Реплика: Британският фермер Лео де Ватс организирал продажбата на селски въздух на богати купувачи, основно в Китай. Той запечатва в буркани чист селски въздух и го продава по 80 британски паунда.

За това той използва много красива реклама: „Въздухът се пречиства от недокоснатата природа,  преминавайки през бълбукането на горски ручеи, поглъща недокосната вода, течаща между скалите, а след това се връща към непокътнатата красота“.

Бурканите с въздух се купуват, човекът печели много пари.

Отговор: По принцип, вече сме се сблъсквали с понятието „продавач на въздух“.

Добър признак е, че хората се задъхват от този живот и, разбира се, ми е приятно да чуя, че те вече са готови да плащат дори за въздух. Защото въздухът над нас изглежда, че е в неограничено количество, но ние започваме да осъзнаваме, че такава необходима субстанция като чистия въздух, вече не е достатъчна за живота.

Процесът на замърсяване на въздуха постепенно води човека към ясното осъзнаване, че трябва да сложи край на тази цивилизация.

Въпрос: Защо замърсяването на въздуха е добър признак?

Отговор: Ние трябва да получаваме удари, иначе нашият егоизъм няма да се съгласи нищо да промени! Аз ще лежа, като Обломов /герой на А. Гончаров/  на дивана и никой с нищо няма да ме помръдне, освен ако самият аз не се окажа в безизходица! Само тогава ще се измъкна от дивана и ще започна да правя нещо.

Реплика: Но засега само богатите купуват този въздух…

Отговор: Нищо, ще стигнем до това, че хората ще излязат на демонстрация: „Дайте ни въздух! Няма какво да дишаме!“

Човекът ще започне да се задушава, тогава ще му дадат малко въздух и ще му кажат: „Ето, а сега ще гласуваш за мен!“

Въпрос: А може би, Вие също си струва не просто да давате, а да продавате идеята за другия чист въздух – на нашата взаимна връзка?

Отговор: Така аз просто ще печеля! Аз не съм създаден за това, това не съм аз.

Аз трябва да ви науча как да намерите в този свят пътя към висшия свят, към изхода в пространството,  в което има абсолютно всичко! Когато човек излезе в духовното пространство, той се намира в свят, пълен със светлина.

Въпрос: В него може ли да излезе всеки?

Отговор: Да, ще излезе всеки, но сега ние все пак трябва да направим нещо, за да не страдаме и да не се задушаваме.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.02.2016 г.

[176912]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Разкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам „Учение за Десетте Сфирот“, част 4 е казано, че „Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам“, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена „Адам“.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от „намерение“. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→