Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

За какво живея? Ч. 1

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Откритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

Filed under: Духовна работа, Кабала, Природа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Според предупреждението на Международната хуманитарна организация към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп.

В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.

Нима ще се повтори библейският потоп?

Отговор: Мисля, че потопът ще се случи много по-рано.

Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Работата е в това, че Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг предизвикваме отрицателно движение в Природата.

Реплика: В доклада е казано, че бедните ще пострадат повече от всички останали. А богатите имат застраховки, възможност да се преместят, да се спасят.

Отговор: Естественно! Но засега е така. А след това няма да е същото. Стихийните бедствия ще засегнат абсолютно всички.

Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки. И в бизнеса и в световната търговия, отношенията в семейството, културата, науката – егоизмът убива всичко, прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си.

Въпрос: Понякога, когато ви слушам не знам това за добрo ли е или злo?

Отговор: Това е хубаво, когато се случва в малък мащаб и човечеството веднага реагира: „Разбрахме! Трябва да се променим, да корегираме поведението си“. А ако продължава така десетки години, тогава вече е лошо и то говори не за прозорливост и чувствителност при хората, а за тяхното тъпоумие.

Въпрос: В света има ли разбиране за случващото се?

Отговор: Абсолютно никакво.Кабала, която дава методиката за изход от кризата, се намира в немилост. Независимо от огромните ни усилия да разказваме на всички за нея, се натъкваме на стена от неверие, отблъскване, злословие. Много се изказват против нас, без да разбират с какво се занимаваме. Така тях ги води проявяващият се отвътре егоизъм и те несъзнателно му се подчиняват. Това не води до нищо хубаво.
Не искам да звучи нескромно, но преди много години предсказахме и всички днешни катастрофи, и напълването на Европа с емигранти. Уморих се да говоря за това. Нищо не помага.

Въпрос: Но нали Творецът е добър, и Творящ добро?

Отговор: Добър е само в случай, че се намираме с Него във взаимна връзка. А над нас, за съжаление, оказва натиск само противоположната на Него егоистична сила. Затова не трябва да чакаме добро от Него и няма на кого да се молим.

Ние трябва да променим себе си! Трябва да молим от сърце и само за едно: за обединение. Тъй като цялата Тора е система, която е настроена само на взаимната любов. Както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея води до добро“.

Творецът действително е свойството любов, което трябва да развием и да внесем във взаимоотношенията между нас, защото основният закона на Тора е „Възлюби ближния като себе си“. Но никой в света не се занимава с това.

Кабалистите могат да крещят за това, колкото им е угодно. Те се опитват да реализират между себе си методиката за единение, но е трудно да се направи това в малка група. Ако с това се захване целият народ, то разбира се, всичко вече би било по-различно. Но той е длъжен да го направи и да даде пример на цялото човечество, който светът изисква от нас.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 17.05.2016

[183973]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

Адам и Ева се връщат в Райската градина

Въпрос: Какви оръжия използват мъжете и жените във войната помежду си?

Отговор: За тази война мъжът и жената използват много широк спектър от оръжия, като се започне от съдилищата, затворите, общественото порицание, през роднините и децата, докато не се стигне до последната инстанция: изясняване на отношенията в спалнята.

Но работата е в това, че сега бягаме от тази война и не искаме да я водим. Затова младите хора не искат да създават семейство или се женят на много късна възраст. Вече не сме така зависими от семейството, както преди, защото държавата, обществото са в подкрепа на семейството и частично запълват това, което трябва да даде мъжа.

Жената с модерното домашно оборудване по-малко се нуждае от физическата сила на мъжа и не зависи от него. А мъжът по-малко зависи от жената, защото има микровълнова фурна, полуфабрикати.

Мъжете и жените все повече се отдалечават един от друг. Затова, ако все пак искаме да запазим семейството в правилната форма на съществуване на човечеството, е необходимо да стигнем до такова съединение между мъжа и жената, когато Шхина, висшата сила на природата, ще се разкрие между тях.

И затова е необходимо специално образование, което ще ни научи да се свързваме или поне да започнем да се приближаваме един към друг. Днес между мъжете и жените възниква физически разрив и точно тук е нужно да се намеси интегралното възпитание и да започне да го намалява, сближавайки противоположните страни.

Трябва да се обясни на мъжете и жените колко много губят от своето отделяне и колко много могат да спечелят от правилното свързване, а също да се научат как да го постигат. При правилно свързване Шхина се разкрива между нас, това е съвсем различно ниво, усещане за живот, което се нарича Рай. Адам и Ева се връщат в Райската градина!

А ако не го правим, то губим не само възможността да живеем в Рая, но и изобщо целия живот, защото никой не е доволен от него.

Въпрос: Съпрузите, които живеят в Рая все още ли ще водят война помежду си?

Отговор: Те няма да воюват, защото ще се допълват над цялото разкриващо се зло. Всички престъпления ще се покрият с любов.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182444]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Духовно гнездо

Въпрос: Сега мъжът и жената получават наслаждение от властването един над друг. Как може да се наслаждаваме на нашето равенство и допълване?

Отговор: Само взаимното допълване ни носи истинско сексуално наслаждение.

Когато всеки от нас се съединява с партньора над своето животинско сексуално чувство, в поправен духовен коитус, ние се превръщаме в духовен мъж и жена, които се допълват, за да се разкрие между нас висшата сила, вечният, райски живот.

Тази жизнена сила се разкрива именно между двамата в степента, в която сме способни да направим поправяне, което се нарича: „Мъжът и жената и Шхина между тях“. Така създаваме висшия свят между нас и съществуваме в него, а той съществува в нас.

Въпрос: Какво трябва да направи жената, за да се почувства равна на мъжа и да направи възможно тяхното взаимното допълване?

Отговор: Жената трябва да помогне на мъжа, а мъжът трябва да помогне на жената наистина да се почувстват равни: равни относно поправянето, свързването с висшата сила. Ние никога не можем да бъдем равни в друг смисъл.

Само при разкриването на Твореца между нас, когато всички желания на мъжа и всички желания на жената се допълват, се създава вечното и съвършено състояние, което се нарича „Райска градина“.

Затова е необходимо всеки да мисли за другия и да му помогне да достигне до правилно духовно поведение. Мъжът трябва да помага на жената, а жената на мъжа.

И тук жената има много по-висока мисия от мъжа. Тя трябва да му покаже, че очаква от него разкриването на висшата духовна степен да стане за него много по-важно, отколкото да властва над жената по някакъв друг начин: духовно, материално или сексуално.

Жената иска да се прилепи именно към духовното в мъжа. А е нужно мъжът да получи съответното възпитание, за да бъде за него най-важната цел разкриването на духовното състояние. И тъй като не е способен да постигне тази цел без жената, той се нуждае от нея, от нейната вътрешна сила и поддръжка.

Мъжът се нуждае от жена, която ще го поддържа и заедно с него ще строи духовно гнездо не заради животинския коитус, а за духовния. Духовното сливане между мъжът и жената се нарича коитус, в който всеки влага в името на връзката своята сила на отдаване над силата на любовта.

Това не е власт над другия и не е притежание, а особено напълване един на друг над частния егоизъм на всеки и над общия им егоизъм. Общият егоизъм е физическия коитус, в който те материално се напълват един друг и стават като едно тяло. Но това е само телесно свързване.

Те искат да се свържат духовно. Когато мъжът и жената достигнат такова напълване, те наистина са в съвършен живот.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[183063]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч. 1

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→