Краят на неосъзнатото развитие

Въпрос: В каква е разликата между осъзнатото и неосъзнатото развитие?

Отговор: През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, чрез отрицателния натиск, който ни е подтиквал отзад. Природата ни е задължавала да се развиваме, бутайки ни, чрез страдания и неудовлетворени желания, чрез усещане на постоянен недостиг.

В последно време ние дори не се надяваме, че бъдещето ще донесе нещо хубаво, но натискът отзад е толкова голям, че ни принуждава да се движим.

Гледайки напред и обръщайки се назад виждаме огромни минуси, знаейки, че утрешния ден не ни готви нищо добро. Но се надяваме, че утре ще има по-малко страдания, отколкото днес и това за нас вече е хубаво.

Такава е тенденцията на съвременното развитие. Разбираме, че светът деградира и се спуска все по-ниско, губейки всички достигнати по-рано ценности. Пред нас няма нищо, което да ни развесели и все пак вървим напред, защото настоящото ни състояние е непоносимо.

Това е нищожна и негативна форма на развитие, която ни води към по-нататъшно влошаване. Достатъчно е да погледнем проблемите, които възникват в Европа, в Далечния и Близкия Изток, в Северна и Южна Америка, в Русия, навсякъде по света.

Няма страна, където да може да избягаме от проблемите – те ни настигат навсякъде. Без съмнение, на земята скоро няма да остане нито едно спокойно ъгълче. Мир и спокойствие няма да намерим дори и на най-откъснатия остров в океана.

Ясно е, че напредваме по посока на злото. И затова съвременното поколение не иска да създава семейство, да ражда деца. Това все още е само началото, но тенденцията вече е ясна. И всичко това ни се случва, за да ни принуди да решим, че е нужно да направим нещо.

Кабала учи, че ако не поискаме да вървим към целта на творението по своя воля, по добрия път, то ще ни се наложи да се движим към нея под принуда, както се движим сега.

Целта, поставена ни от природата, е по-висша от нашата Вселена, над нашата природа. Човешкият род трябва да се развива неограничено – извън рамките на времето и пространството. Формата, в която съществуваме днес на повърхността на земята, е временна и много ограничена.

След определен етап на развитие трябва да изменим своите свойства, своите осезателни органи, в които възприемаме нашия материален свят. Благодарение на развиването на нови свойства ще можем да видим нова картина: безграничен свят и себе си в него с неограничени възможности – нито по време, нито в пространството.

Но за да преминем от днешната материална картина към новата, неограничена, ни е необходимо кардинално вътрешно изменение.

Следва продължение…

От 623-а беседа за новия живот, 08.09. 2015

[167428]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - 4 Comments →

Реплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Filed under: Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: От какво се определя напредъкът в духовното?
Отговор: От степента на издигане над егоизма.
Въпрос: Творецът доверява ли се на човека?
Отговор: Творецът се доверява на човека до степента, до която човекът е подобен на Твореца, тоест равен му е по свойства.
Въпрос: Какво е правилната жена?
Отговор: Правилната жена е правилното желание в човека.
Въпрос: Защо и за какво живее човекът?
Отговор: За да достигне подобие с Твореца, тоест пълна връзка с висшата сила, самият той да достигне нейното ниво.
Въпрос: Как може този свят да е не поправен, ако природата е Творецът?
Отговор: Работата е в това, че природата на този свят е поправена, освен човека. Щом човекът се поправи, веднага ще започнем на усещаме Твореца, който напълва целия свят.
Въпрос: Будизмът препоръчва да намерим своето истинско аз, а суфизмът да забравим за себе си. Кабала може ли да ми помогне да разбера кой съм изобщо и дали моето аз съществува?
Отговор: Кабала прави такива промени в човека, когато той открива в себе си Твореца. Това е всичко.
Въпрос: Шестият сетивен орган, това екранът ли е или духовното зрение?
Отговор: Шестият сетивен орган е екранът.
Въпрос: Как да се справя с постоянната неудовлетвореност от обкръжаващата действителност?
Отговор: Много добре, че действителността не ви удовлетворява! Търсете над тази действителност и ще получите удовлетворение!
Въпрос: По какво намерението се различава от желанието?
Отговор: Намерението е реализацията на желанието в определен вид.
Въпрос: Нужна ли е прошката и трябва ли да прощаваме?
Отговор: Задължително трябва да прощаваме, разбирайки, че човекът, в това число и ти самия, е само едно слабо същество, в което играе егоизмът. Затова в никакъв случай не трябва да се обиждаме на никого и на нищо, трябва да усещаме, че зад всяко действие на другите хора се намира Творецът. Ако така се отнасяш към него, бързо ще Го разкриеш без никакви проблеми в отношенията с хората.
От урока на руски език, 17.01.2016
[179429]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Реплика: Учените мислят, че мантрата „това, което не ни убива ни прави по-силни“ е много точна и правилна. 70% от населението е съгласно, че всичко, което се случва в живота им ги прави по-силни.

Отговор: Наистина всички страдания, които идват при нас, в крайна сметка ни укрепват, издигат, движат ни напред.

Това е точно кабалистичен принцип! Аз много се радвам, че хората най-после правят правилен извод. Въпросът сега е как реално, продуктивно, целенасочено да използваме тази възможност.

Когато при мен идва поредица от страдания, аз трябва да знам по какъв начин да извлека полза от тях, както в източните бойни изкуства, когато те нападат, а ти използваш енергията, силата на противника, за да го хвърлиш. Трябва да се научим как да постъпваме във всички случаи на нашия живот.

Човек използва отрицателното състояние, за да се издигне над него. Ако искаш да се избавиш от някакво негативно въздействие, трябва правилно да се издигнеш над него и тогава започваш да разбираш библейския принцип “злото, което е против теб“ – „помощ срещу теб“. Тоест, на теб ти се изпраща „зло“, а ти го използваш като помощ.

По този начин човек може да се издигне духовно, защото всички получени в течение на живота отрицателни въздействия могат да бъдат използвани положително.Тогава ние бързо ще се издигнем над себе си.

Въпрос: Може ли към това да отнесем кариерата на човека, отношенията с близките, със семейството?

Отговор: Всякакви отрицателни въздействия! Аз практически всеки ден се издигам над всичко, което се случва в моя живот: над десетки и стотици различни усещания, негативни влияния и удари.

Въпрос: Какво означава „да се издигнеш над това“?

Отговор: Да се издигнеш към Твореца, от който идва всичко. По този начин аз Го разкривам, изпращащият ми отрицателни въздействия, които ме призовават да се издигна над тях, към Него.

Въпрос: Тоест, Творецът е именно в отрицателните удари?

Отговор: Да. Неговият замисъл е в тези удари и, ако аз правилно ги разгадавам и използвам, Го разкривам.

Всичко е много просто. Издигайте се!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.03.2016 г.

[180307]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Животът в многоизмерния свят

Въпрос: С какво се отличава силата на висшия, интегрален разум, от простия, човешки, “линеен” и какви възможности дава той?

Отговор: Силата на интегралния разум ни позволява да излезем от нашата степен на “плоския” материален свят и да започнем да живеем в пространство с безкраен брой измерения.

Има насекоми, които пълзят по повърхността и не чувстват височината. А има такива, които дори не пълзят и затова не усещат повърхността, а само една точка. Ето така и човешкия живот е ограничен в трите измерения, от които не можем да се измъкнем.

Но благодарение на висшата сила ние излизаме в N-мерния духовен свят и можем да видим всичко, ставащо в миналото, настоящето и бъдещето. Аз получавам възможност да изследвам своя живот: миналия, настоящия и бъдещия, освобождавайки се от понятията на триизмерното пространство и време, от времевата ос, в която живея сега. Тъй като се отъждествявам и се сливам с реалността, която е над движението, времето и пространството.

Въпрос: Как тези промени влияят на повседневния живот на човека, на неговите планове и мисли?

Отговор: Аз започвам да устройвам живота си, в това число и обичайното си ежедневие, съгласно законите на висшия свят, по съвсем други разчети, ценности, програми, цели, съответстващи на многомерното духовно измерение.

Намирам се във висшата, затворена, интегрална сила, за която не съществува минало, настояще и бъдеще, никаква разлика между действията. Тя пребивава в абсолютен покой и не различава състоянията, не чувства понякога нещо повече, понякога по-малко, а именно това усещане създава в нас усещането за време.

Обикновено ние различаваме времената, защото ни се струва, че сега у нас има по-малко, а след секунда ще имаме повече, или обратното. Аз се оказвам в състояние, където няма нищо, освен висшата сила, управляваща всичко. Тази сила не може да се променя, тъй като тя е абсолютно добра.

И ако аз сам, със своите свойства, ставам подобен на тази сила, то се оказвам във света на Безкрайността. Започвам да разкривам, че целия свят всъщност, съм аз самия. Всички камъни, растения, животни, хора – са части от мен самия, отпечатъци от моето желание, части от висшия свят, на които трябва да помогна за да се повдигнат на степента на съвършеното и вечно съществуване. Човек, който така усеща света, се нарича кабалист.

Въпрос: Ако има сила на мислите по-висока, от човешката – една мисъл, запълваща цялото творение, цялата природа, то как се променя повседневния живот на човека, постигащ тази мисъл? С какво се отличава той от обикновените хора?

Отговор: Такъв човек иска да съедини двата свята: висшия свят, който той сега е разкрил, и нисшия свят, усещан от него чрез животинското му тяло. Той мисли как да издигне нисшия свят до нивото на висшия свят.

Нисшия свят е този, който всички ние усещаме в своите лични мисли, телесни сетивни органи, материални желания. Ако човек започва да усеща висшия свят, то той още от сутринта мисли за това как да направи целия си живот още по-приближен към висшия свят и включен в него.

Не е възможно да се обясни повече… Казано е: “Вкусете и ще се убедите колко прекрасен е Твореца”. Трябва да се разкрие висшата сила и тогава ще стане ясно за какво говоря – иначе, не.

Въпрос: Но това ще бъде хубаво усещане?

Отговор: ДА! Това мога да заявя с цялата си увереност. Няма нищо по-добро от това, вместо целия този свят да усещаш поне малка частица от висшия свят.

От 688-та беседа за нов живот, 09.02.2016

[177944]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.2

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→