Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Десет процента от хората в света се считат за алтруисти. Те се грижат за другите, за природата, но със скрита полза за себе си. Как да се отнасяме към това?

Отговор: Скритата полза за себе си, без да се нанася вреда на останалите, не представлява никаква опасност нито за човека, нито за обкръжаващия свят.

Но ако умишлено нанасяш вреда на света и обществото, това вече е сериозно.

Въпрос: Много хора смятат, че трябва да взимаме пример от така наречените алтруисти. Но те все пак се считат за егоисти?

Отговор: Егоизмът – това е експлоатацията от един на друг. А ако човек живее нормално в нашия свят, ходи на работа, отглежда деца, ходи на почивка, това не се счита за егоизъм.

Егоизъм е използването на другите за лична изгода.

Реплика: Интересно, че не го усещаме. Никой няма да каже за себе си, че е егоист.

Отговор: Затова трябва да възпитаваме човека, да обясняваме, да даваме примери, упражнения. А иначе природата няма да издържи нашето общество и обществото няма да издържи само себе си.

От ТВ програмата „Епохата след коронавируса“, 23.04.2020

[265916]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Днес сме поверили света и нашето бъдеще на хора, които нямат деца и не изпитват никакви чувства към бъдещето.

[237388]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как обикновеният човек, който до март 2020 година имаше работа, кариера, доходи, перспектива за бъдещето, сега може да приеме, че всичко това вече е в миналото и животът поема съвсем различна посока? Той не иска да се съгласи, още не е готов за тази картина и затова трябва да се учи да живее нов живот.

Нямаме друг избор, защото така ще бъде, тази промяна вече започна да се проявява в нашия свят все повече и повече и трябва да го обясняваме, да го обсъждаме във всички медии. Ако не приемем тези промени сега, по-късно ще бъдем принудени да го направим, но вече в много по–строги, критични условия, защото процесът ще продължава.

Всички сме различни и много хора не могат да приемат промените със скоростта, с която се случват, затова възникват толкова конфликти. Необходимо е всички да се учим как да се отнасяме един към друг с любов и разбиране. Изправени сме пред общ, национален и световен проблем. Може да се каже, че дори не е световен проблем, а глобална революция от вселенски мащаб.

Човешкият род в наши дни достигна до своето най-голямо развитие и сега преминава през трансформация, каквато историята не познава. Засега това е само първият етап. От материалния живот, който човекът е започнал преди хиляди години от преследването на мамути, преминаваме към нов живот – колективен, обществен. Връзката между хората ще определи новата организация на обществото.

Необходимо е да се учим на този нов живот, както и да изучаваме стария си живот, за да разберем защо ни доведе до тази момент. Това не е случайност, а законите на природата, които определят развитието и ни въздействат – това не зависи от нас. От нас обаче зависи как ще приемем това състояние, за да страдаме по-малко, ако осъзнаем какво се случва и работим заедно, ръка за ръка с природата.

Тогава ще стигнем до добрия живот, който е определен за нас. Защото природата ни води към добро, но не според нашите обичайни представи за благополучие като за богатство и власт, а към спокоен живот в материалната сфера и живот, пълнен със смисъл, съдържание, напълване в духовна, вътрешна форма.

Всички ще спечелим. Освен това трябва да разберем, че природата е по-силна от нас и  ще ни води през този процес. Така че, нека да не се съпротивляваме, а да вървим заедно с природата.

От програмата „Глобални перспективи”, 14.05.2020

[266375]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството не вижда пряката връзка между нашето поведение един към друг и към обкръжаващия ни свят, към природата и вирусите. Не разбира, че вирусът е природна частичка, която ние сме принудили по този начин да започне да се разпространява и да ни вкарва в ред.

Отворили огромен магазин Hermes в Китай, след като хората там излезли от заточението, от своите стаи, апартаменти, вече като че ли освободени малко от вируса. Знаете ли, че за един ден в този магазин са направили оборот от около 2,7 милиона долара.

Какво се е случило там? Доставили  красиви чантички, покрити с диаманти, освен това и  много кожени изделия. И хората започнали да плащат. Ето в Италия сега се готвят за летния сезон. Тоест, те подготвят такива, знаете ли, шезлонги, покрити с кабинки. В ресторантите подготвят закрити кабинки, за да може човек да отиде и спокойно да продължи живота си, само че в затворено състояние. Никой не мисли за това, че човек трябва да се промени, тези обикновени хора.  Ето тази ваша мечта, че ще се промени мисленето на човека, че ще започне да мисли  по различен начин – как ще стане? Човекът, изглежда не се променя особено…

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато дойдат сътресенията в края на епохите, най-важното е да се разбере посоката на процеса. На стръмните завои на историята се провалят тези, които се държат за миналото, а не за бъдещето.

Развитието на човешкия род на планетата Земя се определя от развитието на обществените отношения. Промяната на формата всеки път води до смяна на социалната формация, строя, начина, светогледа. Грубо казано, както се отнасяме един към друг, така живеем.

Досега развитието беше естествено и въпреки, че цивилизациите не знаеха предварително какъв ще бъде следващият етап, промените настъпваха и се прилагаха според необходимостта на самата човешка природа. Те бяха неочаквани и в същото време закономерни.

Сега сме в противоположната ситуация: бъдещето е очаквано, но не е закономерно. То вече е изчислено логически, но противоречи на нашата природа. То вече назрява, но някак странно – иска от нас осъзнато, доброволно участие в раждането си. Никога досега не е имало такава фаза на прехода.

Краят на релсите

Защо се сблъскахме с това точно сега? Какво се промени?

Ние се променихме. За първи път човечеството се почувства като неразривно, противоречиво цяло, затворено в конвулсиите на глобализацията. За първи път общото съгласие, по дефиниция недостижимо, се превърна в насъщна необходимост. Историята ни доведе до безизходица и не иска ситуацията да се разреши, както досега. „Разберете се сами“ – казва тя.

Ситуацията е изключително проста: във време на глобални заплахи единственият шанс за нормален живот за нас и нашите деца е способността за взаимодействие и намиране на баланс. Няма друг  начин. В крайна сметка, никой не печели от бедите на другите и няма да изчака в бункер урагана. Невъзможно е да се заключим от глобалните проблеми, те са пагубни за всички. Коронавирусът е просто цвете.

Което означава, че трябва да се научим да живеем заедно.

Но проблемът е, че не искаме да бъдем заедно. Заедно е точно това, в което се проваляме на изпита. „Заедно с тях!? Всичко друго, освен това!“

Какво ще правим?

Да спрем да се държим за миналото. Оковани сме в една верига, но не сме свързани с една цел. И проблемът изобщо не е в първото, а във второто. Него трябва да решим.

Точно така, човекът не може да се промени. Но връзката между хората е променлива величина. Преди тя се променяше под натиска на природата, по нейния указ. Природата включваше в нас вътрешни пориви, слагаше външни ограничения, подреждаше ситуацията.

Това беше вчера, но днес промените придобиха качествено различен характер. Образно казано, ако преди бяхме обучавани с диктуване на решения, сега оставиха решенията на нас: „Изградете връзка – или ще изчезнете“. И въпреки, че не сме свикнали с това, няма да има милост.

Защото имаме работа с Природата. И сега тя иска от нас да се променим не по необходимост, а по желание, иска предварително да разберем промените, да се съгласим с тях, да помогнем да се реализират в живота и освен това, да застанем начело на тези промени. Отсега нататък ясно трябва да си представим откъде и накъде вървим, какво искаме, как да се разбираме, как да си взаимодействаме, как да създаваме равновесие.

Това е съвсем различен разговор. Нищо добро няма да се случи с нас, докато сами не се протегнем напред. И ако продължим да се дърпаме назад, няма да има нищо добро.

Такава е съдбата на независимите създания. Човекът става решаваща част от природата и сам определя развитието си. Релсите свършиха, пред нас е свят, толкова огромен и толкова тесен, и ние сами подготвяме съдбата си. Отсега нататък каквото и да се случва с нас, е наш избор, наше решение, наш успех или провал. И колкото по-бързо започнем да се учим по този път, толкова по-лесно ще бъде да изградим нови отношения, нов свят между нас.

Да се удържим на завоя

Преди време живеехме като семейство, племе. След това дълго и трудно преминахме през епохата на робовладелството и феодалното поробване. После се освободихме, усетихме апетит, обиколихме цялото земно кълбо  и… се сблъскахме със себе си. Светът сега е огледало на нашите отношения. Всички вируси, кризи, изблици на вражди, са отражение на нашата егоистична природа. И те все по-широко обхващат човечеството, защото с цялата ни цивилизованост, сме пропити с плътната жлъч на себелюбието. Ходим по главите си, конкурираме се, търсим възможност не просто да превъзхождаме другите, но и да ги стъпчем в калта, поне морално. Всичко наводнихме с любимото себе си.

Но точно това ни помага да се освободим от последните илюзии, да признаем фиаското на стария преход и да се устремим напред към новия. Самостоятелността започва със самооценка.

Днес започваме да осъзнаваме, че от незапомнени времена сме били водени от слепият егоизъм, който хвърля всеки от нас от една на друга страна. Отново и отново следваме неговия повод, а след това се справяме с резултатите.

Сега всичко е различно: първо трябва да разберем, а след това да действаме. Съгласете се, че това вече е друго ниво. Въпреки, че заплахите са големи, те винаги се случват при порастването.

И затова просто трябва да разберем законите на интегралната, взаимосвързана, затворена система, в която се превърна човечеството на планетата Земя. Те са коренно различни от всичко, с което сме свикнали. Старото сега не просто е безполезно, то носи вреда, нарастваща ден след ден. Защото във всички сфери на живота постоянно се издигаме от индивидуалното към общочовешкото, от частната полза към общите интереси.

Всъщност вече сме достигнали до такова ниво, когато целият свят е единно общество. Казано по друг начин, всеки човек, осигурявайки своето съществуване за сметка на цялото човечество, по този начин става задължен да обслужва и обезпечава целия свят. (Баал Сулам)

Тук е заложен коренът на трансформацията, която трябва да направим. Взаимосвързаността е взаимозависимост и отговорност един за друг. В общата лодка не трябва да мислим за себе си, а за другите. Например, да се опитаме да не заразим другите в период на епидемия. Само по този начин за всеки е гарантирано, че самият той няма да се зарази.

Това изисква Природата от нас и това означава независимост за нея. Идва епохата на общността, взаимността, емпатията, издигането над различията и истинското единство. Дори вирусът ни подтиква към това.

Но ние продължаваме да харчим астрономически суми, за да се върнем там, където е невъзможно да се върнем. Всички наши субсидии и компенсации не отчитат прекъсването на тенденцията, не са насочени към неотложните задачи на общата система. На завоя на историята упорито се държим за старото и рискуваме да останем без нищо.

План за действие

„По-добре да вземем закона за развитието в свои ръце и под свой контрол, защото тогава ще се спасим от всички страдания, които историческото развитие ни подготвя от този момент нататък.“(Баал Сулам)

Очаква  ни рецесия, голяма рецесия, която ще сложи край на безумното свръхпроизводство на стоки и услуги. В идеалния случай, трябва да се спуснем от „блестящата висота“ на консуматорството внимателно, постепенно, забавянето се случва и много внимателно трябва да се грижим за хранителната индустрия, която е изпълнена с неприятности за много милиони. Като цяло неотложните нужди, включително образованието, сега трябва да станат приоритет.

Тогава рецесията няма да се превърне в катастрофа. А след това, стабилизирайки ситуацията, ще видим в нея спасение, щастлива възможност да избегнем краха. Вземайки нещо от нас, ни дават друго, несравнимо по-ценно.

Но, за да приемем този дар, да използваме дадената възможност, трябва да се заемем с работа, с изграждане на нови отношения, на ново общество. Умира парадигмата, която кара хората да живеят, за да печелят от другите. Дойде време да живеем, за да растем, да обичаме, да се грижим за другите. И тази революция ще стане не на улиците и на площадите, а в сърцата, между нас.

Само трябва да осъзнаем, че това е изискване на Природата, чиито закони за насочени към нашето развитие. Тя е мъдра: осигурява ни независимост, въпреки че може да настоява на своето. А нашата мъдрост е да не ѝ пречим и сами да действаме по нейния начин, на освободената от нея „територия“. Тогава всичко ще се подреди и ще живеем добър, ползотворен живот.

Този живот вече ни чака, просто не е такъв, какъвто изглеждаше вчера. Външно той тече спокойно, умиротворено, а вътрешно е пълен със съдържание, действие, смисъл, възходи и падения, предизвикателства и радост. В него се крие много повече, отколкото в лъскавите обещания на отминаващата епоха. В него всеки ще намери себе си. В него ще станем единно човечество на общата Земя.

[266332]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как стана така, че царят на природата е в състояние заради илюзорни идеи да унищожи не само чуждите хора, но дори и себе си? Как това се свързва с високите идеали, културата, изкуството, моралните принципи и могъщия  интелект?

Отговор: Трябва да разберем, че сме създадени такива. Удивително е, как природата ни е създала, от една страна привидно разумни,  а от друга  – дала ни е такъв егоизъм, който не може да се съобразява с нищо.

Ако вземете някакво животно и сложите пред него купа с храна, то ще почувства дали е добра за него или не. А ако сложите пред човека купа с вкусна храна, той ще яде, дори  и да не се чувства добре.

Този проблем  е с  всичките ни чувства. От една страна искаме, а от друга  не разбираме какво искаме.  Тоест, не можем да се справим с нашите желания. Те ни командват.

А  при животните командва инстинктът. Добро или лошо  – само инстинктът.  Няма нито привързаност, нито любов, нито  ненавист,  няма приятно-неприятно, а само добро или лошо, които са записани в техния организъм. А у нас го няма.

Въпрос: Значи човекът е венец на природата, но само в потенциал?

Отговор: Човекът ще стане венец на природата, само след като стигне до осъзнаване на своето зло и завърши своето поправяне.

От ТВ програмата „Епохата на посткоронавируса“, 16.04.2020

[266209]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора сега са в депресия. Как да преодолеем това безпокойство? Правите впечатление на весел човек. Какъв съвет можете да дадете?

Отговор: Не е лесно. Не бива да се отнемат проблемите от хората. Животът е изграден от цветове. Всички цветове се определят на фона на другите: светло на фона на тъмно.

Ето защо, не можете да премахнете тъмните тонове. Просто трябва постоянно да постигате светли тонове на фона им. И това се прави само, ако сте в група.

На първо място е групата. В никакъв случай не оставайте сами! За начинаещи това е просто задължително.

От урока на руски език, 26.04.2020

[266172]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→