Въпрос: Когато вече сте се занимавали с вашия учител, Рабаш, във Вас възниквало ли е желанието някъде другаде да видите още нещо, да си тръгнете, а после пак да се върнете?

Отговор: При Рабаш – не. Аз по натура съм критическа личност, пренебрегваща всички. И затова всичко измислено от хората аз предварително отмятах. Какво, например, може да измъкне човек от неговата „мозъчна кутия”? Това не е гордост от моя страна, а разбиране на ограничеността на човешкия разум.

Може би затова съм се занимавал с кибернетика. Когато виждаш от какви ”бръмбарчета” сме произлезли, по принцип, какво има в теб, освен пари от киселини и порция електрически ток? – Ето, това си ти целият!

Аз дойдох при Рабаш, търсейки учител. Методиката все още не ми бе ясна, но вече разбирах, че това наистина е висше знание.

Реплика: И ето, Вие с няколко висши образования седите срещу това старче, което нищо не е завършил, работил някъде си като заварчик…

Отговор: Но този старец разтваря книгата, започва да ти разказва за системите на Висшите светове и при това, ти говори с такива думи, че просто онемяваш.

Всъщност това е среща с историята! За човека, за учения, за търсещия – това е много силно преживяване. То е разтърсващо и при това разтърсващо логически, разтърсване от Висшия разум.

Това, което е интересното във висшия разум, е съединяването на противоположностите. Тъкмо това усетих тогава, а до тогава такова не бях виждал и усещал.

Оказа се, че двете противоположни свойства: получаване и отдаване, могат да работят заедно помежду си в трето свойство, в трета линия – ето това ме подкупи. Това не бях виждал никъде преди.

Тъй като противоположностите никога не се съединяват, винаги са си били противоречиви. В тези противоречия се намира и целият свят: в борбата, в спора, в невъзможността за изясняване. А когато видиш, че те се съединяват помежду си – нищо не можеш да направиш.

И след това, този осемдесет годишен старец, който не е завършил нищо, разтваря пред теб таблици със светове, сфироти, парцуфими и започва всичко това да го обяснява, и да разказва за свойствата на световете, за свободната воля, за човешката психология, за развитието на космоса, ти се стъписваш – от къде има той такива познания?!

А те са в него – естествени. Това не са онези знания, които се опитваха да ми „пробутат” талмудистите, завивайки спиралата на логиката и спора. А тук никакъв спор няма – тъкмо обратното, изясняване на истината, но истината тъкмо на съединението на противоположностите.

Това, разбира се, трябва да се усети.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76712]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (проф. Ю. Александров): Ако поставим себе си в различни култури, след това мозъкът ни ще работи различно – в зависимост от културната среда. Когато се развиваме в определена култура ние си създаваме различни поведенчески действия. Обкръжението и средата, дават задачи, а човек формира мозъка си за решаването им. Ето защо всяко общество, време, народ – имат свой мозък! Либерали и консерватори, вярващи и атеисти – са съвсем различни хора!

Голяма е ролята и на езика – объркването на езиците при строителството на Вавилонската кула не е наказание за човечеството, а негово обогатяване. На човечеството е даден многообразен и общ поглед върху света. Езиците са един различен поглед върху света. Американските и руските учени класифицират обектите по различен начин. На Запад обединяват обектите по род, в Русия – по функция. Руснаците и жителите на Югоизточна Азия зависят от средата, а жителите на Запад са независими, затова първите са колективисти, а вторите – индивидуалисти. Първите са холисти (вземат цялата структура, отчитайки и ролята на средата), а вторите са анализатори, разглеждат отделните обекти и техните характеристики, пренебрегвайки средата.

Истината е една, но хората, принадлежащи към различни култури, гледат на нея от различни гледни точки. Руснаците като холисти, са адаптирани към създаването на глобални системи, планиране на нови начини, което е важно за началото на научен процес, за развитието на теорията. А културата на Запада прави хората анализатори и практици. (Ето защо Русия няма пари.)

На Изток, откъсват парчета от общата за всички Истина – нови идеи, философии, тенденции. А по-нататък не им е интересно. А западният аналитичен ум се занимава с привеждането до практиката.

Русия и Европа – Изток и Запад, но във всяка страна: средната класа винаги е по-близо до Запада, работническата класа – е ориентирана  към не-западната менталност.

Моралът в Русия е включен във всички социални концепции, дори концепцията на знанието и интелекта. Западната концепция на умния човек не включва неговия морал и етика, а при руснаците най-голяма тежест има етичният компонент – добър ли е той, достоен ли е. Затова за руснака решаването на моралните дилеми е ужасно сложно, в сравнение със западняците.

Реплика: Изледването говори за „земни“ хора, а не когато в човека, под въздействие на висшата светлина О“М, се развива различен начин на мислене и ценностна система – над нашия свят, в случая излизане над себе си, когато той става част от висшата система, душата, и всички негови земни (егоистични) признаци се губят в общата висша култура – отдаване и любов, над себе си.

[76858]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От 4-я семинар на Европейския конгрес

Ако някой ми посочи някой малък, съвсем малък мой недостатък, аз започвам да го ненавиждам дотолкова, доколкото чувствам, как ме засяга неприятно, докосва ме, унижава ме. Веднага се отдръпвам от този човек.  Ние инстинктивно бягаме от обвинения.

Какво може да ми помогне да достигна до такова състояние, когато напълно ще разкрия цялото си зло, радвайки се, че то ми се разкрива и едновременно с това, го усещам като огромно зло, което трябва да изрежа от себе си? Тогава достигам до такова максимално усещане на злото, че от него неволно крещя към Твореца. Какво ще ми помогне да се държа по целия път и да не бягам от осъзнаване на злото?

От 4-я семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (А. Яблоков, еколог, член кореспондент на РАН): Принципното значение на концепцията на биосферата според Вернадски се заключава в това, че Земята – това е своеобразен организъм и дори неголеми изменения в тънкия филм на живота на планетата могат да имат геологични последствия.

По-късно британският учен Джеймс Лавлок заговори за Земята като своеобразно живо същество, изваждайки концепцията за Гея (Гея е древногръцката богиня Земя).

Земята – Гея може да унищожи човека, както опасно раково образуване. Сега човекът прави всичко за да се случи точно това: изчерпва и унищожава, хищнически експлоатира невъзобновяемите (почвени, горски, водни) ресурси, изхвърля в биосферата натрупани  химически и радиоактивни вещества.

Екологическият подход – това е счетоводство не само в краткосрочен план, но и с дългосрочни последствия. Мащабът през погледа на икономиста – е 10 години. Политиците мислят от избори до следващи избори, тоест 4-6 години. Разликата в тези мащаби определя конфликта на гледните точки. Политикът трудно ще се съгласи с аргументите на еколога „след 20 години ще бъде зле“, като поставя на преден план това, което той мисли и което ще се хареса на неговите избиратели след няколко години.

Обществото от потребители трябва да проумее, че развитието не е безгранично!

Политиците се избират с гласовете на избирателите и те приемат екологично опасни решения в полза на избирателите. Единственият изход е разпространение на екологично съзнание. Лошият вариант е да чакаш необратимия край.

Съзнанието за опазване на екологията трябва да доведе хората до категоричното решение, да не руши околната среда, а да се вградим в чудната система на биосферата. Екологията – това е наука за дома. И жалко, че по-голямата част от земляните не са осъзнали все още, че нашият общ дом – това е цялата планета!

Реплика: Тези призиви на еколозите слушаме десетки години, но докато политиците и финансистите определят живота ни, нищо няма да се промени! Това, което не дава политически и икономически ползи днес, не е интересно – никой не инвестира в екологията! Интегралното възпитание на обществото не им е изгодно. На управниците са нужни масите, „вмъкнати” в телевизора.

Изходът е във възпитание на обществото отдолу!

[764669]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Европейски конгрес. Урок 5

Въпрос: Какви цели стоят пред нас по разпространението по света? Виждаме как страдат масите в много страни. Как можем да им помогнем?

Отговор: Работата е там, че сред нас има хора, които считат, че докато светът не ни чува, е по-добре да изчакаме – нека да пострадат повече, а след това да започнем да разпространяваме, за да може да се проумее същността на страданието.

Такова поведение не е породено от любов!

Трябва да се опитаме, независимо от условията, да поднесем на хората, където и каквито и да са те, отговори, с които да ги въоръжим, и така да смекчим техните страдания.

Годината предстои да бъде много наситена. Очакват ни всевъзможни изменения в света. Хората, имащи власт, ще изиграят значителна роля, колкото и малко да зависи от тях. Светът ще преживее голямо раздвижване.

Прекратява се договора с ФЕД в Америка да печатат пари. А съвсем не е известно какво ще стане след  това! Тоест светът очаква много сериозни събития на материално равнище.

Всички събития са концентрирани и са под влиянието на светлината, а това говори, че сега може да реализираме много съществени промени! Нали в такъв контраст винаги се ражда нещо ново!

Освен това, самите ние преживяваме големи промени – както вътре в нас, така и помежду ни и в отношението ни към света.

Всичко зависи от това, доколко ефективно ще използваме дадените ни свише изумителни възможности. На лице е това, което искаме – правете и всичко ще се получи! Всичко зависи само от нас!

С една дума, годината е решаваща. През тази година ние с вас ще формираме духовната система на света – поправянето на света в съответствие със законите на природата.

Трябва да работим в сътрудничество с учени, политици, уважавани хора, които са съгласни с нас във всичко, което касае проблемите на нашия свят!

Трябва да съберем всичко това в една система, която би могла да се обърне към света и да започне методично да го придвижва и да го поставя на място. Чрез ЮНЕСКО, чрез ООН, чрез правителствата!

Пред нас има огромно поле за дейност.

Престанете да обръщате внимание на дребните проблеми, опитайте се да се издигнете над тях, защото Творецът ги „подхвърля“, за да ви издигне! Не забравяйте за това!

Трябва бързо да завършим разработката на методиката за интегрално образование и възпитание и да го предложим на човечеството. До края на годината в света ще се открият допълнителни проблеми: безработица, неразбории, разруха. Светът ще се нуждае от тази методика, която, при това е и практически безплатна, лесно реализуема и не изискваща никакви  разходи.

Обикновенно, ако в обществото протичат някакви изменения, то за това се изискват десетки години и огромни капиталовложения. А тук – нищо. Имаш интернет, телевизия, кръжоци, хора, работещи на доброволни начала – и всичко тръгва. В течение на няколко седмици ще почувстваш как се променят хората!

И повече нищо не е нужно! Освобождават се огромни ресурси, светът става доброжелателен и светъл!

От 5-ия урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76289]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Към духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→

 

За престъпление се смята единствено нежеланието ми да се обединя с другарите. Други престъпления няма. Ясно е, че не трябва да причинявам на другите зло, но ние не обсъждаме отнасящото се към животинското тяло и неговите природни желания: храна, секс, продължаване на рода, а също така желание за богатство, власт, слава, знание. Как може да попречи на духовното ти издигане това, дали ще си богат или завистлив? Тъкмо обратното е казано: ”завистта на мъдреците умножава мъдростта”.

Не трябва да съкращаваш желанията си – остави ги намира, те сами ще се съкратят. А насила нищо не можеш да направиш с тях. Само увеличавай важността на обединението чрез ближния с Твореца. И ако там усетиш, че вместо обединение и стремеж за връзка, изведнъж се появява тежест в сърцето, изхвърля те и те кара да пренебрегваш единството – това означава престъпление.

Разбираемо е, че не си го извършил ти. Човек не извършва престъпления, а ги получава свише. Свише ти дават желанието, мисълта, и ти се отделяш от обкръжението, започваш да го пренебрегваш, не искаш да бъдеш с него. Само за такива престъпления става дума.

Става дума единствено за различните връзки между нас. Вътре, във всеки един от нас се крие животното, а помежду си се обединяваме чрез различни видове връзки.

Това, което става вътре в животинското тяло, не ни интересува – за нас е важно какво се случва между нас. Между нас има светлина и ние искаме да разберем как да изградим такава мрежа, в която да можем да Го разкрием.

Ако излизам от своето животно и се издигам над себе си – това се нарича с вяра над знанието, защото знанието се намира вътре в животинския ми разум. Именно такъв подем желая и се стремя към централната точка между нас.

В тази централна точка разкриваме общото желание, общата мисъл, и там ще разкрием нашето общо и взаимно желание да отдаваме, което се нарича взаимно поръчителство. Това усещане за взаимност е в такава точка, където не е никой от нас, а има нещо, което наново се е родило, намиращо се извън нас.

А след това изобщо ще престанем да усещаме тези животински тела – този свят ще изчезне от нашето възприятие и ще остане единствено едно усещане на светлината, изпълващо пространството между нас.

Ако съм устремен само към себе си – се получава обикновен човек от нашия свят. Ако се устремявам към другарите, но искам да използвам нашата връзка заради себе си – това е престъпление, клипа. Тъй като използвам силата на групата и излизам извън себе си за собственна изгода.

А заповед се нарича, ако предавам и използвам всичките си желания и способности, целия си потенциал в полза на нашата обща точка.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[76527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

The Wall Street Journal: Преследването на щастието ни носи повече вреда, отколкото полза. Повярвайте, щастието, усещането за удоволствие или положителни емоции е много по-маловажно за физическото здраве, отколкото вътрешното удовлетворение от целенасочена дейност.

Но хората, които се опитват да живеят със смисъл, по-често запазват активна умствена дейност в напреднала възраст, психически по-здрави са и живеят по-дълго, отколкото тези, чиято цел е усещането за щастие. Манията за постигането на щастие в действителност намалява удовлетворението от живота. Удоволствието от вкусна вечеря, вълнуващ филм или победа на любимия отбор – бързо се изпарява. Възпитанието на децата, доброволната работа или обучението – не са толкова приятни във всекидневния живот, но създават чувството, че животът не минава напразно.

Днес психолозите се интересуват от щастието и благоденствието поради зачестилите симптоми на депресия, параноя и психопатология сред младите. Авторите на изследването смятат, че причината е във фокусирането на обществото върху материалното богатство и социалния статус.

Но сегашното, „здравословно“ щастие е недостижимо, ако принуждаваме себе си, например, към доброволческа работа, с надеждата за някакъв вид награда в бъдеще.

Съсредоточете се върху добрите отношения с хората и любимата работа, стига сте седели и сте се тревожили за съдбата си, фокусирайте се върху целите си – и ще бъдете здрави и щастливи.

Забележка: Тъй като се намираме във властта на единната природа, то в степента на сходство с нея, ние попадаме под нейното благотворно въздействие, което се проявява на всички нива на организма и съзнанието, както и в обкръжаващата ни среда.

[76465]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→