Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.

През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.

На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.

При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.

При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.

Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.

Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.

Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.

Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.

В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.

Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.

[92411]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Въпрос: Какво може да пречи на обединението с другарите, ако сме съгласни да се срещаме няколко пъти в седмицата, да четем и да обсъждаме?

Отговор: Вашият егоизъм. С всеки изминал ден той ще става все по-голям и по-голям. Той ще намира все по-големи проблеми във вашите другари. С всеки ден ще гледате на тях с по-голямо отвращение.

Въпрос: И няма да знам причината, защо се случва така?

Отговор: Причините могат да бъдат много. Не ми харесва – и толкова. Не вярвате ли? След година ще ви попитаме и ще ни кажете как вървят нещата.

Има състояния, когато хората са просто безразлични: дошъл си, обучаваш се, още повече, че искаш да изглеждаш нужен, полезен, приятен и т.н в очите на останалите.

След това, когато вече си свикнал, преставаш за кратко време да ги забелязваш.

След това, в зависимост от това, как работиш с тях, в теб започва да се заражда критиката, във всеки от тях намираш някакви отрицателни черти, та чак до отчуждение и неприязън.

Но истинската ненавист се появява, когато хората вече работят сериозно над обединението. Тогава възниква истинският егоизъм, който се проявява много силно. И там вече започва сериозната, истинска работа.

От 2-я конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Конгреса в Грузия. Урок №1

Въпрос: В книгата ”Постигане на висшите светове” е казано: ”Всеки в нашия свят е готов сам да отсича крайниците си по няколко пъти на ден, само и само да постигне капчица сливане с Твореца”. Трябва ли да го разбираме буквално или това е само образно казано?

Отговор: Не е образно. Първо, не става дума за никакви страдания, каквито се изискват от някои религии, защото всички страдания, с които човек се товари, са егоистични: страх или желание за получаване на голямо възнаграждение.

За какво става дума?

Например, когато попаднах в инцидент и бях в предсмъртно състояние, в кома, тогава ми направиха няколко операции, и остана още една, която беше наложителна – не можех да дишам, белите ми дробове се бяха напълнили с кръв. А операцията все се отлагаше поради заетостта на хирурга. Веднъж ми казаха: ”Днес той е свободен”. Аз сам побягнах към операционната, сам легнах на масата и казах: ”От тук няма да мръдна. Сега ще ме оперирате.”

Кажете ми, приятно ли е да те режат? – Не.

Защо се съгласяваме на това? – Защото разбираме, че от това ще спечелим в живота, защото има голямо наслаждение, по-голямо от страданието. Всичко се сравнява.

За да ни разкажат за това, какво означава една секунда връзка с Твореца, ни дават такова сравнение. Но това не означава, че трябва да отсичаш краката и ръцете си по седем пъти на ден.

Въпрос: Не си представям как в такива случаи можеш да не усетиш болка: чрез мислено обезболяване?

Отговор: Не трябва никаква упойка! Онова, което усещаш, на което се съгласяваш, това е твоята упойка. Тъкмо затова се отправям към такова висше наслаждаване, в сравнение с което всичките ми страдания не струват нищо, т.е. наистина преставаш да ги усещаш. Защото се включваш към по-горното стъпало, което е по-високо от животинското ниво.

От 1-я урок от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92294]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение на The New York Times: Ураганът „Санди“ е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→