Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички хора около нас са Творецът, то когато близък  човек ни наранява морално и ни обижда,  то добро ли е  за нас? Какво дава това на човек освен емоционална болка?

Отговор: Като правило, всяка болка трябва да преписваме на себе си. Да допуснем, че някой ви е наранил. Опитайте се да му простите, още повече ако това е близък човек.

Постарайте се да се издигнете над създалата се ситуация, да обърнете обидата от неприятел в приятел, от нeнавистник в любящ. Всичко трябва да обръщаме в добро.

Така човек се променя и започва правилно да се настройва, че целият свят около  него се намира в постоянно добро и е изпълнен само с Висшата светлина. Ако той се отнася по този начин към хората, постепенно ще започне да възприема правилно заобикалящата го обстановка и ще вижда през нея едно огромно наслаждение – светлината, напълваща цялото творение.

Въпрос: Искате да кажете, че всеки съди според степента на своята непоправеност и ако аз усещам от някого нещо отрицателно , аз съм виновен за това?

Отговор: Разбира се. Ако сега се чувстваш зле, то това е само защото ти си лош. Не обвинявай никого, само себе си.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180972]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос:  А за какво ми е въобще да изучавам кабала? Какво ще ми даде това?

[179875]

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Същност на науката кабала“: В низшите светове няма нито един детайл от действителността, за която не би се намерило отражение във висшите светове, приличащи си с нея като две капки вода. И това се нарича „корени и клони“.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са написали, че „няма нито една тревичка долу, която да нямала надзорник горе, който да й казва: „Расти!“

Тоест, корените, наричащи се „съдба“, я заставят да расте, количествено и качествено, придобивайки качества, присъщи на отпечатъка от печата. И този закон на корена и клона действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

Нашият свят се явява проекция на висшия свят. Всички детайли, намиращи се в по-нисшите светове, присъства в по-висшите светове, и обратното. Детайлите на по-висшия свят се наричат корени, а детайлите на по-нисшия — клони. Корените на върха се явяват по-високи и първични относно нисшия свят, тъй като те са го построили. Колкото корени има на върха, толкова и клони ще има долу.

Всичките светове са неразривно свързани един с друг и всичко намиращо се горе се разпространява долу, всеки един детайл: неживото, растителното, животинското, хората. И тъй като във висшия свят не съществува никакъв език, то кабалистите взели езика на този по-нисш свят и описали с неговите думи силите, които им съответстват в по-висшия свят.

Във висшия свят няма нищо, освен сила на отдаване и любов, но във всевъзможни видове. Имената на проявленията на тези сили в нашия свят наричаме духовни корени и оттук възникнала науката кабала, кабалистичния език.

Кабалистите ползват думите на този свят и ги съотнасят с техните корени. Затова те могат да опишат всеки корен на висшия свят, защото освен корените, проектиращи се в нашия свят, няма нищо друго там. Така се получава езика на кабала.

Кабалистите, имащи постижения във висшия свят и виждащи неговата връзка с нисшите светове, по наименованията от нашия свят, постепенно разбират за какво става дума във висшия свят. По този принцип те написали книгите си. А хората, не разбиращи този код и не знаещи, че думите от този свят говорят за висшия свят, мислят, че става дума за нисшия свят.

Те виждат познати думи, но не знаят, че те се отнасят към висшите явления в духовния свят. И затова възниква голямо объркване по отношение на кабала в хората, не свързани с нея. На тях им се струва, че сякаш разбират кабала, тъй като всички могат да четат. Но те не разбират към какви явления, сили и свойства се отнасят прочетените думи и затова много се объркват.

Затова езикът на кабала е открит само за кабалистите, т.е. за хората, разкриващи духовния свят и едновременно намиращи се в този свят. Само те разбират кабалистичните книги.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[181240]

Filed under: Език на кабала - Няма коментари→

Реплика: Група известни американски учени се събрали в „Американския музей по естествена история“ в Ню Йорк за обсъждане на теми, които звучат доста фантастично.

В частности там се говорило, че нашата Вселена ни се струва реална, но в последните години все по-голям брой учени започват да задават въпроса, не се ли явява обкръжаващия ни свят само резултат от сложна симулация. Не сме ли ние и всичко около нас просто точки в данните на някаква космическа холограма.

Отговор: Нашият свят не е холограма, а особена система от сили, която по такъв начин се представя пред нас и се изобразява на съществуващия в нас екран.

Извън мен няма свят и всичко, което виждам наоколо, се намира в мен: и ти, и всички останали. Получава се, че играя с някакви образи, които сякаш съществуват извън мен.

Всъщност, извън мен има само едно свойство – свойството на пълната любов и отдаване, което се нарича „Творец“. Кабалистите описват това много просто, като даденост.

А ако попиташ: „А аз?“ – А ти чувстваш същото относително себе си, както и всеки.

Така че, съществуваш ли? – Относително мен съществуваш ти, относително теб съществувам аз. Много ни е трудно да разберем това. Още дълго ще плуваме в своето въображение. Но нищо не се получава докато не влезем в правилната картина на света и тогава ще видим всичко това.

В кабала е казано: „Това, което ще ви се разкрие, ще се разкрие на вас и на никой друг. И само така ще бъде“.

Въпрос: Тоест науката няма да разкрие това?

Отговор: Невъзможно. Ние засега нямаме съответните свойства, за да определим правилно и да си представим истинското мироздание.

Може да се каже, че това е „матрица“, вътре в която живеем. И това не е фантастика. Живеем в система от сили, рисуваща в нас, на нашия вътрешен екран, различни изображения, които всъщност не съществуват. Както на екрана на телевизора електрическите сигнали рисуват всевъзможни изображения, така и става вътре в нас.

Учените ще стигнат до това, че всички техни предположения са без доказателства и нищо няма да дадат на човека. Във всеки случай, науката се ограничава с това, че тя постига всичко в нашите пет земни, материални сетивни органи.

Длъжни сме да се повдигнем над тях, да придобием нов сетивен орган, позволяващ ни да излезем „извън себе си“. И тогава започваме да усещаме истинското мироздание, не възмутено от нашите егоистични свойства.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 07.04.2016

[181524]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Реплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате — идват в кабала. Как да стигнеш до кабала, къде е тази врата, където можеш да дойдеш, да почукаш и да кажеш: „Здравейте това кабала ли е? Аз искам да дойда при вас“.

Отговор: Хората идват в кабала, сами без да знаят, защо, за какво, – просто чули нещо и се заинтерисовали. На практика човека го води вътрешното желание да разбере смисълът на живота, да разбере, какъв е той, за какво живее. И само кабала может да даде отговор на този въпрос…

[179897]

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е без да четем и да слушаме за Твореца, без да вярваме в нечии разкази и догадки, явно да Го разкрием в своите усещания?

Отговор: Възможно е, но е много трудно. В историята е имало кабалисти, които са постигали сериозни висши състояния без да се учат.

Между другото, аз познавам човек, който е имал постижение на висшия свят, докато се е намирал в съветски концлагер. Когато е бил там, той е започнал да пише на иврит, макар че  не е знаел нито една буква от този език.

През 1980 г. той се премести в Израел и ми даде книга, написана в лагера и издадена тук. Тя беше написана на много висок иврит, на какъвто никой не говори и никой не разбира. Аз я показах на своя учител Рабаш и той каза, че това е много високо ниво на постижение. Но то е много индивидуално, както например Псалмите на Давид.

Тогава аз попитах Рабаш: „Как човек, който не знае езика, е могъл да напише това?“ И получих отговор: „Това не е важно. Именно големите страдания, през които той е преминал, са му разкрили висшия свят и той е изложил своите усещания на хартията.“ Така става това.

Ние съществуваме във висшия свят, но не ни достига желание за него! А той е имал пробив.

Същото се е случило и с друг човек с фамилия Вудка. Той също е бил в карцера на лагер и от огромна мъка и  огромни страдания е започнал да усеща висшия свят, макар и в неявен вид, а като че ли го обгръща и  държи. В действителност, това е нормално първоначално усещане на висшия свят, което той е описал в своята книга.

След няколко години, когато той  дойде в Израел, ние се срещнахме, но с времето  всички негови духовни усещания бяха изчезнали. Може би, ако той бе останал в лагера, би постигнал повече. А така? – Живее този живот, без да се мъчи физически. А там  е имал прояснение и възможност да разкрие висшия свят, именно от състоянието на страдание.

Реплика: Но много хора страдат и не получават такова озарение.

Отговор: Зависи от какво страдат! Ако човек страда от това, че търси смисъла на живота, а не защото иска да извърши революции или  нещо друго,  може да му се разкрие някакво сияние.

Защото ние се намираме в океан от висша светлина, но нямаме подходящото силно желание. И когато то възникне в човек, към него ще изригне висшето сияние. Това не зависи от ничия воля, Господ  не седи и не разпределя на кого да даде, а на кого не. Ние се намираме в полето на висшата сила. Ако имаш определено желание към него, го усещаш, ако не – не го усещаш.

Въпрос: Ако човек получава озарение чрез страдания, означава ли, че сме родени за страдания?

Отговор: Не, човек е роден, за да разкрие вечността и безкрайността, съвършенството и хармонията.

Страданията са неправилният път за достигане на висшия свят. Това е само временно свързване с висшия свят. То не продължава дълго, защото в човек няма създадени от него постоянни желания за духовното, затова това състояние си отива.

Не ви съветвам да мислите за този пример, защото това временно прозрение идва при човек в минути на най-голямо разочарование, отчаяние, когато напред практически нищо не съществува, само абсолютна тъмнина, така нареченото „светене на малхут“ – истинска бездна!

Това не е космос, не е нещо просто студено, а състояние, в което цялата материя сякаш се втвърдява. Тоест, човек отива в началото на сътворението на Вселената. В крайна сметка ние се движим по скала.

Затова не си струва да се завижда на такива състояния. Те се преживяват в много събития, когато егоизмът изчезва, но  не  дават нищо.

Ако искате правилно и бързо да стигнете до осъзнато напълване с висшите сили, то това е възможно само чрез свързване с приятелите по правилната кабалистична методика. Всичко останало не е правилно.

В миговете на огромни страдания човек може да усети някакво откъсване от своя егоизъм, защото мъките го карат да се отрече от него. Цялото му същество страда и на него му се иска да изскочи от тялото си, сякаш то не съществува.

В такова състояние той може малко да усети такова откъсване. И въпреки, че това  е анти-материално състояние, то е още много далече от духовното.

От урока на руски език, 20.12.2015

[176505]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→