Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Съприкосновение със света

Съвременните средства за комуникация, включително и компютрите и смартфоните, носят на човека връзка с глобалния свят. Това изцяло изменя переспективата: мога да „се докосна“ до разни неща и аз сякаш им влияя, мога да се свържа с всеки, да узная всичко, което искам.

Виждам големия свят и своето място в него. Намирам кръгове за общуване в тази обща сфера и се утвърждавам в тях. Аз познавам хората и те ме знаят.

Създават се форуми, групи за общуване, съвместни площадки за работа и отдих. Мога дори да поседя с някой във виртуално кафе. Може би хобито ми също се реализира във виртуалната мрежа.

При това евтино и мога да си позволя неща, които по-рано не съм могъл да реализирам. Например материални неща, които прочитам или разглеждам за една седмица, биха ми стрували десетки, ако ли не и стотици долари.

Всичко е достъпно и достижимо. И това изменя моя светоглед – постепенно се изяснява, че съм свързан с целия свят, а целият свят е свързан с мен.

Стъпки към истината

Още един момент: като работим с интерактивен интерфейс, ние все по-малко говорим и слушаме. Основният поток информация преминава през визуален канал. И в това има преимущество: човек придава голямо значение на мислите, на мисленето. Тъй като именно то действа във виртуалната връзка. Да, ние изразяваме мислите си чрез думи, символи, но в тях сега има повече конкретност. Учим се по-ясно да се изразяваме и това е добре.

Смартфоните и компютрите направиха нашето общуване по-пряко и ясно. За това способства изобилието на информация, обхващаща целия спектър от прекрасното до ужасяващото. Изхвърлили сме миналите фалшиви покривала и ако искаме можем да говорим без резерви, без скрупули, без лицемерие.

Екранът от течни кристали е станал, като мой прозорец към света – и едновременно с това ме е научил да бъда по-прям, да съм по-откровен. Информацията, която представят. става прекалено достъпна. Човекът в интернет е „гол“ – той е свалил маската на лъжите, на фалша и притворството. Политиката, пресата, семейните отношения – всичко се разобличава, освобождава се от лъжата.

С това ние правим сериозен пробив към истинската същност. Нека се изясни, че всички лъжат, но точно в това се заключава истината. Важно е да разберем това. Ще узнаем кои сме всъщност. Изоставяйки условностите от началото на миналия век, ще отхвърлим лъжливия етикет. Днес сме много по-откровени. Младото поколение прави каквото си иска, без да го е грижа за мнението на околните. А старото поколение знае, че не може да властва над младите.

Да се доберем до същността без да отстъпваме

Въпрос: Ако сме създали добра и полезна технология, защо тя ни води към осъзнаване на злото? Що за зло е това?

Отговор: Технологията е добра, а природата ни е глупава, егоистична. Тя ни разделя, разпръсва ни на различни страни. В същия този интернет, на малки и големи екрани, навсякъде виждаме собственото си изображение, като в огледало.

Ние сме много близо до осъзнаване на злото, което се крие в нашата природа, в състоянието ни, а главното е в неспособността ни да направим каквото и да е с това. И цялата „красота“ на момента – е в това, че след като се доберем до същността, да вдигнем ръце, а не да ги отпуснем, да започнем да търсим решение, което изхожда вече не от нас, а от друг източник.

От 504-а беседа за новия живот, 20.01.2015

[153222]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Поправянето се състои само във всеобщо съединение. Днес светът се намира в такова положение, че може да се говори съвсем открито и конкретно за това, без каквито и да са реверанси.

Целият свят и Израел са достигнали такова критично състояние, че става дума за бъдещето на човека, семейството му, държавите и света. Невъзможно е да се развиваме по предишния начин, светът се намира на границата на страшен взрив.

Не разбираме, че нашата връзка помежду ни е мощно оръжие, с което може всичко да се промени. Сякаш, „четирите символа на празника Сукот“, съединените заедно клони на различни дървета и прекрасен цитрусов плод, символизиращи единството на еврейския народ, връзката между всички – целият народ и мъдреците.

С помощта на този инструмент за съединение, можем да управляваме целия си живот. Нужно е само да го вземем в ръце и да започнем да работим. Няма никаква друга възможност. Обединението е средство за достигане на общото желание, толкова мощно, като остро заточен меч.

Всякакви положителни изменения ще дойдат само благодарение на връзката между нас. Ако ние всички започнем да мислим така, то това ще задължи всеки, защото обществото ни внушава всички наши мисли. Така ще си повлияем един на друг и ще се обединим в една сила на взаимно отдаване, в която ще започнем да разкриваме своето бъдещо, по-добро състояние.

Измененията могат да преминат много бързо. Поправянето на света вече се състои в самото устремяване към това единство, даже ако засега не сме го постигнали. Светът настойчиво изисква това. Струва си, само да започнем и ще видим как напредваме.

Цялата световна система се намира в страшно вътрешно напрежение и на нея и е необходимо вече да се съедини. Виждаме, че в света стават ужасни събития. Целият свят е свързан в една система и връзките между всички са изключително напрегнати.

Това е истинска бомба с часовников механизъм, която непрекъснато тиктака. Намираме се на границата на взрив и в екологията, и в обществото, във всички области. Напрежението достига такава критична стойност, че вече не знаем как да излезем от него. Такова е състоянието само пред война.

Затова светът изисква от нас поне малко усилие за обединение. Заслужава си само да започнем и веднага ще напреднем към по-добър живот

От урок по статия на Рабаш, 04.02.2015

 [153317]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Спецификата на моята работа се състои в това, че постоянно си взаимодействам с големи групи хора. Как да избягвам конфликтите и да повиша ефективността на сътрудничеството си с тях? Всички ние сме толкова различни…

Отговор: Тук трябва да се прояви особена мъдрост. Има затворени общества, в които е необходимо хората да си подхождат. За това има специални упражнения и сложни методики, например за хора, които летят половин година в космоса или се отправят на продължително плаване с подводница.

Разбира се, на всяко място работят хора, с които ни е лесно да си сътрудничим, ние се разбираме с тях и те с нас. Но хората трябва да се учат на това как сами да създават правилни взаимовръзки.

Въпрос: Какви са критериите за успешно сътрудничество? В какво трябва да се проявява сходството на хората?

Отговор: Те трябва да си приличат. Буквално във всичко, започвайки от общите вкусове в храната, музиката, спорта и завършвайки с навиците. Аз имам в предвид обикновените хора, а не тези, които имат намерение да преодоляват нещо в себе .

Въпрос: А как можем вътрешно да се обогатим, използвайки нашите отличителни черти, различните възгледи?

Отговор: Съществува само едно решение, позволяващо да се съединят различни, отдалечени, много не приличащи един на друг хора, всеки от които сам по себе си е цяла вселена. И това не означава дълбаене вътре във всеки от тях.

Те трябва всеки ден да обсъждат в кръг някакви теми в продължение на час или поне на 45 минути. Така ще могат взаимно да се включат един в друг.

Въпрос: Да предположим, че сме работна група и заедно трябва да произведем някаква продукция. Но всеки си има свое виждане, свои качества, всеки вижда целия процес по различен начин и се стреми да привлече останалите. Как такова взаимно включване ще ни помогне да получим плода на нашият съвместен труд и да постигнем най-добър резултат?

Отговор: Ако това взаимно включване стане съгласно принципите на интегралното образование, участниците в работната група ще построят над себе си (над всеки от тях) някаква платформа, която се нарича взаимно поръчителство или взаимно проникване, накратко казано – правилно обединение.

И макар всеки от тях да произлиза от различно обкръжение: роден дом, детската градина, училище, друга култура, манталитет, в този момент те като че ли се издигат над всички различия, съществуващи в тях, като раждане за своя нова „майка”, обща за всички, която се нарича „Шхина”.

Разбира се, необходимо е да започнат с правилата за провеждане на семинара. Не трябва да се прекъсват един друг, да си противоречат, да спорят. Такава форма на общуване не е добре позната на човечеството, но на нея трябва да се учим.

От 248-та беседа за новия живот, 07.11.2013

[152393]

Filed under: Възпитание на децата, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Между мен и Твореца има някакъв екран, изобразяващ нашите съвместни свойства, които през цялото време се менят в зависимост от измененията в мен. На мен ми е необходимо постоянно да търся, по какъв начин мога все повече и повече да се уподобя на Него, и в това се заключва цялото мое съществуване…

[151676]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: С каква цел кабалистите са написали святите книги: Тора, книга на Пророците, Писанията?

Отговор: Кабалистите са писали за своето разкритие на висшата сила. Но науката кабала обяснява, че те са зашифровали всичко с особен код, който се нарича „език на клоните“.

Книгата сякаш разказва за случващото се в нашия свят, за отношенията между мъжете и жените, човека и обществото или човека и природата, а всъщност това е само външната обвивка.

Струва ни се, че тази история се разиграва в нашия свят и затова ни се струва малко странна и необичайна. Но работата е в това, че това е само код, описващ духовни действия, които се случват между силите, които въздействат и управляват нашия свят.

Въпрос: Но независимо от това, тези събития действително ли са се случили?

Отговор: По никакъв начин не свързвам тази книга с историята. Историята за мен е напредък на човечеството към разкриването на Танаха, към разкриване на висшата сила, т.е. извисяване до нивото на тази сила.

Въпрос: Но всички тези персонажи, живели ли са в нашия свят: Авраам, Моисей? Реални ли са събитията, които са описани там?

Отговор: Разбира се, че всички тези хора са съществували. Или те сами са написали за това, или други са писали за тях. Ако се изкача на същата тази висота, където се намират праотците ни: Авраам, Ицхак, Яков, то ще мога да напиша за тях нещо, което не е описано в книгата.

Ако постигна всички действия на това духовно ниво, на което те са работили, ще узная това, което е говорил Авраам, Ицхак или другите духовни сили: Навуходоносор, цар Давид и другите. Ще мога да напиша днес за това, тъй като тази информация се намира в системата на висшето управление. Ако познавам тази система, разкривам всичко, което е там.

Днес можем да добавим още нови книги към Танаха. Аз се съединявам с тези хора, които са постигнали духовния свят и са писали за постиженията си и придобивам същата тази сила на осъзнаване на висшето управление и ще погледна на случващото се вече от съвсем друг, нов аспект. Тъй като гледам от своя гледна точка, след изминалите две хиляди години, т.е. последната дълга верига действия, случили се в развитието на човечеството.

Затова има много коментари на Танаха. Откъде се вземат те? Нима хората, които са написали Танаха са знаели по-малко от последователите си? Изобщо не! Но доколкото ние вече сме минали през допълнителни етапи на развитие,  можем да добавим към направените от тях открития.

От 507-а беседа за новият живот, 22.01.2015

[153067]

Filed under: Език на кабала, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Доброто се облича в зло, за да въздейства на нашето зло, и по такъв начин да ни приведе към добро. Така Творецът си играе с нас на „криеница“, постояно сблъсквайки нашият егоизъм с уж външното зло…

[151682]

Filed under: Егоизъм, Зоар, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Освен това, за защита на синовете на Израел, Облак покри с тъмнина египетския лагер. Наказанието с тъмнина в Египет продължило само шест дни (а не седем, както останалите Наказания). Всевишният запазил седмия ден Тъмнина именно за този случай.

Когато египтяните продължили своя път в тъмнината, ругаейки и пускайки стрели, на тях им се явил във видение еврейският лагер, осветен от Облака на Твореца, и синовете на Израел, които ядели, пиели и възхвалявали Твореца. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Целият този театър се намира вътре в човека. Всичко зависи от каква гледна точка той гледа: ако е от гледната точка на своите егоистични свойства, то той е крайно раздразнен; а ако е от гледна точка на алтруистичните свойства – то той яде, пие и всичко напред е нормално.

Но движението напред е основано именно на обединението на тези две противоположни начала – егоизма и алтруизма, не може да съществува едното без другото. И даже влизането в мъртво море (Ям Суф) все едно става под въздействието и на двете сили.

По същество, ние никога не се откъсваме от своите егоистични свойства, няма значение как ги наричаме: Египет, египтяни, фараон. И те, и другите свойства паралелно преминават всевъзможни метаморфози, както беше казано по горе: едни пируват, други беснеят. И двете свойства се намират в човека едното срещу другото.

Да избягаш от египтяните – означава да желаеш над теб да властват алтруистичните сили. Но те не могат да властват така, че ти да им се отдадеш и повече нищо да не искаш да знаеш. Не! Над всяко алтруистично свойство ти трябва да се намираш в своето егоистично свойство.

Те никога не се разделят. И даже ако се говори, че едни побягнали, а други потънали, то те остават, само в „мъртъв“ вид, докато отново не започнат да се възбуждат в теб и да теглят на своя страна. Но те не могат да изчезнат и винаги са готови към действие.

Егоистичните желания не пропадат до последното крайно поправяне. А после те напълно се изменят, как е казано: „Ангелът на смъртта става ангел на живота“.

По такъв начин, израелтяните не съществуват без египтяните, тъй като едното не може без другото.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152376]

 

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Цял живот се стремим да опознаем себе си. Но, за разлика от животните, на човек все нещо не му достига: ту знания, ту умения… Защо се раждаме такива – не познаваме сами себе си, не разбираме какво е добро и какво е лошо за самите нас?

Отговор: Защото се намираме над животинското ниво, отнасяме се към нивото човек. За пример – котките практически за две хиляди години не са се променили.

Докато човекът не стои на едно място, той изгражда за себе си обкръжение, което също преминава процес на развитие: изменя целите и задачите си. Затова човекът е социално творение. Докато за животните не можем да кажем същото. Между тях също съществуват определени взаимоотношения, но те всички са заложени от природата, изхождайки направо от нея.

Хвърляйки ретроспективен поглед назад, в историята на човечеството, можем да се убедим, че човечеството също се развива по определена програма. При това през цялото време ние сме в търсене: каква специалност да придобием, как да се позиционираме в обществото, в какво е тайната на щастливото семейство.

На човек му се налага да обработи огромно количество параметри, всеки от които се намира в определена корелация с другите. Това напомня на пасианс с карти, който всеки път се разполага по различен начин.

Въпрос: По какъв принцип разполагаме тези „карти“?

Отговор: Съществуват множество параметри, и само част от тях ни е известна, тъй като ние все още не сме опознали до край собствената си природа. Внезапно ни се разкрива целостта на Земното кълбо – ние влияем на света, и светът влияе на нас. И всички тези параметри ние не сме в състояние да обработим.

Но, за да имаме поне някакви ориентири в своя живот, започваме да изследваме човешкото общество. И виждаме, че в тази мяра, в която човек е уравновесен със своето обкръжение, той чувства себе си добре, комфортно, в безопасност. С други думи, и в човешкото общество се съблюдава природния закон за равновесие, според който на пример, възниква балансът между студеното и топло.

Въпрос: За да достигне равновесие с обкръжаващата среда, човекът трябва да опознае самия себе си?

Отговор: Да узнае „кой съм аз и какво представлявам“ – това вече е особено изследване, по-висше стоящо от човешката природа. Подобно на това, как ние можем да изследваме котката, но самата тя е неспособна да изследва себе си, така и ние – ще успеем да се само изследваме, при условие, че възлезем на стъпало, намиращо се над това ниво, на което човечеството съществува днес. На това обучава науката кабала.

Из 248-та беседа за новия живот, 07. 11. 2013

 [152385]

 

 

Filed under: Възпитание, Деца | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Счита се, че депресивните хора в повечето случаи са реалисти. А оптимистите психологията разглежда като хора живеещи в илюзии. Защо лъжем сами себе си?

Отговор: Защото нашата същност е желанието да получаваме наслаждение. Защо да виждам истината и да страдам? По-добре да се залъгвам и да се наслаждавам на живота.

Въпрос: Има данни, че само 2% от цялото население на земята виждат действителността такава, каквато е всъщност, не украсявайки я. Всички те са пациенти на психиатрични клиники. Защо действителността е такава, че на мен постоянно ми се налага да защитавам себе си и своето желание да наслаждение? Защо непрекъснато се усеща някаква заплаха?

Отговор: В своята същност твоят въпрос е: „ Защо не съм животно?“ „Защо съм човек?“ Животните не задават въпроси. Те са задължени да знаят всичко за своя живот, в противен случай не могат да оцелеят. Ние усещаме заплахата и имаме възможност да се поддържаме на повърхността само за сметка на правилните взаимоотношения помежду ни.

И за разлика от животните, ни е дадена възможността за избор. Днес сме достигнали такова развитие, където трябва да построим общество, което ще изпълни това от което ни е лишила природата. Тогава ще напълним своето желание за наслаждение, което се явява същността на нашата природа. В нас друго няма.

Въпрос: А защо да не отида на психолог?

Отговор: Ако твоят психолог знае какво е това интегрално образование и може да ти помогне да изградиш правилни взаимоотношения с обкръжаващата действителност, то разбира се отиди. Сега действително ни е необходимо за създадем такава професия, която да се нарича „интегрален психолог“.

Въпрос: И този човек срещу мен ще ми помогне да разбера себе си? Отговор: Психолога не може да работи с теб сам, очи в очи. Интегралното образование изисква работа в група. Твоят психолог трябва да ти дава упражнения за работа вътре в твоето обкръжение, под чието влияние в теб ще се проявят изменения, благодарение на които ти ще се научиш правилно да взаимодействаш с целия свят.

[152397]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→