Мнение: Историците сравнили сегашната ситуация в света със събитията отпреди сто години и дошли до извода, че началото на нова световна война е неизбежно. Днес никой не иска война, но и тогава никоя страна не е искала война, въпреки това, тя се е случила – това е парадокс на историята. Амбициите се оказали по-големи от политическата целесъобразност.

За начало на войната е послужила идеята за наказание на съседна страна. Всички страни били уверени в това, че съвсем малко ще повоюват – ето към какво могат да доведат локалните интереси.

САЩ встъпили във войната най-късно от всички и изгубили само сто човека, а Европа – 10 милиона.

Войната е довела до разрушаването на четири монархии, сменили са се един технологичен строй с друг.

Задачата на САЩ е да разруши евросъюза. С това вървим към Трета световна война. Русия се намира в ситуация, подобна на Германия след пораженията в Първата световна война: в Русия е анексирана една трета от територията. Тя е морално унижена, налагат ѝ забрани. На Русия трябва да ѝ върнат територии, зони на влияние, пари. За да се предотврати началото на Трета световна война, другите страни трябва да ѝ отдадат всичко това доброволно.

Реплика: Баал а-Сулам пише за Трета и Четвърта световни войни – ако ние (кабалисти и евреи) не успеем да предизвикаме в света положителни промени: сближаване между хората и народите.

[139829]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, какво е това светлина, която ни възвръща към Източника? Никой няма да ми повярва за нея.

Отговор: Въвлечи ги в такова действие, че те сами да почувстват тази сила. По-малко думи – главното е човек да получи усещането, че тъкмо в съединението между нас може да се създаде добро състояние.

Трябва да се постигне единство и да сближим сърцата си, и тогава хората ще почувстват, че вътре в това съединение на сърцата присъства общата, висша за всички сила, която може да вземе връх над тях и да ги напълни до съвършенство.

Ако дадем на хората тези преживявания, то няма да има нужда от обяснения, както на лекция в университета, от гледната точка на логиката. Но тук няма никаква логика – това е напълно ирационална вещ.

Ирационално явление, което означава, че в него не може да се види ясно системата, действаща между началното състояние и резултата. Системата е скрита, защото ние нямаме сетивни органи и органи на разума, позволяващи ни да я видим.

Това е вътрешната система на Природата, която е невидима за нас. Но приближавайки се към нея, започваме да я различаваме и този свят ще ни се стори прозрачен. Ще се появят връзките между всичките ѝ части, и тогава ще се вижда как сме свързани, ние, Израел, всички хора и всички случващи се с нас събития.

Тогава ще ни стане ясно, че за нас друг изход от това състояние няма: първо, ние като притежатели на тази методика, сме задължени да излезем и да започнем да я обясняваме. И трябва да се обяснява не спрямо разума, а спрямо чувствата на хората, превеждайки ги през определено състояние и да изпълняваме с тях упражнения, от които те ще получат разбиране.

Хората сами ще си изяснят отговора, обсъждайки нашите въпроси в кръга. Ние не трябва да им подсказваме отговора – нека сами да го намерят и така ден след ден те ще напредват.

Това е игра! Така малкото дете се учи от живота. Може да му обясняваш хиляди пъти, но това няма да му помогне, докато то само не се постарае, и накрая успее. По този начин, то се учи. Не може да се размине без усилия, без да са вложени сили в нашето дело. Така ние се учим и растем.

Организираме семинари и задаваме въпросите в кръга, а кръгът трябва да достигне такова състояние, че вътре в него, в това състояние на единство, на всички да им стане ясен отговорът.

Това е естественото, истинско обучение, с една дума, като при малките деца. По такъв начин ние се разкриваме, развиваме, растем, а не повтаряме безсмислено нечии думи или мнения, като някаква мантра. Само така човек израства.

Без да обръщаме внимание на създалото се положение, на ракетите, ние трябва да достигнем до всяко кътче, където можем да бъдем чути, дори в бомбоубежищата и да направим всичко, което се изисква от нас в това време.

От програмата ”Мисията на народа на Израел”, 08.07.2014

[140082]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Свикнали сме да възприемаме всичко през разума си, с рационални доказателства, обяснения. Дори и част от тях да е скрита, но ако някакви фрагменти вече са се разкрили, между които все още има неясноти, то вече можем да съставим някаква картина и да живеем с нея. Но за широката публика такива обяснения не са нужни – нейното възприятие е по-чувствено.

Просто трябва да се основаваме на цялата наша история. Израел е народ, организиран от Авраам и Моисей, като особена общност от хора, живеещи като един човек с едно сърце по законите на любовта към ближния като към самия себе си. Това е условие, въз основата на което съществува народът на Израел. Ако падаме от това ниво до нивото на безпричинна ненавист, достигаме до разрушаване на народа и излизаме в изгнание.

Сега е нужно за сметка на изпълнението на всички необходими условия да укрепим единството и да станем като един човек с едно сърце. Тогава се наричаме народ на Израел, на земята на Израел.

Всичко, което става около нас – изобщо не е важно. То идва единствено с цел да ни задължи да изпълним това условие. Всичко това трябва постепенно да бъде донесено до народа на чувствено ниво, през сърцето. Всъщност ние обясняваме при какви условия можем да продължим своето съществуване.

Всичко това е съвършено странно, нелогично и ирационално. Народът на Израел е странно явление в този свят и това е известно на всички. Но това ирационално образование е по-порочно и устойчиво от всички останали народи, които са съществували в историята.

Всичко това трябва незабавно да бъде огласено и абсолютно открито, без всякакви спирачки. Народът е готов за това и с всеки изминат ден неговото положение само ще се влошава. Новата тенденция е в това, че днес основното управление се осъществява чрез широките маси. Главното оръжие е широкото световно мнение, което задължава всяка страна да действа съгласно него, а не иначе.

В такава форма, чрез частите на човечеството, Творецът ни управлява. А силата на оръжието вече нищо не решава – войната преминава на друго ниво: на нивото на противопоставяне на мненията. В действителност, това е война на средствата за масова информация. Всичко се определя от това, кой управлява средствата за масова информация и какъв тип са те. В крайна сметка, трябва да разберем, че ако няма комуникации между хората, то няма да има и мир!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.07.2014

[139701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Уилям Блум, историк): 24% от населението на планетата смятат, че САЩ са най-голямата заплаха за мира по целия свят. Следва да се отбележи, че само 2% виждат такава опасност в Русия, а в Китай – 6%.

Това не е удивително, защото САЩ бомбардират, свалят демократично избрани правителства и окупират множество държави.

След Втората световна война, САЩ са направили опити да свалят повече от 50 правителства на чужди държави, по-голямата част от които са били избрани по демократичен път.

Също така, те са бомбардирали хора в повече от 30 страни, правили са опити за убийства на повече от 50 чуждестранни ръководители, опитвали са се да потиснат популистки или националистични движения в 20 страни, грубо са се вмесвали в демократични избори в минимум 30 държави.

САЩ участват във военни конфликти по целия свят, и всеки от тях може да доведе до много по-мащабна война. Изглежда, ролята на САЩ е в провоцирането на насилие, а не в неговото сдържане. Във вмешателство, вместо да бъде дадена възможността на хората от различните региони самостоятелно да разрешават споровете помежду си.

Могъществото на империята е скъпо удоволствие, както във финансов план, така и от страна на животите на хората. То струва скъпо както на Съединените Щати, така и на народа им.

Народът на САЩ не поддържа повече войната, а народите по света възстават против американското управление. Хората започват да се сплотяват, за да сложат край на американския милитаризъм и американската империя.

Реплика: Несъмнено, в течение на времето и ние (Израел) все повече и повече мислим също по този начин, усещайки и върху себе си безпринципния американски натиск. Всичко беше гладко, докато САЩ не стигнаха до Израел, но противопоставянето им с Израел ще сложи началото на техния край.

Това е защото Израел има мисия в този свят: да спомогнат за достигането на единна и добра връзка между хората по света и по този начин да издигнат света на следващото ниво на съществуване. А Израел тепърва започва да осъществява тази своя мисия. Заменяйки Израел, именно в такова време, от помощ към вреда, САЩ сами хвърлят себе си в безкрайно падение.

[140125]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Израел, това са тези души, които са получили духовно пробуждане още от времето на древен Вавилон. Това са тези вавилонци, в които някога е възникнал стремежът да се уподобят на Твореца, и се е проявило в това, че са започнали да търсят смисъла на живота.

Този стремеж се изразява и в наше време в такива външни признаци. Всеки човек, който има стремеж „направо към Твореца“ и който иска да разкрие висшето управление, да се свърже с него и да зависи от него, се нарича Израел. Най-важното в живота му е да разкрие неговата същност, смисъл.

Израел, това не е националност, а стремеж. Затова всички хора, всички националност, които са получили този стремеж, се обединяват заедно. За първи път такова обединение е възникнало за сметка на Авраам, а за втори път – за сметка на Мойсей. То има за цел да ни доведе до необходимостта да станем един човек с едно сърце.

В такава форма Израел става подобен на висшата светлина и се превръща в тръба, в канал за висшата светлина, който протича чрез Израел към останалите народи. В това се състои мисията на Израел.

Но ако Израел не изпълнява мисията си, тогава народите започват да го обвиняват, под най-различни форми го подтикват към това, ненавиждат го, което се нарича антисемитизъм. Те изискват от Израел добро поведение, защото от това зависи целият им живот.

Затова те започват да обвиняват Израел във всяко зло, случващо се по света. Тази зависимост я чувстват дори такива народи, които въобще не знаят Израел и никога не са се сблъсквали с него. Днес най-големият антисемитизъм се проявява в Южна Корея, въпреки че тя никак не е свързана с Израел. Така те чувстват и така чувства всеки, който е зависим от Израел.

От строежа на света става ясно, че Израел е преходен канал за висшата светлина към цялото човечество. Ако в народа на Израел цари единство, тогава този канал се отваря, но ако в Израел има разкол, този канал се запушва изцяло. От това става ясно, че Израел се намира в най-решаващата точка, от която зависи в какво състояние ще се окажат всички: в добро или лошо.

Народите нямат свобода на избора в това. Те могат само да въздействат на Израел и да го задължат да се измени. Трябва да им бъде обяснена тази схема, която те и без това чувстват интуитивно. Те трябва само да разберат, какво именно трябва да изискват от Израел: обединение и нищо повече! Защото обикновен натиск няма да помогне.

А Израел дори сам не разбира, какво изискват от него. Затова в наше време се разкрива науката кабала, когато вече става възможно тази система да бъде поправена. Кабалистите преди много поколения са говорили за нашите дни. И в последния век кабалистите също са сочили към нашето време, казвайки, че най-накрая ще се появи възможността да се реализира това единство.

Всеки човек по света трябва да се присъедини към общото единство. Ние не знаем кой се отнася към народите по света и кой се отнася към Израел. Всеки човек, стремящ се към единство, така че с тази нова своя природа да достигне висшата светлина, се нарича Израел. Всички такива хора трябва да се обединят и така да привлекат светлината към всички обитатели на този свят.

Това означава получаване на висшата светлина заради отдаването ѝ долу, на творенията. В това се състои мисията на Израел.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[140075]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

И говорил Бог, обръщайки се към Моше и Аарон, казвайки им: ”Така кажете на синовете на Израел: това са животните, които можете да ядете от всички животни на земята. Всяко живо същество с раздвоени копита, с разцепени копита и преживящи – можете да ядете. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:1-11:3)

Животните се наричат ”кашерни”, тъй като са годни за ядене, ако копитата им са раздвоени и  храносмилателната система е обратна (преживен). Тези явления символизират свойствата на духовния свят.

Когато искаме да поправим нашите желания, то първо правим съкращение на тях, а след това разделяме на Галгалта ве-Ейнаим и АХАП – на желание за отдаване и на желание за получаване. Това разделяне се нарича ”парса”, олицетворяваща раздвоените копита на животните. При това, Галгалта ве-Ейнаим се намира над парса, а АХАП – под парса.

Процесът на хранене и преживяне говори за това, че между Малхут и Бина през цялото време съществува връзка, протича постоянно взаимодействие: издигане на желанието в Бина с цел поправяне, и обратно завръщане в Малхут.

Човешкият организъм е създаден на същия принцип. От животните най-типичен представител за правилно храносмилане е кравата. За разлика от хищниците, които гълтат храната, кравата постоянно преживя и се оригва.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138103]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Доколкото съм разбрал, всеки човек трябва да дойде в кабала. Но да допуснем, той попада в друго течение, търсейки духовния път и затова Бог го наказва? И защо на човек, заставайки на духовния път, му се случват събития по-лоши от предходните, случили се до тогава?

Отговор: На човек през цялото време му се случват някакви събития, които да го подтикват към вярната цел. Ако той разбере това и тръгне по правилния път, съгласно законите на Природата, то на него му е добре. Ако ли не, тогава тази система от сили му въздейства отрицателно.

В науката кабала става дума за това, как е устроена Природата, а не се говори за Бог, който сякаш е седнал и си мисли как да накаже някого. Съществуват само силите на Природата (назовете ги както искате – Бог, Творец, това няма значение)! И затова няма нито възнаграждение, нито наказание.

Кабала не се отнася към религиите и говори само за това, че има сила, която ни развива, а ние трябва да я опознаем, да я постигнем. Ако я усвоим, ще се развиваме бързо и леко и ще достигнем до правилната цел, която е поставена пред нас от тази сила.

Но това не означава, че ако днес отворя кабалистична книга, веднага ще ми стане добре. Откъде накъде? Нима знам как да подходя правилно, как вярно да използвам законите на Природата?

Това е като във физиката, като във всяка една наука. Ако знам как правилно да използвам законите, ще спечеля от това. А ако съм отворил книгата, но още съм новак и не знам как да използвам описаните в нея закони, не мога да претендирам, че няма да сгреша. Тук чудеса няма. Има система от закони, които изучаваме и можем правилно да приложим.

Затова не трябва да се отнасяме към кабала като към религия или заклинания: т.е. започнал съм да я изучавам и все едно, пак ми е зле. Работата е там, че вие все още не можете да я прилагате. А ако се научите – то тогава ще ви е добре. Както във всяка друга работа. Това е точно материалистическо знание.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139583]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изследване: В САЩ сега е на мода терминът New Normal – ”новата нормалност” – хомосексуални бракове, сурогатни деца, жени – свещеници, мъже – домакини и много подобни. Но как се получи, че таблетки с наркотичен ефект станаха легализирани наркотици? – 70% от американците са на легални наркотици.

Употребата на успокоителни средства води до такива изменения на мозъка, както и при хроничния алкохолизъм. Употребата на популярни успокоителни, от класа на бензодиазепан за четири седмици водят до привикване, както към хероина. Страничните действия са халюцинации, главоболие, треперене и накрая смърт. От тях на практика не може да се ”измъкнеш”.

При рязко спиране употребата на тези медикаменти рискът от епилептични припадъци, инсулти, инфаркти, халюциниране е голям. Иронията на транквилизаторите е в това, че те се изписват при нервни заболявания и безсъние, но колкото повече време ги приемате, толкова по-нервни ставате и още по-лошо спите. Това води до увеличаване на дозата. Финалният стадий от зависимостта към бензодиазипана лекарите наричат ”деперсонализация” – загуба на интерес към живота, която често довежда до самоубийство.

От самото начало производителите знаят, че пациентите скоро ще станат зависими към лекарството. Затова по-голямата част от изписваните болкоуспокояващи не приличат на наркотици. Не е за учудване, че за една година от предозиране умират 15 хиляди американци – повече от употребяващите хероин и кокаин, взети заедно.

Наркомафията е включила аптеките в сферата на своите дейности. В резултат, днес 12 милиона жители на САЩ използват болкоуспокояващите за не-медицински цели.

Безумната употреба на психо-активни медикаменти от възрастните американци води до копиране от по-младите т.е. подражание на по-младите и децата. В резултат, американските тийнейджъри си имат своя мода на ”колела”. Учениците гълтат лекарства срещу синдрома „дефицит на внимание и хипер активност“ (СДВГ) – за подобряване на резултатите в училище.

Но по-лошото е, че една трета от американските родители смятат, че сега децата им ще са с по-високи резултати, взимайки лекарства срещу СДВГ, дори ако главата на детето си е наред. Родителите се стараят да защитят децата си от уличните наркотици, но не осъзнават, че използването на такива лекарства може да навреди на здравето на детето не по-малко от тях. Едно от изследванията показва, че 14% от използващите антидепресанти предизвиква пристъпи на агресия.

Знаейки за тези последствия, американските доктори продължават да изписват все повече таблетки, защото бизнес моделът на фармацевтичните компании е изграден не за да поддържа здравето, а да разболява – за насърчаване на продажбите фармацевтичните гиганти харчат по 60 милиарда долара на година – два пъти повече отколкото за изследвания.

А за да може такива инциденти да не подронват безграничната вяра на населението в чудодейната сила на таблетките, още един милиард фармацевтичните компании раздават… на американските лекари. Това наричат консултация и участие в изследванията: производителите на лекарства плащат на докторите, за да изписват тъкмо техните медикаменти.

Но дори това са жалки трохи в сравнение с 34 милиарда долара, които фармацевтичните магнати плащат за безплатна „проба“. Тоест, в пълно съответствие с главното правило на уличните нарко-търговци първата доза е безплатна – докторът зарибява своите пациенти с тези нови лекарства. При това всичко се извършва съобразно закона – за това са се погрижили фармацевтичните лобита.

Нарастващите печалби позволяват на производителите да привличат на своя страна все повече политици. В резултат на това, на милиони американци докторите поставят измислени диагнози и им изписват милиарди таблетки.

След легализацията на марихуаната в щата Колорадо, броят на децата, чиито родители ги лекуват с наркотици нарастна бързо. Легално продаваната марихуана в САЩ е най-бързо развиващият се пазар. През 2014 се очаква употребата да нарасне до 64% – до 2,34 милиарда.

Напоследък в САЩ станаха модерни тийнейджърските забави: Пристигащите изсипват донесените таблетки в голяма купа, а след това цяла вечер се подкрепят с таблетки и алкохол. Предозирането със смъртен изход на такива сборища зачестява.

Реплика: Общата криза на нашата егоистична природа се проявява навсякъде в нашия живот. И ние няма да можем да се справим с това, ако не започнем да променяме самите себе си!

[139903]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Вие употребявате такива понятия като душа, Висш духовен свят, духовност. Много религии и духовни практики използват същите термини, но аз усещам, че те влагат в това друг смисъл. Не бихте ли ни обяснили по подробно, какво именно кабала подразбира под Висш свят, душа, кръговрат на душата?

Отговор: Науката кабала е възникнала преди 5774 години. Първият кабалист бил човек на име Адам.

Той бил не първият човек на земята, а първият кабалист, защото е имало хора хиляди години преди него. Единствената особеност, отличаваща го от останалите, е че той открил системата за взаимодействие, системата от сили, в която се намираме и ние, и я описал в книгата си ”Тайният Ангел”.

Ангел – това не е летящо същество с крила, а просто сила. Адам я е нарекъл тайнствена сила, защото физически не я възприемаме. Ние възприемаме само нейните следствия. Адам пръв разкрил тази сила, която управлява целия свят, и станал родоначалник на науката кабала.

Съвременната наука може да разкрие в света много сили с помощта на физическите, химическите и др. изследвания. Но има сили, които все още не сме в състояние да разкрием, ние нямаме инструменти за тази цел. Основно, това са сили, отнасящи се до мисълта, разума, желанието – те съществуват, но ние не можем да ги доловим.

С помощта на осцилограф можем да определим, как човек концентрира мисълта, но не можем да изследваме качеството на мислите, още повече, ако това са мисли, засягащи човечеството, което се намира в природата. Днес физиците говорят, че нашият свят и целият космос според тях е като мисъл. Ние съществуваме в космоса, в мисълта. Тази мисъл се явява Замисълът на Природата.

Науката кабала ни учи, как да започнем да усещаме този Замисъл, тази сила, мисъл, която е съществувала до създаване на Вселената, сътворена от Големия Взрив и водеща към определено крайно състояние. В природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано и ясно детерминирано.

Кабала ни помага да развием допълнителни чувства, с помощта на които можем да усетим онези сили и свойства в света, които нашето тяло не усеща. Затова ние трябва ”да излезем от тялото” и да се съединим с другите, да се включим един в друг, създавайки някаква обща енергийна, чувствена, мислена платформа, която се намира не във всеки от нас, а между нас. И тогава с помощта на такъв род взаимодействие между нас, ние ще започнем да управляваме тази мисъл, тази сила, съществуваща около нас – Замисъла на света, Замисъла на нашето развитие. В кабала това се нарича, да постигнеш Твореца, защото тази сила ни е сътворила и ни развива.

Кабала ни разказва за това още преди появата на религиите. А хората, които започнали да четат кабалистични книги, но не са ги прилагали на практика: да променят себе си, да развият връзките помежду си, да се издигнат над егоизма си – не могли точно да разберат за какво се говори в тях и от това неразбиране произлезли всички религии.

Те вземали от кабала имената на силите, които съществуват в природата (духове, ангели, дяволи и т.н.) и започнали да им придават различни образи.

Независимо, че в кабалистичните книги се говори само за сили, но хората, пропускайки ги чрез физическите си органи за чувства, започнали по такъв начин да изразяват реалността. Работата е там, че всичко, което виждаме и усещаме в себе си – това са само сили, които се възприемат от нашия мозък и рисуват във въображението ни – така, както електромагнитните сили рисуват образите на екрана на компютъра. А в действителност нищо такова няма.

Образувайки картина от различни сили и въздействайки на човека с помощта на електроди, тази картина може да се променя. А това съществува ли в нас? Не, това е само струваща ни се реалност, която така се възприема от нас.

Затова кабала разказва на човека, как да бъде поправено това възприятие в света и то да бъде усетено не с тялото, а с помощта на съвсем друг чувствен орган. Към това се предвижваме и ние постепенно.

Що се отнася до духовните термини, то във всички духовни практики те в действителност са взаимствани от кабала. Хората ги използват без да имат някаква връзка с науката кабала. Всичко това е много объркващо и би трябвало да се поправи. Вярното постигане на реалността изисква твърде голям труд и работа със самия себе си.

От 4-я урок на конгреса в България. 11.07.2014

[139672]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→