Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Неправилно е да наречем COVID-19 пандемия; това е глобална криза, чийто спусък беше пандемията. Кризата беше бомба, която дълго време чакаше да избухне, а коронавирусът просто отклони света от скалата, на която висеше от години. Така че, ще сгрешим, ако очакваме да се завърнат дните преди коронавируса. Те няма да определят вече живота ни.

Когато излезем от блокировката, ще открием, че животът се е променил, както и ние. Миналите ценности ще изглеждат абсурдни и незрели. Няма да разберем защо изобщо сме гонили целите, които сме постигнали. Защо беше важно да носите една марка, а не друга? Защо превръщахме в идоли хората заради техния външен вид или приписвахме мъдрост на хора, които нямат? Дадоха ли ни нещо ценно?

Съвсем скоро ще осъзнаем какво наистина ни прави щастливи: добрите приятели и топлото семейство. Ако ги имате, сте най-богатият човек в света. Скоро всички ще го усетим.

[Снимка от Тайлър Никс, Unsplash]

Красотата в богатството на семейството и приятелите е, че колкото повече имате от тях, толкова повече обогатявате и другите с него. Защото приятелството и семействата са за хората, които се свързват помежду си, споделят, грижат се, помагат си един на друг. В това богатство или всички са богати, или всички са бедни.

Никой не може да реши вместо нас по кой път искаме да вървим. Болката по пътя към щастието, която COVID-19 ни отвори, може да бъде малка или голяма, изборът е наш.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В Южна Корея са измислили интересно нещо: „затвор вътре в мен“. Човек влиза в затворническа килия, оставя отвън мобилния си телефон, сяда на пейка и… мисли.

…

Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново…

[237574]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→