Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Filed under: Творец | 1 коментар →

 

Въпрос: Защо казвате, че всеки вижда за себе си своя реалност, която той рисува със своите свойства, когато ние всички виждаме един и същи свят?

Отговор: Ние виждаме сега един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприемане.

За сметка на моето вътрешно изменение, мога да се окажа в друг свят и да открия, че всичко в живота е хубаво и правилно. Всичко произлиза от силите, които ни водят към добро.

Ще видя наистина, че реалността е доста по-голяма, отколкото съм си я представял и в нея всичко е устремено в посока към добро. И това няма да бъде илюзия или самозалъгване. Както откривам света и каквато светлина внасям в моя живот, такава ще е и картината, която ще виждам пред себе си.

Въпрос: Самата реалност ли се изменя или моето възприятие?

Отговор: Реалността която виждам съществува само в моето възприятие. Откъде бих могъл да знам, че тя съществува извън мен действително и в такава форма? Аз възприемам света на основата на моите свойства, но това не значи, че той обективно съществува именно в такъв вид. Ако човек притежава други свойства, той би видял света съвсем друг – в съвършено друг цвят и друга форма.

Ние така сме свикнали с реалността, възприемайки я с нашите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, усет, че ни се струва истинска. Но това не е така.

Човекът е все едно уред с пет сензора, които са настроени на определена честота и той е свикнал да живее в този свят. Но ако променим диапазона на тези пет сензора, ще видим съвсем друга реалност. До такова откритие стига и днешната наука, а науката кабала говори за това още преди хиляди години. Затова и се нарича кабала (думата „кабала“ на иврит означава „получаване“), защото е наука за възприемане на света.

[154252]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

 

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

На сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни „мантри“, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през „много ръце“, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: „Няма никой освен Него“, „Добър и Творящ добро“, „Напълващ света“. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: „Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“, „Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума“.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения „език на клоните“. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: „Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога“.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича „Закон за подобие на свойствата“ – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в „шестото чувство“, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Filed under: Език на кабала, Творец | 1 коментар →

 

Мнение: Светът около нас неизбежно се променя, измененията имат глобален характер. А какво ще дойде да замени съществуващия световен ред ?

Състоянието на световното стопанство свидетелства, че капитализмът е станал глобален, външните пазари не съществуват, защото именно икономическата експанзия е главната сила за неговото развитие.

Но той не е готов да се откаже от властта, в негово разпореждане са държавния апарат, армията, полицията, парите, пресата – всичко необходимо за запазването на властта и печалбите.

Но всички тези механизми не могат да решат проблема, а само да отсрочат неизбежното: капитализмът неизбежно ще бъде променен от социализма, не от типа СССР, а истински, при който средствата за производство ще принадлежат на обществото, а в СССР те са принадлежали на държавата. Самата държава ще бъде премахната поради непригодност, а в СССР държавата ставала все по-силна и обществото било превърнато в неин придатък.

Социализмът е социално строителство, пряко народовластие, съвети, отговорност на всеки член на обществото пред всички. Народът да се възпита така, че инструментите за сътрудничество и взаимопомощ да станат потребност на обществото.

Същността на икономиката е в разпределението на ресурсите. Същността на капитализма е в натрупването, а не в разпределението. Смята се, че за да се построи мащабен обект е достатъчно решението само на един човек, притежаващ достатъчен ресурс.

Но хората изкарват пари (концентрират ресурси) не, за да се използват за обществото (да се строи, да се произвеждат стоки), а за да заработват, да изземат ресурси от обществения оборот в елитното потребление. Особено явно наблюдаваме напоследък обедняването на населението и обогатяването на елита.

Производителите правят всичко, за да стимулират търсенето, т.е. да заставят човека да купи новото. Цялата индустрия на модата съществува, за да застави човека да се избави от „старите” вещи и да купува нови. Бурно развитие са получили технологиите на планираното остаряване – вещите бързо и неизбежно се чупят, ремонтът им е неизгоден – по-изгодно е да си купиш нови.

Плановата икономика се съставя от прогнозата за потребление от всеки потребител до всички страни (по света) по всички групи стоки. Тези данни се въвеждат в единна база. Матрици се съставят и на средствата за производство (на машини, храна, транспорт…). Всички матрици се свеждат в една – така се изчислява потребността от суровини и пр. Пресмята се логистиката и се разпределят поръчките по предприятията.

Въпреки че тази задача е с колосална сложност, днес изчислителните технологии позволяват да се разчете икономиката на всяка страна и света в реално време, с отчитане възможностите за внасяне на корекции в хода на производството.

На 3d-принтери могат да се „напечатат” практически всякакви предмети за потребление (съдове, мебели, облекло и пр.) . Нанотехнологиите позволяват да се произвеждат синтетични материали за тях със зададени свойства. А тяхното широко разпространение прави ненужно масовото производство на най-много стоки за народно потребление.

Реплика: Технически всичко е вярно, освен едно – такова развитие е противно на природата на човека. Да измени природата от егоистична на алтруистична може само методиката за интегралното възпитание и образование (МИВО), основана на науката кабала. А след това вече хората ще могат да разберат технически и технологично как да се реши задачата за усвояване на следващото стъпало за развитие на човечеството.

[154131]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

През 60-те години човешкото развитие се е изменило рязко. Усложняването на техниката принудило развитите страни да развиват компютрите за нейното управление.

Осмислянето на комфорта, изчезването на дефицита на необходимите блага насочило енергията от придобиване на насъщния хляб, към развлеченията. Създаването на масовото потребление в обществото станало инструмент за поддържане ръста на икономиката.

Произвеждайки твърде много, развитите страни се сблъскали с кризата на свръхпроизводството и с кризата на свободното време – човекът е трябвало да бъде зает с нещо. СССР загива, несправяйки се с опита си да ангажира човека със саморазвитието му.

Западът намерил спасение в развлеченията (масовият туризъм, социалните мрежи), за да не мисли човек, трябва да е зает с възприемане на хаотично сменящи се едно след друго впечатления.

Представите на Жюл Верн за технологичния прогрес не са се потвърдили. Вместо база на Марс и подарена енергия, човекът получил диетична кола и вход в Интернет. Технологичният прогрес се пренася в новата сфера на социалните отношения. Човекът не само не полетял към звездите, а дори, едва кацнал на Луната.

Компютърните технологии и развлеченията се преплели в технологията на комплексното управление на обществото. Социалните технологии позволили да се отлива личността и обществото на научна основа, във всякакви форми. Западът усвоил важността на управление на обществото.

СССР е разрушен не от Пентагона и Силиконовата долина, а от Битълс, даващ привлекателен образ на Запада и заставяйки номенклатурната младеж да ненавижда своята страна.

Глобалната конкуренция се води в сферата на образи, формиращи масовото съзнание и на новите (социални мрежи, компютърни игри) методи на организация на обществото.

Ние се подиграваме на западните изследвания за хомосексуализма, не виждайки в това търсене на нови методи за управление на човека, за неговото преустройване на психофизиологичната му основа.

Социалното инженерство е по-важно от ПВО, както учи опитът за унищожаване на СССР. Не успявайки да противостои на социалните технологии, просто няма защо да се бомбандира.

Реплика: Идеята е правилна, но недообмислена. Вместо търсения на нови технологии за промяна на човека и обществото, ще се наложи разкриване на технологии и тяхното поправяне от висшата сила на светлината. Човечеството вече усеща къде да постави крак, за да направи правилната крачка напред…

[153932]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

В нашите ръце има огромен коз, недостъпен за никоя материална, егоистична власт. Това е Висшата сила на Природата, която ние привличаме, съживяваме, извличаме я в нашия свят. И тази сила започва все повече и повече да се проявява, усеща се в нашия свят. Срещу нея никой не може да устои…

[153057]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→