Въпрос: В природата съществуват някои “датчици”, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата “Заедно за главното. Александър Жданов”, 24.11.2017

[220096]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - No Comments→

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Filed under: Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: В историята на кабала нейното знание многократно е обезценявано. Ще стигне ли човечеството до това, да не се обезцени кабала като наука?

Отговор: Кабала е разкрита преди 5778 години и постепенно си е пробивала път отначало в Древен Вавилон, а след това в Древен Египет, и преди 3000 години в Древен Израел. След това в продължение на 2000 години тя е била в скриване, а сега отново започва да се проявява.

Ето защо ние сме участници в разкриването на кабала като наука за системата на управлението на нашия свят. В продължение на много години кабала е трябвало периодично да отива в изгнание, но днес ние започваме последния си поход. В кабалистичните книги е казано, че няма да има повече скриване на кабала.

Разбира се, че и днес имаме много недоброжелатели, но общата тенденция е насочена към разкриването на кабала. За това допринася целият свят, цялото негово развитие, всички възникващи проблеми, които са абсолютно неразрешими на нивото на нашия свят от земните науки.

Затова сега ние трябва постоянно да разкриваме особеността на кабалистичния подход към света: нищо отрицателно не съществува, всичко е дадено само за да се балансира всяка сила, противоположна на нея и по такъв начин да се движим напред.

Постановлението свише за забраната за открито изучаване на кабала наистина е само в определен период от време – до края на 1490 година. От този момент нататък се отменя това постановление и се разрешава открито да се занимаваме с изучаването на Книга Зоар.

А от 1540 година заниманието с мъдростта се счита за най-висшето предназначение и всички са длъжни, както възрастните, така и децата, да се занимават с нея, както е казано в “Рейя Меемна”. (Авраам Азулай, Предисловие към книгата “Ор аХама”)

Това е постепенен процес, в началото на който се намираме. До нашето време с кабала са се занимавали малки групи хора. Днес ние започваме разпространение сред масите, при което абсолютно всичко е без ограничения. Така е било само при Авраам в Древен Вавилон, преди 3500 години. А сега ние на практика повтаряме неговия път.

От урока на руски език, 29.10.2017
[220966]

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→