И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка, и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01)

Благовонията – това е Висшата светлина, която се издига отдолу нагоре от най-ниския, най-егоистичния слой. Това не е трябвало да се прави.

Синовете на Аарон разкрили огромно егоистично желание, а не могли да го поправят, тъй като светлината, която се е проявила в това желание, просто се свила  и затова те загинали.

Въпрос: Това може ли да се сравни с построяването на комунизма в Русия? С това, че непоправеният народ решил веднага да премине към принципа на братската любов?

Отговор: Тази горчива грешка е била необходима, за да можем сега да се върнем към нея, но вече подготвени и с друго движение напред, без да потискаме инициативата отдолу. Това е прегрешението, направено от руския народ и затова Творецът не им е простил.

Те потъпкват най-важното условие: за какво е създадена цялата Вселена, защо Творецът се скрива, защо трябва да преминаваме през такива състояния. Изпълнението на това условие е било необходимо, за да можем постепенно да се развиваме, да достигнем осъзнаване на своето състояние и да придобием свободна воля.

А те, върху тази свободна воля, сложили ръка. И затова всичко става ненужно, вредно, но с това са се разкрили много противоречия, противоположни свойства в жителите на Източна Европа. Аз смятам, че тъкмо тези свойства ще бъдат потърсени за създаване на правилно човешко общество, подобно на Твореца.

Този опит е бил просто необходим, защото е заложил в народите от Източна Европа такива наклонности, които им позволяват да усещат и участват активно в поправянето на злото човешко начало.

По такъв начин, за цялата човешка история, ние нееднократно сме разпалвали ”чужди огньове” и сме си причинявали проблеми –  с друг огън, спускащ се отгоре и изгарящ всичко. Но това е следващият етап на развитие на свойството ”Аарон” в човека, след което следва поправянето. Благодарение на свойството ”Аарон” се повдига все по-високо, прави грешки и пада, за да може да се повдигне отново.

Духовен напредък се извършва само чрез постоянно разкриване на злото. По пътя към него си мислим, че ще можем да го преодолеем, затова то ни е нужно, полезно и правилно.

Във всяка революция има първа част – романтичен стадий, когато в народа има стремеж към светлото бъдеще, дотогава, докато не започнат да „поглъщат“ децата си. Във всичко се проявява връзката на корена с клоните в нашия свят.

Въпрос: Можем ли да избегнем тази първоначална грешка?

Отговор: Започвайки от нашето време – можем, защото сега не трябва да разкриваме проблемите, тъй като те вече са разкрити. Придвижвайки се нагоре, в групирането помежду си, ние ще започнем да откриваме проблемите в нас, но не в действията, не във войните, не в разприте – това е минало, а само като проява помежду ни от типа на огнена ненавист, всякакъв вид непоносимост, разделение. Но всичко това ще преминава бързо, буквално за минути.

Разбира се, ние няма да прескочим този процес така лесно – той трябва да се прояви в нас, защото трябва да се научим на правилни действия, да го погълнем в себе си. Но това няма да ни отнеме много време.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136602]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. И излезе от Бога огън, и ги погълна, и умряха те пред Бога.

И каза Мойсей на Аарон: ”Ето за какво говореше Бог: към приближаващите към мен ще бъда свят и пред целия народ ще се прославя ”. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01-10:03)

Огън – това е светлината Хохма, която синовете на Аарон се опитват да издигнат, да я осветят и приповдигнат на следващото ниво. Но те не са в състояние да направят това, затова извършват същата грешка, като Аарон. Но таза грешка е необходима за разкриването на онзи слой от егоизма, който все още се спотайва в стана, в народа, в цялата група.

Както обикновено, всичко се разкрива с помощта на грешките – нищо не може да се направи, така напредваме, така се решават проблемите ни.

След като Аарон поправил своето прегрешение със златния телец, веднага се разкрило следващото стъпало – неговите синове, Надав и Авиу, желаещи да направят още по-голям подем. Това е същият този Аарон, само че на следващото си ниво, наречено ”синове”.

Те се опитват да се устремят към сближаване на всички разбити души, да включат в тях такива желания, върху които те все още не са в състояние да направят духовна работа, да преодолеят техния устрем за връзка помежду си. Тоест  винаги трябва точно да  се измерва, до каква степен можеш да бъдеш близо до човека.

Да допуснем, че ние сме другари, може да се срещнем, да поседим в кафенето, да отидем заедно на екскурзия. А ако аз се преместя да живея при теб или ти при мен, то между нас биха възникнали големи проблеми, тъй като при нас хората се проявяват такива егоистични свойства, с които не можем да се справим. Вместо това да се стремя да се свържа с теб, аз не мога да се освободя от непреодолимите мисли, ти най-после да си отидеш.

Затова всичко трябва да се случва постепенно. А синовете на Аарон извършили действие, изпреварващо своето време. Но ако не бяха извършили това действие, не би се разкрило злото. Затова в живота на групата, на хората, винаги има такава уловка.

Като правило, в наше време разбиването се проявява в груповите действия. Но това не е разбиването, а разкриване на спотайващото се зло в нас, което трябва да открием, да го усетим и в никакъв случай да не скърбим за него, а да се радваме и да благодарим за неговото разкриване. А след това да започнем работа с него, за да го поправим.

Въпрос: Излиза, че не постигнали поправяне, синовете на Аарон сякаш прескачат степен?

Отговор: Всяко степен започва с нощ. ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”.

Така че всичко започва с разкриване на злото. Винаги! Затова след като Аарон поправил прегрешението със златния телец, в него веднага се разкрила следващата степен – неговите „синове“, които искали да добавят още по-голяма връзка към онова, което направил Мойсей с Аарон и с народа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136597]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Веднъж по време на урока Вие дадохте задание да преведем приказката за Червената шапчица на духовен език…

Отговор: А освен духовни сили, други във вселената няма. Можете да вземете всяка една история и да я преведете на езика на духовните действия.

Като пример, в приказката за Червената шапчица, нейната майка – това е Бина. Сивият вълк  е егоизмът (клипа), който иска сам да се възползва от бабата. Но в същото време, той помага на момичето, показва ѝ пътя.

Въпросите на Червената шапчица: защо вълкът има такива големи очи, уши и зъби – говорят за постепенното появяване на злото в човека, което по-рано не е могло да се прояви.

Ловците – това е обкръжаващата светлина, която разпаря стомаха на вълка и от там излиза бабата – жива и невредима.

От историята можете да вземете каквото поискате и да го преведете на езика на духовните действия, защото това са все външни облекла на вътрешни процеси. Всякаква фантазия, дошла ни наум, дори най-неосъществимата, неподлежаща на реализация в нашия свят, все едно тя има духовен корен, с помощта на който може да се опише това явление.

Упражнението ”Червената шапчица” е основано това, да виждаме действията в нашия свят и да се опитваме да им подберем сили от духовните корени, ръководейки се от материалния свят. Аз искам човек да вижда около себе си духовните сили, които управляват всичко, което се случва. Независимо, че принципно това е едно е също.

Реплика: От друга страна, Вие през цялото време говорите, че настоящето може да се обясни само като се постигне духовния му корен.

Отговор: Ако се отнася до нашия свят, както казах, тогава ще се стремим към постигане на духовния корен, опитвайки се да разгледаме духовните сили във всички действия, случващи се с нас.

Но не това е важно, а това, че ще съчетаваме стремежа си към разкриване на духовните сили с устремяването помежду ни. Когато усетим, че все повече вътрешното се сляга, нарежда се, съединява се в намерение, в мисли, във взаимна поддръжка, то ще трябва да започнем да управляваме чувствата си и взаимната поддръжка и в съответствие с това ще видим, как в този свят, на нашето ниво, се извършват механични действия.

Това всъщност се явява разкриване на Твореца, когато човек ги управлява, както е казано: ”Победиха ме синовете мои”.

Въпрос: Вие смятате, че ако гледаме на нашия свят като на управляем от духовните сили, то можем да проникнем във всичко това?

Отговор: Веднъж, връщайки се с моя учител Рабаш от разходка, ние спряхме пред неговия дом. Насреща имаше варел за боклук с капак, който се отваря с помощта на педал, натискайки го с крак. Към варела се приближи един кон, натисна педала с копито и варела се отвори и конят започна да яде изхвърлените хранителни остатъци.

Аз стоях онемял и наблюдавах тази картина, а моят учител каза: ”Погледни – това е Ангел”. Рабаш автоматично видя в животното проява на духовните сили, които ръководят това белтъчно тяло.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136561]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

 

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Сочи. Урок №1

Въпрос: Как да отговорим на въпроса, защо трябва да обичаме ближния като себе си?

Отговор: Защото светът е интегрален, а интегралната взаимовръзка между всички се нарича “любов“ – взаимна любов един към друг, като клетки от едно тяло. Това и означава “възлюби ближния като самия себе си“. Тоест връзката между хората трябва да бъде такава, както между всички останали части на творението.

В природата всичко се намира в правилно интегрално обединение, освен човекът. Нарушавайки единството, с това той разваля и животинската, растителната и неживата природа. Веднага щом човекът започне да се поправя, природата автоматично ще започне да се изменя.

Ще започне да се издига, защото всички части на творението са включени една в друга, но основно на това стъпало, което се нарича “човек“. Затова “възлюби ближния“ е изпълнението на основния закон на мирозданието, връзката между всички негови части.

От 1-я урок на конгреса в Сочи, 09. 06. 2014

[137492]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Поръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→