Експеримент: Семена от растения били подложени на обидни ругатни. Семената загубили кълняемостта си. Изводът: обидите и проклятията повреждат генетическия апарат и довеждат до неминуема гибел.

Думите могат да бъдат представени под формата на електромагнитни колебания, които влияят директно върху свойствата и структурата на молекулите ДНК. Тези молекули отговарят за наследствеността при човека.

Затова съдържанието на човешката реч влияе непосредствено върху човешкия геном. Ако човек използва постоянно нецензурни изрази, неговите хромозоми започват активно да променят своята структура, в молекулите на ДНК се изработва отрицателна програма.

Постепенно тези изопачения видоизменят структурата на ДНК и това се предава на потомците на човека. Натрупването на негативни качества може да бъде наречено „програма по самоликвидация“. Проклятията предизвикват мутагенен ефект, аналогичен на радиационното излъчване с мощност от хиляди рентгена.

Думата е двуостър меч. ДНК възприема думите и техният смисъл. Вълновите “уши“ на ДНК непосредствено усвояват звуковите колебания. С помощта на думи, реч, мисли, а речта е резултат от мисълта – човекът като скулптор извайва своят генетичен апарат.

Така от поколение на поколение разрушителните процеси, заложени в човешкия геном от неговата реч, нарастват като снежна топка. При това за ДНК няма значение дали събеседникът е жив или телевизионен „герой“.

Реплика: Всичко съществуващо, не само това, което чувстваме, е пронизано от безкрайни линии от връзки и зависимости, които изцяло запълват „пространството“ между всички обекти.

Ние разкриваме нищожна част от съществуващото и в още по-малка мяра връзките между нейните отделни части. Нещо повече, ние разкриваме „призрачният свят“ който въобще не съществува, по-точно казано съществува само в нашето въображение.

Но главното, което трябва да изясним е, че всички наши мисли и действия имат огромно влияние върху всички светове!

Науката кабала ни обяснява точно това и затова показва по какъв начин трябва да се държим, не в съответствие с това, което усещаме, тъй като усещаме „призрачният свят“, а с това, което в действителност съществува. Затова правилата, към които ни призовава кабала (отдаване и любов) ни се струват толкова „призрачни“.

[166119]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Съобщение: Европа плаща за вековете колониална политика. За борба с нелегалната емиграция във Франция и Великобритания се създава специален координационен център.

Неговите специалисти ще се захванат с проследяване на незаконното отправяне на бежанци към Европа. С една дума това е потоп, от който няма спасение в близко време.

Eмигранти от Африканските страни и от Близкия изток заливат Европа като лавина. Нивото на живот дори в България или Румъния са с поне едно ниво повече отколкото в Ливан, Ирак и Сирия. Там сега е разруха, устроена от западните страни – затова плъзна поток от емигранти. В днешните европейски условия решение на емиграционния проблем няма.

Евросъюзът не може да ограничи миграционния поток – нито физически, нито юредически. Остава само да строим стени. Но напиращите към европейските блага емигранти никакви стени не могат да ги спрат. Евросъюзът започна именно с построяване на стени и прегради. Дали сега не тече обратен процес?

Реплика: Обратен процес не може да има. Извършва се процес на смесване на народи, както в началото на развитието на цивилизациите в Древен Вавилон. Връщаме се към началото.

И ще бъдем задължени да направим това, което са правили, но недоправили древните евреи под ръководството на Авраам, основателя на всички религии – да се съединим над всички противоречия, както е учил Авраам, по правилото „Възлюби ближния както себе си“.

И се започва процес на поправяне на най-егоистичната част на човечеството – на Европа. Съгласно кабала по-нататък следва или:

– Път на страдание: покоряване на Европа от мюсулманите, световна война и тяхното обръщане към израел – и поправяне на природата на човека от ненавист в любов или

– Път на светлината: приемане на метода на кабала за мирно и бързо поправяне на вселенския егоизъм от всеобща ненавист към любов.

Какво избираме?…

[165432]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Молекулярните биолози откриха, че сърцето е най-важната ендокринна жлеза в организма.

Като отговор на нашия опит в света, то произвежда и секретира главния хормон – ANF, който оказва дълбок ефект върху всяка операция на лимбичната система, наричана „емоционален мозък“.

Той включва област от хипокампа, където се извършва процесът на запаметяване и обучение, там се намират центровете за контрол на цялата хормонална система. Неврокардиолозите откриха, че до 65% от клетките на сърцето са нервни клетки, а не мускулни, както се е смятало по-рано.

Те са идентични на нервните клетки на главния мозък. И работят чрез същите тези съединителни звена, които се наричат ганглии, със същите тези аксони и дендритни съединения, които функционират в главния мозък, а също така за сметка на същите тези видове мозъчни невротрансмитери.

Най-общо, сърцето е ‚мозък“, ганглиите на които са свързани с всеки крупен орган в организма, с цялата мускулна система, което позволява на хората еднозначно да изразяват чувствата си.

Около половината от нервните клетки на сърцето участват в предаването на информация, постъпваща в сърцето от цялото тяло, което позволява да се подържа работата на тялото като единно хармонично цяло. А другата половина осъществява постоянна нервна връзка с „емоционалния мозък“ в диалог между сърцето и мозъка.

Реплика: Съгласно науката кабала, сърцето и мозъкът са съединени и работят над включването на целия организъм, при това сърцето чувства и мисли (лев мевин), и едва след това се включва само мозъкът като механизъм, изпълняващ решенията на сърцето.

Но строго казано, сърцето и мозъкът не са решаващи – всички решения се случват на висшето ниво на природата, където всички светове и това, което ги напълва, се намират в пълна взаимовръзка, в едно поле на управление.

[164948]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Човек има ли душа?

Отговор: Ние трябва да създадем душата вътре в нас. Душата – това е взаимната свързаност помежду ни, което означава допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимовръзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова „Обичай ближния като себе си“ е основният закон в Тора.

Въпрос: Това означава ли, че духовните ценности и умствените качества са само празни приказки?

Отговор: Тези понятия са характерни за нивото на нашия свят и служат единствено, за да може чрез тях да се установи някаква приятна форма на общуване помежду ни, нищо повече.

За да се нарека „духовно създание“, което означава създание имащо висш разум, а не само създание, което да създаде следващото поколение и да вреди на другите, то аз трябва да правя вътрешни усилия да изучавам науката кабала.

Няма друга методика като нея, защото всички други методики произлизат от човешкия начин на мислене, докато методиката на кабала произлиза от разкриване на висшата система, на висшето провидение.

Въпрос: Това означава ли, че Вие предлагате да изхвърлим зад борда на съвременния кораб всички велики философи в човешката история, които са изразявали идеи, произтичащи от собствения им ум?

Отговор: Не, кабала се отнася с голямо уважение към науките, към реалните науки. Ако става въпрос за философията, то аз като доктор по философия, смятам, че тя не е реална наука, защото философията не изследва природата и няма претенции към истината, тъй като се основава на спекулации, произхождащи от човешкото въображение. Като цяло, днес така се отнасяме към нея.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако се вслушваме в съветите на кабалистите, бихме могли да предотвратим различни природни бедствия?

Отговор: Ако хората се бяха вслушвали в кабалистите, то нещата щяха да са се променили много отдавна. Обаче в момента, в който призовем към изпълнение на правилото „Обичай ближния като себе си“, всеки веднага обръща гръб. Харесваме думите, с които ни се говори, но не разбираме какво ни се казва и си мислим, че това, което ни карат да направим, е непостижимо.

Хората не разбират, че хармонията е основният закон на природата и че тя неминуемо ще настъпи, но чрез пътя на страданието. Ние, от друга страна, трябва да осъзнаем, че можем да напредваме чрез положителни действия и по този начин да избегнем различни кризи.

Откъс от интервю по RTN, Ню Йорк, 21.06.2015

[163985]

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава правилно да гледаме на икономиката и на системата на човешките взаимоотношения, за да предотвратим бъдещата криза?

Отговор: През 60-те години на миналия век светът е започнал да се превръща в кръгла, интегрална, затворена система. Но тогава това още не се е усещало явно.

Може да се възрази, че светът е преживял редица кризи през изминалия век: „великата депресия” в Америка, кризата на социализма в Русия, кризата в Япония след бурния разцвет и т.н. Всичко това се е явявало източник на някакви проблеми, но временно, още не е показвало необходимост от съвсем друг подход към себе си и обществото.

Опитвали сме се да намерим други пътища за изхода от кризите. И най-важното е, че до този момент хората, в чиито ръце са съсредоточени богатството, силата, властта, не искат да ги изпускат, въпреки сегашното кръгло, интегрално отношение към света. Там управляват света не тези, които имат много пари, сила и армия.

Това е съвършено различно общество, което изцяло ще се грижи за себе си. В него няма висши, нисши и средни, няма управление с помощта на силата, на властта на парите и на армията. Ще наречем това общество комунистическо. Но не трябва да го бъркаме с тези егоистични комунистически опити, които някога са били предприети в Русия, в израелските кибуци и т.н.

По принцип, при преминаването към такова общество, изземат от властимащите всички сили, във вида на пари и на армия. Затова тук трябва да се случи някакво събитие, което е много трудно да се предскаже.

Когато тези хора се убедят, че разкриването на следващото ниво на съществуване прави от тях вечни, съвършени същества, които не са изложени на никакви увреждания, болести и смърт, то това откритие може да им повлияе, така че доброволно да се откажат от своята мнима власт, която ги увлича, не повече от детските игри.

Още повече, то ще позволи на днешните властващи в света да приемат за себе си нова задача: внимателно да разпределят армията и богатството, за да се премине постепенно до съвсем ново отношение към обществото, където всеки получава всичко необходимо на физическо ниво.

А своевременно, силата, енергията на хората ще са насочвани, единствено да е правилна взаимната връзка между тях, защото именно в нея започваме да постигаме своето вечно, съвършено съществуване на все по-голямото ниво.

Това може да се случи или по пътя на по-силни природни катаклизми и войни, или по добрия път, ако великите на света разберат сега, че в замяната на всички богатства и земна власт, те ще придобият властта над своята природа, над смъртта. Аз мисля, че ще им въздейства положително възможността за замяна на земната, временна, нищожна власт за вечната и съвършена.

Иска ни се да вярваме, че човечеството ще стигне до това по гладък път.

От ТВ програмата „Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164860]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Любов, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос:  С какво може да се помогне на света, освен с пари?

Отговор: На света са нужни не пари, а хора, които да разбират този свят. И тук изобщо не става въпрос за пари.

Парите са аналог на някаква сила, на някакви възможности, но ако те не вървят заедно с разума, то само вредят на този свят.

Парите поробват човека. Най-свободният човек е този, който няма нищо, но и нищо не му трябва.

Да допуснем, че сега върху теб се „изсипят“ милиард долара. Ти от сутрин до вечер ще стоиш и ще мислиш какво да правиш с тях и твоята свобода свършва. Затова истински великите хора, писатели, художници, музиканти винаги са се боели от излишествo на пари: необходимо им било, само да им стигат средствата, за да работят.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 13.05.2015

[159725]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→