Въпрос: Съдейки по това, което става в природата, равновесието и обединението няма скоро да дойдат, а аз искам да живея добре тук и сега. Какво да правя? Означава ли, че в този живот няма да дочакам хармония?

Отговор: Зависи какво разбираме под хармония. Ако разбираме хармонията като гледане на сериали, седейки в топлото кресло пред телевизора, отпивайки сок или бира, т.е. комфортен живот в кръга на приятелите, децата, семейството, то може би ще мога да го постигна.

Но ако в мен възникват потребности над това животинско състояние, тогава това е проблем – в нашия свят не мога да ги удовлетворя. Когато си задам въпроса за смисъла на живота и започна да мисля за това, че остарявам и рано или късно ще умра, а моят живот е безсмислен, тогава трябва да си отговоря на въпроса: „За какво съществувам, докато съм още млад?“

Ако съм достатъчно добре развит, то не мога да затварям очи и да се удовлетворявам с материалните наслади. Гледам цялостната перспектива и виждам, че като цяло, съм същото малко животно.

Има ли изход от това? Започвам да изследвам и стигам до извода, че очевидно има, защото природата е вечна и безкрайна, тя е съвършена. А как мога да постигна в себе си това съвършенство?

И тук пред мен се открива възможност: водят ме до система от знания, която се нарича „кабала“. Тя ми разказва как мога сега, в този свят, да достигна знанията за единната природа, за това какво се намира по-високо от нашия свят, как да премина в тази област, да намеря източника на живот, да видя цялото състояние над времето и пространството.

Всичко това ми позволява науката кабала. И затова започвам да мисля, не си ли струва, част от времето в моя живот да отделя за нея?

От урок на руски език, 08.11.2015

[172555]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Реплика: Учени от Йелския университет са открили, че помощта на приятелите, познатите и даже на страничните хора, може да смекчи въздействието на ежедневните стресове, емоционалното състояние и психическото здраве като цяло.

За да разберат, че доброто влияние на средата помага на човека, са работили 44 години.

Отговор: И за това са загубили толкова години? На първо място, бих затворил такива лаборатории, за да не харчат парите на народа.

Въпрос: Но приятелската помощ наистина ли намалява стреса?

Отговор: Разбира се. Добрата обкръжаваща среда винаги помага, при това средата е психологическа, не я чувстваш, но тя витае във въздуха.

Днес на тази тема се провеждат твърде много експерименти, приветствам ги и в никакъв случай не съветвам да се спират. Всичко това върви заедно, в същия поток като науката кабала, която казва, че най-важното са отношенията между нас.

И наистина, отношенията между нас са способни не само да продължат нашия живот, но и да го направят по-добър, по-комфортен, по-безопасен, по-приятен. Още, ще ни доведат до това, че да започнем да усещаме около себе си положителните вибрации от обкръжаващата ни природа: нежива, растителна, животинска и да се включим в добрата, обща, интегрална връзка с всички нейни слоеве.

Тогава ще започнем да усещаме вътрешно тази добра, интегрална връзка между нас и с околната природа, нейната вътрешна сила, която е създала и държи всичките четири форми на съществуване заедно, във взаимно правилно равновесие помежду им: неживо, растително, животинско, човек. Така ще почувстваме новото състояние, следващата степен на нашето развитие.

Изходът на тази степен в новото измерение, т.е. усещането на висшата сила, която е създала, държи и управлява цялата природа, това е нужно да разкрием. Още

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Намираме се на такова равнище на развитие, когато истинският смисъл на Тора е скрит от нас и е невъзможно да го предадем. Говорейки за тайните на Тора, не трябва да забравяме, че сегашната тайна се заключва в това, че не трябва да я споделяме, защото човек не може да възприеме това, което му разказваш.

Как, например, можеш да обясниш на детето сложно понятие или непознато свръхсекретно устройство, разполагайки пред него чертежи и таблици, то все едно ще си остане за него тайно. Тъй като, трябва да си подготвен за разкриване на тайната .

Затова можем само малко да пооткрием завесата на тайната, показвайки какво има там, за да разбере човек, че Тора не е сборник с истории. А по-нататък, всичко зависи от него.

Ние сякаш открехваме вратата и казваме: ”Виждаш ли – това е следващото стъпало, там е следващия свят, вход във висшето измерение. Ти можеш и сега да се повдигнеш там, да видиш, да чуеш, да разбереш, да го изучиш и да съществуваш в него едновременно с нашия свят.

Тебе нищо не те ограничава, освен ти самият. Можеш да разшириш своето познание, впечатления, твоите органи за усещане до състояние, когато те ще включват в себе си цялата безкрайност. Но това зависи от теб! Положи усилия и ще успееш“.

Главното е човек да види: тайната не е в това, че от него нещо скриват, а в това, че той не е дорасъл до нея. И ако той прилага усилия, то тази тайна ще стане явна. Тя от нищо не е защитена, освен от неговите вътрешни ограничения на разума и усещанията.

Когато се разсейва мъглата, пред човека се открива огромно поле за действие – безкрайността.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 29.06.2015

[170706]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→