Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (М.Хазин, експерт-икономист): Хипотезата за това, че някой не иска световната икономика поне за два месеца да влезе в стабилно състояние, вече има право на съществуване.

В ситуация, когато никой на никого не се доверява, а общото количество финансови структури, които ще имат късмета да преживеят кризата няма да е повече от 10-15% от сега съществуващите, не бива да се дава на когото и да било да диша, защото от това може да се създаде принципно жизненоважен в условията на криза ресурс.

Ситуацията е такава, че най-важното е не да решаваш собствените си проблеми /те така или иначе са нерешими/, а да не допуснеш, някой, даже временно, да си реши проблемите за сметка на другите. Още един ключов момент в тази ситуация ще стане близостта до първите лица, но този проблем ще трябва да се решава, когато стане ясно, кои, всъщност, ще са те.

Ако това разсъждение съответства на реалността, тогава ни чака подхвърляне на компромати за конкретни компании. Лозунгът „Ти умри днес, а аз утре” – ще се използва с пълна сила. Ако ти днес не изработиш конкурента, тогава ще те изработи той, по простата причина, че той, както и ти, няма друг изход. И в бизнеса вече няма място за каквито и да било правила. Защото, ако ти днес не унищожиш конкурента, утре той ще бъде длъжен да унищожи теб. А победителите не ги съдят.

Реплика: Именно от такова крайно изострено състояние на егоистичната икономика, ние осъзнаваме, че трябва да преминем към нейния противоположен образ – интегрална, когато конкуренцията е на базата на икономии и максимална ефективност за осигуряване на обществото с необходимото.

А цялата енергия над необходимата за осигуряване на разумни потребности, се насочва за развиване на обществото към подобие на природата – получаване на форма на интегрално взаимодействие – всеобщо поръчителство. В степента на подобие /равновесие/ с природата, човечеството ще започне да се усеща на следващото ниво на развитие.

[62411]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: (Ален де Бенуа, френски философ и политолог):

Пазарната икономика се базира на постоянен растеж – още повече продукция, потребление, печалби. Тя не може да спре да расте, защото тогава всичко ще се срине. И това е манталитетът, който са наложили на хората – още повече да работят, да консумират повече и имат все по-високи печалби.

Това е логиката на капитализма – с всички начини да се увеличава капитала. Материалните ресурси са ограничени, така че е проблем границата на растеж. Това е един екологичен лимит – икономическият растеж може да доведе до екологична катастрофа, както и ограничаване на природните ресурси, които също са на привършване.

Следователно, кризата ще бъде глобална. Тя ще надхвърли рамките на икономиката и финансите и напълно ще промени света. Ние трябва да преосмислим своите икономически принципи и да направим ясно разграничение между частната и държавната, обществена икономика. Нужна е още и деколонизация на мисленето, тъй като икономиката вече е дълбоко вкоренена в манталитета на много от  хората.

[62137]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: (Л. Паризо, ръководител на MEDEF, интервю на Le Figaro): Забавянето в темпа на икономическия ръст е предизвикано от две причини: влошаващата се икономическа и политическа ситуация в САЩ и дълговата криза в някои европейски страни. Ситуацията започна да се влошава, когато Китай започна да поучава САЩ за техния дълг. Американците обаче искаха да прехвърлят своите трудности в Европа.

Свидетели сме на един вид психологическа война и опити да се дестабилизира еврозоната. Реакцията на пазарите е прекомерна, тъй като те са податливи на слухове. Европа е атакувана не защото е слаба, а защото е силна, на нея и завиждат, тъй като има за какво да завиждат.

Трудностите в Европа са „режисирани“ в Америка. Обърнете внимание на разпространяваните слуховете за френските банки, оказали се абсолютно неоснователни. На челните си страници американските вестници прогнозират смъртта на тази или онази банка и дори на цялата еврозона.

След нападките над Испания последва атака на Италия, след това на Франция, а миналата седмица се стигна до слухове за снижаване рейтинга на Германия! Когато американските издания, активно четени от инвеститорите и финансовите аналитици, публикуват фалшиви отрицателни прогнози, това повдига въпроси…

Забележка: САЩ правят това открито. В правото на силния е да прави това, което му е угодно, без да се обременява с прикриване и „благоприличие“. Така е във всичко. Днес такава е нагласата на всеки човек, да не говорим за всяка една страна към останалите, но това няма да остане без отговор от страна на разкриващата се интергрална система на природата.

Преди това, до 1995 година такова поведение на хората и страните не би предизвикало ясна отрицателна реакция от страна на природата. Американците трябва да вземат това под внимание, а и останалите също.

[54556]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да създадем такова обкръжение, което би ни позволило да преминем от получаване заради себе си към получаване заради Твореца, от любов към себе си към любов към Него. Какво означава ”към Него”? Кой е Той? Какво ми дава Той? Нищо не знам и никой не познавам.

Творецът е скрит и е скрит специално. Тъй като все още нямаме екран, ние не можем да влезем с Него в контакт. Доколкото аз все още съм егоист, крадец и лъжец, мен не трябва да ме допускат в никое прилично общество. Забранено ми е да влизам в двореца, където има огромно количество богатства, храна – там аз веднага ще започна да поглъщам всичко и да си тъпча джобовете. По този начин, никога няма да стигна до подобие с Твореца, затова не ме пускат при него. И това, че сега се намираме в тъма, в неразбиране, не усещаме Висшия свят и Твореца – то ни е от полза и спомага за нашето развитие.

Когато все пак започнем да разкриваме това състояние, ще влезем в чертозите на Твореца, залени от светлина и ще можем да правим всичко, каквото си поискаме и да се напълваме с каквото си поискаме? Тогава, когато наистина ще владеем себе си и ще се държим прилично в обществото. Тогава всичко кавото има там, ще ни се открие в наша полза, за да се извисим и да станем такива, като онези поправените души, които се намират там, да станем такива като тях, като самия Творец.

Как се осъществява това? В нашия свят ни се дава възможност да бъдем в контакт с други хора и да се опитваме да създадем помежду си такива условия, когато ще мога да образувам с тях малко общество, наречено група, където всички се намираме във взаимно отдаване един на друг и във взаимна връзка. Не сме задължени един на друг с нищо. Нашата връзка е необходима само за да разкрием света на отдаването и любовта, Висшето измерение наречено Творец, Бог което е – просто любов и отдаване.

Ако желаем действително това, ние можем заедно с нашите близки другари имащи същата цел в живота – разкриването на Висшето състояние, да се тренираме един друг.

Ако достигаме такова състояние, когато ще можем да се обединим, да анулираме собствените си интереси, да се обърнем към отдаване на другите и по такъв начин да започнем да действаме, тогава ще започнем постепенно да се изкачваме по планината, на която се намира Твореца.

Изкачвайки се при него, ние преодоляваме много големи препятствия. Както е казано в примера на Баал а-Сулам, по пътя към замъка стоят стражи, които грубо ни отблъскват и колкото по-нагоре се изкачваме, толкова стражите действат с по-голяма жестокост. Т.е. те предизвикват в нас такива жестоки отношения един към друг – завист, ревност, ненавист, злоба – че ни е все по-трудно и по-трудно да се съединим помежду си в група, заради висшата цел, заради постигането на любовта, взаимодействието, взаимната помощ, взаимното поръчителство. ”На кого? С кого? Какво?! …” – аз започвам да усещам, че не желая никакъв контакт с тях и съм готов да ги пренебрегна.

Много вече са падналите от тази планина, търколили се в подножието и – там където се намира цялото човечество, а ние все още продължаваме да се катерим с останалите другари. Колко от нас ще се изкатерят? Не се знае. Колко още ще отпаднат? Не се знае. Всичко зависи само от нашата взаимна помощ, и повече от нищо!

От виртуалния урок, 06.11.2011

[62029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: „Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло“.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал желанието с помощта на светлината. Тя въздейства на желанието и му предава свойствата така, че всичко положително, съществуващо във светлината, се проявява в желанието в отрицателен вид – във вид на недостатък, необходимост, потребност, усещане за пустота, в същото време в светлината усещането е за напълненост, желание за отдаване, разкривайки себе си и т.н.

Тоест това, което съществува в светлината в състояние на изобилие, изпъкналост, в желанието съществува в състояние на вдлъбнатост.

Тези две части, са взаимно подобни и едновременно обратни една на друга: всичко, каквото е в желанието на Твореца за отдаване, го има и в желанието на творението за получаване.

Целта на творението е да приведе усещането за пустота, желанието за напълване, към подобие с Твореца.

По какъв начин може да се осъществи това? Ако просто го напълним, не само няма да го уподобим на Твореца, а напротив, ще го отблъснем назад: ще стане още по-противоположно на светлината, защото ще получава в действието. Светлината е съвършена и само отдава, затова обикновеното напълване на творението няма да реши проблема.

Как да се направи така, че желанието за получаване да стане подобно на желанието за отдаване, ако това желание за получаване не ще се възползва от действието на Твореца (отдаване)? Защото у Твореца/ желанието не съществува друга възможност, освен само да отдава, да напълва, а у творението не съществува никаква друга възможност да си взаимодейства със светлината, освен само да получава.

Излиза, че проблемът е в това да се осъществи връзка между тях – не връзка между две действия, а между същността на Твореца и тази на творението.

Това означава, че трябва да ги съпоставим помежду им не по действия, а по чувства, по отношение един на друг, даже ако единият получава, а другият отдава. Ако те при това се напълват един друг и в следствие на това усещат помежду си вътрешната връзка, не е важно кой отдава, а кой получава. Както майката с младенеца: тя му отдава всичко, и в крайна сметка получава още повече, защото ги свързва любовта.

Затова тук се достига усещане за любов – имено оттук произхожда. Ако искаме тези две принудителни действия между Твореца и творението да ги приемем за необходими, то над тях трябва да построим надстройка.

Как да направим така, че имено благодарение на тези две свойства те да се обединят помежду си и да станат подобни – отдаващи един на друг? Как да съединим помежду им целта, същността на Твореца с тази на творението?

Творецът първоначално иска да напълни творението, иска да му даде всичко. Към него Той е проникнат само със свойството любов. Затова спрямо Твореца няма никакви изменения.

Творецът е създал творението, мирозданието, света, всички условия за съществуването и действието ни. От Негова страна има само едно – постоянното излъчване на светлина, положителна енергия, любов, абсолютно добро.

А от страна на творението е необходимо изменение на отношението му спрямо света, към себе си, накрая и към Твореца, защото всичко, което е в света, в мен, около мен, всичко идва от Твореца. Трябва да се опитвам да променя себе си, за да обикна всичко, което е създадено от Твореца в мен, в света, в цялата природа. Ако променя отношението си на алчност, ненавист, с желание всичко да откъсна и да използвам, на отдаване и любов, то чрез такова отношение към действията на Твореца, ще дойда от любов към Него.

Тогава ще успея да получа заради Него всичко, което излъчва. И се получава: Той ме напълва и ми дава възможност да се насладя, а аз получавам от Него и Му давам с това възможност да се наслади, защото използвам любовта Му към мен.

Ако се намирам в контакт с любим човек, то получавайки от него му правя услуга – позволявайки да обича себе си. Същото това се случва тук: ако получавам от Него, така Му показвам любовта си, защото сме близки. И няма значение кой получава в действие, а кой отдава – като майка с младенец. Главното е, че с помощта на всички тези средства, си доставят един на друг наслаждение.

От виртуален урок, 06.11.2011

[62035]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→