Човекът не може сам да поправи, да промени своето желание. Това може да стори само във взаимодействие с другите. Другите – това съм аз обърнат наопаки, проекция на моите вътрешни свойства. Такова виждане увеличава всички мои погрешности и противоречия и ми позволява много точно, правилно да измеря, да калибрирам себе си. Как тогава да се отнасям към своя ближен?
[156137]
Изследване твърди, че смъртта не е краят. Животът е приключение, което надвишава нашето обикновено линейно мислене. Класическият ни начин на мислене е основан на убеждението, че светът обективно съществува, независимо от наблюдателя. Но многото експерименти показват, че всичко все пак е точно обратното.
Вярваме в смъртта, защото са ни учили, че умираме. Но пространството, времето и даже свойствата на материята зависят от наблюдателя. Законите, силите и константите на вселената са идеално подбрани за съществуването на живота.
Ние осъзнаваме вселената в нашите глави. Това, което виждаме не може да присъства без нашето съзнание. Всичко, което виждате и усещате, даже вашето тяло, това е потокът от информация, преминаващ във вашия ум. Пространството и времето се явяват просто инструменти за разполагане на всичко.
Да разгледаме знаменития експеримент с двата прореза. Когато учените наблюдават преминаването на частици през два прореза на бариера, частицата се държи като куршум и преминава през единия или през другия прорез. Но ако не я наблюдават, действа като вълна и може да премине през двата прореза едновременно.
И така, как може частицата да променя своето поведение, в зависимост от това, наблюдавате ли я или не? Отговор: реалността е процес, който включва в себе си вашето съзнание.
По принципа на неопределеността, ако наоколо съществува свят, в който частиците скачат хаотично, то трябва да сме в състояние да измерим всички техни свойства. Но ние не можем. Точното положение и импулсът на частицата не могат да бъдат известни по едно и също време.
Защо за частицата трябва да има значение, че сте решили да се заемете с измерването? И как двойката „квантово объркани“, тоест, имащи общ произход частици, могат мигновено да се свързват помежду си от противоположните краища на вселената, сякаш пространството и времето не съществуват? Отговорът е прост: Защото не се намират „навън“ – пространството и времето са инструменти на нашия ум.
Смъртта не съществува в извънвремевия, извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то се намира изобщо извън времето.
Частиците на светлината, фотоните, знаят от рано, какво ще правят в бъдеще техните далечни близнаци. Ако прекъснат движението на един фотон, той трябва да реши да бъде вълна или частица.
А ако се постави на пътя му поляризатор, за да се предотврати превръщането му в частица, то по какъв начин първата частица узнава, че изследователят се готви да направи така, сякаш няма пространство и време, и е решила да не става частица дотогава, още преди близнакът й да достигне поляризатора. Нашият ум и знанието му определят как да се държат частиците. Експериментите потвърждават зависимостта от наблюдателя.
Ако насочват фотоните в апарат, действията им могат да променят със задна дата това, което се е случило вече в миналото. Когато фотоните са достигали разделителя на лъча, е трябвало да решат дали да се държат като частици или като вълни.
След като фотоните са преминали разделянето, експериментаторът е можел случайно да включи или да изключи втория разделител на лъча. Оказва се, че решението на наблюдателя в този момент е определяло как са постъпили частиците, преминавайки разклонението по-рано. Казано по друг начин, в този момент експериментаторът е избирал своето минало.
Критиците твърдят, че такива явления стават само в микросвета. Но се оказва, че квантовото поведение се проявява в нашата реалност.
Квантовата физика твърди, че наблюденията не могат да се предсказват. Има редица възможности с различни вероятности. Всяко от възможните наблюдения съответства на отделна вселена.
Не съществува смърт в тези сценарии. Всички вселени съществуват едновременно, независимо от това, какво става във всяка от тях.
Животът превъзхожда нашето обикновено линейно мислене. Животът има нелинейна размерност и продължава в мултивселената.
Разумът е завладял до такава степен повечето хора, че стените на пространството и времето им се струват твърди, реални и непреодолими, и да се говори за тях като за относително съществуващо, им изглежда признак за безумие.
Реплика: Всичко казано по-горе, го постига всеки кабалист от времето на Адам и до наши дни. При това, като открива реално всичко ставащо, вътре в себе си, в своето съзнание, извън времето, мястото и движението.
[157455]
Душата никак не е свързана с тялото, ние просто съществуваме в него като малки животни. Когато се казва, че душата се спуска в зловонното тяло, това означава, че тя достига най-егоистичното състояние на нашето вътрешно тяло, за да го поправи от ненавист към любов и отдаване…
[156016]
Днес ние сме подобни на червея в ряпа, светът ни се струва също така горчив и ограничен. Но ако изкараме главата си от тази горчива ряпа, издигнем се над нашия егоизъм, то ще видим огромен прекрасен свят, ще разкрием вечността и съвършенството…
[155968]
Всичко, което възприемаме в този свят, не се отнася към духовното ниво. От цялата духовна реалност ние долавяме само малка, изкривена част, която засега можем да усетим в непоправените си съсъди, за да поддържаме живот в тях, за да се „подхранваме“ с това псевдобитие, което се нарича „живот с пот на челото“.
Нашият свят, законите му, природата, науката – всичко това е въображаемо, тъй като се проявява само в мнимите съсъди на егоистичното желание на ниското стъпало. Всичко, което можем да постигнем тук с помощта на науката, дори ако тя се развива още няколко хиляди години, си остава вътре в егоизма.
Този свят съществува само в нашето въображание. А над него ние разкриваме законите на висшата реалност – на алтруистичното желание – с други думи, законите на науката кабала, които се отнасят до света на поправянето.
И тогава ще изчезне материалният свят. Тъй като той съществува не просто в егоистичното желания, а в човека. Човекът включва в себе си този свят с всичко, което е било и съществува: динозаврите и лъвовете, звездите и планетите… Ние наблюдаваме не Вселената, а само дълбочината на своето материално желание.
При неговото поправяне всичко ще „прелива“ от егоизма в алтруизма и материалното ще изчезне. Така че, жалко е да се полагат усилия в него. Всичко това е само подготвителната основа за следващите етапи.
От урока по статията „Свобода на волята“, 04.12.2013
[122254]
Въпрос: След двегодишно модернизиране, най-накрая отново заработи най-големият ускорител на частици в света, адронният колайдер, разположен на френско-швейцарската граница.
Физиците търсят Хигс-бозона – елементарна частица, която е наречена от тях „Божествена частица“, тъй като нейното присъствие липсва, за да допълни Стандартния Модел, лежащ в основата на съвременната ядрена физика. Не търси ли светът нещо по-висше?
Отговор: Учените разпалват всеобщ интерес към тези търсения, защото могат по такъв начин да удовлетворят любопитството си, а също така да получат възможност за работа. Ясно е, че по такъв начин е невъзможно да се намери каквато и да е „Божествена частица“.
Невъзможно е да се докоснат до онова, което се намира над материята. Учените искат да открият божествена частица, но това е противоречие, взаимоотричащо се. Ако това е материална частица, то тя не може повече да бъде божествена.
Божественото е духът, който не се възприема от нашите сетивни органи, още по-малко от неживите машини. По тази причина не е възможно частица от Твореца да бъде уловена от колайдера. Но за тези опити вече са изхарчени милиарди, които биха могли да бъдат използвани за нещо полезно. Но тези изследвания се финансират, защото се надяват, че благодарение на тях, в крайна сметка ще им се отдаде да създадат още по-мощна бомба.
Въпрос: Нима не съществува връзка между духовното и материалното, между корена и клона? Не можем ли да разкрием духовния свят чрез тази частица?
Отговор: Абсолютно невъзможно е. Как може да има каквато и да е връзка между което и да е материално явление, разкриващо се в егоистичното ни съзнание и това, което съществува в света на абсолютното отдаване?
Няма никаква връзка между материалния и духовния свят, няма никакъв мост. Невъзможно е да се построи какъвто и да е преход от единия свят към другия – между тях съществува пълен разрив. Учените не разбират какво представлява Твореца и духовното. Макар и да е имало велики умове: Айнщайн, Хю Еверет, които са разбрали, че не разбират и са обявили ограничеността на теориите си.
Големият колайдер на поправянето
Въпрос: Защо не могат да бъдат открити явленията от духовния свят чрез търсения Хикс-бозон в големия адронен колайдер? Нима материалното не влияе на духовното? Защо тогава организираме обсъждания в кръга и смятаме, че това въздейства върху човека?
Отговор: В кръга ние създаваме особен „ускорител“ на поправянето. Това вече е съвършено различен процес, който не се отнася до квантовата физика, а към науката кабала. В него действително се създава нещо ново, построено от мислите на хората, които отменят егоизма си и искат да се обединят.
По такъв начин те създават от самите себе си огромен духовен ускорител. Но неговото действие не може да се измери с каквито и да е физически прибори. Човекът излиза от тук с огромно въодушевление, но как могат да се оценят усещанията, според показанията на кръвното налягане или нивото на захарта?
Тези показатели не говорят нищо за чувствата на човека, които възникват благодарение на обединението. Няма връзка между едните и другите, кръвното може да се повдигне и да се повиши благодарение на хиляди други причини, защото това е само физическо явление в животинско тяло.
Между материалното и духовното няма връзка, не е имало и никога няма да има.
Въпрос: Нима духовната работа не оказва въздействие върху материалния живот?
Отговор: Посредством духовната работа аз поправям своите вътрешни сетивни органи и затова възприемам света, който е вътре в мен в нов вид. Тъй като моите сетивни органи са се променили, аз виждам света друг, а той така или иначе се проецира в съзнанието ми. Това е резултат от изменения в моите свойства.
Вътрешният „ускорител“, който създаваме в кръга, изменя нашите свойства и ние виждаме един друг,по-добър свят. Сядайки в кръга, човекът попада вътре в машина, която ускорява неговото развитие.
Той се поставя под въздействие на светлината, на висшата сила на природата. Затова изведнъж открива, че действително е възможно да се обединим и че това е добре, че си струва да го направим. Хората излизат от кръговете с усещане за огромен подем на духа. Това не е резултат от внушение, като на някаква си лекция, а е пряко въздействие на светлината, ускоряваща развитието ни.
От урока по статия на Рабаш, 08.04.2015
[157438]
Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.
Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.
Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.
Адам („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.
Но да реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.
Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .
Хубавите, добрите отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.
В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.
Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай той ще ги доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.
Нимрод е смятал, че трябва да се върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.
Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк Йосиф Флавий вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите, поставили началото на днешната световна цивилизация.
А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.
Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.
Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.
Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.
Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.
Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.
Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.
Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.
Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.
Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.
В народа на Израел има свойство, наричано Моше (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.
Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.
Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.
Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.
Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.
Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.
В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.
Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.
Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.
Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.
Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.
„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”
Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.
Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.
След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.
Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.
А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.
От беседата за празника Пурим, 18.02.2015
[154782]
Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.
Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.
Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.
Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.
[156084]
Депресията е най-големият проблем в света
Въпрос: Неотдавна се случи едно съвсем неразбираемо и страшно събитие със самолет на авиокомпания Germanwings, когато един от пилотите преднамерено унищожи самолета, заедно с пътниците.
Както ми се струва, в основата на тази постъпка е егоизмът. Но видоизменението му днес е толкова многообразно, дотолкова излиза от рамките на общите представи, че ми се иска да чуя Вашия коментар.
Отговор: Сега в човечеството започва да се събужда много сериозен въпрос за смисъла на живота. Преди 100 години и по-рано, хората са били заети само с това да преживеят. Малко неща са ги интересували.
И ако в някого се е проявявала малка депресия, то е била характерна само за елита. А в наше време обикновените хора, в частност средната класа, започват да си задават въпроси за смисъла на битието: за какво, с каква цел, защо.
Един вид, всичко има, но няма удовлетвореност. Това довежда човека до най-ужасни състояния. Той не знае какво да прави със себе си. Депресията е най-големият проблем на света!
Тя влече след себе си и наркотици, и терор, и отвежда младите хора от Европа за участие във военни действия на терористичните организации. Те не знаят какво да правят! А това им дава някаква цел в живота! Те могат някак си да изразят себе си.
Същото е станало с немския пилот. Не е намерил смисъл в живота, задавал си е този въпрос, ходил е на психолог. Имал е сериозни, неустойчиви вътрешни състояния. А на всички им е изглеждало, че това е в реда на нещата.
Като че ли такива състояния се срещат в много хора, но някак си се справят с това. Някои взимат леки наркотици, някои успокоителни, антидепресанти. Днес това вече не се смята за нещо извън реда на нещата и такива хора даже се допускат до полети. Понеже, както се изясни сега, ръководството на авиоконцерна Lufthansa е знаело за болестта му.
Но тъй като става обичайно явление, то естествено, се снижава „летвата“ за прием в летателния състав. Ако предявят строги изисквания към пилотите, тогава от къде ще вземат хора за работа?
Въпрос: Но как да се обясни появата на все по-широко разпространяващото се желание да не се живее?!
Отговор: А заради какво? Някога, преди 100-200 години, и може би години преди това, в човека са преобладавали желанията на животинско ниво. Харесвало му е да ходи на вечеринки, да се развлича – жени, ресторанти, барове… Спечелил – пропил, още се повеселил и един вид, всичко е добре, животът си върви по обичайните релси.
И изведнъж, стоп, колелото на този живот започнало да се препъва в нещо. Оказва се, че на пътя на колелото стои камък: „За какво? С какво? Накъде се движиш? И този въпрос вече не му дава да се наслаждава от това, от което се е наслаждавал преди.
Въпрос: Но това е най-чудовищната история. На всички е известно, че хората, които не могат да намерят отговор на въпроса за смисъла на битието и живеят в несъгласие със самите себе си, се пропиват, приемат наркотици и даже има такъв израз „излизат през прозореца“. Но този пилот е повлякъл след себе си толкова хора! Какво е това?!
Отговор: Както предполагам, по-вероятно е да се е проявило страшно вътрешно разочарование и претенция към целия човешки род. Той е пренесъл върху околното общество недоволството от себе си, от своята съдба, от своето безцелно съществуване. Виждам в постъпката му именно несъгласие с целия свят.
Търсене смисъл на живота
Въпрос: Има ли връзка поведението на пилота-камикадзе с поведението на тези, които наричаме терористи-камикадзе?
Отговор: Разбира се! Това са хора, които търсят цел в живота! За тях не е важно за какво воюват!
Въпрос: Но защо, занимавайки се с търсене на цел в живота, те я намират в смъртта?!
Отговор: Те чувстват, че смъртта е продължението на живота. Защото в самия живот няма цел за тях! Смъртта им изглежда край на тяхното безцелно, унижено съществуване. Нали, ако съм човек, то ще искам да знам за какво, заради какво, в името на какво съществувам.
И изведнъж „му хвърлят кал в лицето“: „Не, ти оставаш животно!“ .До това ни води сегашният ни живот. Принуждава ни да сме животни! При това те тласка в най-отвратителните състояния, в които се чувстваш толкова унижен. Длъжен си да ставаш, да отиваш на работа, да се занимаваш със семейството, да мислиш за този, за онзи. През цялото време някому за нещо си длъжен.
И всичко това за какво? Постоянното състояние на вътрешно безцелно съществуване е по-лошо от смъртта. Напълно разбирам тези хора. Погледнете какво се прави в Европа!
Реплика: Младежите, които отиват да воюват в редовете на „Ислямска държава“, знаят точно, че те извършват престъпления срещу своята страна. Те вече не ценят чуждия живот – те искат да убиват!
Отговор: Работата не е в това. Ако те воюват за някакво дело, то чувстват цел, възторг в боя, нещо им свети отпред. Смятат, че заедно ще могат да направят нещо. Заедно, това е много важно, това приповдига човека и вече не е в животинско състояние. Хората търсят как да се издигнат над този живот. Не става дума за тези, които страдат от липсата на парчето хляб. Става дума за хората, които имат всичко.
Развитие на желанията, стоящи на границата на нашия свят
Реплика: Получава се много тъжна и песимистична история: това, което е било в основата на човечеството – ценността на собствения и чуждия живот престава да бъде основополагащ фактор. Така може да се стигне до верижна реакция, когато много неща, които са изградени на това, че човек държи на своя живот и бидейки пилот на самолет, водач на автобус или влак, никога няма да извърши нещо, което ще му навреди, престава да действа.
Отговор: Абсолютно! Не можем да оценим своя живот, защото започваме да се чувстваме отнасящи се към нивото „човек“. В нас се развива нещо ново, питащо за концептуалния смисъл на Вселената, за това, което е над нея. В нас се появяват такива въпроси, които не могат да получат удовлетворение от нашето животинско съществуване.
В това се състои проблемът и си струва добре да се позамислим. Не е просто тяга към наркотиците, антидепресантите, убийствата и към някакви ексцесии, а неудовлетвореност, възникваща в нас от естествена потребност.
Обърнете внимание, че днес хората говорят напълно спокойно за трета световна война: „Е, ще има още война… Важното е, всичко бързо да завърши“. Както в песента: „Ако е смърт, то да е мигновена, ако е рана, да е малка…“.
Несъстоятелност на религиите
Въпрос: Как да се държат трите основни световни религии? Нима не могат да дадат отговор на хората и да им помогнат?
Отговор: Не. Човекът надраства тези религи. Те не го удовлетворяват.
Погледнете кой ходи сега в църква или в синагога? Само този, който е строго възпитан в тези рамки и съгласно своето възпитание не може да излезе от тях. Ако се изключат от религията, общественополезните или обединяващите фактори, то сама по себе си, тя не може да удовлетвори човека.
През цялото време в нас възникват нови нарастващи желания, потребност да се разберат и да се осъзнаят много неща, но религията не дава отговор на това.
Методика, която открива новия свят
Въпрос: Какво може да направи кабала?
Отговор: Кабала може да отвори нов свят на човека, да му даде такава система от знания и практическа методика, при което той започва да разкрива за себе си цялата картина на вселената, нейната взаимосвързаност, протичащите състояния между неживата, растителната, животинската материя и душите.
„Човекът“ – това е вече душа, нещо, което съществува и извън тялото. Тялото може да умре, а той все пак ще съществува. Трябва да покажем на човека, че бидейки все още във физическо тяло, може да достигне друго измерение, да осъществи гладък преход в следващия свят, както е казано: „Долови своя свят в този живот“.
Въпрос: Означава, че кабала ще може да спре този лавинообразен процес, който разрушава и човека, и обществото, в което живее, и държавата, и отношенията между държавите?
Отговор: Науката кабала, показвайки на човека цялата система на мирозданието, му дава възможност допълнително, към егоистичната сила да овладее втората сила на природата – алтруистичната, и човек може да изгради себе си между тях като съставен от тези два противоположни елемента. Виждаме, че не можем да преживеем с една отрицателна сила, нужна ни е втората, уравновесяваща я.
Именно с това се занимава кабала. Тя разкрива на човека втората сила – силата на взаимовръзка, която както наблюдаваме днес, съществува в природата. Защото цялата природа е взаимосвързана, алтруистична и само човекът в нея е единственото същество, вредящо на всичко.
Образованието на масите е методиката на „кръглите маси“
Въпрос: По какъв начин днес може да въведем това в обществото: чрез системата на образование, на възпитание, средствата за масова информация, интернет, чрез вик, Организацията на Обединените Нации? Как да обясним на хората, че търсят отговора не там, където е? Ето, Вие се занимавате с това през последните 25 години.
Отговор: Независимо от всички мои опити, не виждам никаква възможност да действам чрез вече създадените организации. Всички те са основани на чисто егоистични принципи. Имат определена, тясно егоистична цел и с дейността си просто дават на членовете на своята организация да припечелят добре.
В това се състои съществуването им като цяло, а също и съществуването на различните партии в правителството и всичко друго. Целият наш свят е изграден на чисто егоистична основа.
Смятам, че единственият изход днес, това е образованието. Трябва да излезем към широките маси и да им покажем как в кръга на общуването помежду си, в продължение на половин час ще започнат да разкриват втората, алтруистична сила на природата.
И тогава ще видят, че в ръцете си имат инструмент, с помощта на който могат да уравновесят отрицателните сили на човека и обществото и да започнат правилно да работят помежду си в семейството, с децата, в училищата, на работа, в правителството, навсякъде.
Разбира се, желателно е това да е държавна програма, но ако не е, то в крайна сметка, една обществена програма, позволяваща да се създават такива кръгове, в които десетки хора биха се събирали, под ръководството на наши специалисти и буквално биха отработвали тези състояния.
Ние вече започнахме да практикуваме „кръглите маси“, на които се събират десет абсолютно противоположни, независими един от друг хора: евреи, араби, туристи от различни страни и те започват изведнъж (всъщност, не изведнъж, но по такъв начин ги настройваме) да усещат как между тях се разтварят, пропадат всички прегради и възниква нова, единна за всички общност.
С помощта на тази общност започват да усещат съвсем ново състояние, ново съществуване – ето, това е Човекът. Както изначално е създаден един, единен, единствен, така и ние – цялото човечество представляваме сами по себе си една единна схема, една единна фигура.
Преди всичко, трябва само да се съединим помежду си в нашия вътрешен порив и тогава ще разкрием тази система и ще намерим себе си, съществуващи в други координати, в друго измерение. Това е изходът на следващото ниво на нашето съществуване. Това е отговорът за пилота-камикадзе и за тези, които отиват да воюват в ИДИЛ. Няма друг отговор.
Ще влизаме в още по-големи депресии, няма да ни помагат даже наркотиците. Погледнете как се измъчват хората във всички страни! Заради какво се раждат, заради какво воюват?
Мисията на народа на Израел
Въпрос: Доколкото зная, много от това, за което говорите, вече сте започнали да прилагате в Израел. Има ли някакъв положителен резонанс, някаква обратна връзка, която да показва, че хората искат това?
Отговор: Има обратна връзка, защото вземаме активно участие в различни движения. Има големи успехи в това, че организираме кръгли маси на площадите, в парковете, на брега на морето, на плажовете и хората с удоволствие участват в тях. Започваме успешно да внедряваме нашата методика в училищните образователни системи. Освен това, се подготвяме да я представим на широките маси с определена основа.
Но най-важното е, че сме задължени да въплатим за първи път тази идея в Израел, защото принципът за обединяване на абсолютно различните хора се намира в духовните гени на еврейския народ. Защото преди 3500 години Авраам е извел от Вавилон всеки, който е отговорил на неговия призив за обединение. Както пише Рамбам, той е сплотил около себе си десетки хиляди хора и ги е отвел в земята на сегашен Израел.
И макар всички привърженици на Авраам да са били от различни семейства и различни кланове, те се обединили помежду си на идеологичен принцип и започнали да се наричат народ. Но всъщност, това не е народ, а отбор от напълно различни хора, които са разбрали, че трябва да се обединяват над всички различия, над всякакво недоразбиране един-друг в общо, пълно, равно обединение между тях.
Впоследствие, тази група, която преминала етапа на духовно издигане, паднала от това ниво и сега отново трябва да внесе в света методиката на обединение – науката кабала. Тя живее в тези хора, но те са длъжни да покажат върху себе си нейното действие и да станат пример за целия свят.
Коренът на антисемитизма
В това се и състои коренът на антисемитизма в народите на света, които чакат от евреите изпълнението на тяхната мисия, но засега ги усещат само като източник на злото.
Напълно оправдавам антисемитистите за отношението им към евреите, защото те разсъждават много просто: „Вие скривате нещо от света, нещо не ни давате“. Подтекстът е такъв: „Вие сте по-силни от нас, ние зависим от вас. Направете това, което трябва за направите“.
Всъщност, искането е напълно правилно и всички идеолози на антисемитизма чувстват отвътре, че евреите са длъжни да предадат на света тази методика и да дадат пример на цялото човечество, тоест да станат светлина за народите на света.
Надявам се, че накрая ще можем да организираме поне тази част от народа, която живее в Израел и по такъв начин да покажем на света това, което не му достига, защо страда и как може да достигне до такъв вид съществуване, който днес е трудно даже да си представим – към абсолютното съвършенство във всичко.
От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 01.04.2015
[157088]
Изследване: Опитът на човек оказва дълбоко въздействие върху живота на неговите деца. Потомците на хора, оцелели в Холокоста, имат изменен профил на хормона за стрес, в сравнение с техните връстници и това ги предразполага повече към безпокойство. Травматичният опит на родителите понижава способността на тяхното потомство да се оправят след травма.
Оцелелите от Холокоста са изменили нивото на циркулиращия в тях хормон на стреса, в сравнение с други евреи на същата възраст. Оцелелите имат по-ниски нива на кортизол – хормонът, който спомага за възвръщането на тялото към нормален живот след травми, посттравматични стресови състояния.
Последствията от продължителни преживявания в детството и в подрастваща възраст се предават от поколение в поколение.
Потомството на оцелелите в Холокоста е по-уязвимо към въздействието на стрес, подложени на риск възрастови метаболитни синдроми, затлъстяване, хипертония, и устойчивост на инсулин.
Реплика: А ако вземем под внимание 20 века системно угнетяване, то въобще е непонятно как тези хора все още се радват, размножават и обичат хумора…
[155646]