Баал а-Сулам, ”Предисловие към Паним мейрот”, т.5: Само чрез разпространяване на науката кабала между народа ние ще се удостоим с пълно избавяне. Само светлината, криеща се в нея, е способна да възвърне човека към Източника.

Дълго време кабалистите са провеждали отговорна работа, скривайки науката кабала и по всевъзможни начини са отклонявали еврейския народ. В периода на изгнанието те са били длъжни да го направят. И независимо, че днес ни е много трудно да преподаваме тази наука, трудно ни е да обясняваме, че тя ни разказва не за чудеса и червени конци, не за всякакви мистики, че в нея няма никакви лоши заплахи – независимо от това, в миналото скриването е било належащо. Било е опасно хората, недостигнали още етапа на окончателното развитие в изгнание да бъдат запознавани с кабала. Тъй като те не са достигнали до окончателния крах, в тях още са запазени остатъците от духовното, правилното отношение.

В края на XIX век почти целият еврейски народ биха се отзовали на възможността за сливане посредством кабала. Краят на изгнанието тъкмо е започнал да се проявява: само една малка част от народа в онези времена си поставили други цели – социализъм, ционизъм и т.н., а останалите с радост биха се обърнали към науката, която обещава главното – единение с Висшата сила.

Но хората вътрешно не са били готови и затова кабалистите са се пазели от това. Неслучайно Баал Шем Тов, от една страна, е положил основите на новата кабалистична методика и е предоставил на хората възможност за вътрешна работа, а от друга страна, процесът се е осъществявал много бавно, ”не натрапчиво”.

Много повече от това, другите кабалисти – например, Вилнювския Гаон – били против това, опасявайки се, че за сега е рано да се започва със следващия етап. Разбира се, те отлично са разбирали какво прави Баал Шем Тов, но между тях са се появили разногласия: може ли вече да се освободи една малка част от кабалистичните знания между народа или не? В обкръжението на Вилнювския Гаон това е било особено трудно – там живели хора от друг тип. А в обкръжението на Баал Шем Тов в Източна Европа, се е създала подходяща ситуация: хората там са изпитвали много по-големи страдания и затова са се оказали по-подготвени, за да приемат методиката и да започнат пътя на поправянето. Освен това, тълкованията повече са засягали психологията на човека, без да проникват навътре ясно и открито.

От всичко това трябва да разберем, че е опасно да се разкрива на хората науката кабала, защото в тях още се усеща онази топла връзка, която е съединявала народа на Израел от времето на втория Храм, обединявайки ги всичките в едно цяло. Само когато всички искри паднат на дъното, всяка на своето място – тогава настъпва краят на изгнанието и се появява възможността да се разпространява науката кабала. Тъй като тогава съсъдът истински е готов за поправяне, чак до най-ниските желания.

Всъщност, този аспект е в много по-голям мащаб. Ние знаем, че Египетското изгнание е трябвало да продължи 400 години, т.е. в –пълен обем, съгласно 4-те стадия. Но всъщност то продължило 210 години и това е станало източник на всички последващи изгнания.

Поправянето не преминава през един етап: ние се издигаме на някое стъпало, след това падаме от него, отново се издигаме и отново падаме – докато всъщност изцяло не излезем от властта на егоизма, докато не разберем, не усетим, не изявим напълно получаващото желание.

В 56-то послание Баал а-Сулам пише за това: ”Понятието четири години посочва с голяма точност, че тук не може да бъде извършена никаква отстъпка. Творецът е ”прескочил към края”, което е било задължително и наложително за Израел, като цяло – и този ”прескок” е довел до всички изгнания до ден днешен”.

Разбира се, че за грешка не може и дума да става, а работата е в това, че не е възможно да бъдат изминати за един път всичките четири изгнания, всичките четири стадия. Всеки от тях се проявява сам за себе си  и поражда следващия.

Без светлината, наречена Храм не е могло да се прояви по-дълбоко желанието за получаване. Затова, за изминалите 210 години, прекарани в Египет, синовете на Израел излезли от там, получили тази светлина и след това, след разрушаването на първия Храм, разкрили още по-голямо желание. След това настъпило Вавилонското изгнание, завръщайки се от което, те отново съградили Храм и отново паднали. Само така може да бъде доведена работата с желанието до най-ниските му пластове, да се спусне максимално, до крайната дълбочина.

Ето защо в последното изгнание кабалистите били задължени да се погрижат то да продължи до край. Не можело да се пречи на този процес. От тук произлиза много строгата забрана за изучаване и разпространяване на кабала. Баал а-Сулам пише, че разкриването на книгата Зоар по времето на рав Моше де–Лион е навредило, но от друга страна и това се е случило под въздействие на висшето управление. С това било прибавено още светлина за допълнителна работа с разбитите съсъди – желания.

Рав Авраам Бен Мордехай Азулай пише за това в предисловието към ”Ор а-хама”: ”Постановлението отгоре за забраната да се изучава кабала е действително само за определеното време – до края на 1490 година. От тук и нататък започва епохата на последното поколение, отменя се това постановление и се разрешава изучаването на книгата Зоар. А от 1540-та година изучаването на тази наука се счита за висше предназначение и трябва всички, както възрастните, така и децата, да я изучават. В бъдеще цар Месия ще дойдe именно благодарение на това, и на нищо друго, и затова то не трябва да бъде пренебрегвано”.

От това виждаме, че и лекарството, т.е. науката кабала също се е разкривала поетапно, през столетията, от Баал Шем Тов, чиято методика се е състояла в частично разкриване. Този бум е свършил своето дело, ускорил е събитията, но след време западнал. В края на ХIХ век светлината съвсем прекъснала и това мрачно състояние продължава и до днес.

В ХХ век кабалистите подготвяли материали, от които да могат да се възползват душите на съвременно ниво, но като цяло това става бавно и те самите са разбирали, че той все още не се е реализирал.

Големият въпрос е в това, как днес трябва да се случат събитията? Ние разбираме, че страданието на еврейския народ в периода на втората световна война, форсираха малко нещата, но още не са ударили по онази стена, която отделя хората от науката кабала. Днес трябва да помислим, как да разрушим тази стена.

От една страна бедите и страданията нарастват, а от друга срана, ние трябва да се постараем, светлината която привличаме, да действа на мястото на страданията. Защото още мъдреците на Талмуда са ни подготвили методиката за поправяне вместо страданията – светлината, възвръщаща ни към Източника.

 От Предисловие към ТЕС, 22.11.2012 

 [93692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

В историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Всеки човек изменя реалността чрез своето отношение. Цялата работа е в това да се организира социална поддръжка на обединението. Трябва сами да се възпитаваме. Никой друг няма да направи това. Взаимността, топлината трябва да са причинени не от ракетите, а от вътрешната работа между нас. Няма друг избор. Във взаимното поръчителство трябва да виждаме нещо специално, добро бъдеще. Защо да сме непокорни деца, които се учат само от наказанията?

[93045]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс https://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата“, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва“. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

В какво се състои същността на науката кабала? Съществува творение – ”материал”, желание за наслаждение. То реагира директно на светлината и не може да направи нито едно самостоятелно движение. В каквато степен и форма светлината въздейства на него – така то се отзовава.

А освен това, в творението има искра от светлината, от Висшата Сила, от Твореца, от желанието да наслаждава. И ако тази искра се пробужда от светлината, то реагира на нея иначе. Получаващото желание постоянно се стреми към светлината: ”Искам да те погълна”. А искрата отговаря: ”Искам да се уподобя на теб”. Тъй като тя самата е произлязла от светлината.

И тогава в творението настъпва безредие, разногласие:

• Една част го подбужда да ”погълне” всичко. Тъй като светлината не влиза в желанието направо, а призовавайки, ”подсвирква”, отразявайки се в едни или други неща. И желанието се устремява след тях, предполагайки, че те ще му помогнат да постигне нещо. С това егоизмът само се увеличава, постоянно иска повече и винаги си остава празен, докато човек не умре, както е казано ”без да е постигнал и половината от желаното”.
• От друга страна, искрата, разгаряйки се, води човек към поправяне все по-осъзнато.

По такъв начин, желанието за получаване, в преследване на наслаждения, проблясъци от светлина, противостои на точката в сърцето, която иска да се завърне към първоначалното свойство на светлината и да реагира противоположно. Между желанието и точката възникват проблеми, образуват се стълкновения, води се борба – и така те се развиват, докато човек не достигне до методиката.

Тази методика ми обяснява как сам трябва да реагирам на светлината. Реакциите на желанието и на точката ми са естествени – моето естество се отзовава автоматично. Но как аз се отзовавам? Как сам мога да реша нещо? Или моята точка в сърцето ще се издигне над желанието, или ще се спусне по-надолу, или ще се изравни с него, или аз ще направя още нещо?

Казано накратко, тук ще се задейства цяла система, и науката кабала ми я обяснява: ”Твоето егоистично желание е огромно и никога не ще можеш да го победиш. Но можеш да разпалваш искрата за отдаване в себе си. За това трябва да я обединиш с други такива искри, които се намират в твоите другари – и тогава ще можеш да вървиш напред. Правейки връзка с останалите искри, ги обединяваш в едно, и заедно ще въздействате на желанието за получаване. Така ще можеш да го преодолееш и да определиш съдбата си. А ако не, ще те управлява светлината, въздействайки и на искрата, и на получаващото желание. И тогава не те очаква нищо друго, освен беди. Тъй като желанието и искрата ще нарастват, увеличавайки разликите и разрива помежду си – а това означава, че страданията ще се усилват.”

А това, което засяга по-голямата част от хората, онези, в които още не се е пробудила искрата за отдаване, те не са ”разделени” на две и тях ги очакват само ударите на светлината. Те не си задават въпроси за източника на бедите и просто потъват в тях.

И така, науката кабала описва цялата тази система, от една страна, много простичко, а от друга, оставяща ни безпомощни и без методика. Тъй като светлината със своето въздействие от етап към етап направлява системата към все по-лоши и отчайващи състояния. Затова, ако не се беше разкрила същността на случващото се, целта на творението и възможността за използване на необходимите средства, създанията биха се чувствали така, сякаш ги водят ”като добитък на заколение”.

Трябва да разберем: науката кабала е призвана, преди всичко, да ни спаси от сегашното състояние и да ни изведе на ниво, където сами ще действаме в ролята на водещи по пътя на съвършеното състояние. Тази наука има и други достойнства. Като цяло тя ни обяснява цялата система от взаимни връзки между светлината и съсъда – между двете единствени сили, съществуващи в реалността – и показва онази формула, по която можем във всяко едно състояние да ги съчетаем правилно, така че да се използват оптимално, до максимум. Това осигурява на творението най-доброто състояние, както от страна на висшата сила, даваща желанието, така и от страна на нисшата сила, желанията на получаващия.

По такъв начин, науката кабала ни обяснява не същината на тези две желания (същността си остава непостижима във всяка една наука), а системата, която съществува между тях. Друго не ни и трябва.

От урок по статията ”Същност на науката кабала”, 18.11.2012

[93312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

От писмо на Рабаш (№34): И ще огрее Творецът със светлината на света, но едва тогава, когато се обединим в едно цяло. Тъй като е известно, че ако дадеш на човек наръч тръстика, той не може да го пречупи от раз. Но ако му даваш по едно стъбло от тръстиката, даже едно дете няма да се затрудни да я прекърши.

От това става ясно, че народа на Израел няма да види освобождението, докато не се обедини в едно цяло. Както е казано от Пророците: ”Тогава ще дойдат синовете на Израел със синовете на Иехуд” – и когато се обединят, ще разкрият сияйния лик на Шхина.

Взех тези цитати от Мидраш, за да не си помислите, че понятието група, т.е. любов към другарите, се отнася към хасидизма. Всъщност, това са изисквания на нашите мъдреци, които видели, колко е необходимо обединението на сърцата в едно цяло, за да се разкрие в тях светата Шхина.

Връзката със светлината може да се усети само в цял съвършен съсъд – такъв, в който всички егоистични желания са покрити с екран, превръщащ ги в отдаване. А това е възможно само в случай на обединение. А към кого мога да изразя намерението си да отдавам? Само относно ближния!

Затова, съединявайки се заедно с желанията си и намеренията, със сърцето и разума, ние възстановяваме разбития съсъд и благодарение на това, все повече се приближаваме към светлината, дотогава, докато не започне да ни свети.

И засега, независимо, че само се стараем да се доближим един към друг, то привличаме осветяване макар и отдалече, което се нарича обкръжаваща светлина. Такъв е законът на цялата реалност, законът на природата.

Затова, условие за получаване на помощ отгоре за разкриване на светлината, е нашето обединение. И ако искаме да подобрим състоянието си, то за това ние нямаме никакви други начини. Няма нужда да се търси нищо друго и напразно да разчитаме на собствените си усилия – трябва само да се стремим към обединение, с което ще притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, към доброто.

А ако не действаме за обединение, то нищо добро не ни очаква. Затова в това трудно, особено напрегнато състояние, в който днес се озова народа на Израел, трябва с всички сили да се постараем да се обединим, да достигнем до единство. Защото само по такъв начин ще приближим светлината, правейки я достъпна за останалите. Така ще напредваме към доброто състояние по добрия път, по пътя на светлината.

И си струва да се направи това, преди да ни сполетят страданията и да бъдем принудени да се обединим под натиск. В нас трябва винаги да живее стремежът към единство по наше свободно желание, а не по необходимост. Защото тъкмо в това е заключена разликата между пътя на светлината (ускоряване на времето, ”ахишена”) и пътя на страданието, естествения ход на развитието (беито).

Дайте, да се постараем да се разберем, че съединението привлича към нас добрите сили и да обясним това на всички. Колкото повече хора се присъединяват към това единство, усещайки това условие и разбирайки, че чрез широкото информиране и разпространение чрез интернет, телевизия, повече хора ще чуят и ще се приближат до светлината на доброто.

Тъй като светлината е единственото, което работи. Жалко и да се хабят сили и да се вярва, че има още някакви действия, способни да подобрят нашето състояние – освен съединението и единството.

От подготовка към урока, 16.11.2012 

[93194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→