От поколение в поколение

Реплика: Американският философ Томас Кун, изследващ появяването на всевъзможни научни парадигми в обществото е написал: „Научната истина не достига триумф по пътя на убеждението на своите опоненти и тяхното просветление. Вероятно се случва заради това, че опонентите ѝ накрая умират и израства ново поколение, запознато с нея.“

Отговор: Следващото поколение по естествен начин се ражда вече с това знание, което предишното не е могло да поеме в себе си. Решимот /информационните духовни гени/ преминават от едно поколение в друго.

Въпрос: Значи, вие предполагате, че има определена група хора, с които вече нищо не може да се направи?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Излиза, че изводът, който е направил Томас Кун през 1962 година, може да се приложи към нашата система?

Отговор: Това е естествено. Томас Кун говори за това, което е видял в живота. Ние го извеждаме от духовните закони.

Следва продължение…

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишни публикации на тзи тема:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217773]

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво е „пустинята“, намираща се в човека?

Отговор: Пустинята в човека е неговото егоистично желание, което е невъзможно да бъде поправено веднага. Човекът трябва да стигне до тази „пустиня“ и да се постарае да живее в нея, и от нея да излезе „в земята, в която тече мляко и мед“.

Затова нашите праотци са започнали от пустинята. Аврам отишъл в пустинята, спуснал се в Египет, върнал се в Беер-Шева и т.н… Ицхак, Яков – целият им живот е бил свързан с пустинята. Моисей избягал от дома на фараона и в пустинята се срещнал с Итро, пресичайки пустинята.

Разбира се, тук се говори повече за духовни действия, отколкото за материални. Това се е случвало и в материята, съгласно съществуващия закон, че всяка духовна сила трябва веднъж да докосне своя материален клон и да се отпечата в същия ред в материалния свят. Затова е необходимо да стигнем до разбирането какво е пустинята и как можем да я обърнем в цъфтяща, плодоносна земя, както е написано в Тора. Това зависи не от преместването на друго място, както е в нашият свят. В духовното промяна на мястото означава изменение на моите вътрешни свойства.

„Място“ в духовен смисъл е вътрешното желание на човека. И ако вътрешното ми желание е като пустиня, то аз живея в него. Ако желанието ми е като морски бряг или градина, то живея в градина. Всичко зависи от това, как човекът е поправил вътрешните си свойства. Изхождайки от това следва да разбираме казаното в Тора.

Тора описва процеса, проявяващ се вътре в човека, който преминава от вътрешно състояние на пустиня, пълна със скорпиони и змии, в цъфтяща земя. След четиридесет годишното поправяне в странствания из пустинята, ние идваме на земята, в която тече мляко и мед.

Въпрос: Оказва се, че пустинята е нещо лошо?

Отговор: Пустинята не е лошо, а изходно състояние, от което започваме развитието си: както във вътрешното, така и във външното.

Следва продължение….

Пустинята, част 3

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

От 924- та беседа за новия живот, 28.11.2017

[217430]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Нови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: В развиващото се общество, което започва да разбира Природата, ще чуваме ли “майчин шепот”, който да ни предупреждава за потенциални опасности?

Отговор: Ще чуваме вътрешния си глас, защото вече ще чувстваме всичко чрез връзката между нас.

Това не е интуиция, а постижение и разкритие. Между нас строим система, подобна на тази на управляващата ни сила и разкриваме системата на управление, доколкото успеем да се свържем с нея.

Тази връзка е взаимна и постоянно развиваща се. Виждаме, чувстваме и разбираме всико, което ни е нужно. Тя е наша майка, учител, бавачка – тя е всичко за нас. Чрез системата от взаимовръзки ние въздействаме на Висшата Сила, която управлява Вселената и се проявява чрез обединението помежду ни.

По този начин навлизаме в напълно различни взаимоотношения: по-истински, по-зрели и по-душевни. Започваме да изучаваме законите на общуването и обединението.

Това е един очарователен процес, тъй като човек започва градеж на един напълно нов свят. Дори повече, той управлява себе си и обществото в съюз с Висшата Сила, така че цялото човечество да достигне такова ниво на осъзнаване.

От ТВ програмата “Последното поколение” 8/16/17

[218678]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Какво представляват връзките между нас, в които се разкрива Творецът?

Отговор: Ние обновяваме връзката, съществуваща между нас до разбиването, стараем се да я усилим. Работата, макар и да изглежда сложна, всъщност е доста проста.

Имало е четири-буквена структура АВАЯ с всевъзможни видове вторични частни АВАЯ. Тя е била построена от първите 9 сфирот. В тях е имало светлина, екран, 288 части, светлините /РАПАХ/. Към тези 9 първи сфирот се е присъединила Малхут, за да извърши Пълното поправяне /Гмар Тикун/.

Тоест, към РАПАХ се добавили още 32 части, за да се получат 620 – съвършената структура. Но това не е успяло, защото се е разкрило допълнително желание за наслаждение, за което не е било известно по-рано, както при разбиването на съсъдите в света Никудим.

Така се е извършило разбиването – прегрешението с Дървото на Знанието. Тези 32 части, Малхут, която е невъзможно да ги поправи с намерение заради отдаване, се е смесила с всичките 9 сфирот, включвайки всичките техни частни подсфирот, и цялата структура се е разбила заради нея. Разбила се, означава че е придобила желание за получаване заради получаване.

Тоест, разбило се е намерението, а не връзката. Мрежата от връзки е останала. Но видът на връзките на тази мрежа е станал заради получаване, и затова се нарича разбиване. Разбил се е добрият устрем един към друг, и вместо него се е разкрило злото.

Сега ние трябва да го поправим. Но ние не трябва да търсим между кой и кого се установява връзката. Творецът е довел човека в група, до Учител, до добра съдба и казал: „Избери си това!” Ние сме длъжни само да променим намерението: за какво се свързвам с другите, какво искам от тази връзка. Тоест, ние поправяме не връзката между нас, а само типа на тези връзки. И в това е цялото поправяне.

Връзки между всички хора има. Трябва само да се поправи качеството на връзките – от намерение заради „себе си” на „заради отдаване”. Според това ще открием все по-големи възможности и повече връзки, но те вече се разкриват по пътя на поправянето.

Затова всичко, което трябва да направим, е само да придобием алтруистично намерение вместо егоистичното, което ще се разкрива. Ние трябва само да полагаме усилия, за да приведем същите връзки в отдаващи. Затова изучаваме Книгата Зоар и цялата останала наука кабала.

От урока по Книгата Зоар, 20.12.2017

[218529]

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

До какво води ръстът на егоизма

Реплика: Съществуват три основополагащи етапа, които могат да доведат до пробуждане на точката в сърцето.

На първия етап човекът е длъжен да разбере, че обединението е изгодно. На втория етап да постави диагноза, че за всяко обединение егото може да бъде разрушително. А на третия етап да намери лекарство против това разрушение.

В момента има много предавания за това, че обединението трябва да бъде изгодно за егоизма. Създават се корпорации, различни колективи, външни социални системи, които работят по обединението, защото, когато се постигне единение, се постига по-благоприятен резултат.

Отговор: По принцип те не са много спокойни за това, защото егото в същото време дърпа човека навътре в себе си. Тук се изисква ясна представа за ползата от взаимното свързване, от сливането. В крайна сметка, в единството всеки от групата трябва да се отмени, да се смали.

Ако аз се обединявам с теб означава, че трябва да огранича по някакъв начин моите планове, моята визия за бъдещето и да взема под внимание в това бъдеще теб с твоите интереси. Наблюдава се борба на противоположностите.

Историята показва, че независимо колко добри цели са си поставяли хората, техните системи за обединяване са се разбивали на парчета, защото егоизмът постоянно се увеличава и преминава рамките, заради които си е струвало обединението, той ги разрушава.

Ние виждаме това във всички корпорации и в Европа, и в останалите региони. Както и да е, рано или късно, противоречията разрушават всички съюзи, всички споразумения.

Няма никакви изключения! Колко много хората в Съветския съюз искаха да бъдат заедно, макар да разбираха, че всичко върви към разрушение. По време на рухването на страната бях в Баку, в Азърбайджан. Процъфтяващ край, богат на нефт и изведнъж всичко се оказва в пълен упадък.

Аз разговарях с високопоставени хора от региона, които се оплакаха: „Ако знаехме, че всичко ще се случи по този начин, щяхме да го спрем в самото начало!“ Те дори не са си представяли, че това е естественото развитие на събитията.

Хората не разбират, че се обединяват егоистично, само заради постигането на някаква цел, която за тях е много важна. Например, една жена забременява: създава се семейство – женят се, омъжват се, защото трябва да се появи нещо трето, което ги принуждава да се обединят.

Така е и в промишлеността: появява се някакъв пазар, който не може да съществува без другия и започва обединяване, но не задълго. Защото егоизмът не може да се съедини с егоизъм, ако няма съответстваща основа, механика на съединението. На Земята няма такава методика. Затова ние виждаме как интензивно се разпадат всевъзможни съюзи: семейства, корпорации, междудържавни връзки.

Колкото повече егоизмът се развива, толкова по-бързо всичко се разпада на по-малки части. Точно така, както завършва живота, и в крайна сметка, всичко се превръща в прах.

Следва продължение …

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

От ТВ програмата “Последното поколение”, 14.08.2017

[217709]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - No Comments→

“Точка в сърцето” и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: “Заедно” – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване”.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата “Последното поколение”, 14.08.2017

[217783]

Filed under: Егоизъм, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - 1 Comment →

Въпрос: Какво могат да направят кабалистите, за да нахранят деца, които на всяка пета секунда умират на нашата планета?

Отговор: Нищо не могат да направят, както и всички останали. Творецът дава на всички ни тези ситуации, за да можем въз основа на тях, да достигнем до правилното взаимоотношение помежду си –”възлюби ближния като себе си”, в противен случай няма да можем да преобразим нашия свят. Това означава, че  трябва постепенно да вървим към това.

Кабала обяснява как да го направим. Ако разкажем за това на останалите хора, ако покажем методиката, която развиваме в кабалистичните десетки, тогава ще имаме шанс, светът да достигне до разкриване на правилното си състояние по добрия път.

От урока на руски език, 22.01.2017

[207851]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо хората харесват да гледат чуждите чувства в киното, в сериалите? Това дефицит на собствени чувства и преживявания ли е?

Отговор: Не. Това не са чужди чувства. Аз ги пренасям върху себе си и тогава съпреживявам, съчувствам на героите. Хората плащат много пари, за да изпитат чувства, каращи ги да плачат. Например, летят до Германия, за да гледат опера и т.н.

Рабаш има една статия, където той пише, че тези чувства, които в даден момент сам не преживяваш, но или си ги преживял в миналото, или можеш да усетиш от състрадание към другите, идват при тебе в състояние на така нареченото “подслаждане”.

И макар то да предизвиква в теб горчивина, но приятна горчивина, която само подсилва сладостта. Така че ние обичаме малко да поплачем, малко да потъгуваме, защото това още повече подчертава възможността да се насладим, да се радваме.

Въпрос: Някога казхте, че киното е възникнало като изкуство на състраданието. А филмите на ужасите? За какво да ги гледа човек?

Отговор: Тези филми все пак разширяват границите на представата на човека и малко разтърсват. В края на краищата, имаме много малко емоции в живота. Ние “замръзваме” в своето ежедневие.

Реплика: Има теория, че ако детето гледа екшън филми и филми на ужасите, то на него вече са му достатъчни тези впечатления, и то няма да ги въплъщава в живота. А има и друго мнение, че това е лошо влияе върху децата, те стават по-жестоки.

Отговор: Разбира се. Те свикват с жестокостта. Освен това, лошият пример е заразителен. Смятам, че това в никакъв случай не трябва да се допуска.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217760]

Filed under: Възпитание на децата, Общи - No Comments→

Въпрос: Какъв е духовният корен на мързела?

Отговор: Мързелът е прекрасно свойство! Много ви съветвам: бъдете по-мързеливи, по-малко глупости ще направите. Работата е там, че мързелът е правилното претегляне на необходимостта от действия.

Въпрос: Какво е, ако нямаме сили, и заради мързела се занимаваме само с най-необходимото и важното?

Отговор: А след това, това в действителност се превръща в нещо неважно и не необходимо. Затова е казано: “Да седиш и нищо да не правиш е за предпочитане”. Мислете, четете, опитвайте се да осъзнаете всичко в себе си – точно затова сте родени, а не за да направите много физически движения, от които нашият свят само се замърсява.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216146]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Егоизъмът – източник на енергията за човека

Въпрос: Човечеството няма друг инструмент за напълване, с изключение на егоизма. Това е източникът на неговата енергия. Но всички посоки, от които сега би могло да се храни егото, се изчерпаха. Какво може да се предложи на егоизма в социален план, за да може той да намери изход? С какво можем да заинтересуваме егото на съвременния човек?

Отговор: Егоизмът е основополагаща материя на природата, нейната основа. Ако ние не намираме за него нормален източник на захранване, тъй като той трябва през цялото време да се храни като животно, то тогава нашият живот излиза изпод контрол, и ние ставаме нещастни, загниващи хора. Затова трябва да намерим за него следващото развитие.

Работата е там, че егоизмът в този смисъл, в който се развивал всички хилядолетия, завърши своето развитие. Егоистичното напълване напълно реализирало себе си, и човек не може да изпълни себе с наслада от това, което идва отвън, тъй като вътрешното развитие на егоизма, което му даваше това наслаждение, вече не съществува.

Разбира се, може да се дадат на един човек големи страдания, и тогава той ще бъде щастлив, че има чиния супа и поне някакви дрехи, но това не е напълване, а бягство от страданията. И това също е изход. Социолози и икономисти, също се възползват от това и изчисляват такива възможности.

Обаче, следващото развитие на егоизма е изход в съвсем ново пространство “извън себе си”, когато човек не се занимава с добиване в себе си, а с добиване извън себе си и става интегрален, взаимосвързан. Но за това се изисква съвсем друга методика на възприемане на света, в който ние съществуваме.

Виждаме, че днес човек се затваря в себе си, нищо не му трябва, освен мобилния му телефон. Дай му пица, бутилка кока-кола на ден и възможност да сърфира в интернет, да обменя в чата празни съобщения, и това е.

По този начин, следващият етап е загубата на вкус към всичко, което ни заобикаля, затова възниква стремеж към наркотиците. Те винаги са били известни на човечеството, но никого особено не са привличали. Хората са имали други цели и стремежи, на тях не им било до това. А сега, когато няма нищо, те стават панацея от всички проблеми, болести, вътрешна празнота.

Следващият етап не може да бъде вътре в човека, той трябва да работи за разширяване на егоизъм. Но разширяването на егоизма се заключава в това, че аз виждам другите като себе си, в тяхното напълване виждам и себе си също. Отдаване на другите се превръща в моето напълване и тогава пред мен се разкрива целият свят.

Следва продължение…

От ТВ програмата “Последното поколение”, 14.08.2017

[217731]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Да речем, искам да разкрия висшата сила на природата, на Твореца, но нямам никакво желание да бъда с никого в никакви отношения и комуникации. Това желание може ли някъде да се придобие и изкуствено да се развие?

Отговор: Разбирам ви. И аз не исках да бъда свързан с никой, исках да работя само с Твореца, да Го разкрия и да имам работа само с Него. А всички останали — нека дори изобщо не съществуват за мен. Аз съм много голям индивидуалист, егоист.

Дойдох в кабала без нито една мисъл за това, че ще бъда длъжен да се обединявам с някого и не можех дори да седя близо с другите! Не можех да чувствам никого.

Но постепенно, под въздействието на обучението, статиите, под влияние на висшата светлина, която ти свети в мярката на занятията и усилията, ти започваш да разбираш, че това трябва да работи именно по този начин и няма друг начин. При което, това идва, може би след десет, а може и след двадесет години.

Изведнъж тези статии, които си чел хиляда пъти, започваш да ги виждаш по съвсем различен начин. Сега ти ги възприемаш не само схоластически, защото “писано е красиво”, а защото всъщност така трябва да бъде, ти трябва да го реализираш.

Това не е просто красиви думи, не са нравоучения, а наистина ръководство за действие. Това е жива инструкция, която трябва да се реализира в момента, в групата, помежду ни. По абсолютно практически начин.

Когато започнах да осъзнавам това, то, разбира се, отношението ми към всичко се промени. На мен не ми остана никакъв избор. Добре, че Творецът ме държеше толкова много години, докато не започнах да усещам, че наистина така е необходимо.

Това го виждам по своите ученици. Затова не ги карам да бързат. Има такива, които десет, петнадесет години и повече са в състояние, в което още не са готови за сериозна колективна работа.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214666]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Filed under: Духовна работа, Празници - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че кабалистите не делят хората по националности?

Отговор: По времето на Вавилон, както и по времето на Адам не е имало никакви националности. Те са се появили много по-късно. Доколкото кабала се е превърнала в очите на хората във всевъзможни физически действия в нашия свят, то и от това са възникнали религиите и всичко останало. Но сама по себе си тя няма никакво отношение нито към религиите нито към националностите.

Въпрос: В природата има две сили, получаване и отдаване. Така е и в човека. Но при някои те са уравновесени, а при други не. Затова ли има егоисти и алтруисти?

Отговор: Може да се каже така с малки корекции, силата на получаване в човека е огромна, а от силата на отдаване има малък зачатък, наричащ се „точка в сърцето”.

Хората с точка в сърцето се наричат „Израел”, т.е. “насочващи се към Твореца”. А останалите са „народите на света”. Това няма никакво отношение към националностите. И сред евреите почти всичките днес са „народи на света”.

От урока на руски език, 10.09.2017

 [217447]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Земята е единствената планета във Вселената, на която е възможен живот. И въпреки това, на Земното кълбо има области, които са непригодни за живот, както например пустинята. Защо на Земята съществуват такива места, в които почти няма вода и е много трудно да се оцелее?

Отговор: На Земното кълбо има места, които не са предназначени за съществуването на човека: Северния и Южния полюси, както и зоната около Екватора, където основно са разположени пустините. Очевидно за хомеостазата, равновесието в природата, е необходимо да съществуват такива екстремни условия: с екстремен студ и екстремна топлина.

Точно по същия начин може да ме попитате защо има четири сезона, не е ли по-добре да има постоянна температура от 25 градуса? Но ние разбираме, че външните условия са отражение на нашето вътрешно състояние. Отвън се случват същите процеси, които са и вътре. Вътре в мен се сменят зима, лято, пролет, есен: студени и горещи състояния, състояния на сухота на душата и живителен дъжд.

Затова всички условия трябва да приемем като необходими за особения кръговрат на климата, промяната в настроението, в неживото, растителното и  животинското в света и в човека. Цялото мироздание е изградено от четири стадия. Понеже в света има само две сили: силата на отдаване (свойството на Твореца) и силата на получаване (свойството на творението), а също и прехода от едното към другото и обратно.

Не сме способни да бъдем само в едната сила за получаване – в нея е невъзможно да се живее. Сега най-после се убеждаваме, че не можем да продължим да съществуваме в такъв егоизъм. Но и само в силата на отдаване също не може да се живее, необходимо е комбинирането на двете сили.

Дори и в духовния свят, който е съвършен, не можем да оцелеем без нашия егоизъм: той ни е необходим за лявата линия, в противовес на светостта. Без него е невъзможно да се изучи, представи, измери духовното – то винаги се измерва относно другото. Затова са необходими и плюс, и минус, правилната комбинация на които трябва да се постигне.

Въпрос: Какво е вътрешната пустиня?

Отговор: Вътрешната пустиня е гореща и суха. Това са много тежки условия, когато я няма втората сила –влагата и прохладата. Няма равновесие в двете сили и затова е толкова трудно.

В противоположните условия, когато е много студено, също е невъзможно да се оцелее. В пустинята може да бъде 70 градуса жега, а на полюса – 70 градуса студ. И едното, и другото е проблем.

За нас е необходимо да стигнем до равновесие на двете противоположни сили, както ни учи науката кабала. И тогава постигаме средната линия, тоест равновесието между силата на отдаване и силата на получаване, и можем да живеем добре: в мир между нас, и всеки със себе си.

Ако някога успеем да постигнем такова вътрешно поправяне, за което говори науката кабала, то с това ще повлияем и на външния климат, и на природата, на животните, какво е казано, че вълкът мирно ще живее с агнето.

Следва продължение…

Пустинята, част 2

Пустинята, част 3

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217359]

Filed under: Строеж на мирозданието - No Comments→

Реплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияят върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, въздействието му на нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшия корен и нисшия клон: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшият корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руские език, 09.07.2017

[215146]

Filed under: Духовна работа - No Comments→