Ние мислим, че ключовите страни, от които зависи напрежението в света са суперсилите като Америка, Русия, Китай или войнствено настроените държави като Северна Корея, Иран. Но не разбираме, че най-проблемната зона е Европа. Тя е най-болната част от света, която скоро ще стигне до експлозия, разбиване, разпадане.

Тръмп действа като ангел, изпратен да ускори развитието на света. Баал аСулам пише, че смяната на либерализма в развитите страни неизбежно ще доведе до фашизъм. Това не зависи от нашето желание или нежелание, така се развива нашата вътрешна природа, егоистичното желание.

Възможни са два пътя на развитие на света: добър и лош, пътят на Тора, на светлината, или пътят на страданията. Пътят на светлината е пътят на нашето обединение, с което притегляме светлината, възвръщаща към източника и в резултат на това напредваме. Или  ще се превърнем във фашистки държави, следвайки примера на нацистка Германия и дори още по-лошо.

Това ще бъде един общ концлагер за цялото човечество, защото в този случай никой няма да се нуждае от милиарди хора. Човечеството ще се потопи в най-дълбоката тотална криза, сриване  до нивото на съществуване от средата на миналия век, приблизително както през 60-те години на 20 век и ще бъде трудно за оцеляване, хората ще страдат от глад и жажда.

Човечеството никога не е имало в такова изобилие храна и вода, както сега.  И това е въпреки, че населението от два милиарда, живели в края на миналия век, скочи до 8 милиарда. Сега ни предстои да изгубим и допълнителното население, и излишъка от продукти.

В света никога не е имало такова изобилие от храна и дрехи – от къде се взема всичко това? Всички имат всичко, идват бежанци от Африка, прекрасно облечени. Никой не умира без хляб и вода.

Ние не разбираме уникалността на нашето състояние. Само преди сто години хората  трябваше усилено да се трудят заради прехраната си. И ние стоим пред огромна криза, която ще ни хвърли назад. Пред нас е пътят на страданието, за който пише Баал аСулам. Но ако поискаме, можем да вървим по пътя на светлината, обединението, любовта към ближния.

И любовта към ближния се изразява  не в това – да споделяме с всички и да правим на всички добро. Работата е в това, че с любовта към ближния притегляме светлината, възвръщаща към източника, която ще донесе изобилие в света.

Затова е толкова важен предстоящият конгрес в Италия, който трябва да ни доведе до духовен пробив, който чрез нашата група ще подейства на цяла Европа. Заслужава си да вложим максимални сили в този конгрес, с това ще гарантираме  за себе си по-добро бъдеще. То е в нашите ръце.

От състоянието на Европа зависи целия свят, защото Европа е идеологически център на света. В близко време ще видим в Европа много промени. Всичко, което се случва в Европа много съответства на сценария, който е описан в статията на Баал аСулам, на неговите прогнози за развитието на света в „Последното поколение“.

От урока на тема „От любов към творенията към любов към Твореца“, 13.07.2018

[230009]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→