Въпрос: Повечето хора – седем милиарда – сега са в период на интегрално развитие. Но има особен вид хора – с така наречената точка в сърцето, с желание за следващото състояние. Какво трябва да прави този 1% „точки в сърцето“? Какво е уникалното за тяхната работа и каква е отговорността на тези хора по отношение на 99% от населението?

Отговор: Тъй като хората с точка в сърцето чувстват стремеж напред, те трябва сами да го изпълняват. Използвайки метода на Кабала, те трябва да доведат себе си до съсътояние на пълно подобие с природата.

Затова се обединяваме в групи, изучаваме заедно едни и същи материали, организираме конгреси и общи уроци, за да се разберем по-добре помежду си и да започнем да се съединяваме.

По-специално, на последния конгрес ние достигнахме определено състояние на единство – зародиш на нашето бъдещо общо духовно желание, в което ще започнем да чувстваме вече следващото ниво на човечеството – нивото „Адам“, ниво на нашето обединено желание и разум.

Освен факта, че ние сме задължени да прилагаме тази методика, ние трябва да я доведем до цялото човечество. Така че, аз се надявам, че другарите ни от всички континенти, изучаващи тази методика на различни езици, през следващите година – две ще се включат в системата за обучение, възпитание, образование, разпространение на тази методика за останалите хора, които просто ще се окажат зад борда на живота.

От нашето разпространение сега зависи колко бързо човечеството ще осъзнае, че методиката за нашето развитие на следващото ниво е вече дадена, известна, и не е необходимо да я изобретяваме.

Няма нищо за изобретяване! Виждаме как всички специалисти „стават“ един голям въпросителен знак. А ние я имаме тази методика. Трябва, от една страна, просто да я донесем до човечеството, а от друга страна, вътрешно да я приложим сами.

На този етап, след един много удачен, особен конгрес, ние можем да се придвижим напред в прилагането на тази методика върху себе си и в разпространението на някои знания за нея сред останалата част от света.

От 14-а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73290]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към ТЕС”, п.116: Благодарение на възвръщането от любов, всички усещания на човека, свързани с грешки и злодеяния, се обръщат в негови заслуги.

Като цяло по пътя ни лежат четири стъпала.

Долу се намира разбитото, получаващото желание, т.е. разбития АХАП. Това са злодеянията. На следващото стъпало се намира разбитото, даващо желание, т.е. разбитата Галгалта ве – Ейнаим (Г”Е). Това ”са грешките”.

По-горе преминава махсом. Над него се намира поправеното, отдаващо желание – Г”Е. Това е стъпалото на Бина, на ”незавършения праведник”, изпълняващия 612 заповеди, състоянието хафец хесед (Х”Х), лишма. И накрая идваме до ”единната заповед” под номер 613 – до любовта. Това вече е поправеното получаващо желание.

При прехода на махсом грешките стават заповеди, а злодеянията стават грешки. При изкачването на стъпалото на любовта останалите грешки стават заповеди в поправения АХАП, а заповедите от третото стъпало се издигат към Галгалта ве – Ейнаим.

И така ”злодеянията” – това са желанията за наслаждаване заради отдаване, което се е разбило и се е превърнало в желание за наслаждаване заради получаването, в непоправения, разбит АХАП. А разбитата Галгалта ве – Ейнаим – са грешките.

Представяйки си всичко това, основното е да не се излиза извън рамките на десетте сфирот. Ако се объркаш, обърквай се не в простора от фантазии, а в някакви ясни предели.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2012

[73179]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Да предположим, че при вас идва безработен човек и пита: „Какво всъщност трябва да направя?“ Какво бихте му отговорили?

Отговор: Бих казал следното: искам да ти обясня, че ти не си безработен. Днес светът, цялото човешко общество – държава, нация, семейство, всички ние – навлизаме в напълно различно съществуване. Не трябва да работим по 10 часа на ден, а трябва да организираме живота си по напълно различен начин. Към това неминуемо ще дойдат всички – ще виждаш, че не си сам.

В Китай всеки ден уволняват по един милион души и това е прогресивно. В Европа и в Америка – е същото. В Африка хората, както не работеха, така и няма да работят.

На практика, стигаме до това състояние, когато изчезва понятието „без работа“, „безработен“. Човек трябва да създаде такава среда, в която той да се чувства удобно. Необходимо ли е да работим за това – ще работим, не ни трябва – няма да работим. Работата – това не е самоцел.

Нека да помислим и да обсъдим каква трябва да бъде следващата форма на човечеството, ако днес милиарди хора са освободени от работата си, като от нещо ненужно, излишно и дори вредно.

Получих писмо от мой ученик, който работи в Китай. Той има много голям офис за продажба на автомобили „Фолксваген“, радващи се на популярност в Китай. Той пише: „От началото на месеца не сме продали нито една кола – това е катастрофа!“ А някога са продавали по стотина на ден. Разбирате ли какво става?

Така че, какво да правя с безработния, който седи пред мен и плаче? Това е тенденция на природата в нашата по-нататъшна еволюция. Нека видим към какво води това и да предприемем необходимите мерки, за да не се чувстваме ощетени от това, че не работим. Може би и не трябва да работим? Може би цялата ни работа е само в наша вреда и във вреда на природата, на обкръжаващата среда? На обкръжаващата среда със сигурност вредим и може би на себе си. А с какво по-приятно да се занимаваме, вместо това, което правехме по-рано – ето за това ще поговорим с теб.

Трябва просто да покажем на човека, че това е обективна реалност и ако той я разбере, ще види, че животът му става все по-добър, а не по-лош.

От 13- а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73186]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Информацията за кризата, която сега навлезе в активна фаза на развитие, е негативна, отрицателна информация или не?

Отговор: Изминали сме период на вътре-утробно развитие на плода и сега започва период на раждане: напъни, големи драматични явления, дори риск за майката и детето.

Но ние смятаме това за необходимо при раждане, при появяването на новия човек в нашия свят, като че ли от друг свят, от противоположно за нас състояние.

Защо трябва да го смятаме за криза?

Ако бихте показали това на същество от друга планета – онова, което се случва с бременната при раждане: как от нея нещо се ражда, при това с писък, с напъни, около нея се суетят хора – то би си помислило, че човека умира, че с него нещо се е случило, че тук няма нищо радостно. А зад вратата стои мъжът с букет в ръка, наоколо роднини. Картината е объркваща.

Та ето, ние се отнасяме към кризата като мъжът с букета, а вие се отнасяте към него като към извънземен.

Реплика: Когато започнеш да разкриваш на човек истината, то той възприема информацията много болезнено.

Отговор: Природата не току тъй изтрива от паметта на жената раждането, това, че е било тежко – и тя отново е готова да ражда.

Виждаме, че протича процес, който сме длъжни да преминем – какво да се прави. И затова съгласно преживяното трябва да се издигаме на следващото стъпало – което постигаме с помощта на тази криза.

Самата дума криза означава раждане, възвисяване. И затова така трябва да се отнасяме към кризата.

От 13 – та беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[72905]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

В нашия свят не може да има справедливост и равенство. Поначало не сме равни. Така че, защо имаме претенции към хората, ако самата природа ни е създала различни. И защо все пак се стремим към равенство, ако това е срещу самата природа?

1% от богати владее 35% от световното богатство. 10% са гении, усърдни, способни – и така е било винаги! Независимо от държавата, състоятелните хора в нея са не повече от 20%. Този феномен е известен под името „Феномен на Парето“. Освен това, във връхната 20%-на част от обществото, на свой ред, има връхни 20% – и така нататък. В крайна сметка, намиращите се на върха на обществото притежават най-голямата власт и влияние. Естествено, че този феномен противоречи на „средните“ показатели по гаусовото разпределение.

И за да не мислим, че това е резултат от нашия егоизъм, трябва да разберем, че това съотношение не го създаваме сами, а го получаваме от природата. То също съществува в духовния парцуф (душата), където нищожно малка част (наричаме я също „по Рабаш“ 20%, макар че е доста по-малка) се напълва (тох на парцуфа), а всичко останало остава практически пусто (соф на парцуфа) – дотолкова, че вместо окръжност напълваме само тънката линия (каф ейн соф).

Но вътре в тази линия, в степента на обединение на индивидите и започва процесът на интеграция (групата) и тогава на „Животинско“ ниво всеки получава по разумни потребности, а цялото горно напълване става в общото желание. И затова изобщо не възниква въпросът за владение и разпределение!

Но в нашия свят изискват равенство и справедливост – наивно, защото това поначало е зададено от природата, за да ни принуди към подем, за да поправим това природно неравенство на нивото „Човек“.

[72559]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Да възлюбиш ближния като себе си – е основен закон в интегралната Природа и в човешкото общество. Съблюдавайки го, с това ние съблюдаваме всички закони на природата или иначе казано, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че ние няма какво повече да правим?

Целта на Природата – е да доведе всичките и части до пълна хармония и равновесие. С това човек достига максимално комфортно състояние. А всички събития, които трябва да изминем, се реализират само за да може човек да достигне съзнателно до такова състояние.

Ние трябва да изследваме целта на природата и пътят за постигането и. Това е залог за нашия успешен живот. Постоянното поддържане на този принцип от науката ще ни даде увереност по пътя, увереност в това, че в него сме обезпечени от поддръжката на природните закони. Това осъзнаване на успеха, в случай на изпълнение на закон на природата или на нещастието, в случай на неизпълнение, трябва да се усеща в нас ката трепет и страх. Това гарантира нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи ни към осъзнато изпълнение. Именно в осъзнатото им изпълнение се състои развитието на стъпалото ”Човек” от нивото на ”Животното”. Тъй като през всички предходни стъпала на развитие сме изминавали неосъзнато, подгонвани от развиването на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, в овладяването на противоположните му свойства отдаване и любов.

Как човек може да получи това ново свойство – желанието за отдаване и при това да разбере, че желанието да получава за себе си му наврежда много? А нали това противоречи на природата на човека – той не може да направи нищо, от което няма собствена изгода?

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да се освободят от властта на своя егоизъм, да се съберат заедно, в една група. Всеки член на тази група трябва да се нивелира относно другите. Доколкото има стремеж да достигне свойството отдаване и любов всеки член от групата, и единственото, което нямат, е сила да го реализират, то обединявайки се в група и потискайки своя егоизъм по отношение на другарите, те създават нова същност. Ако например, в групата има десет човека, то тази същност ще има силата 10 пъти по-голяма отколкото е имал всеки по отделно.

Но това ще се случи при условие, че събралите се в групата ще мислят как да потиснат своя егоизъм, а не как да го напълнят. А от любов към другарите всеки ще може да усети стремежа да изпълни закона на природата, защото с това те я довеждат до пълно равновесие и хармония.

По статия на Рабаш, ”Любовта на другарите”

[72521]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Можете ли да опишете деня на едно здраво интегрално семейство?

Отговор: Звъни будилникът. Всички стават. Децата, както обикновено, отиват на училище.

Майката остава в къщи или заедно с бащата отива на занятия, на работа.

Хората работят почасово в тези области, където е необходимо. При това, няма значение къде работят – за тях това не е важно. Всеки се труди според своите възможности и там, където, по мнение на обществото, може да допринесе максимална полза.

При това, максималната полза е само в тези рамки, в които се нуждае обществото, тоест да се нахрани, облече, обуе, да обезпечи себе си с всичко необходимо: нормално жилище, отопление, здраве, медицинска помощ, пенсия, отпуск и така нататък.

Мъжът и жената работят, ако за членовете на семейството има потребност от това.

Независимо от това, работят ли съпрузите или не, 5-6 часа на ден те трябва да се занимават в групата. Това се счита за работа, допълваща работния ден на човека. Хората се занимават с интегрално възпитание и образование и изучават системата, в която всички се намираме заедно – световната, вселенска система на Висшия разум, силите. Изучавайки я, те се опитват все повече и повече да я разкрият, да я реализират във връзката помежду си.

В това практически се заключава целияt ден и изобщо целияt живот на хората, защото знаят, че с това достигат още по-голямо взаимно съединение помежду си, в което откриват вечно съвършено съществуване, огромно безкрайно напълване, което заменя абсолютно всичко.

А този свят го усещат като средство, като място за работа, дотогава, докато не достигнат пълно постижение на цялата система на природата.

Опознавайки цялата система напълно, адаптирайки я в себе си, ставайки на нейното ниво, на нивото на Твореца, което се нарича сливане с Твореца, те достигат състояние, когато усещането за този свят в тях постепенно пропада. Вместо своите биологични тела те започват да усещат духовни тела, тоест силите, които по-рано са рисували този свят и тях самите в техния още непоправен егоизъм.

По принцип, хората ще се занимават само с това.

Но доколкото още се намират в егоистичните желания ще усещат своите тела и ще трябва да се грижат за тях. Едновременно, за тях ще бъде ясно, че това е картина, която трябва да „подхранват“ с егоистични напълвания във вид на храна, във вид на насъщни потребности на тялото.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Отмяната на оценките в училище днес е много актуална тема. За това много се говори, тъй като се разбира, че оценките носят вреда, правейки от децата технократи…

Отговор: Както обикновено по време на криза, вредата вече е очевидна, но никой не знае как да се поправи ситуацията. В резултат на това една загуба ще бъде покрита с друга загуба : ще отменят оценките, а нови рамки няма да изградят – и няма да ни остане дори това, което е било.

При настоящото състояние, като се има пред вид липсата на разбиране за истинските причини на случващото се, всякакви допълнения ще се превърнат в загуби. Тъй като не се съгласуват с природата. Ако просто дадем на децата по-голяма свобода, това с нищо не помага. Без интегрално обучение, в съответствие с природата, нищо добро няма да излезе от това.

Въпрос: Но специалисти твърдят за правилните неща: „Ние сме се променили, светът е станал взаимосвързан, необходимо е да се роботи в групи, в сътрудничество, необходимо е да се развива творческо, креативно мислене, способност към анализ и изследване, трябва да изградим в човека – Човек, личност…“

Отговор: На езика на кабала това се нарича „клипа“, т.е. мръсотия. На практика експертите предлагат да се използва потенциала по уподобяване на Твореца с цел  лично облагодетелстване. Щом започнат това, те ще се изправят пред много кризи, дори по-лоши от преди. Подобни инициативи могат да бъдат сравнени с „обединение на грешници“, от което е лошо за тях и за света.

Ако предварително няма цел – обединение с Твореца – ще стане това, което вече се случи в Русия, където опитите да се обединят доведе до обратни резултати. В крайна сметка и този път ще доведе до правилното решение, но той ще бъде дълъг и труден. Нека изпробват новите начини, нека отменят изпитите, да поставят децата в кръг…

Както и да е, ако те не приемат нашия пакет за обучение, а действат по своя егоистична преценка, без всякаква връзка с Твореца – резултатите ще са отрицателни. В крайна сметка от училище ще излязат истински пристъпници, в сравнение с които днешните хулигани ще изглеждат като добри малки момчета.

Целият смисъл е в използването на висшия, духовния принцип за лична изгода. Друго нещо е, ако ние споделим със света нашата методология. В такъв случай работи принципа на Рамбам: „жените“ и „децата“ трябва да развиваме постепенно, докато не си изкоренят ума. Това е нормално, защото тях ги води напред правилната методика. Ако те решат да се справят със свои сили, след известно време ги чака голямо фиаско.

Вярно е, че през последните години експертите започнаха да проникват в същността на проблемите и да изразяват страхотни идеи. Но няма нищо да се направи, ако начело няма хора с правилни намерения – всички, като стадо, отиват на заколение…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.03.2012

[73072]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Науката кабала е методика, която ни се разкрива днес за нашето реализиране, за разбиране на единната система за устройството и управление на мирозданието, която ще ни помогне да се справим с проблемите и бедите. Програмата на природата специално ни въздейства, за да усвоим и осъзнаем целия този обем, в който се намираме. И затова ние изучаваме науката кабала.

По принцип, към това състояние ни подгонва природата вече милиони години. И независимо, че ние все още не усещаме този обем на сътворението, съществуват материали, които ни разказват за това, а също така съществуват групи в които да започнем тази реализация, до колкото в групите ние можем да изграждаме някакво си подобие на Вселената, на микро космоса.

Ако се съединяваме помежду си така, че вътре в нас, вътре в нашето обединение да съществуват сили на взаимодействие над нашия егоизъм, тогава ние постепенно ще можем да достигнем до онова състояние, когато ще изградим вътре своеобразен полигон- място като в изследователска лаборатория. Само изследвайки нашата връзка с останалите, изхождайки от правилните действия между нас, в тази лаборатория, с тази връзка между нас започваме да усещаме проявата на Висшата сила между нас и постепенно да я разкриваме.

Ние ще я разкрием така, както физиците разкриват тайните на Природата с помощта на огромни приспособления, инструменти, ускорители. Само че този ускорител, трябва да бъдем самите ние, нашето обединение, нашата група, където създаваме онези условия, в които ще се прояви Висшата сила и от своето скрито състояние ще стане явна. С това по принцип, ние се занимаваме.

В това сме първопроходци. Целият останал свят усеща, че с тях трябва да се случи нещо, че стои пред нещо, което няма своето рационално решение в нашите обичайни свойства, и инструменти. Ние не можем днес да подходим към решаването на нито един световен, частен или личен проблем – дотолкова те са свързани, взаимно свързани, а от друга страна, са нерешими на наше, земно ниво.

Затова е толкова важно, колкото се може по-бързо да усвоим науката кабала, да я реализираме, както в отделните групи, така и в нашата обща група за да разкрием Висшата сила, да започнем явно взаимодействие с нея и ”да прокарваме” тази методика в света. Тогава ще знаем, как по-добре да я преподаваме, да я поднесем и разкрием пред света, за да не бъде това голословно.

Ние примерно чувстваме, разбираме как да направим това, защото имаме вече някаква вътрешна предразположеност, която вече сме развили. Вече сме се родили с такава предразположеност, с точка в сърцето. А останалото човечество за сега не претижава такава. И затова ние трябва да демонстрираме метода на кабала на тяхното ниво.

Само тогава ще можем да увлечем след себе си света, а иначе това ще е драматичен път на търсене. Затова нашето устремяване към обединение – е практическо приложение на нашето учение.

От виртуалния урок 05.02.2012

[72771]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Мнение (П. Пономарев, психолог-психотерапевт):

Отзивчивостта – това е нашата способност да чувстваме и разбираме,  да приемаме човека без да критикуваме неговата личност и същност. Качество, което ни позволява  да се адаптираме към другите хора и възможността да усещаме себе си по-добре.

Добрите хора боледуват по-малко и  живеят девет години повече. Правейки добро, организмът  продуцира  хормона  ендорфин, отговарящ за усещането за щастие, предизвикващ успокояващ ефект.

Когато сме отзивчиви и ни се иска да правим добро, ние се намираме в своеобразен мотивационен подем, еуфория. Чувстваме своята полезност, заетост, а също така се освобождаваме и от самотата. Благотворителната деятелност ни дарява с нов кръг за общуване, който, както е известно с възрастта намалява.

По такъв начин, отзивчивостта позволява да се регулира нашето настроение, волевия компонент на личността, повишава се жизнената енергия, позитивното влияе от производството на хормона серотин, който предпазва от депресия и стрес, повишава емоционалната устойчивост.

Демонстрацията на това лично качество е най-добрият метод  да научим другите на отзивчивост.

Реплика: Наблюдаваният ефект се явява не следствие от голямо спокойствие или други положителни емоции – те, както и серотина, се явяват следствие на обмена на енергии, съществуване в единно енергетично и информационно поле, сближаване със светлината.

[72883]

Filed under: Възпитание, Здраве | Add Comment/Ask Question→