Въпрос: Съвременната икономика е изградена върху злоупотребата с ресурси. Ако започнем да икономисваме, огромен брой хора ще останат без работа. Това ще бъде ли стъпка към целта?

Отговор: Преди всичко, не мисля, че трябва да наричаме тези хора „безработни“. Навлязохме в нова епоха и преминаваме през промяна на парадигмата за развитие. Днес трябва да разглеждаме случващото се като възстановяване или подем към света, какъвто трябва да бъде в съответствие с Природата.

В този свят ние жиевеем само с телата си, а всичко останало, с изключение на основните потребности на тялото, трябва да отива за сметка на поправянето на душата. Съответно, грижата за материалните нужди се свежда до това, да живеем нормален, комфортен живот и нищо повече.

Разбира се, за това не е нужно да се връщаме в пещерите. На човека му е нужено жилище, отопление, храна, здравеопазване, сигурност – всичко, което е свързано с желанието за храна, секс и семейство. Обаче трябва да разберем, че това е само необходимата материална база за главната задача. Тялото съществува, за да ни даде възможност да развиваме душата си.

Обръщаме се към целия свят: линията на бедността следва да стане минимум, над който трябва да издигнем всички. За какво? За да може човек да се освободи от грижата за насъщния хляб и да е в състояние да се занимава с душата си. Всичко, което е извън необходимото, не се отнася вече към нашия свят, към земното съществуване и присъщите му желания, а само към поправянето на душата.

Това трябва да бъде подхода ни, макар все още да не трябва да го обясняваме със същите думи. Ако се отнасяме към проблема така, резултатът няма да бъде излишък, а насочваме всичките си сили и ресурси, които остават от свръхнеобходимото, в системата за интегралното възпитание, т.е. в системата по поправянето. Съответно, култура, образование, наука – тях също ги поставяме изцяло в услуга на развитието на душата. В крайна сметка, няма за какво друго да живеем в този свят. Завършим ли с душата – той ще изчезне.

Трябва да разберем, че и техниката, която създаваме, също трябва да ни освободи време за главното, а не за забавление и удоволствия. Преди хиляди години първобитният човек се е занимавал с ловуване само по два-три часа на ден. Едва след това растежът на егоизма е довел до това, че едни хора са започнали да властват над другите и да ги заставят да работят по цял ден.

Така че, сме длъжни да се върнем към своето естествено състояние. И за това хората, нетрудоустроените в традиционния смисъл, не трябва да бъдат наричани „безработни“. Те не са безделници, те просто са се освободили за главното, те се връщат към нормалния живот. Предоставят им възможност за временна заетост по няколко часа, а през цялото останало време те трябва да работят на човешкото поприще – над животинското ниво, там, където човек се учи да бъде Човек.

Нуждаем се от интегрално обучение, за да разберем как да се обединим помежду си. По този начин ще постигнем равновесие с Природата и ще се избавим от бедите и от всякакъв вид проблеми, независимо дали са екологични или финансови. Всичко ще се успокои благодарение на равновесието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 09.01.2012

[65844]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Социалните мрежи  – това е система от отношения между хората, а не виртуални общества в тесния смисъл. Социалната мрежа е организирано множество, състоящо се от хора и връзките между тях.

Такива системи притежават свойствата на цялото, появяващи се благодарение на взаимодействието и взаимната връзка на неговите части. Цялото дава допълнителен вкус, а не е прост сбор от неговите съставни.

Социалните мрежи изпълняват ролята на проводници на алтруизма, когато хората изразяват своята благодарност, извършвайки добри постъпки спрямо другите. По социалните мрежи се предават щастието, щедростта и любовта.

Тези връзки ни оказват постоянно, трудно доловимо, но силно влияние. И далече зад нашия социален хоризонт, приятелите ни, приятелите на нашите приятели могат да направят нещо, което в края на краищата ще повлияе и на нас, подобно на вълните, биещи се някога в чужди брегове, но достигнали и до нашите. С всяка добра постъпка ние поддържаме тази мрежа, която ни подкрепя.

Социалните мрежи поддържат растежа на всичко, което е посадено в тях . Затова болестите, паниката, депресията и насилието също се предават по мрежата, обхващайки все повече и повече хора.

Ролята, която играят социалните връзки, в мотивацията както на добрите, така и на лошите постъпки, дори доведе до създаването на нови стратегии в решаването на социалните проблеми.

Социалните мрежи притежават общ интелект, който усилва или допълва интелектуалните способности на отделните и членове: Колонията от мравки се държи ”разумно”, дори ако всяка мравка поотделно, не се държи добре; птичето ято определя в каква посока ще лети, въз основа желанието на всички нейни членове.

Ако се намирате в центъра на социалната мрежа, а не по периферията, вие имате по-голям шанс да се озовете на едно, две или три ръкостискания от множеството хора.

Реплика: Несъмнено интегралното образование на хората е длъжно да усвои социалните мрежи и постепенно да се настани там,  в духа на обединението на общността, взаимността и любовта на цялото човечество. Социалната мрежа и общата връзка на хората притежават подобни свойства и затова тяхното приложение се явява напълно естествено.

[65767]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим в сърцето си грижа за целия свят?

Отговор: Всички ние съществуваме в един духовен съсъд, в едно желание. Творецът е създал една душа и е невъзможно да се грижи избирателно само за определена нейна част,  а само за целия пълен съсъд . В духовното не съществува нищо „частично“.

Когато става въпрос за отдаване, тогава трябва да се погрижим как да станем свети за Твореца, а това означава да поправим пълния съсъд. Ако Творецът е създал едно желание, то отдаването може да се пробуди само в цялата му пълнота. И както обяснява Баал а-Сулам в статията „Поръчителство“, само заради това ние и съществуваме.

Затова, този, който не се вълнува за общия съсъд – не се грижи за себе си. Трябва само да отворим очите си и да видим, че това е абсолютно едно и също. Светът е отпечатък на това, което е вътре в нас и само така ни се струва, че съществува извън нас.

Ето защо проблемът не е в това, аз „да се погрижа за света“, а в това, как да си отворя очите, за да видя истината и да разбера, че грижата за света и грижата за себе си е една и съща грижа. За да се разсее тази илюзия и да стане ясно, че това е една душа!

Вместо да „събуждам в себе си грижа за света“, аз трябва да се погрижа за себе си – за това, защо не мога да видя, че целия свят е мой духовен съсъд, моя душа.

От това става ясно, че аз не мога да оставя грижата за света – та това е най-важната ми част. Всичко, което чувствам  в себе си  точно сега е само моето тяло и това чувство, наричащо се „тяло“ , някога ще умре и  ще изчезне от моето съзнание. И само грижата, която ще постигна за своето външно „тяло“ ще ми се разкрие като моя душа и ще остане с мен завинаги. В нея аз ще намеря своя истински, вечен живот.

Трябва да преминем през тази вътрешна революция  – в това всъщност се състои и преходът на махсом (границата, отделяща висшия свят). Когато човек започне да се свързва и да асоциира себе си с това, което е извън него, вместо това его, което по-рано е възприемал като самия себе си – това се нарича преминаване на махсом.

Баал а-Сулам говори, че за това се иска само психологически поврат. В тази слепота и заблуда се крие причината за цялото това зло, което преживяваме днес.

От подготовката към  урока, 08.01.2012

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Нашата работа се нарича работа на Твореца, защото само светлината действа:  възбужда желанията, променя ги, поправя и напълва. Светлината прави всичко – това е единствената съзидателна сила.

А освен светлината, има още и желание. Ако желанието започне да иска нещо, но светлината не му дава желаното, желанието усеща в себе си страдание. И тогава светлината започва да играе с желанието:  напълва го малко, след това отново го оставя неудовлетворено, още малко го напълва и отново го оставя празно – дава му да преживее всякакви усещания от напълване и неговата липса.

И благодарение на тази работа на светлината над желанието, желанието започва да поумнява. То вече разбира какво напълване не е имало, а сега го има и в какви различни форми може да бъде то. Така желанието развива около себе си разум, устроен много просто: как да получи повече напълване.

Тоест, разумът вече позволява на желанието не просто безсмислено да жадува за нещо, но започва да работи с него и го направлява. Учи го да се издига над своите моментни желания – “сега пострадай малко, за да получиш после много повече“. Това може да е прост работник, получаващ заплата в края на деня, и бизнесмен, който инвестира милиони на фондовия пазар и разчитащ да получи печелба в бъдеще, или човек, готов да легне за операция и да се подложи под ножа, за да оздравее и т.н.

Простото желание не е способно на това! Но разумът, развиващ се успоредно с желанието, може да го допълни и да приближи към него бъдещата форма на напълването, заради която то сега е съгласно да страда.

По този начин действа светлината, развивайки желанието и отглеждайки близо до него и разум. И тази двойка : желанието и разума, обединени заедно – започват да работят пред света. Взаимно допълвайки се: желанието с разума, а разумът с желанието – те стават по-чувствителни, по-интелигентни и заедно работят по отношение на Твоеца.

Целият успех всъщност зависи от това, доколко разумът може да напълни желанието. И тогава, от опита на различни житейски ситуации от преживения живот, благодарение на изясняването, анализа и синтеза на случващото се, разумът може да намали развитието на желанието. Но всичко това е така, защото вътре в разума има връзка със светлината, с информационните гени (решимот).

От урока по  книгата Зоар, 06.01.2012

[65650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че на курсовете по интегрално възпитание хората известно време се ”варят” в групата, минават теорията, практиката. А след това настъпва естествения момент, когато човек трябва да се обучава на интегралност, тоест, да влезе в големия свят…

Отговор: За това ние постепенно започваме да обединяваме, да уголемяваме групите, показваме ги по телевизията, въвеждаме ги във виртуалните мрежи.

А интегралното обучение, обучението за интегралната връзка практически продължава през целия им живот, до постигане на последното ниво на хармония в човешкото общество и в природата.

Затова постепенното уголемяване на групите предполага състояние, когато човек се чувства просто включен, свързан с абсолютно всички нива на човечеството и усеща цялото човечество в себе си. Всеки от нас чувства, че се намира в ”кръгло” общество,  некласифицирано по нива: чувствено ниво, по IQ или по други данни, тоест в общество, независещо от никакви параметри, зададени ни от природата, които засега не можем да преодолеем.

В интегралното общество взаимното включване предполага такова развитие на човека, когато той ще може да използва чужди чувства и чужд разум, и когато със своето отношение към другите, се включи в тях и започне да използва чуждите ресурси като свои. В този случай се губи личното “ Аз“ в такъв смисъл, че възниква общо чувство, общ разум, общо сърце. И човек сякаш се включва към това общо обединение на виртуалния образ на човека, наречен “Адам“.Тогава всичките различия между хората постепенно ще се нивелират.

Това ще бъдат такива състояния, за които човечеството просто може само да мечтае: всички трябва да бъдат равни, да живеят при равни условия, с равни доходи и т.н. Т.е. всеки от нас ще се захранва от един разум и едно чувство – колкото може и колкото пожелае. При това никой няма да се чувства ощетен, защото всичко ще бъде предоставено на всеки, тъй като огромния мозък и огромното сърце, ще бъде предоставено на всички.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65664]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как, при сегашния глобален световен ред, обществото още не е потъпкало личността?

Отговор: Няма кого да тъпче. Обществото отдавна вече е завладяло личностите и никой не се откроява истински на общия фон.

Един талантлив музикант или велик учен не се бунтува срещу общото мнение. Всички се вливат в потока, освен кабалистите, които дълго време са мълчали. Ние първи надигаме глава, която веднага се стремят да отсекат.

Кой, освен нас, наистина се изказва против сегашното егоистично развитие? Все пак, дори тези, които възразяват гласно, са водени просто от егоизма, те нямат духовни основи, методика. И затова светът ги „търпи“. Оставете ги да разкрият неговото зло – и какво от това? „Да, аз съм грозен. И какво ще ми направиш? В своето зло аз успях повече от теб: аз съм над теб, аз съм по-силен. Ти си малък егоист, а аз съм голям. Е, и какво?

Егоизмът, който цари навсякъде, „изгражда“ всички. Обикновено его –  обикновен човек, увеличено его –  успял човек, високо его –  престъпник…

Хората не разбират това поправяне, което ние предлагаме, защото то противоречи на егоизма, противоречи на човешката природа, докато всички други критики остават в нейните рамки.

Ето защо, обръщайки се към масите, трябва да говорим за прости неща, за това как да предадем на егоизма друга форма – интегрална, социална, полезна за обществото. „Да „обърнем“ егото си така, че да се грижим един за друг – и тогава всичко ще бъде наред“.

Комунизмът също говори за общото благо, условие за което е всеобщото равенство. Все  пак, когато всички са равни, когато действа справедливо разпределение, няма защо да се сблъсквам с когото и да било. Трябва само да възпитаме човека така, че той да е удовлетворен от това.

Нашият естествен егоизъм, обаче, нараства постоянно и не е готов да се задоволи с малко. И затова трябва да го обезпечаваме с други наслаждения: обществени отличия; медали; спортна, филмова и друга слава. Нека човекът да излезе на сцената под всеобщи аплодисменти, нека получи своето егоистично напълване. Ако навсякъде те хвалят за грижата ти за другите, ти автоматично ще търсиш възможност да се докажеш още веднъж в тази област.

По този начин, ние говорим за новото образование – по определение „алтруистично“, но всъщност, основано на същия този егоизъм, който е преминал през отдаване на ближния и доставя на хората душевно удовлетворение. Обръщаме се към реалната потребност на човека да се напълни с нещо: „В новия свят, материалните нужди, ти ще можеш да удовлетвориш само на основно ниво, а цялата останала част на твоето желанието ще напълват социалните отношения, било то почести, власт, ако можеш да бъдеш добър директор и т.н.“

Хората ще получават наслаждение не от превъзходството над другите, не от потъпкването на другите, а от отношението от страна на другите. Когато обществото, със своето отношение, напълва човека – точно това е висшата светлина, напълваща съсъда. Защото никой не може да избяга от общественото мнение, от общоприетите стандарти – именно те формират моите желания на нашето базово ниво. Обкръжението буквално ни „хипнотизира“ със своите ценности.

А по – нататък, когато хората ще започнат да се обединяват според новите принципи, те ще почувстват още едно желание: оказва се, че има нещо специално в отдаването на обществото. Тъй като ти носиш благо на общия съсъд, на общата Малхут и постепенно улавяш интегралното желание и потребността от още едно напълване – от Твореца, от Висшата сила. Обкръжението, към което си се присъединил, изведнъж се осветява от друг вид битие, абсолютно откъснато от твоите животински нужди.

И така, постепенно, процесът преминава в духовно русло.

От урока по статията „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65520]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега съществуват няколко типа програми на взаимодействие между хората. Условно могат да се разделят на два типа.

Единият тип – когато между хората, в процеса на взаимодействие, се появява потребност от създаване на някакъв нов проект. След запознаването, завършването на първия етап на теоретично обучение и сближаването помежду им, в тях възниква естествено желание да направят някакъв добър проект, който ще бъде полезен за другите хора.

Другият тип – когато хората решават някакви въпроси в своя реален живот, след това идват в групата, получават определен опит, осъзнаване, поддръжка, а след това отново излизат в света и се опитват да му предадат вече получения опит за интеграция.

Може ли да се обединяват тези два типа хора в курсове по интегрално възпитание за съвместни действия по света?

Отговор: Засега само въвеждаме такива хора в групи, които организират общи пътешествия, конгреси, всевъзможни игри. Влагайки своите усилия и материални ресурси, те създават някакъв прототип на бъдещото общество.

Това е като игра, когато в течение на няколко дни хората се обединяват в специално създадени за тях трудни условия, които ги подбуждат към обединяване, взаимно участие, към издигане над себе си, излизане извън себе си, към помощ един към друг. Тя ти помага  да усетиш, колко си зависим от другия. Но това е все още само в рамките на така наречените „лабораторни“ занятия – не повече от това.

От беседа по интегралното възпитание, 13.12.2011

[65661]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Съвременният човек има зад гърба си богат опит от различни ограничения: на него са му пречили да изразява своите чувства, изопачавали са ги и т.н. Затова стандартната му реакция за нещо ново е отрицателна. Поначало в човека протича винаги борба между интереса към нещо ново и страха от него. Как да заинтригуваме човека, пренебрегвайки страха му и съпротивлението?

Отговор: Започвайки разказа си за човека, за неговата физиология, психология, социология, взаимоотношенията в семейството и т.н.  – ние трябва да правим това обективно, безпредметно, и незасягащо самия човек. И само след това, постепенно да прибавяме примери: ето мъж, жена, дете, ето самия човек, така и така, реагира на себе си, състои се от такива и такива картини на виждане, възприемане и т.н. Тоест, ние започваме да говорим за някакъв абстрактен обект, и постепенно приближаваме този обект към него. По такъв начин, смятам, че няма да се имаме проблем.

Работата е в това, че съвременният човек нищо не знае за това. Ние крием своята природа, срам ни е от самите нас, срам ни е пред останалите, ние се страхуваме да проявим някаква слабост, тъй като смятаме, че от това може да се възползва някой друг.

Аз трябва да демонстрирам, че стоя като стена на своите непоклатими позиции, които изобщо не притежавам.

Когато разкриваме постепенно, какво е това човек, общество, природа в глобален и общ вид, постепенно свикваме, че сме такива, каквито сме създадени – това не съм аз и всичко в мен работи независимо от самия мен.

А тогава какво съм ”АЗ”? Аз – това е само този, който може да изследва, какво в него е сътворено от природата.

Като лекари, които не се притесняват един от друг и от пациентите, или психолози, които могат да не се притесняват, от това, че изразяват своите и чуждите чувства, разбирайки, че всичко това е обективна реалност, и ние сме такива, каквито сме – така и ние трябва да доведем човека до такова състояние.

Всичко трябва да се базира имено върху това, че следващото стъпало от нашето развитие  е пълна интеграция на всички във всичко, когато всички части на природата се включват в човека, човека в тях, хората един в друг, и ние заедно с природата представляваме едно органично цяло.

В такъв случай няма нищо такова, което трябва да крия, да се притеснявам, да се опитвам да скрия от другите. В случая, аз трябва да достигна такова състояние, когато, напротив, съм задължен да се открия напълно и да бъда свързан с всички. Като бебе, лежащо в ръцете на майка си – то е никой и нищо, а тя е съсредоточила цялото си внимание върху него, и то няма, по отношение майка си и от гледна точка на природата, някакви прегради, граници, екрани. Напротив, съществува абсолютно пълна връзка. Така и ние трябва, в резултат на интегрално образование и възпитание, да постигнем в бъдеще такава връзка  .

Затова нашият поток в обучението, във възприемането на тези курсове, в тяхното изграждане и взаимно обединение (когато започва някакъв курс и завършва друг или няколко вървят паралелно), трябва да се строи точно по такъв начин – по оста на времето. Курсовете трябва да се допълват един друг, или да следват един след друг, или да се застъпват, за да може в хората да се оформи постепенно правилно отношение към себе си, към другите ученици от групата и към света като цяло.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65538]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че преди въздигането към най-високата степен рав Шимон изпаднал в състояние на „Шимон от пазара“. Що за “пазар” е това?

Отговор: „Шимон от пазара“ живее като Ротшилд. Той има всичко, което би желал в този свят: власт, пари, почести, дълголетие… Просто мечта. Но при това,той се чувства  на най-ниското стъпало.

Всъщност, търговецът от пазара мечтае да стане Ротшилд – и именно в такова състояние е паднал рав Шимон. За теб това е подем, а за него – падение.

Става дума за качествена оценка. Рав Шимон  имал вода и рожково дърво, а на „Шимон от пазара“ масата се огъвала от ядене. Тогава защо страда той? Защо се чувства толкова низък? Той страда от загуба на духовно съзнание. Той има всичко, освен най-главното. От друга страна, „Шимон от пазара“ се е осигурил за цял живот, той не се чувства нещастен.

Цялата работа е в това, че рав Шимон разбира пропастта, която се намира между него и „Шимон от пазара“ – и не е съгласен с това. И му е още по-болно от това, че той самият се чувства такъв.

„Шимон от пазара“ е винаги сит. Той продава стоката си, вечерта се връща у дома доволен, има  в живота всичко, което му е нужно. Жена, деца – всичко е наред, всички са здрави. Не му липсва нищо.

Но когато рав Шимон пада в това състояние, той чувства, че въпреки цялото изобилие, той няма нищо. Той не може да понесе този живот, всеки един миг в него е ад. За него това не е живот.

От урока по статията „Мир“, 30.12.2011

[65393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато по силата на различни житейски обстоятелства достигаме до науката кабала, ние мислим, че духовният свят, подобно на този свят, има външна форма, че в него има обекти, заемащи някакъв обем в пространството, че има движение и време.

Така човек си представя картината на духовния свят, изхождайки от впечатленията от нашия свят, който той е свикнал да вижда, тоест да усеща – в такъв вид, той си мисли, че може да усеща и духовния свят.

В раздела от кабала ”Възприемане на действителността ” ние изучаваме, че цялата картина от реалността се проявява в нашето желание, че всичките ни образи, всичките усещания за движение, пространство, време и обем – всичко това са свойства на възприятие на желанието.

Желание от един вид ни дава усещане за време, желание от друг вид – усещане за промени, желание от третия вид – усещане за обем и т.н. – всевъзможни цветове и звуци, ширини и висоти. Всичко това са различни желания (вектори) , които се съчетават и ни рисуват нашия свят, а също така и духовния.

Разликата е само в това, че в нашия свят ние си въобразяваме, че се намираме между образи, които сякаш наистина съществуват извън нас, а в духовния свят ние усещаме и разбираме, че  нашите вътрешни сили,  рисуват действителността в нас.

Ние усещаме и разбираме това в степента на силата на нашата власт над тези сили / желания. Ако аз не властвам над силите на моето общо желание, то всички тези сили ми се струват външни т.е. неподвластни на мен. А ако започна да властвам над тях, с помощта на съкращаването и екраните, с желание да ги управлявам, то ги разкривам, като вътрешни сили, които са ми подчинени.

Така започваме да възприемаме картината на света в много по-реален вид – до такава степен, че даже този свят, който сме свикнали да виждаме като външен, също се усеща все повече като вътрешен свят в нас.

И тогава разбираме, как авторите на книгата “ Зоар“ са съзерцавали реалността, как са усещали действителността и как ни я предават, описвайки всичко с думите на този свят или с кабалистични термини, или с езика на сказанията, или с етичните норми (мусар).

Но всъщност те подразбират само вътрешните сили на желанията в човека, в които светлината внася всичките форми на впечатленията. Става дума само за това, как желанието се впечатлява от светлината.

От урока по книгата „Зоар“, 05.01.2012

[65441]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→