в което ще бъдат съгласни да слушат.

Реплика: Можем ли да дадем желание на човек, който има вътрешно готова цялостна структура, има потенциал, остава само да направи крачка напред?

Отговор: Той трябва ясно да си зададе въпроса: «В какво е смисълът на живота?»

Смисълът на живота е в постигането на неговата цел. А целта не е в самия живот. Смисълът на живота е над тялото. Именно него трябва да постигнем.

От ТВ програмата «Новини с Михаел Лайтман», 27.01.2019

[244088]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: В своето  време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Коментар: В Израел се появи ново забавление – отвориха стаи на гнева. “Тук можете да направите всичко, което родителите са ви забранявали като дете ”, казват организаторите.

Посетители не липсват. Представители на всички сфери на живота идват да изпускат парата – от уважавани адвокати до влюбени двойки. Тоест идва човек, взема кошница като в супермаркета, слага в нея всички предмети, влиза в специална стая и започва да ги чупи, докато не освободи „парата“.

Отговор: Смятам, че това  разбира се, е варварство. Това е абсолютно неприемливо, особено в еврейския народ. И между другото, е забранено от религията. Забранено е да се унищожава нещо, създадено от човека или природата, ако не е животозастрашаващо.

Освен това не мисля, че по този начин човек се възпитава на добро поведение и качества. Не мисля, че така изпуска парата. Напротив, той натрупва следващата порция гняв в себе си, която ще се наложи да изпусне неизвестно къде и как. Аз не бих позволил да се прави това.

Човек още повече трупа в себе си гняв, напрежение, противоречие. Няма как да се справи с тях. Проверявано е столетия наред. Хората, които се завръщат от война, където се убиват взаимно, внасят много лоши свойства в своя народ. Нищо хубаво няма в това. След това отнема години, за да се възстановяват.

Въпрос: Има ли гнева вътрешен духовен корен?

Отговор: Много лош.

Въпрос: А как да работим с него?

Отговор: Само с любов. Но не като разбиваме съдове.

Въпрос: А как да работим с любов към гнева?

Отговор: С музика, общуване, това е нещо съвсем различно от размахването на пръчка и  разбиването на саксии.

Въпрос: Ако вместо стая на гнева е възможно да се създаде нещо, което да преобразува гнева в любов, какво бихте отворили? Как бихте нарекли тази стая?

Отговор: Бих ги завел в парна баня с добър теляк, който добре да ги „нашиба с клонки“  и да изпусне от тях парата. Да ги накара да плуват в студен басейн, а след това отново в парната баня и така няколко пъти. С добър масаж. „Машинният валяк“  да се разходи добре по тях и да изпусне цялата тази натрупана „пара“. Би било добре както за тялото, така и за душата.

Щях да ги намачкам така, че след сауната и масажа, след студени, горещи, контрастни душове, да се наспят добре и от това напрежението в тях би спаднало. Това първо.

Второ – нужно е общуване от друг тип. Аз бих провел с тях няколко добри сеанса: как да не се въздържат, а напротив, как да се уверят, че всички проблеми в теб се съчетават в правилната форма – така, че да не се уморяваш от тях, да не се страхуваш да ги чуеш и приемеш, така че да се отнасяш към тях отвисоко, като дете, което разказва на майка си какво се е случило с него в училище. Необходимо е да се обучават такива „малки деца“.

Забележка: Това е хитростта на живота, която всеки иска, от млад до стар …

Отговор: Да. Но вижте какво правим?! – Позволяваме на техните детински, жестоки, животински инстинкти да тържествуват.

Човек може да се защитава не когато нещо го сполети, а той стои под него и се защитава, а когато се издигне над проблема.

Трябва да разберем откъде идват всички страдания, защо идват. Да направим така, че проблемите да не ни застигат. Това не е нужно.

И какво можем да направим,  когато ни сполетят, да знаем как да ги използваме правилно? Както в бойните изкуства – когато използваш силата на врага, за да я обърнеш срещу него.

Въпрос: Тогава защо ни сполетяват негативни събития и емоции, които предизвикват гняв?

Отговор: За да можем да ги превърнем в положителни. Това е всичко. В противен случай няма никакъв смисъл от тях. Само по този начин можем да стигнем до положителното – ако можем да превърнем негативното в положително. И трябва да го умеем, да се научим на това. А всичко започва с парна баня.

 

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02/03/2019

[244197]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво представлява времето в материален и в духовен аспект?

Отговор: Всичко произлиза от корена и неговите следствия. В духовното времето не е това, което тиктака. Това са действията, които са необходими за промяна на определен параметър в душата. Ако този параметър не се е променил, то времето не е изминало.

А ако се е променил, тогава в зависимост от честотата на промените можем да говорим за време. Тоест, времето като такова не съществува, то се определя от самият обект, който се променя. Честотата на промените в обекта определя времето.

Въпрос: Тоест, ако ние не се променяме,  времето в духовното не преминава?

Отговор: Не в духовното, а в теб. Ако човек не се променя, това означава, че не живее. С други думи, той съществува само в биологичното си тяло и всичко се измерва според биологичното време.

В духовното това не се нарича живот. Духовният живот не е броя промени за единица време, а количеството на промените, които са самото време.

 

От урока на руски език, 30.12.2018

 

[243042]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Забележка: От гледна точка на науката любовта, която човек изпитва към другия, е просто химически процес, който се случва в тялото му.

Отговор: Разбира се, всичко това са химически процеси.

Въпрос:  А какво е любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е любов на друго ниво. Но в крайна сметка тя се реализира в нас в същите физически и химически процеси. Само в кабала тя се изучава от нейния най-висшия  източник, откъдето се проявява.

Всъщност, всичко се определя от това, което се нарича,  родственост на душата. Тоест, доколко нашите души, нашите духовни компоненти, са в близко състояние едни към други в общата система на всички души в света. В съответствие с  това ние се привличаме и намираме един друг.

Струва ни се, че това е случаят, че това са някакви обстоятелства – нищо подобно, няма случайности  в света! Само най-висшият корен ни води към някакво движение един към друг. Той ни задължава да обръщаме внимание един на друг и да се сближаваме. А на какво ниво да се сближаваме, в какъв смисъл да се сближим, това вече зависи от качеството на нашите духовни корени.

Въпрос: Как се случва духовното сближаване?

Отговор: Човекът в нашия свят не знае това. Ние, както казваме, „се помирисваме“ един друг, изучаваме се един друг. Струва ни се, че си подхождаме или не. Струва ни се, че обстоятелствата ни водят до това и всички казват: „Вие толкова си приличате, подобни сте ” и така нататък. Всичко това е светът на куклите, светът на играта. А всъщност всичко определят именно духовните сили, духовните корени.

Въпрос: Как да стигнем до намирането на духовен партньор?

Отговор: Хората не да могат. Хората не го разбират. Ние изучаваме това в науката  кабала и разбираме, как работи. Но в нашия свят все още не можем да го реализираме.

Въпрос: Любовта родството  на душите ли е?

Отговор: Любовта е привличане на сродни души. Но това е духовна, идеална любов.

Въпрос: Какво е „сродна  душа”?

Отговор:  Сродните души са тези, които са много тясно свързани в духовния свят.

Има обща душа. В нея има много, милиарди частни души, които съжителстват една с друга във всякакви комбинации. Тяхната комбинаторика определя сближаването, разделянето, движението, включително физическото, в крайна сметка, цялото това брауново движение между нас в нашия свят.

Въпрос: Тоест, името „втората ми половина“ означава  сродна душа?

Отговор: Това е идеалният случай.

Въпрос: Какво е страданието на любовта?

Отговор: Страданието на любовта в нашия свят е чисто егоистично страдание от това, че имам нужда от напълване, а не мога да го намеря. –„Къде е втората ми половина, която може да ме напълни?” Това е също както:  „Къде е моят обяд, който искам да изям, който ми се полага?“ Абсолютно същото. Същото е и със секса, и с всички останали напълвания .

Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът на взаимоотношенията в любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е взаимно разбирателство, стремеж към обща цел, в която се обединяваме в едно цяло. Но само в  общата цел.

Въпрос: Може ли тази цел да бъде всякаква?

Отговор: Не. Само духовна цел! А духовната цел е обединението на нашите души. Както пише великият английски поет Чосър: „Да достигнем до сливането на душите в сплитането  на телата ни”.  Тоест, той се  е смял над това, което искаме.

Въпрос:  Какво е „страданието на любовта“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Страданието на любовта е, когато искам да намеря своята половина, в това число всички останали души в света, за да достигна до духовна връзка между нас, когато отдавам всичко и чрез тях отдавам на Твореца.  Това се нарича истинска любов. Вечна.

Въпрос:  Може ли да има разделяния между  сродните души, прекъсване на връзката? Защо се случват?

Отговор: Не съм виждал такива последствия в нашия свят. Все още сме в състояние, в което нашият свят е разрушен и той просто започва своето приближаване  към духовния,  поправения свят.

Надявам се, че определено ще бъдем в него, но въпросът е кога. Ще стигнем до състояние, в което едновременно ще изпълняваме действия в нашия свят въз основа на духовни действия. И тогава ще се влюбим в душата и ще свържем „душа с душа“, както се казва. Тогава всички ще съществуват по този начин.

Не мога да си представя, че при това е възможно да има раздяла.

Въпрос: Тогава няма ли да има раздяла?

Отговор: Не. Това е вечната любов!

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.02.2019

[242557]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Известният ирански фотограф Ибрахим Нарузи ходи на смъртни наказания, но снима не тях, а тълпата зрители. Тези лица трябва да се видят. Гледаш ги и оставаш с впечатление, че героите на снимките се намират на концерт на световноизвестна поп-звезда.

Жени, деца, възрастни хора, снимат видео, правят снимки, никой практически не затваря очи, само няколко. Фотографът казва: „Аз правя тези снимки с надеждата, че такива събития някога ще станат рядкост“.

Във всеки случай, гледаш  тези хора и се ужасяваш…

Отговор: Човечеството не се е променило. Смъртни наказания е имало винаги, във всички времена, в цялото човечество, с изключение на еврейския народ, при който смъртни присъди практически не е имало. Това се случвало на централния площад, на пазарния площад, когато трубадурите свиквали народа на такова представление и всички тичали да гледат.

Реплика: Някого бесят, замерват с камъни…

Отговор: Освен това и изгарят. На всеки давали възможност да сложи дърво в този огън. Така е живяло човечество, изобщо не се е променило.

Реплика: Какво има в човека, че това му доставя удоволствие?

Отговор: Егоизъм. Егоизмът се наслаждава, че убива своя съперник. Автоматично: колкото по-зле за другите, толкова по-добре за мен. Това е егоистичното свойство.

Реплика: Това толкова ясно се вижда по хората, които наблюдават екзекуция! Толкова е страшно да го гледаш!

Отговор: И жените, и децата… Тоест ти виждаш, че нито един съчувстващ не може да има там. Просто има хора, които не могат да гледат как физиологично се отрязва глава или нещо се прави.

Въпрос: Когато вие говорите, аз разбирам всичко, но нима нищо не може да се направи? Нека да бъде така ли?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш.

Въпрос: Човекът ще се промени или не?

Отговор: Ето за това говорим през цялото време: необходимо е превъзпитание на човека. Но как ще протече, зависи от нас. Така че, във всеки проблем в света, който възниква някъде, в крайна сметка сме виновни ние – евреите.

Няма къде да ходиш, трябва да се обяснява на евреите, трябва да се говори, за да разберат  хората  какво става. За да не изваждат от контекста само фрази, а да разбират същността, смисъла и по какъв начин да се поправи. Евреите са тази закваска в човешката история, която трябва да промени цялата история.

Реплика: Имам тихото усещане, че вие можете да сведете всички новини до евреите.

Отговор:  Вече няма никакви новини в света! Откъде идват всички тези новини? От нашето общо егоистично развитие, което спешно се нуждае от промяна.

Въпрос: Каква е връзката на тези, гледащи екзекуции  ирански жени и деца с евреите?..

Отговор: Нима те са виновни, че са такива? И екзекуторите, и тези, които гледат тези екзекуции, и самите осъдени на смърт – всички са нещастни. Те се управляват от егоизма в различна степен, на различни нива, които още не сме успели да поправим и които ние – евреите – трябва да поправим.

Затова е естествено, че има огромна и все по-нарастваща ненавист към нас. По принцип, на този ешафод трябва да сложим всички наши мисли, всички наши удобства, всичко, което не  е насочено към всеобщото поправяне.

Въпрос: Тоест, това да подложим на екзекуция?

Отговор: Да. Трябва да режем всичко, което не се отнася до поправянето на човечеството. И на първо място – в еврейския народ.

Въпрос: Той трябва да насочи всичко от себе си към другите?

Отговор: Не към другите, а към възпитание на другите. На никого в света не трябва нищо повече, освен правилно съединение. Това е огромен проблем, това е психологически преврат – невъзможно действие, но него трябва да го правим. А природата ще помогне. Тя е готова за това. Ние виждаме как всичко се случва в света, всичко се нуждае от обединение, от интеграция.

Реплика: Вие говорите това, но нормалния, логично мислещ и  нелогично мислещ човек разбира, че е невъзможно. Аз направо ви го казвам – невъзможно е.

Отговор:  Невъзможно е. Но в природата има положителна сила – силата на любовта, силата на взаимната връзка, тя съществува. Само ако се опитваме  да я извлечем, да я приближим към нас,  тя ще се откъсне и ще властва в нашия свят.

Въпрос: Вие на това ли се надявате?

Отговор: Не е надежда! Аз просто зная, че действа по този начин. И не единичните случаи на кабалистите в нашия свят, които по този начин  правят пробив в усещането за висшата сила, а именно нашето общо усилие, то може да го направи. Така трябва да действаме.

Въпрос: Тоест вие мислите, че ако  се включат масите или поне някаква маса хора,  ще настъпи коренна промяна?

Отговор: Именно по такъв начин в наше време може да има спасение и за целия свят, и за тези единици, които желаят да разкрият Висшия свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 19.03.2019

[245176]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Израелски учени първи успяха да принтират на 3D-принтер модел на живо сърце от човешки клетки. Техният пробив обещава необятни възможности в трасплантологията.

В същото време това не изненадва никого. Ние вече разбираме, че тялото ни се състои от резервни части, които могат да бъдат заменяни, ако са налице необходимите технологии. Сърцето, което всъщност е помпа, също не прави изключение.

Неотдавна, през 60-те години на миналия век, хората не можеха да си представят как човек би могъл да живее с чуждо сърце. Е, това да е друг орган, но сърцето изглеждаше нещо по-голямо, свещено, незаменимо.

Време е да се сбогуваме с остатъците от илюзиите. Няма нищо незаменимо в човешкото тяло. Всичко може да се принтира. С течение на времето медицинският преглед ще се превърне в автоматизирана техническа проверка на биомеханизма след определен „пробег“. Ние ще възприемаме тялото си като машина, нищо повече. Но това няма да ни задоволи.

Науката все по-ясно изтънява линията, зад която не може да пристъпи с традиционните методи. Можем да принтираме живо сърце, основно да ремонтираме тялото си, но не можем да намерим Човек в него. Всъщност ние търсим себе си, нашата все още нереализирана същност – и засега поставяме кръсчета върху отхвърлените варианти. Това не е лошо. В крайна сметка ще разберем къде в нас има възможност за истински пробив нагоре.

Днес ние все още променяме инструментите: вместо изкуствени и трансплантирани органи, ще имаме органи от собствените си тъкани, идеално съответстващи и не предизвикващи отхвърляне. По същия начин, чукът, отвертката и клещите родиха своите по-мощни и точни аналози, аритмометъра отстъпи място на калкулатора, а той – на компютъра.

Но утре ще се замислим: какво означава да бъдеш човек? Каква е същността на човека – отделен от тялото, извън връзката си с него? Всъщност, всички наши желания и нужди – физически и социални – се определят чрез генетиката и психологията, наследствено и чрез околната среда. Всичко може да бъде изключено, свързано, заменено… Но не може ли човек да бъде нещо повече от сложен механизъм?!

Ако сме достатъчно честни със себе си,  няма да намерим отговор – докато не се обърнем към науката за Кабала. В нея всички наши свойства и желания отдавна са „разпределени по рафтовете“: храна, секс, семейство, пари, чест, слава, знание… Всички те са изчислими и предсказуеми. Има само една „искра“ от по-висшата степен на развитие, наистина нематериална, необвързана със свойствата на тялото. Желание, което води до това, което се нарича в Кабала „Човек“, „Адам“.

То изобщо не се „побира“ в нашата смъртна черупка и изобщо няма никаква връзка с нея. Това е съвсем различен свят. И за да установим връзка с него е необходим наистина специален импулс, зародиш на качествено ново ниво.

И той не може да се замени с нищо. Тук трансплантолозите и психолозите са безсилни. Автентичният Човек не живее в тялото, не е в тялото, а по-горе – в единството и хармонията на всички хора и на цялата Природа. За да се издигнем на това ниво ние създаваме “духовен принтер”, който ни принтира нов орган, придава ни ново възприятие. Това не е сърцето, създадено от клетките на нашето тяло, това е добавка, която променя всичко. От нивото на механизъм ние се издигаме до нивото, която го управлява.

Неговата същност е във взаимното отдаване, в интегралността. Върху нея действат други закони и те също могат и трябва да бъдат изследвани. Там ние не съществуваме под формата на протеинова материя, а се намираме в действието, в процес, който няма край. В крайна сметка това, което остава, не е в нас, а в това, което е между нас.

Там сме истински свободни, не сме ограничени от своите желания, а властваме над тях. И понятието „сърце“ там придобива различна форма. То също може да бъде „принитирано“ според моделите на Природата, да я уподоби. Но това ще бъде напълно различен „печат“ – отпечатък на съвършенството и вечността в Човека.

[245447]

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо  сериозно …

Отговор: Те просто казват: „Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.“ Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.

 „Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“  И така нататък. Разбирате ли колко  енергия  изисква това?!

А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.

Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.

Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.

Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?

Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.

„Mens sana in corpore sano“, тоест, „в здраво тяло – здрав дух“.

Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!

Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.

Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?

Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: „Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.“ Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.11.2018″, 27.11.2018

 

[242785]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: По света се разпространява нова тенденция, която е концентрирана в научния свят на университетска Америка. Стотици университети в цялата страна поддържат система, която поощрява студентите да правят доноси за своите съседи, често анонимно.

В Университета в Мичиган са писани доноси за поддръжници на Доналд Тръмп. За университетския вестник за това, че  отделял малко внимание на трансджендърите и цветните студенти. Написали са донос за човек, който е направил снежен човек. Все пак, снежният човек е бял, значи, това е предизвикателство към черните.

Съществува съдийски екип, който се състои  от студенти, малко учители и от полицията, която преценява всички тези събития.

Всички тези истории възникват въпреки американските закони. Изчезването на свободата започва от академичните среди. Тоест, унищожаването на обществото започва с неговата образователна глава.

Отговор: Това е естествено за студентската среда, защото тя отдавна е мутирала. И то е абсолютно обратното на това, което трябва да има в тази среда. Къде е плурализмът? Къде е свободата? Всичко става наобратно.

Американските университети и като цяло университетите по цял свят, са станали просто непоносими, заради своята ултра-либералност, екстра либералност, заради факта, че всичко е позволено и всичко е разрешено, и затова няма никакви рамки. А без рамки човекът е такова животно, че с него не е възможно да се справиш.

Студентите се хвалят, че могат да направят всичко наобратно. Какво наобратно?! Няма значение какво, важното е да бъде обратното. Всъщност, това е идеология, която си поставя за цел да унищожи всичко, което има, и какво ще стане — не е важно. Не се оглеждай за нищо — напред! Не мисли за  последиците, това ще те предизвика.

Даден е старт на такова движение, което наистина може да унищожи общество, най-малко, законите, по които действа обществото. Това движение е в състояние да промени всички закони, да постави под съмнение всички ценности и т.н. Това, което се случва, е невероятно!

Реплика: От друга страна, изследователите казват, че когато няма останали външни еталони на истината, можеш да разчиташ само на себе си.

Отговор: Това наистина е така. Вие питате: „На базата на какво се появиха всички ултралиберални течения?“ На базата на предположението, че обществото само се възпитава.

Въпрос: Какво решение предлага кабала, ако говорим за академичната среда, където цари хаос, където всичко е преобърнато?

Отговор: Обществото трябва да продължи напред въз основа на това, което е било преди. Иначе как може да знае къде отива? Може би следващата стъпка е крачка в бездната,  ние го виждаме в обществото. Но това няма значение за тях. Напротив, счита се за прогресивно: колкото съм по-разрушителен днес, толкова по-прогресивен съм .

Те вървят изцяло в противоположната посока. Вижте, правят доноси един за друг! И какво от това? Искаш да унищожиш мнението на другите? Това ли е плурализъм, това ли е либерализъм, това ли е демокрация? Съвсем не! Цялото това студентско братство, се  промени само напълно.

Това изисква сериозно разтърсване. Аз не мисля, че днес ще чуят нещо. Все още са толкова самоуверени, че е просто невъзможно.

Всичко е объркано в целия свят: и в обществото, и във всичко. Невъзможно е да се издърпа една нишка. Какво ще стане с останалите? Никой не може да спре да спонсорира. Всички са свързани един с друг.

Ще се мине през голяма икономическа криза и тя ще постави всичко по местата. Всичко ще бъде преработено, пренаредено съгласно истинското, правилното решение — кое е от полза за човечеството, и кое не е.

А след това трябва да се започне от начало: за какво да учат, какво човечеството трябва да изградим с тяхна помощ, как  трябва да участват в общия живот на човечеството?

Затова трябва да се знае, накъде да върви обществото. В крайна сметка, то трябва да върви към обединение. Това, според мен, е ясно за всички. Светът трябва да стане глобален. Самата природа ни насочва към това: неживата, растителната, животинска и в крайна сметка, човешката. Всичките нива на природата вървят към обща глобализация, към обща взаимна връзка.

Това означава, че студентите, като най-прогресивен, млад елемент на обществото, трябва да се насърчават точно за това, трябва да вървят пред всички точно с този флаг.

Трябва по някакъв начин да се обединим. Как можем да стигнем до обединение? Това означава да работим за обединение, а не за разединение! Защото всичко, което правите сега, особено доносите, е насочено към разединението на обществото. Къде е общата шапка, която трябва да ни покрие и заради нея да работим, и тя да ни свърже?

Въпреки факта, че всички сме различни и толкова противоположни в обществото, все пак, ние се обединяваме над всички противоположности. Това е изкуство — съединяването на противоположностите. Не е взаимно унищожаване, не е по средата, където се съгласяваме и минута след това отново се разединяваме. Не.

Това трябва да бъде обединение в трите линии: ти имаш собствено мнение, аз имам собствено мнение, и ние изграждаме от тези две мнения средна линия, в която по никакъв начин не се отказваме от своите мнения.

Това е цяла система и една много сериозна наука. Именно това трябва да постигнем.

От ТВ програмата “Новнини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239828]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→