Задава се голяма световна криза, в резултат на която ще изчезнат всички пари, а заедно с тях и връзката между хората. Светът ще поиска да се върне към златния стандарт, както е било някога.

Ясно е, че ако парите престанат да бъдат обезпечавани от реални ценности – злато или диаманти, скъпоценни сами по себе си, ако пари може да се напечатат, колкото искаш, светът полудява.

Той вече не може да поддържа системата, на която се е държал, когато за покупка е трябвало да се плати, за това е трябвало да се работи, за да се изкара и т.н… Икономиката трябва да работи по точни закони и правила, така че  всичко да има своята цена. Но, ако свободно печатаме пари, те се обезценяват, превръщат се в прости хартийки.

Затова паричната система ще рухне и ще разруши човечеството. Проблемът е в това, че си позволихме свободно да си играем с парите. Преди беше ясно колко струват земята, къщата, ябълките, картофите, месото. Всичко имаше своята цена, произтичаща от природното равновесие.

Но ако човек се намеси в тази система с напечатани хартийки и започне да си играе с тях, той изважда природата от равновесие. Нарушава се баланса между това, колко природата отдава, колко получава, колко е необходимо на хората. Това  се случва сега. Икономистите и финансистите разклатиха цялата обща интегрална система и затова тя непременно ще рухне .

Единственото решение е да се върнем към природните ценности: или материални – злато и други скъпоценни метали, които не зависят от нашето желание, а се добиват в ограничено количество, или вече да преминем към духовни ценности, към отдаване. Ценността може да се измерва или в желанието да получаваш, или в желанието да отдаваш, но тя не може да се „назначи“ произволно според егоистичното желание на човека.

Минали са само няколко десетилетия от отмяната на златното обезпечаване на долара. По този начин финансистите си отвързаха ръцете, получиха възможност да си играят с парите, да се обогатяват чрез борсови спекулации. Те превърнаха веригата: „Пари-Стока-Пари“ в „Пари-Пари-Пари“, от която изчезнаха реалните продукти и реалната стойност.

Затова мисля, че в близките няколко години тази система ще се взриви. Тогава светът ще бъде готов да премине към нова формула: към любов към  ближния, както  към самия себе си.

От урока „От подножието на стълбата към постоянното сливане“, 21.07.2018

[230381]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата „Новинии с Михаел Лайтман“, 31.07.2018

[232420]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Реплика: Всички науки, създадени от човечеството, в частност, психологията и философията, говорят, как човек да се устрои на материално ниво и не се занимават с поправянето на човека.

Отговор: Те не са в състояние да поправят човека, защото нямат необходимите средства. Затова  не можем да предявяваме претенции към тях. Разкрива се тяхната несъстоятелност и ние виждаме, че очакванията ни от тях са напразни.

Разбира се, сами по себе си, тези дисциплини са необходими, но не бива да им приписваме някакви невероятни възможности. Те просто разказват как по-добре да се устроим в този свят. Но да поправят света… Вижте, колко хора се опитват да го направят!

Реплика: Към кабалистите също има претенции, че в продължение на хиляди години не са могли нищо да поправят.

Отговор: Кабалистите не са и се  опитвали да поправят света, това е абсолютно невярно! Трябвало е да създадат определено ограничено общество, в което в своите времеви рамки – примерно, за хиляда години, да реализират, доколкото това е възможно, система от правилни взаимоотношения между хората. Колкото са могли, толкова са направили и после са се разпръснали, защото така е било необходимо съгласно програмата на творението.

По времето на Първия Храм е било достигнато сериозно подобие с висшата сила. Но веднага, след като то е било постигнато, хората са започнали да падат от това ниво, докато напълно не се разпръснали. И сега ние отново влизаме в това състояние.

Но сега ние пристъпваме към пълно поправяне. Едновременно с това светът, естествено, ще започне да се изправя пред все повече проблеми, не разбирайки какво да прави със себе си.

С други думи, светът трябва да демонстрира своята несъстоятелност, а кабала трябва да покаже, че тя е средство за поправяне на човека, средство за връзка между хората и за достигане на следващото ниво в природата. От нашия свят ние трябва да пробием „дупка в тавана“ и през нея да излезем на следващото ниво на съществуване. Това е пред нас.

От урока на руски език, 24.06.2018

[235098]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Реплика: В света набира скорост популярността на храната от “боклука“ – продукти, изхвърлени заради изтичане на срока на годност.  Освен това, такава храна може да се поръча за дома за кратко време, до час хикс, след който ресторантите и кафенетата са длъжни да я изхвърлят на боклука.

Хората, които  разработват този проект, го наричат екологичен, защото  хранителните отпадъци са третият по големина източник  на емисии на парникови газове.

Експертите казват, че във Великобритания  супермаркетите изхвърлят храна  за 360 милиона паунда. Като цяло в ЕС изхвърлят на сметището повече от 12 милиарда тона храна годишно, което  е около 1%  от общия БВП.

Отговор: Ние разбираме, че количеството продукти,  което изхвърляме, влияе много лошо на околната среда, на екологията и оставя много хора гладни,  полугладни и т.н.. Трябва да направим нещо по въпроса.

Затова е необходимо образование на обществото. Аз не мисля, че всичко ще протече така гладко, че ще отделят и ще раздават…  Необходима  е системна работа на държавата за това. Но проблемът е, че нито едно правителство не  се интересува от нищо, освен как да остане на власт и да измъкне от тази власт максималното за себе си и за своите членове.

Затова ние трябва да започнем много сериозна образователна програма, която наистина ще  възпита всички членове на обществото, без изключение,  на това, че безполезно произвеждаме и абсолютно безплатно изхвърляме огромно количество храна,  коли, няма значение какво.  При това замърсяваме околната среда, а друга нямаме. От година на година ние само увеличаваме  помийните ями и сметищата около нас.

Разбира се, в това има огромен резерв. Ако  преди 30-40 години някъде имаше недостиг на храна, днес нейният излишък е навсякъде. Ако можем да я разпределим правилно, няма да има бежанци от едни страни в други , няма да има умрели от глад. Всеки ще има всичко, от което се нуждае.

 Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът за правилното разпределяне, за да не може някои категории хора да използват храна с изтекъл срок?

Отговор: Възпитание. Само възпитание на хората. Нищо друго няма да помогне.

Правилно отношение  на човек към човека, защото всички сме членове на една система, на едно семейство. На това трябва да  възпитаме, това трябва да показваме, да убеждаваме, да обясняваме всеки път, ден след  ден. И всеки ден човекът сутрин се събужда егоист, и трябва отново да  му натикаш в носа  това, че е малко винтче в огромна машина и че той зависи от нея, и тя зависи от него.

Реплика: Има външни отпадъци, чийто срок на годност изтича. Но в човека също има „вътрешни отпадъци“, от които е длъжен да се откаже…

 Отговор: Как да се изчистим отвътре? За това е необходимо правилно общество, което да  работи  над човека  и да му помага да се изчисти от лошите мисли, от лошите желания. Това е възможно само под влияние на правилното обкръжение.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240033]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

[232130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Обединена Европа не очакваше това да се случи толкова бързо. Като нарисувана в небето комета, тя прекоси зенита и тръгна към  линията на хоризонта.

Неотдавна кандидатите за присъединяване бяха внимателно подбирани и отхвърляни, а днес, ако ЕС е необходим на някой,  това са функционерите в Брюксел, които не представляват нито една държава или народ. А също  на елита и бизнесмените, които размиват границите в името на абсолютната власт. И въпреки, че агитационната машина е включена на пълен капацитет, много от тях вече проглеждат.

Ето защо ситуацията рязко се обърна – от Европа започват да бягат. Великобритания първа разбра какво не е наред. И дори  да се тресе от исканията на бившите „партньори“,  тези несгоди са по-добри от алтернативата – потапяне в блатото на европейските противоречия, в резултат на които ще има експлозия. Вярвам, че Англия ще се справи с всички трудности и ще разбере, че  навреме е скочила от падащата „комета на обещанията“.

Пред очите ни старата, спокойна, богата  Европа се превръща в горещ континент, в център на проблемите. „Жълтите жилетки“ завладяват Франция под общият възторг и съпричастност на хората. В Германия започва трудният преход от епохата на Меркел към нещо неизвестно и не окуражаващо.

В много страни десните сили от различни видове се готвят за реванш и ще го постигнат в следващите етапи на кризата. Кой знае колко силен ще бъде десният наклон? И какво да кажем за бившия социалистически лагер, който се събужда и гледа как да се освободи. Полша, Унгария, Чехия, Словакия – как се стремяха да прегърнат ЕС и колко преходен се оказа този роман.

Винаги съм казвал, че европейският проект ще се разпадне под собствената си тежест. Основателите на Европейския съюз го утвърдиха на нестабилните основи на кратковременната полза и дори го продадоха на заинтересованите страни. Какво друго можеше да се очаква от него, освен фиаско?

Но тук възниква основателният въпрос: ще бъде ли разпадането на Европейския съюз в полза на Европа? Мисля, че колкото по-скоро това се случи, толкова по-добре. По-добре и за Европа, и за всички. Според мъдреците: „Когато се съберат мошеници – лошо за тях, лошо и за света.“ „Мошениците“ са егоисти, които мислят само за собствената си полза. Това е модерна Европа.

В ЕС се събра „клика“. Те не искаха истинско обединение на сърцата, за тях основното беше да обединят банки, пазари, валута, да се противопоставят на Америка, Русия и Китай. Съюзът им се е превърнал в сборище на егоисти, без значение с какви табели се прикриват. И такова сборище неизбежно води европейците към крах. След като премахнаха границите, те останаха чужди един на друг, дори  общият манталитет не ги спаси.

Предупреждавах за това и преди петнадесет, и преди двадесет години, но дали европейците можеха да ме чуят? Бяха пълни с големи планове и надежди. Но  еуфорията премина и се появи много ясно усещане за предстоящия колапс.

Да, тревожно е чувството, няма да свърши добре. Обърнете внимание как Съюзът се разделя с Обединеното кралство, как му  налага умопомрачителни  задължения. Това напомня за безмилостен развод чрез съд, с канибал-адвокати, когато едната страна просто възнамерява да „съблече“ другата страна: „Ако решиш да напуснеш, ще напуснеш разорена.“ Отношението към Великобритания е като предател –  твърдо, безмилостно.

В действителност никой няма да спечели от това. Ще стане по-зле, но в слепотата си те  не разбират законите на общата система.

Всъщност историята сега ни дава урок, показва ясен пример за това, какво е човешкият егоизъм. Днес в Европа, всички негови „ползватели“, всички потребители могат да се убедят какво е той в действителност, без юзда и без разкрасяване: „Искате ли да вървите с мен? Ето какво ще  ви донеса – пълна разруха във вашата благоденстваща държава!“

Но ще се  уплашат ли  лидерите на Европа? Ще проработи ли в тях инстинктът за самосъхранение? Едва ли.

Ще има битка. Очевидно дори и война. И нито един лидер няма да има сили да я спре. Защото вече няма лидери. Времето им е отминало и Европа показва това на света.

Защо? Защото историята прави ново завъртане. На прага на новата епоха, която по своята същност отрича единичните лидери и ние трябва да осъзнаем това възможно най-бързо.

Настъпва времето на великата среща. Човечеството се нуждае от „могъщо множество“ – 100-200 души, силни по дух, които разбират природата на егоизма и необходимостта да се издигнат над него. Те трябва да намерят сили да станат ядрото на бъдещото единство, да приемат необходимостта на времето, да се договорят, да се свържат помежду си, да се издигнат над себелюбието, да създадат нова, безкористна връзка и да изградят на нейна основа такава  система, която да управлява не само Европа, но и цялото човечество.

Това ръководство ще бъде установено на основа на равенство и равновесие, на общи интереси, на доброволно единство на страни и хора, без диктатура и насилие. Тя ще бъде добър пример и ще се държи не със сила, а с вътрешно сближаване.

Ще се съгласи ли човечеството на такова управление?

Човечеството няма да има друг изход, защото въпросът ще се постави в упор: или това, или обща война.

А това означава, че Европа все още има шанс за добър сценарий, но за това трябва да се създаде такова обединено правителство, което с първото си решение ще обяви общо европейско образование! Да, за възпитанието на единния европеец, на единния Човек. Той вече няма да бъде просто французин,  германец или италианец с всички негови предпочитания и антипатии. Това ще бъде неразделна общност, в която всеки ще се грижи за другия, всеки ще цени другия и ще поставя на преден план единството.

Вместо красиви теории и изсмукани от пръстите принципи, те ще имат ясно съзнание за общо семейство, обща хармония на човешките взаимоотношения. Поддържайки го, те ще поддържат мира и просперитета. И когато го нарушат, те ще нарушат самите закони на природата, което неизбежно ще доведе до бедствие.

Може да попитате, къде европейците ще намерят методика, която ще им позволи да реализират обединението, а няма да  попаднат в поредната илюзия?

Ще отговоря: методиката вече съществува – това е методиката на кабала. Тя вече чака в готовност и всички желаещи могат да я получат. Елате, вземете и използвайте. Просто не закъснявайте.

[238370]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→