Депресията е най-големият проблем в света

Въпрос: Неотдавна се случи едно съвсем неразбираемо и страшно събитие със самолет на авиокомпания Germanwings, когато един от пилотите преднамерено унищожи самолета, заедно с пътниците.

Както ми се струва, в основата на тази постъпка е егоизмът. Но видоизменението му днес е толкова многообразно, дотолкова излиза от рамките на общите представи, че ми се иска да чуя Вашия коментар.

Отговор: Сега в човечеството започва да се събужда много сериозен въпрос за смисъла на живота. Преди 100 години и по-рано, хората са били заети само с това да преживеят. Малко неща са ги интересували.

И ако в някого се е проявявала малка депресия, то е била характерна само за елита. А в наше време обикновените хора, в частност средната класа, започват да си задават въпроси за смисъла на битието: за какво, с каква цел, защо.

Един вид, всичко има, но няма удовлетвореност. Това довежда човека до най-ужасни състояния. Той не знае какво да прави със себе си. Депресията е най-големият проблем на света!

Тя влече след себе си и наркотици, и терор, и отвежда младите хора от Европа за участие във военни действия на терористичните организации. Те не знаят какво да правят! А това им дава някаква цел в живота! Те могат някак си да изразят себе си.

Същото е станало с немския пилот. Не е намерил смисъл в живота, задавал си е този въпрос, ходил е на психолог. Имал е сериозни, неустойчиви вътрешни състояния. А на всички им е изглеждало, че това е в реда на нещата.

Като че ли такива състояния се срещат в много хора, но някак си се справят с това. Някои взимат леки наркотици, някои успокоителни, антидепресанти. Днес това вече не се смята за нещо извън реда на нещата и такива хора даже се допускат до полети. Понеже, както се изясни сега,  ръководството на авиоконцерна Lufthansa е знаело за болестта му.

Но тъй като става обичайно явление, то естествено, се снижава „летвата“ за прием в летателния  състав. Ако предявят строги изисквания към пилотите, тогава от къде ще вземат хора за работа?

Въпрос: Но как да се обясни появата на все по-широко разпространяващото се желание да не се живее?!

Отговор: А заради какво? Някога, преди 100-200 години, и може би години преди това, в човека са преобладавали желанията на животинско ниво. Харесвало му е да ходи на вечеринки, да се развлича – жени, ресторанти, барове… Спечелил – пропил, още се повеселил и един вид, всичко е добре, животът си върви по обичайните релси.

И изведнъж, стоп, колелото на този живот започнало да се препъва в нещо. Оказва се, че на пътя на колелото стои камък: „За какво? С какво? Накъде се движиш? И този въпрос вече не му дава да  се наслаждава от това, от което се е наслаждавал преди.

Въпрос: Но това е най-чудовищната история. На всички е известно, че хората, които не могат да намерят отговор на въпроса за смисъла на битието и живеят в несъгласие със самите себе си, се пропиват, приемат наркотици и даже има такъв израз „излизат през прозореца“. Но този пилот е повлякъл след себе си толкова хора! Какво е това?!

Отговор: Както предполагам, по-вероятно е да се е проявило страшно вътрешно разочарование и претенция към целия човешки род. Той е пренесъл върху околното общество недоволството от себе си, от своята съдба, от своето безцелно съществуване. Виждам в постъпката му именно несъгласие с целия свят.

Търсене смисъл на живота

Въпрос: Има ли връзка поведението на пилота-камикадзе с поведението на тези, които наричаме терористи-камикадзе?

Отговор: Разбира се! Това са хора, които търсят цел в живота! За тях не е важно за какво воюват!

Въпрос: Но защо, занимавайки се с търсене на цел в живота, те я намират в смъртта?!

Отговор: Те чувстват, че смъртта е продължението на живота. Защото в самия живот няма цел за тях! Смъртта им изглежда край на тяхното безцелно, унижено съществуване. Нали, ако съм човек, то ще искам да знам за какво, заради какво, в името на какво съществувам.

И изведнъж „му хвърлят кал в лицето“: „Не, ти оставаш животно!“ .До това ни води сегашният ни живот. Принуждава ни да сме животни! При това те тласка в най-отвратителните състояния, в които се чувстваш толкова унижен. Длъжен си да ставаш, да отиваш на работа, да се занимаваш със семейството, да мислиш за този, за онзи. През цялото време някому за нещо си длъжен.

И всичко това за какво? Постоянното състояние на вътрешно безцелно съществуване е по-лошо от смъртта. Напълно разбирам тези хора. Погледнете какво се прави в Европа!

Реплика: Младежите, които отиват да воюват в редовете на „Ислямска държава“, знаят точно, че те извършват престъпления срещу своята страна. Те вече не ценят чуждия живот – те искат да убиват!

Отговор: Работата не е в това. Ако те воюват за някакво дело, то чувстват цел, възторг в боя, нещо им свети отпред. Смятат, че заедно ще могат да направят нещо. Заедно, това е много важно, това приповдига човека и вече не е в животинско състояние. Хората търсят как да се издигнат над този живот. Не става дума за тези, които страдат от липсата на парчето хляб. Става дума за хората, които имат всичко.

Развитие на желанията, стоящи на границата на нашия свят

Реплика: Получава се много тъжна и песимистична история: това, което е било в основата на човечеството – ценността на собствения и чуждия живот престава да бъде основополагащ фактор. Така може да се стигне до верижна реакция, когато много неща, които са изградени на това, че човек държи на своя живот и бидейки пилот на самолет, водач на автобус или влак, никога няма да извърши нещо, което ще му навреди, престава да действа.

Отговор: Абсолютно! Не можем да оценим своя живот, защото започваме да се чувстваме отнасящи се към нивото „човек“. В нас се развива нещо ново, питащо за концептуалния смисъл на Вселената, за това, което е над нея. В нас се появяват такива въпроси, които не могат да получат удовлетворение от нашето животинско съществуване.

В това се състои проблемът и си струва добре да се позамислим. Не е просто тяга към наркотиците, антидепресантите, убийствата и към някакви ексцесии, а неудовлетвореност, възникваща в нас от естествена потребност.

Обърнете внимание, че днес хората говорят напълно спокойно за трета световна война: „Е, ще има още война… Важното е, всичко бързо да завърши“. Както в песента: „Ако е смърт, то да е мигновена, ако е рана, да е малка…“.

Несъстоятелност на религиите

Въпрос: Как да се държат трите основни световни религии? Нима не могат да дадат отговор на хората и да им помогнат?

Отговор: Не. Човекът надраства тези религи. Те не го удовлетворяват.

Погледнете кой ходи сега в църква или в синагога? Само този, който е строго възпитан в тези рамки и съгласно своето възпитание не може да излезе от тях. Ако се изключат от религията, общественополезните или обединяващите фактори, то сама по себе си, тя не може да удовлетвори човека.

През цялото време в нас възникват нови нарастващи желания, потребност да се разберат и да се осъзнаят много неща, но религията не дава отговор на това.

Методика, която открива новия свят

Въпрос: Какво може да направи кабала?

Отговор: Кабала може да отвори нов свят на човека, да му даде такава система от знания и практическа методика, при което той започва да разкрива за себе си цялата картина на вселената, нейната взаимосвързаност, протичащите състояния между неживата, растителната, животинската материя и душите.

„Човекът“ – това е вече душа, нещо, което съществува и извън тялото. Тялото може да умре, а той все пак ще съществува. Трябва да покажем на човека, че бидейки все още във физическо тяло, може да достигне друго измерение, да осъществи гладък преход в следващия свят, както е казано: „Долови своя свят в този живот“.

Въпрос: Означава, че кабала ще може да спре този лавинообразен процес, който разрушава и човека, и обществото, в което живее, и държавата, и отношенията между държавите?

Отговор: Науката кабала, показвайки на човека цялата система на мирозданието, му дава възможност допълнително, към егоистичната сила да овладее втората сила на природата – алтруистичната, и човек може да изгради себе си между тях като съставен от тези два противоположни елемента. Виждаме, че не можем да преживеем с една отрицателна сила, нужна ни е втората, уравновесяваща я.

Именно с това се занимава кабала. Тя разкрива на човека втората сила – силата на взаимовръзка, която както наблюдаваме днес, съществува в природата. Защото цялата природа е взаимосвързана, алтруистична и само човекът в нея е единственото същество, вредящо на всичко.

Образованието на масите е методиката на „кръглите маси“

Въпрос: По какъв начин днес може да въведем това в обществото: чрез системата на образование, на възпитание, средствата за масова информация, интернет, чрез вик, Организацията на Обединените Нации? Как да обясним на хората, че търсят отговора не там, където е? Ето, Вие се занимавате с това през последните 25 години.

Отговор: Независимо от всички мои опити, не виждам никаква възможност да действам чрез вече създадените организации. Всички те са основани на чисто егоистични принципи. Имат определена, тясно егоистична цел и с дейността си просто дават на членовете на своята организация да припечелят добре.

В това се състои съществуването им като цяло, а също и съществуването на различните партии в правителството и всичко друго. Целият наш свят е изграден на чисто егоистична основа.

Смятам, че единственият изход днес, това е образованието. Трябва да излезем към широките маси и да им покажем как в кръга на общуването помежду си, в продължение на половин час ще започнат да разкриват втората, алтруистична сила на природата.

И тогава ще видят, че в ръцете си имат инструмент, с помощта на който могат да уравновесят отрицателните сили на човека и обществото и да започнат правилно да работят помежду си в семейството, с децата, в училищата, на работа, в правителството, навсякъде.

Разбира се, желателно е това да е държавна програма, но ако не е, то в крайна сметка, една обществена програма, позволяваща да се създават такива кръгове, в които десетки хора биха се събирали, под ръководството на наши специалисти и буквално биха отработвали тези състояния.

Ние вече започнахме да практикуваме „кръглите маси“, на които се събират десет абсолютно противоположни, независими един от друг хора: евреи, араби, туристи от различни страни и те започват изведнъж (всъщност, не изведнъж, но по такъв начин ги настройваме) да усещат как между тях се разтварят, пропадат всички прегради и възниква нова, единна за всички общност.

С помощта на тази общност започват да усещат съвсем ново състояние, ново съществуване – ето, това е Човекът. Както изначално е създаден един, единен, единствен, така и ние – цялото човечество представляваме сами по себе си една единна схема, една единна фигура.

Преди всичко, трябва само да се съединим помежду си в нашия вътрешен порив и тогава ще разкрием тази система и ще намерим себе си, съществуващи в други координати, в друго измерение. Това е изходът на следващото ниво на нашето съществуване. Това е отговорът за пилота-камикадзе и за тези, които отиват да воюват в ИДИЛ. Няма друг отговор.

Ще влизаме в още по-големи депресии, няма да ни помагат даже наркотиците. Погледнете как се измъчват хората във всички страни! Заради какво се раждат, заради какво воюват?

Мисията на народа на Израел

Въпрос: Доколкото зная, много от това, за което говорите, вече сте започнали да прилагате в Израел. Има ли някакъв положителен резонанс, някаква обратна връзка, която да показва, че хората искат това?

Отговор: Има обратна връзка, защото вземаме активно участие в различни движения. Има големи  успехи в това, че организираме кръгли маси на площадите, в парковете, на брега на морето, на плажовете  и хората с удоволствие участват в тях. Започваме успешно да внедряваме нашата методика в училищните образователни системи. Освен това, се подготвяме да я представим на широките маси с определена основа.

Но най-важното е, че сме задължени да въплатим за първи път тази идея в Израел, защото  принципът за обединяване на абсолютно различните хора се намира в духовните гени на еврейския народ. Защото преди 3500 години Авраам е извел от Вавилон всеки, който е отговорил на неговия призив за обединение. Както пише Рамбам, той е сплотил около себе си десетки хиляди хора и ги е отвел в земята на сегашен Израел.

И макар всички привърженици на Авраам да са били от различни семейства и различни кланове, те се обединили помежду си на идеологичен принцип и започнали да се наричат народ. Но всъщност, това не е народ, а отбор от напълно различни хора, които са разбрали, че трябва да се обединяват над всички различия, над всякакво недоразбиране един-друг в общо, пълно, равно обединение между тях.

Впоследствие, тази група, която преминала етапа на духовно издигане, паднала от това ниво и сега отново трябва да внесе в света методиката на обединение – науката кабала. Тя живее в тези хора, но те са длъжни да покажат върху себе си нейното действие и да станат пример за целия свят.

Коренът на антисемитизма

В това се и състои коренът на антисемитизма в народите на света, които чакат от евреите изпълнението на тяхната мисия, но засега ги усещат само като източник на злото.

Напълно оправдавам антисемитистите за отношението им към евреите, защото те разсъждават много просто: „Вие скривате нещо от света, нещо не ни давате“. Подтекстът е такъв: „Вие сте по-силни от нас, ние зависим от вас. Направете това, което трябва за направите“.

Всъщност, искането е напълно правилно и всички идеолози на антисемитизма чувстват отвътре, че евреите са длъжни да предадат на света тази методика и да дадат пример на цялото човечество, тоест да станат светлина за народите на света.

Надявам се, че накрая ще можем да организираме поне тази част от народа, която живее в Израел и по такъв начин да покажем на света това, което не му достига, защо страда и как може да достигне до такъв вид съществуване, който днес е трудно даже да си представим – към абсолютното съвършенство във всичко.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 01.04.2015

[157088]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Опитът на човек оказва дълбоко въздействие върху живота на неговите деца. Потомците на хора, оцелели в Холокоста, имат изменен профил на хормона за стрес, в сравнение с техните връстници и това ги предразполага повече към безпокойство. Травматичният опит на родителите понижава способността на тяхното потомство да се оправят след травма.

Оцелелите от Холокоста са изменили нивото на циркулиращия в тях хормон на стреса, в сравнение с други евреи на същата възраст. Оцелелите имат по-ниски нива на кортизол – хормонът, който спомага за възвръщането на тялото към нормален живот след травми, посттравматични стресови състояния.

Последствията от продължителни преживявания в детството и в подрастваща възраст се предават от поколение в поколение.

Потомството на оцелелите в Холокоста е по-уязвимо към въздействието на стрес, подложени на риск възрастови метаболитни синдроми, затлъстяване, хипертония, и устойчивост на инсулин.

Реплика: А ако вземем под внимание 20 века системно угнетяване, то въобще е непонятно как тези хора все още се радват, размножават и обичат хумора…

[155646]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Днес ние намираме себе си безсилни от абсолютния егоизъм, откъснати, пълни с неприязън един към друг. Депресия, отчаяние и безизходица завладяват света. И именно за нашето поколение, за такива отчаяни души, се разкрива книгата Зоар…

[155899]

Filed under: Зоар, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Защо пред празника Песах е прието дома да се чисти щателно?

Отговор: Мислите, сърцето на човека се наричат негов дом. Трябва да се изчисти този дом, сърцето на човека, от всички глупави мисли за другите хора. Това се нарича пасхално почистване.

Опитайте се да мислите в тази насока и да си представите, какво трябва да направим с желанията си спрямо хората, обществото, роднините, съседите, съпруга или съпругата и въобще спрямо целия ни живот. Как можем да ги поправим, да ги подобрим или поне да ги очистим от цялата мръсотия?

Защото Песах означава „преминаване“ (пасах) от егоистичното желание на любов единствено към себе си – към любов към ближния, за да може поне малко да се съобразявам с другите.

Въпрос: А защо е прието всичко да се мие с хлор?

Отговор: За съжаление, не съществува друго миещо средство, с което да можем да изчистим себе си отвътре, освен „светлината, възвръщаща към източника“. Ако слушаме, ако се учим, ако говорим за поправяния, които трябва да извършим в себе си, за желанията, от които трябва да се освободим, това постепенно ни очиства.

Силата на светлината – е единственото средство, което може да ни очисти, но то действа само в степента, в която искаме да се поправим. А за да пожелаем това, трябва да четем за това, какво ни очаква след като се съединим с всички.

Тогава се избавяме от всички нещастия и проблеми и се издигаме на такава степен на развитие, където няма никакво зло, никакви пороци, а само безгранично добро.

Така се чувства човек, излизайки извън пределите на Египет. Затова този празник се нарича Песах (преход), когато преминаваме сякаш през Червено море от една природа в друга: от природата на получаване в природата на отдаване.

Подобно е на пълна замяна на програмата в компютъра – така трябва да заменим и своята вътрешна програма, която изменя погледа ни върху света, цялата жизнена парадигма. Започваме да гледаме на света през съвършено други очила.

Това ни позволява да видим как правилната връзка с другите хора ни носи добро и това откритие ни променя. В това е смисълът на изхода от Египет.

Въпрос: И къде отиваме след като излезем от Египет?

Отговор: Ние излизаме в нови отношения, към единство, към отдаване. А благодарение на единството, на обединението, ние се спасяваме от враговете и излизаме от изгнание, излизаме на свобода.

Въпрос: Излиза, че сърцето ми сега е кално, обичащо само себе си и грижещо се единствено за себе си. Но ако аз го очистя и започна да се грижа за другите, ще видя ли света около себе си друг?

Отговор: Да, това ще бъде свят, който се намира зад пределите на Египет – свят, който виждаме през нашата връзка един с друг, през свойството отдаване, през интегралните очила. През тези очила виждаме мрежата, която свързва всички заедно.

Такъв свят се нарича висш свят, защото разкриваме сила, която действа върху всички нас – мрежа, която управлява всички нас. Става ни ясно нашето минало, настояще и бъдеще и можем да се издигнем над времето. Ние знаем какво ще се получи от всичките ни действия.

Въпрос: Какво влияние оказва това върху обикновения повседневен живот?

Отговор: Човекът знае какво става с него и какво ще се случи, ако той постъпи по един или друг начин. Пред него се разкриват всички причини и следствия, което се нарича отваряне на очите. Той вече не се намира в тъмнина и неизвестност.

Въпрос: А как влияе това на нашите отношения с приятеля ми?

Отговор: Стават ни известни собствените ни намерения и намеренията на партньора ни, затова нашите взаимоотношения стават абсолютно открити, без каквито и да е обиди и недомлъвки.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155952]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Мнение: До неотдавна Съединените Щати са били един от основноте вносители – 25% от световния добив на нефт за експорт. Страната е зависела от Саудитска Арабия и от други страни. Днес всичко се е променило. Разработвайки технология за добиване на евтин шистов газ и евтин нефт, САЩ сами оглавяват пазара на основни доставчици на енергоносители.

Сега пред САЩ стои противоположна задача- да намери пазар за пласиране на своите ресурси. И приоритетно направление не е Близкият Изток, а страните от Европа и далекоизточният  регион. Този фактор обяснява загубата на интереса на САЩ към Израел. За съюзниците на еврейската държава главна ценност са технологиите, Съединените Щати не се нуждаят от това и могат да се справят и без израелците.

От технологии се нуждаят Русия, Китай и Европа, но китайците ги крадат, а ЕС ги заменя за емигранти. Русия е определила за себе си радикалния ислям като заплаха за сигурността и на фона на геополитическите промени може да възникне ситуация, признаци на която вече се виждат днес- нейните интереси съвпадат с тези на Израел и тя ще стане негов съюзник.

За сключването на алианс с Русия са нужни два мандата на републиканците в Белия Дом. Това постепенно ще промени характера на взаимоотношенията и няма да доведе до конфликт със САЩ, който на свой ред би се изразил в ембарго на доставката на боеприпаси, оръжия и елементи. Като цяло, Съединените Щати са решили да си тръгнат и какъв ще бъде за тях Израел, няма значение. Дошло е време да  търсят нови съюзници.

Реплика: Ще се окаже, че силата на Израел не е в оръжията и технологиите, а във връзката с висшата сила, която може да се усилва безкрайно от единението между нас, по методиката на науката кабала.

[156184]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: В миналото остана времето, когато са прекроявали световната карта със силата на оръжието. Икономиката стана главно поле на съвременната борба. В съвременния свят действат санкции, от които силните страдат по-малко, отколкото слабите. Преговорите за търговски операции се използват като икономическо оръжие.

Надеждата за договаряне в глобален мащаб постепенно изчезва, а паяжината на разнообразните споразумения се разраства. В регионите  силните играчи работят за създаването на закрити пазари, към които техните компании имат преимуществен достъп. Те не възнамеряват да обединят световната икономика в единен организъм.

По-рано се е смятало, че транснационалните компании и корпорации ще помогнат да се приведат към зависимост  враждебните страни и с това да способстват за укрепването на мира. Но на международните структури не им е нужно взаимоизгодно сътрудничество. На тяхната база се създава конкуренция на геополитично ниво.

Реплика: А иначе и не би могло  да бъде – светът се развива с развитието на егоизма в него и затова злото тласка света напред. Така че да бъдеш оптимист означава да не знаеш основата за развитие на света. Тъй като е казано: „Създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, а без знание за поправяне на егоизма в противоположната му сила ние имаме само една отрицателна сила в света, която го управлява и  тласка към гибел.

[156398]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

И ако продавате нещо на ближния си или купувате нещо от ближния си, не се лъжете един друг. Според броя на годините, изминали след юбилея, купувай от ближния си, и според броя на годините реколта той трябва да ти продава. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:14-25:15]

Въпрос: Казано е: „…не се лъжете един друг“. Какво означава „лъжете“?

Отговор: На първо място човек лъже самия себе си. Ако ние във всяка своя постъпка усещахме, че всичко случващо се е временно и не предавахме на нашите действия и отношения вечна съставка, разбирайки цялата си преходност и условност, то би ни било по-лесно и просто.

Но ние всеки път се прилепваме към нашето малко, временно желание, мнение, настроение и считаме, че то е най-главното, защото в дадения момент то работи в мен, напълва ме и е моя малък всят.

А ако при това съм включил в себе си  големия свят, голямата сфера и действам спрямо нея, макар че се намирам под властта на своите малки желания, в мен все пак има някакъв разчет от по-висока степен, тогава бих участвал и бих се ориентирал по  свършено друг начин.

Човек няма нищо свое. Най-доброто мое състояние е когато не чувствам, че моето тяло е мое, да не говорим за по-външните неща.

В мен има само една вътрешна точка и аз я боготворя. Това означава, че искам да я присъединя към Твореца на своето лично място, да се прилепя към своята земя, към своето малко квадратче, което се явява съчетание на всички мои вътрешни свойства, съвместяване на дясната и лявата линия.

Това е моята част, моята клетчица в общото тяло и присъединявайки се към нея, се възвръщам към своя източник на своето място. Това е пълният юбилей, краят на всички поправяния.

Но за това трябва да усещам цялото общо тяло. Само тогава мога да намеря своето място по отношение на всички останали точки, същите такива малки квадратчета, от които се събира образът на Твореца. Всъщност той не съществува, а ние събираме този образ от своите поправени желания като обемна фигура и се приспособяваме един спрямо друг.

Ако разбирахме, че в това е задачата на съществуването на човека в нашия свят, бихме се ориентирали по друг начин във всички свои действия. От една страна всички наши действия биха придобили съвършено друга тежест, а от друга страна бихме ги направлявали към постигане на духовно състояние. Те биха изгубили своето моментно значене, но биха придобили вечно.

Бихме се отказвали от всяка малка моментна изгода заради великата, вечна цел и бихме постъпвали по съвършено друг начин, използвайки всеки момент не за да уловим бързо нещо, а за да направим още една крачка в своята вечна точка на съединяване с Твореца.

Въпрос: При това в нас изчезват ли понятията „моят дом“, „моята работа“, „моят участък“, „трябва да оставя на децата…“?

Отговор: За всичко това има свои закони – законите на Тора, които обясняват всяко мое действие: как трябва да се измивам, обличам, ходя, общувам с хората, с животните, не е важно с кого или с какво.

В края на краищата, трябва да действам не в съответствие с това, което ми се иска или което ми се струва в този момент, а в съответствие с вечното и съвършено състояние, към което трябва да се доближа, макар че сега не зная, не виждам и не разбирам. Затова ми се дават указанията на Тора, за да мога, дори не разбирайки нищо, да вървя по правилно зададения път.

Ще летя в самолета по курса, зададен от уредите и повече нищо няма да виждам. По тях ще се направлявам към целта въпреки всичко, което чувствам в своето предишно състояние. Тоест, дадени са две състояния, които управляват човека: временното и вечното. И те се наричат изпълнение на законите на Тора.

Проблемът е, че аз напълно се отдавам на временното състояние и считам, че то е главното. Потапям се в него, пропадам в него, то просто ме засмуква.

Ако искам да изляза от него са необходими особени сили, които идват в човека свише. Издърпват ме малко и ми дават възможност за вземане на решение. А аз се намирам в средата, в точката на вземане на решение: или отново към земята, или към небето.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 13.08.2014

[155608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Разбитият народ

В резултат на изборите в Израел социалните мрежи демонстрират две силни усещания, обхванали народа: ликуване след победата, въпреки всичко, и тежко разочарование от неуспеха. Някои от тях, които се считат за загубили, вече говорят за безперспективността на живота в Израел:„Не е ли време да си съберем багажа и да заминем?“

Предполагам, че това не е само шега или проява на емоции. Срещайки се в чужбина, например в САЩ, с израелци, аз не виждам сред тях дясно настроено израелско общество. Напротив, там доминира левицата.

И това е тяхното естествено влечение. Тъй като те действително не чувстват връзката с Израел така, както я чувстват в десния лагер. Разбира се, че никого не съдя, просто такова е положението.

Аз, от своя страна, бих се обърнал и към едните и към другите. Тъй като в днешната ситуация не можем да продължаваме да живеем по старому, не можем повече да култивираме ненавист, конфликти, антагонизъм, взаимно противопоставяне.

В тези избори участваха 26 партии. Как в такава малка страна може да има толкова много партии и мнения? Ако това е добре, то е само при условие, когато нещо ни обединява в един народ. Но ние виждаме, че няма такъв фактор.

Потопени в ненавист

Всъщност пред страната стои главният проблем – как да намерим между нас вярна основа, надежден общ знаменател?

Това ще стане възможно, само ако започнем да уравновесяваме силата на егоизма, който предизвиква между нас раздори и вътрешни войни, със силата на любовта. Тя е заложена в народа ни и ние сме живели по нейните закони до разрушаването на Втория храм, от който сме изпаднали, поради безпричинна ненавист.

Тогава сме паднали от стъпалото на любовта в ненавист, а днес, в края на изгнанието, трябва да се случи обратното – от безпричинна ненавист към любов между нас. Само така ще създадем ситуация, при която никой няма да иска да си тръгне от тук и всички ще искат да живеят в мир, радост и безопасност.

Винаги е било така – спасявало ни е само единството. От самото начало народът ни е бил създаден въз основа на обединението на хора, които са били абсолютно чужди един на друг в древния Вавилон, като родоначалник е първият евреин  Авраам. Така живеел народът – само в условие на обединение в любов над ненавистта, според принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Слагане  край на разкола

И днес трябва да разберем, как да изградим мостове между нас и да преодолеем взаимната ненавист чрез любов. Само така ще можем да продължим по пътя си.

Много се надявам, че това послание ще бъде чуто и от едните, и от другите, че дясната част от населението няма да се поддаде на силна еуфория, а лявата – на силно разочарование.

Тъй като е настъпил моментът на истината, но ние не виждаме къде сме се озовали. Част от обществото е мислела, че вече е постигнала успех – и изведнъж започнала да пробужда такива противостоящи сили, заради които е изпуснала дори това, което е имала по-рано.

И следващата стъпка, която ни е необходима – е единение на народа над всички наши различия и противоречия, над отчуждението и взаимната ненавист. В историята ни вече е имало междуособици и сега не трябва да достигнем отново до това. Това ни прави слаби и ни заплашават последствия, за които дори не искам сега да мисля.

Според науката кабала ние не сме застраховани от ново изгнание, при което от народа нищо няма да остане. Тъй като повече не ни свързват предишните традиционни връзки, както е било някога.

И затова трябва да намерим начин, методика, която да съедини всички краища на спектрите и да ни сплоти в един народ. Единният народ трябва да се издигне над десните и левите виждания. Там ще намерим такова напълване, в което всеки ще почувства съвършенството.

Това е възложено на нас и то е напълно възможно. Много се надявам, че народът ще се замисли над това.

Преди всичко, трябва да разберем, че няма друг изход, че предишният подход е изживял времето си. Не си струва да правим разчети според миналото – нека отправим поглед в бъдещето. Такава е методиката и такова е единното състояние, в което всички ние от сега нататък можем да съществуваме.

Из беседата за изборите, 18.03.2015

[155860]

Filed under: Израел днес - Няма коментари→

Мнение: По-официални данни икономиката на САЩ, от 2009 година, навлезе в стадия на възстановяването. Но да се има претенции към икономика, която е в пълна зависимост от потребителите, чиито доходи не нарастват – е абсурд! Нивото на промишленото производство си остава същото, както и до рецесията.

Икономистите въобще са изчезнали и не правят каквито и да е изявления. Всички страни са убедени, че да се отървем от системата на глобалната икономика означава неминуема икономическа смърт. Но в действителност смъртта на икономиката е в глобалната система.

Работните места се изземат от американците и се разкриват за азиатците и като следствие на този процес, настъпва крах на вътрешното потребителско търсене, съкращаване на данъчната база, невъзможност на правителството да обезпечи ангажимента си по-пенсионното осигуряване.

Невъзможността от създаването на нови домакинства предизвиква спад на пазарите за недвижими имоти, мебели и битова техника. Випускниците от средните учебни заведения – колежите – живеят с родителите си. Достъпната работа с частична заетост не може да позволи да се заделят спестявания. Хората купуват леки коли, вземайки 100% заем.

Понижаването на потребителското търсене, което е основа на икономиката, е очевидно от самото начало на кризата, но информационната пропаганда е прекалено силна и хората по неволя стават участници в собственото си унищожаване.

Реплика: Егоизмът е непобедим! Той ни подготвя, както се говори в книгата Зоар, отрова на върха на острието и ангелът на смъртта го поднася към устата – а нещастния човек няма друга възможност, освен да отвори уста и да погълне капката отрова.

Тъй като той чувства в нея наслаждение и едва тогава – смърт! Само въздействието на висшата светлина (ОМ) може да предизвика неговото поправяне. Науката кабала обяснява как да бъде направено това.

[155660]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→