Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Виждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.

Целият ни живот е фокусиран върху работата. Съвременният човек отделя малко време, за да похапне, пийне, малко да отдъхне, седейки пред телевизора, а основната част от времето си той изгаря по време на работа. Изразходваме час-два да се доберем до работа и да се върнем от нея. И цял ден прекарваме на работното си място.

Фирмите организират свои детски градини, съвместен отдих за работниците, правят всичко, за да ги привържат още повече към работното място. По този начин човек става роб на своята компания и дори не осъзнава, че има и нещо друго освен работата. Работата става за него най-важното нещо в живота и го изпълва изцяло.

Когато се срещаме с някой познат, първото нещо, което питаме: „Е, къде работиш? С какво се занимаваш? Колко печелиш?“. Накратко, се отнасяме към него не като човек, а като професионалист. Ние изглежда не виждаме пред себе си човека и не питаме какво го интересува, какво е видял, чул или почувствал, къде е почивал. Като че ли работното място за нас е по-важно от човека и главното е къде работи той и какво прави.

И самият човек е повече загрижен да не го уволнят и ще може ли да си намери друга работа. Компаниите изпращат сътрудниците си на професионални курсове – всичко се върти около работата. Минимум 10 часа на ден човек прекарва за това, но това абсолютно  не е здравословен начин на живот.

Ние унищожаваме нашата основа – светът, в който живеем, всички природни ресурси, екологията. Ние сме като заиграли се деца, които майка им трябва да спре. Тя идва и спира играта, заявявайки, че е вече време да се захванем за работа – а ние не можем да спрем.

От беседата „Уроци за новия свят“, 01.12.2011

[62556]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Подготвителен урок за конгреса „Арвут“

Въпрос: През какви етапи трябва да премине човек на Конгреса?

Отговор: На първо място трябва физически да се включи в общото поле. Максимално да се опитва да прави това, което правят и другите. Да изключи ума си, егоизма си и да се опита просто да падне, да се гмурне, да скочи вътре в обществото. И да не позволи да се показват никакви негови мисли, желания, тревоги,смущения.

Аз не искам да мисля за нищо! Тези няколко дни съм напълно изключен от всички свои обичайни грижи. Имам ли право на това поне веднъж в живота си или не? Тъй като няма за какво да се вълнувам – дават ми нещо за ядене, имам място за за спане – нямам нужда от нищо повече в материалния свят – само необходимия минимум за съществуване. И всичко останало искам да правя заедно с останалите и да чувствам това, което те чувстват.

Можеш да се издигнеш само с огромни усилия, всеки път отново и отново опитвайки се да пробиваш нагоре. Много е важно, че правим такива физически действия, когато спирам изцяло да мисля за себе си – гледам другите и правя същото. Като малко дете, което гледа възрастните ,имитира ги и благодарение на това расте. Ето така правя сега.

Всичките ми приятели – велики мъже на поколенията, се намират в света на Безкрайността. Така казват кабалистите, а всъщност това е, което аз ще разкрия, ако ми дадът карта за духовното. И сега искам да се придържам към него и да не съм твърде умен, за да не допускам никаква криритика и съмнение. Така трябва да направим.

Все още имаме време да се подготвим. Ние трябва да дойдем на откриването на Конгреса, усещайки  себе си всички, като един човек. Тъй като ще пристигнат още много нови хора и ние трябва да ги хванем с тази мисъл и намерение, за да не ни погълнат те нас – а ние тях.

Нуждаем се от тази огромна маса от хора и ние не можем да проведем Конгреса в такъв тесен кръг, както е сега – с 500 човека. Това не е достатъчно. Ние също трябва да поемем още много хора, защото ще заслужим духовно разкриване, само при условие, че ние направим крачка напред към целия свят.

Тази публика, която ще дойде, не е много тясно свързана с нас и не е съгласна с точката в сърцето, а просто се интересува от тези въпроси, уважава ни и ни подкрепя. И ние трябва да бъдем в тази маса от хора, това ядро, което е нашата световна група по отношение на цялото човечество.

Следователно в тези дни, които остават до Конгреса ние трябва да се опитаме да постигнем максимално съединение помежду си. И после ние просто ще продължим да работим над него. В първия ден на Конгреса ние започваме да работим за публиката с това съединение, което вече сме подготвили. Всеки път ще удържаме и тях и самите себе си във все по-голяма връзка.

Ние сме отговорни за това и ние правим този Конгрес. Думата „конгрес“ означава среща, връзка между всички негови участници. От това разберете, с какво трябва да се занимаваме сега. Стремете се навътре – към общи желания и общи мисли.

От подготвителния урок на конгреса „Арвут“, 04.12.2011

[62610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всеки, който не успя да присъства физически на Конгреса, се старае да се обедини виртуално. Как да проверим, че правим всичко възможно, за да поддържаме другарите на Конгреса и по целия свят? Как най-ефективно да се проведе огледалният конгрес, за да ви предадем силата на общия ни стремеж към разкриването на Твореца?

Отговор: Всеки от нас се намира в своята централна черна точка, отделен от другите. Такова е състоянието на всички хора по света.

Ако искаме да се обединим, то разширяваме точката в кръг и тогава създаваме над нас духовния съсъд. Там няма тела, а единствено само нашите помисли и желания, устремени към единство. В тях и съществуваме. В този свят не можем да сме в такова състояние – буквално висим във въздуха и физическото ни местоположение не е важно. Можеш да се намираш в Израел или в Рио де Жанейро и няма никаква разлика, защото духовното състояние няма отношение към материалното разстояние.

Времето, движението и мястото губят значението си. Например, четейки статия от ”Шамати” можеш да усетиш Баал а-Сулам или Рабаш, който го е записал с неговите думи. Четейки трудовете на Ари ще го почувстваш, а четейки книгата Зоар ще почувстваш групата на раби Шимон. В духовното времето не съществува, излизаш извън пределите на черната си точка.

И затова трябва да се разбере, че всичките ни другари по света, занимаващи се само с едната точка от реалността, разбира се, са способни да се издигнат над днешното си състояние и да се обединят помежду си. Надявам се, че ще настъпи такова време, когато въобще няма да ни се налага да се събираме в този огромен павилион. Ще правим  това заради външния свят, за да привлечем всички нови хора, но за нас самите физическите координати няма да са важни, понеже всеки от нас ще бъде съединен с духовната платформа, в духовен съсъд. Ще бъде заедно с другите, независимо дали физическото му тяло е още живо или вече не.

Нито времето, нито движението, нито мястото не ще ни ограничават. Тях ги няма в духовния съсъд – трябва само да се издигнем към него, да се изкачим на първото духовно стъпало. Това е и целта на днешното ни, засега физическо обединение. То е предназначено само за подема нагоре, затова не трябва да усещаме телата, а трябва да се издигаме над тях.

От подготвителния урок за конгреса ”Арвут”, 04.12.2011

[62562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да изчезне усещането за себе си като за отделен индивид?

Отговор: Ние всички сме обединени в един отбор.

На първо място – това е отбор, където всеки от нас е отделна личност, но всички ние действаме съгласувано като предавките на механизъм, които се въртят и се опитват да се синхронизират в общо движение.

След което, това съединение преминава в сливане: едни части от всеки от нас се включват в други части на всеки така, че ние не просто се плискаме, докосвайки се един с друг и въртящи се заедно като отделни части на механизма, а целият този механизъм се превръща в едно поле, където няма различия.

Абсолютно пълното взаимодействие между всички води до това, че започваме да усещаме себе си не по отделно и дори не като наше общо „ние“, а като едно единно цяло. Преходът към едно единно цяло е цел, която стои пред нас и в нея ние започваме да усещаме висшата сила, на Твореца.

Светът трябва да се стреми към правилното си съединение във всички свои части. Към това ни насърчава днешната глобалност, интегралността на света, кризата и всички спешни проблеми. Това е достатъчно за хора, които нямат точки в сърцето – да се стигне до напълно последователно взаимодействие помежду тях. Това се нарича „ние“.

А „ние“ с  точката в сърцето трябва да се обединим с тези точки. В останалите хора ги няма. В нас ги има и ние сме длъжни да съединим нашите точки в сърцата си така, че да се слеят в едно цяло – не в „ние“, а в сливане в „едно“. Това е нашето следващо ниво.

На нивото на сливане в „един“ – като един човек, с едно сърце – ние започваме да усещаме Висшия свят и Висшата сила, която ръководи и държи цялата Вселена, включвайки нашата вселена и нас самите.

Светът, състоящ се от отделни егоисти е длъжен да се обедини, защото в противен случай няма да оцелее.. Това е условието на природата, което тя поставя пред егоистичните ни желания. Когато хората с точка в сърцето желаят да се издигнат над егоистичните си желания, то тези точки се съединяват в духовен съсъд.

Така че тук, така да се каже има три степени: егоистична (разпръсната), егоистична (свързана, обединена във взаимност, в интегралност) и духовна, когато всички се съединяват в едно цяло.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение ( Г. Каетано-Анолес, университета Илиноис): Общият прародител на всички форми на живот на Земята било огромно същество, изпълващо едва ли не целия доисторически океан. Универсалният общ прародител ( в английската абревиатура LUCA) бил първият, чийто живот се дели на три клона – археи, бактерии и еукариот, 3 милиарда години назад.

Това бил огромен мегаорганизъм, заемащ цялата биосфера на планетата. Неговото многоклетъчно тяло било потопено в океан, при това различните клетки не се конкурирали една с друга, а се намирали в отношения на взаимопомощ, както клетките на нашето тяло, само в по-малка интеграция и взаимозависимост.

В даден момент общият прародител се разделил на трима „потомци“ – бактерии, археи и еукариот; последните са преминали в растения и животни.

Изследователите търсят общи протеини, принадлежащи на всичките три клона от живота на това „тяло“. Такива протеини съществуват от 5% до 11%, всички те са консервативни, разпространени във всички форми на съвременния живот, и съблюдават еднаква пространствена структура. Всички те имат отношение към енергийния обмен, към производство на енергия от някакъв субстрат.

[62386]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Толкова сме разделени и различни, че нищо не можем да направим сами. Иначе, така и ще останем в този свят с усещане за огромната си разединеност, която през цялото време само расте и расте. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ниско падаме. Тоест според развитието, разделението между всички отделни души се явява все по-съществено, значително, мощно, проявяващо се в множество различни видове.

Разликата в разбирането на доброто и злото, получаването и отдаването става все по-значителна. И ни се налага всеки път да прилагаме все по-големи усилия, за да обединим тези полюси в понятието Едно. Всъщност, цялото си напредване оценяваме спрямо това понятие.

На всяко стъпало, постигнато и завоювано от нас в духовния свят, напредваме само при условие, че всичко, което е на него, се обединява за нас в едно. Независимо от това, че съгласно погледа и възприятието ни, усещането в органите ни на чувствата няма нищо, което би приличало и би било близко едно на друго.

Но казвам, че всичко, което чувствам и откривам в органите на чувствата е една сила. Само в моето възприятие тази сила се разделя на множество проявления. А аз, макар и да усещам тази сила разсеяна, разделена и множествена, съм длъжен сега във вътрешната си работа да се постарая да обединя всичко това в Едно – да се отнесе всичко към една сила.

Ако ми се получи да го направя, то ще построя във възприятието си система, достигаща върха, Кетер, разкриващата се в мен висша система. Така достигам поправянето на възприятието си.

В този миг, когато завършвам тази работа в текущото си състояние и казвам на себе си: ”Слушай, Творецът е един”, тоест всичко обединявам в една точка – тук (в мен) също се разкриват новите условия. Различията стават още по-големи, разбиването още по-дълбоко,  така че отначало е невъзможно да се свърже едното с другото.

Това се нарича изгнание или разбиване – отделяне от Единия. И отново всичко е моя работа – да обединя заедно всичко това, което чувствам и разкривам в усещанията си: неживо, растително, животинско и човешко, на материална и духовна степен. Така че всичко произлиза от една сила.

Да се обедини всичко това е възможно само в приспособен за това организъм – тоест в група. Без помощта на другите, въобще няма да мога да се настроя да се приближа някак си до понятието Един. Само с помощта на тази, дадена ми система, ще мога да обединя вътре в нея всичко, което усещам в този огромен свят.

Отначало се приближавам към понятието Един с най-малките си желания, които се наричат вътрешни. А после и моите външни, по-значителни желания. Малкото желание, достигайки поправяне, помага да се поправи голямото – така напредвам: ”в това място”, което се нарича група, и ”навреме”- на етапи, по веригата от причинно-следствени състояния – от лекото към тежкото.

Така извършвам поправяне, привличам светлината, възвръщаща към източника от това понятие Един, което ми свети. И тогава Той обединява всички свойства, всички впечатления в разума и сърцето ми – в едно единно понятие. Защото оттук идва светлината към мен и затова съм способен да обединя всичко заедно.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 27.11.2011

[61875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→