Въпрос: Каква е ролята на икономистите в условията на световна криза? Защото и те, като всички, са платени чрез средствата на крупния капитал.

Отговор: Като цяло съществуват две нива на икономиката:

Икономика за „големия свят” – с други думи глабалната програма, позволяваща да се властва над света. В нея влизат армии, държави, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Като цяло става дума за „властническо планиране”. Тъй като в основата си икономиката – е власт.

• А към низините се спуска друга икономика, изтъкана от известните ни системи и учреждения, предназначена за „играта” на обикновените икономисти.

Що се касае до върховете, аз не съм уверен, че те вече са осъзнали своята безпомощност пред лицето на кризата. В тази връзка си струва да се приведат два цитата. Единият от тях принаделжи на нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който заяви: „Стандартните макроикономически модели претърпяха крах по всички най-важни критерии на научната теория. Те не предсказаха финансовата криза, а когато тя започна, те не дооцениха нейние ефекти”.

А ето какво каза главата на Израелската централна банка Стенли Фишер: „Неразбориите сега са повече, отколкото по-рано. Ние сме в затруднено положение. Сега се случва не това, което е описано в книгите, и не това, което сме очаквали… При така създадените обстоятелства стъпките се предприемат под давление, а теориите изобщо не е задължително да бъдат способни правилно да укажат, как следва да се постъпва в подобни ситуации”.

Малко преди кризата в беседа с един от нобеловите лауреати аз го предупредих за това, че бедата вече е на прага. Отговорът беше снизходително изказване на професионалист, срещнал се с дилетант. Разбира се, той беше вежлив и говори искрено. Смисълът на думите му се свеждаше до това, че е смешно да се отива против мнението на авторитетните специалисти, които смятат, че криза няма и не може да има.

Сега, когато водещите експерти изказват противоположни съждения, изниква въпросът: какво от техните думи си струва? Възможно ли е те да искат да подготвят човечеството за трудни времена? Защото икономиката – е същата тази политика, само че с повишена квинтесенция, и „големите хора” нищо не говорят просто така. Друго нещо са политиците: те имат по-голяма възможност да маневрират и лесно сменят маските. Но на икономиката ние приписваме някаква сериозност, солидност – тъй като все пак става дума за пари, за финансово планиране, за строги математически разчети и опитни професионалисти. И затова икономистите не могат да си позволят случайни изказвания, техните думи са обмислени и се отнасят до „висшата политика”. Видно е, че със своите познания те искат да подготвят публиката към по-сериозни проблеми и несгоди. Така или иначе всичко се дава в умерени „порции” в подходящо време. „Пламенни революционери” в тези среди няма. Тук цари жесток ред.

Но не по-маловажно е, че машината на световната икономика днес все по-малко слуша кормилото. И естествено, елитът търси възможност да закрепи юздите на управлението.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Щастието е усещане на процеса на напълване на желанието. То е възможно само когато има желание, глад, страст и то се напълва, реализира се. Но след като се напълни желанието, т.е. след като то се е реализирало, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими две неща: а) желание, б) напълване.

За да не се анулира желанието от напълването, те трябва да са разделени, да се намират в два обекта. Както например, майката и новороденото – майката може да се наслаждава на детето безкрайно, защото напълва обект извън себе си.

Ако над нашето взаимно отблъскване създадем връзка, то ще можем да се напълним един друг и да се наслаждаваме на своите действия безкрайно. Тук съществува чисто психологически проблем да се разбере, че целта на творението е в наслаждаването, а средството за достигане на вечното и безкрайно наслаждаване е във ”възлюби ближния като самия себе си”. Това състояние се нарича Висш свят. При неговото усещане изгубваш усещането за нашия временен, несъвършен свят – това, което усещаш само в себе си.

[102039]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между духовното сътрудничество и материалното, егоистично обединение?

Отговор: Обединението между егоистите дава положителен егоистичен резултат. Да предположим, че се съберат заедно група хора и отиват да набият някого. При това, със сигурност, тази група получава някаква полза за себе си. Същото важи и в бизнеса и във всички неща, където преобладава печалбата на силния над слабия.

А как се разкрива резултатът от съединението на алтруисти между тях? Как могат въобще да се съединят? Аз искам да отдавам, ти искаш да отдаваш, той иска да отдава – къде и на кого отдаваме? Хайде да отдаваме нещо на някого отвън? Не, никой няма да ни разбере.

Когато се събират алтруисти, те създават помежду си алтруистично поле, което притежава силата на доброто, наречена „Природа“ или „Творец“.

Те разкриват тази сила помежду си, между своите взаимни алтруистични движения и се оказва, че това тяхно постигане се усеща от тях като разбиране за вечния живот – отвъд нашия свят, над нашия свят. Те съществуват в едно ново измерение, в нова, създадена от тях област, като че ли влизат в „духовен балон“ и съществуват в него.

И от този „духовен балон“, който те са създали помежду си чрез взаимни алтруистични движения, те вече не виждат нашия свят такъв, какъвто го вижда обикновеният човек. Те не виждат материя и форми, а сили, които стоят зад нашите тела и зад обектите в този свят. В тях се появява съвсем различно възприемане на реалността.

Те чувстват материята на нашия свят, не само чрез петте си сетива, но и чрез това общо свойство отдаване, което са постигнали и виждат силите, които управляват Вселената. Това се нарича, че те са стигнали до своята душа. Ето защо, обединението между алтруистите, за разлика от обединението на егоистите, ги отвежда до следващото ниво, в следващото измерение.

Въпрос: Те ли поставят пред себе си тази цел, или това е следствие на действията?

Отговор: Те са си поставили ясна цел: издигане до нивото на свойството отдаване, на алтруистичното ниво във Висшия свят. Това се явява цел и от страна на Твореца, и от страна на човека.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение (Икономистите от McKinsey Global Institute): Кризата върна назад световните финанси с няколко години – активите се обезцениха, кредитите изгоряха, залозите не могат да покрият загубите. Но проблемът дори не е в това – в посткризисния свят финансовите инструменти се страхуват от рискове, не влагат пари в нови начинания и спират икономическия ръст.

Кризата спря развитието на световната финансова система, а някои процеси просто ги върна назад, развитието на транспортното кредитиране и инвестиране, което сега е с 60% по-малко от предкризисното ниво. Световната финансова интеграция спря, а нейното бъдеще е доста мъгливо. Обемът на активите и активността на финансовите пазари след кризата рязко спадна. Частичното финансиране просто не стига за възстановяване на икономиката и за връщане към нормалния ръст.

Реплика: Всичко върви по плана на природата, която ще ни принуди да приемем новото отношение към нас, обществото, света – като единна глобална всеобщо зависеща система.

[101956]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата „Персонални тайни“, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

Становище: Днес в обществото на разведени майки, институтът на бащинството се изражда! Всеки втори брак завършва с развод, а „неделните“ татковци са често срещано явление. Понякога те притичват за няколко часа при детето или го вземат за уикенда веднъж месечно.

Преди сто и петдесет години въпросът за ролята на бащата в семейството не е стоял. Мъжът – основен източник на доходи, а жената – домакиня. Мама се грижи, а тате насърчава или наказва.

Съвременните бащи се оплакват, че нямат достатъчно подкрепа – много от тях са отгледани от разведени майки, а за бащи синовете не са и чували.

Майката не може да научи сина си да бъде баща.

Сега може да видите мъже, които придружават жените си на женска консултация, посещават занятия по подготовка за раждането.

За него каменната стена е била майка му, а сега той очаква това от жена си…

Има твърдения за настъпване епохата на матриархата, загуба на връзката с мъжкото, с бащиното начало. Ерата на матриархата е ера на женския подход в организацията на живота. Тук няма място за мъжа, активно насърчаващ и инициативен. Да, именно в тази ера може да се говори за криза на бащинството.

Коментар: Мъжете намират себе си в усвояването на духовната степен, като пионери, а жените ще тръгнат след тях, защото такъв е духовният порядък и той ще възстанови истинската йерархия – равноправие с участие на всеки в своето свойство и в правилното им съчетание до пълно сливане, с поява на хармонично потомство – точно според висшите закони за развитие на природата. Докато не постигнем това, кризата в семейството ще се задълбочава, за да ни принуди да се поправим.

[101793]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Първият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот? (още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: Съществуването на алтруизма, тоест безкористната и, бих казал, немотивираната помощ към ближния, дълго време поставяше учените в безизходица. Ако и на самия индивид не винаги стига ядене, храна и други ресурси, защо да ги дели с приятелите си? А дори и да стигат, защо да не се запаси за в бъдеще? Еволюционистите предполагаха, че помощта към ближния се е оказала полезна за груповото оцеляване на хората, и затова е започнала да се одобрява социално.

Но, може би, алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказа се, че в нас има „център за помощ на ближния”, помощта на другите едва ли не е потребна на организма. Психолозите забелязаха, че хората обичат да се чувстват щедри и добри, и затова поддържането на ближните физически удовлетворява тяхната собствена потребност „да бъдат добри”. Неврофизиолозите откриха, че по време на алтруистични постъпки в мозъка се активира система, отговаряща за удоволствието.

„Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие от собствената полза – само предоставят алтернативен източник на това удоволствие във вид на добри постъпки.

За алтруизма несъзнателно допринасят мислите за смъртта. В близост до гробището желаещите да помогнат на другите са с 40% повече, близостта на гробище подсъзнателно настройва хората към съчувствие и помощ на ближния.

Реплика: Разбира се, това е само егоистичен „алтруизъм”, а не истински, когато човек въобще не взема предвид ползата, а действа въпреки нея. Това не е възможно, нашата природа не може да се измени освен с помощта на висшата алтруистична сила – светлината, свойството отдаване. То може да се привлече чрез специална методика, наречена кабала.

Тъй като свойството отдаване се явява основно свойство и сила на мирозданието, подхранва всички неща, ние не го откриваме явно, то се нарича Творец и е скрито за нас. Да бъде разкрито може само в тази степен, в която започва да се проявява в самите нас. Това се и нарича разкриване на Твореца.

В наше време това свойство все по-силно се изявява в нашия свят и затова се чувстваме изгубени, в депресия, не умеещи да управляваме живота. По този начин това свойство на отдаване ни подтиква към неговото разкриване.

[101428]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→